№ 230
гр. Варна, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110108039 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****"
ООД гр.Варна, ул.Прилеп № 33, ЕИК **** представлявано от **** чрез
пълномощник юрисконсулт Велина Якимова, против Л. К. П.,
ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на
решение, с което бъде признато за установено по отношение на Л. К. П.,
ЕГН:**********, в качеството й на потребител на В и К услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер 1123673, че дължи на „****" ООД сума
в общ размер на 754,85лв.(седемстотин петдесет и четири лева и 85ст.),
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 28.10.2019г. до 21.01.2021г. на адрес гр.Варна, **** бл.27, ап.102;
сума в общ размер на 55,73лв.(петдесет и пет лева и 73ст.), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 26.12.2019г.
до 02.02.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-05.02.2021г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед от 09.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1784/2021г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №261061/09.02.2021г., а именно:
1
заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Л.
К. П., за имот на адрес гр.Варна, **** бл.27, ап.102, която в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на
този адрес се отчитат по партида с абонатен номер 1123673, чийто титуляр е
ответникът. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****"
ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,
което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 05.02.2021г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд
срещу Л. К. П., въз основа на което било образувано ЧГД №1784/2021г. по
описа на ВРС, ГК-49 състав. Твърди се, че на 09.02.2021г. съдът издал
заповед №261061 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която разпоредил на длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от
754,85лв.(седемстотин петдесет и четири лева и 85ст.), представляваща сбор
от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
28.10.2019г. до 21.01.2021г. на адрес гр.Варна, **** бл.27, ап.102; сума в общ
размер на 55,73лв.(петдесет и пет лева и 73ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 26.12.2019г. до
02.02.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-05.02.2021г. до окончателното им плащане,
ведно със сумата от 25.00 лв./двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса,
както и сумата от 50.00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК.
Твърди се, че на 11.05.2021г. ищецът е бил уведомен от съда, че
Заповедта е била връчена на ответника при усл. на чл.47 ГПК.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител е
получил ИМ и приложенията към нея и в предоставения му срок депозира в
съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Оспорва се качеството на абонат на ВиК-услуги
на ответника. Оспорва реалната доставка и потребяването на соченото
количество ВиК услуги. Оспорва метрологичната годност на СТИ. Оспорва
необходимостта от ССЕ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор „****" ООД, ведно с извадка от решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от
Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от
Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР. ведно с два броя обяви,Извадка от
Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Справка за
недобора на частен абонат № 1123673 до 02.02.2021г.; представените от проц.
представител на ищеца доказателства: протокол от 21.05.2020 г. за отказан
достъп до водомер и опис на отчети на абонат № 1123673 от 29.10.2019 г. до
18.01.2022 г.
Исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи основанието, от което е възникнало
правото му да иска плащане от потребителя, както и неговият размер, а
именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по договор
за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил посоченото в
справките количество вода, съответстващо на това по чл. 25, ал. 8, т. 1 от
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор.
Първият спорен по делото въпрос е има ли ответникът качество на
3
„потребител" по смисъла на ОУ на В и К оператора.
От текста на приложената по делото заключение по възложена от съда
съдебно счетоводна експертиза и от показанията на вещото лице в проведено
открито съдебно заседание безспорно бе установено, че при посещение във
водоснабдения имот на 03.12.2021г. във връзка с възложената експертиза
достъп е осигурен от лицето Атанас Димитров Петков, представило се за син
на ответницата. От изготвена справка от НБД“Население“ бе установено, че
това лице действително е адресно регистрирано в процесния имот. Предвид
горното съдът приема, че ищцата има качество на „потребител“ по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, които са я обвързали, доколкото не са
писмено оспорени от нея. Факт е, че с отговора на искова молба ответника по
иска оспорва чрез особения си представител качеството си на потребители на
В и К услуги, но както бе изложено и по-горе това възражение е останало
напълно недоказно, т.к. ищцовото дружество е провело пълно и главно
доказване по делото.
Следващият спорен за делото въпрос е дали операторът е доставил, а
потребителят потребил претендираното количество В и К услуги за
релевирания период, за които дължи заплащане на цената.
За установяване факта на доставка, В и К операторът е представил
показания, отразени в опис от таблет от 28.10.2019г. до 21.10.2021г.
Първото записано количество ВиК услуги от 28.10.2019г. е в размер на
0 куб.м., като е вписано, че старото показание на СТИ-водомер е 282 куб.м.
Последното записано количество ВиК услуги от 21.10.2021г. е в размер на 6
куб.м., като е вписано, че старото показание на СТИ-водомер е 593 куб.м., а
новото е 599 куб.м.
Видно от съдържанието на описа от електронен карнет, на 18.06.2020г. е
извършен т.нар „самоотчет“ за колричество от 20кубм.метра, а на 20.11.2020г.
нов „самоотчет“ за количество от 10 куб.м. ВиК услуги.
За останалите отчетни периоди са налични отбелязвания за неотчитане,
или служебно начисляване на количества.
От приложения по делото Протокол от 21.05.2020г. се установява, че на
тази дата двама служители при ВиК-Варна са констатирали неосигуряване на
4
достъп до водоснабдения имот с адрес гр.Варна, **** бл.27, ап.102,
продължаващ повече от една година.
От заключението на вещото лице по възложената ССЕ се установява, че
при посещение във водоснабдения имот на 03.12.2021г. е констатирано
показание на СТИ от 604 куб.м.
Предвид горното и с оглед липсата на оспорване на констатираните от
вещото лице показания на СТИ и факта, че същия е в метрологична годност
/изтичащ 10-годишен период през 2023г./, съдът приема, че претендираното
количество ВиК услуги е реално потребено, доколкото бе безспорно
установено и обитаването на имота.
В хода на съдебното производство бе възложена и бе изготвено
заключение по съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото
лице, кредитирано напълно от съда като обективно, подробно и
безпристрастно се установява по несъмнен начин, че ответникът дължи на
ВиК Варна ООД следните парични вземания: сумата от 754,85 лв.
(седемстотин петдесет и четири лева и 85 стотинки), представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер
1123673 за периода от 28.10.2019г. до 21.01.2021г., за обект – имот, находящ
се в гр.Варна, **** бл.27, ап.102; сумата от 64,30 лв. (шестдесет и четири лева
и 30 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от за
периода от 26.12.2019г. до 02.02.2021г.
Вещото лице е извършило и оглед на място посочвайки данните на
водомера към 03.12.2021г, по партида 1123673 – 604 куб.м. Отбелязано е, че
към момента на изготвянето на заключението са налице извършени по
партидата на ответника плащания както следва: по фактура
№**********/26.11.2019г., с които са погасени с извършено плащане на
02.12.2019г. сумата от 6,92 главница и 77,89 лева ДДС, както и с плащане от
05.08.2021г. сумата от 144,11 лева – главница и 55,89 лв.-лихви, поради което
приема, че следва главното задължение да бъде определено в размер от 554,85
лева.
Съдът намира, че съгласно действащите между страните общи условия
приложими в конкретния случай са изрично визираните правила в раздел
Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна вода „/ л. 7 от
делото / Съгл. чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна вода се
5
отчитат по водомер монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е уредено
отчитането на водомерите с точност до 1 куб.м, като ал.4 на същата норма
повелява отчитането на водомерите да не се извършва в присъствието на в
присъствието на потребителя или на негов представител, в случаи като
настоящия –в случаите на дистанционно отчитане при ползване на
електронен таблет. Съдът приема, че процесното количество ВИК услуги е
реално доставено до потребителя, като се позовава основно на установеното
от вещото лице. В същото време ищцовото дружество претендира заплащане
на потребление по служебно начислени количества. Установи се, че
причината за това служебно начисляване е неосигуряването на достъп от
страна на ответника, което препятства възможността на ищеца да отчете
ежемесечната реална консумация. От всички събрани писмени и гласни
доказателства, съдът прави извода, че на практика всички периодични
служебни начислявания на потребление, на практика съответстват като
количества на реалното потребление на предоставените услуги от ответника.
В обобщение на база писмените доказателства по делото, неоспореното
и кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ,
исковият съд достигна до извода от правна страна , че е установено и
доказано по категоричен начин твърдението на ищцовата страна, че
вземанията на ищцовото дружество заявени още в заповедното производство
,надлежно индивидуализирани и по основания и периоди не са платени.
В този смисъл от заключението на в.л. М.И. се установява, че
задълженията на ответника по фактури издадени от ВиК Варна към Л. К. П. за
исковия период за незаплатени ВиК услуги не са погасени изцяло а размерите
им съвпадат частично /съобразявайки междувременното частично плащане/
със заявените в заповедното производство както досежно главниците, така и
досежно законните лихви за забава/доколкото в.л. установява задължение за
лихви в по-голям от претендирания размер/. С оглед изложеното по-горе
съдът приема, че предявените главни и акцесорни искове се явяват доказани
по основание и частично по размер, ведно с акцесорното искане за
присъждане на лихва за забава върху главниците, начиная от датата на която е
подадено заявлението по чл.410 ГПК и до окончателното плащане.
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно
6
разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК.
Видно от материалите по делото ищцовата страна е ангажирала списък
по чл. 80 ГПК, неоспорен от особения процесуален представител на
ответника.В списъка по чл. 80 ГПК процесуалният представител на ВиК
Варна ООД е посочил и по основание и по размери реално сторените и
дължими се разноски както следва:
По заповедното производство ищцовата страна претендира разноски от
25 лв. за платена такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение - общо
75 лева като съобразно уважената част от исковете, следва да бъдат уважени
за размера от 56,50 лева.
В исковото производство ищцовата страна претендира сумата от 75 лева
за платена такса; 300 лева депозит за особен представител; 150 лева а депозит
за ССчЕ, 50 лева юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК –
общо 575,00 лева, като съобразно уважената част от исковете, следва да бъдат
уважени за размера от 433,13 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. К.
П. ЕГН **********, в качеството й на потребител на В и К услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер 1123673, ДЪЛЖИ на „****" ООД сума в
общ размер на 554,85лв.(петстотин петдесет и четири лева и 85ст.),
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 28.10.2019г. до 21.01.2021г. на адрес гр.Варна, **** бл.27, ап.102;
сума в общ размер на 55,73лв.(петдесет и пет лева и 73ст.), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 26.12.2019г.
до 02.02.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-05.02.2021г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед от 09.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1784/2021г. по описа на ВРС , като ОТХВЪРЛЯ
главната искова претенция за сумата над присъдената, до предявения размер
от 754,58 лева на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86
ЗЗД.
7
ОСЪЖДА Л. К. П. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****” ООД,
ЕИК ****, със седалище и управление: гр. Варна, ул. **** № 33,
представлявано от **** - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт **** ,
СУМАТА от общо 433,13 лева (четиристотин тридесет и три лева и 13
стотинки), представляваща сторените от ищцовото дружество съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция,
както и сумата от общо 56,50 лева (петдесет и шест лева и 50 стотинки ) -
сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното
производство по ЧГД № 1784/2021г. по описа на ВРС съдебно-деловодни
разноски, и на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат Г.Ш. от ВАК, на
основание чл. 47, ал.6 ГПК за СУМАТА от общо 300,00 лева (триста лева)-
внесения от ищцовата страна депозит за назначаване на особен представител
на ответника Л.П., за осъщественото процесуално представителство от адв.Ш.
в качеството му на особен процесуален представител на ответника,пред
настоящата инстанция.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8