О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./.......
01.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 04.01.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1438 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано след като състав на Варненски окръжен съд,
гражданско отделение, е прекратил образуваното пред него производство по гр.д.
№1574/2017г. и е изпратил същото за разглеждане в търговско отделение на
Варненски окръжен съд.
Самото исково
производство е образувано по искова
молба, заведена с вх. №20922/18.07.2017г., на Б.П.В., ЕГН **********, подадена чрез нейната майка и законен
представител М.К.Т., ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***.
С няколко
поредни разпореждания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК на ищеца е била дадена
възможност да поправи исковата си молба като уточни по страни, твърдения и предмет предявяваните искове. Във
връзка с искането за освобождаване от задължение за плащане на държавни такси и
разноски по делото е била дадена и възможност да се представят необходимите
декларации за обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, както и доказателства за
тяхното установяване, изходящи както от малолетната ищца, така и от нейната
майка и законен представител.
В изпълнение на
тези указания ищецът, чрез пълномощника си по делото адвокат П.В. е представил пет уточняващи молби - молби вх.
№24495/30.08.2017г., вх. №27491/04.10.2017г., вх. №28484/13.10.2017г., вх. №31974/15.11.2017г. и вх.
№29/02.01.2018г.
Въз основа на
тях и като се имат предвид и финалните уточнения,
направени с последната уточняваща молба от 02.01.2018г., съдът приема, че е
сезиран със следните искове:
За осъждане на ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище гр. София, да заплати на ищцата Б.П.В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в качеството
и́ на наследник на Петър Емилов Василев, ЕГН **********, починал на
17.07.2012г. вследствие на трудова злополука - удар от електрически ток (електрокуцио), настъпила на работното му място - кофердама на МК „Агамемнон“,
находящ се на плаващ док в района на гр. Варна, чрез нейната майка и законен
представител М.К.Т., ЕГН **********, сумата
79 800 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
сключена с работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД, ЕИК *********, застраховка „Злополука” по застрахователна полица
№03/036271Т и Добавък №1 към нея, със срок на
застрахователно покритие от 22.05.2012г. до 21.05.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска (18.07.2017г.) до окончателното й плащане, както
и сумата 40 568,76 лева, представляваща дължимо обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата 79 800 лв., считано
от 18.07.2012г. до датата на постъпване на исковата молба в съда.
Претендира се и
присъждане на ищцата на сторените от нея разноски за производството по делото,
основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Още с исковата
молба ищцата Б.В. е поискала от съда да бъде освободена от заплащането на
държавни такси и разноски по делото. В изпълнение на указанията, дадени с
разпореждания №10722/25.10.2017г. и №11921/30.11.2017г., с молби вх. №31974 от 15.11.2017г. и вх.
№29/02.01.2018г. са представени декларации за обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК за малолетната ищца и за нейната майка и законен представител М.К.Т..
За да се произнесе по тази молба, съдът взе предвид
следното:
Въз основа на
приетото по-горе уточнение на предявяваните искове и като се имат предвид
цената на всеки един от тях и относимите законови
разпоредби – чл.72, ал.1, във вр. с чл.71, ал.1 и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимите държавни такси са в размери както следва:
1.
3 192 лева – по главния иск за присъждане на
застрахователно обезщетение;
2.
1 622,75 лева - по акцесорния
иск за присъждане на обезщетение за забава за предхождащ предявяването на иска
период.
Или общият
размер на дължимите за производството по делото държавни такси е 4 814,75 лева.
По реда на
чл.83, ал.2 от ГПК е декларирано, че малолетната ищца живее със своята майка и
законен представител М.К.Т. ***, семейството не притежава недвижими имоти и
МПС, нямат доходи от наеми, дивиденти от участие в търговски дружества или от
дейност като едноличен търговец. Ищцата получава наследствена пенсия в размер
на 164 лева, а нейната майка – заплата в размер на 433 лева (вероятно е
деклариран нетния доход, доколкото от приложения към декларацията трудов
договор се установява договорено основно трудово възнаграждение в размер на 500
лв. с допълнение към него за трудов стаж и професионален опит). Ищцата има и
влог в размер на 1 500 лв. в пенсионен фонд „Доверие“. Декларирано е също така,
че майката на ищцата е получила обезщетение след споразумение с работодателя
„МТГ-ДЕЛФИН” АД в размер на 45 000
лева.
Като има
предвид, че декларирания общ месечен доход на семейството (597 лева) е малко
над минималната работна заплата за 2017г. (460 лв.), а към настоящия момент е
близо до установената за 2018г. минимална работна заплата от 510 лв.,
обосновано може да се приеме, че същият е крайно недостатъчен за задоволяване
на елементарните нужди на семейството. Натрупаната сума в пенсионен фонд не
съставлява разполагаем доход за издръжка, поради което не следва да се взема
предвид при преценка на имущественото състояние на ищцата. Семейството не
притежава недвижимо или движимо имущество, което би могло да послужи като
източник на доходи. Полученото от работодателя „МТГ-ДЕЛФИН” АД обезщетение е на значителна стойност, но следва да се
отчете и общото имуществено състояние на семейството, възрастта на ищцата,
както и факта, че след смъртта на своя баща същата е лишена от възможността да
получава от него финансова помощ и подкрепа, от каквито неминуемо тепърва ще се
нуждае.
При тези данни
съдът намира, че ищцата не разполага с достатъчна материална възможност да
посрещне в пълен обем съдебните разноски за защита на правата си. Заплащането
на пълния размер на дължимите държавни такси и разноските по делото би създало
особени затруднения за нея като би я лишило от парични средства, необходими за
задоволяване на нормалните и́ житейски потребности.
Ето защо съдът
приема, че са налице основанията по чл.83, ал.2 от ГПК за частично
освобождаване на ищцата от задълженията заплащане на държавна такса по главния
иск за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 3 192 лева и
разноски по делото.
Молбата за
освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса по акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава за
предхождащ предявяването на иска период в размер на 1 622,75 лева се
преценява като неоснователна, поради което се оставя без уважение.
Доколкото
настоящото определение подлежи на обжалване, задължението за внасяне на тази
сума следва да бъде указано на ищцата след неговото влизане в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА ищцата Б.П.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Т.,
ЕГН **********, от задължението за плащане на дължимата за производството по
т.д. №1438/2017г. на Варненски окръжен съд, т.о., държавна такса в размер на
3 192 лева и разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част
не подлежи на обжалване.
ОСТАБЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата Б.П.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Т.,
ЕГН **********, да бъде освободена от задължението за плащане на дължимата за
производството по т.д. №1438/2017г. на Варненски окръжен съд, т.о., държавна
такса в размер на 1 622,75 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на ищцата
(чл.60, ал.4 от ГПК).
Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на посочения
по делото съдебен адрес чрез пълномощник.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: