РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Бяла, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шестнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20254510200133 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Й. Д., ЕГН **********, чрез адв.Й. Л., АК-
Хасково, против НП №007206/23.06.2022г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 1800 лв., на основание чл.179, ал. 3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП.
С жалбата се оспорват фактическите констатации в АУАН. Твърди се, че
НП е издадено при допуснати нарушения на императивни материално-правни
разпоредби, съществени нарушения на процесуалните правила, и разпоредби
на ЕС. На посочените основания, поддържани и в писмена молба от
процесуалния представител на жалбоподателя, се прави искане обжалваното
наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се направените
разноски.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, моли съда да
постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, като
неоснователна, а НП да бъде потвърдено. Представя се писмено становище.
Претендират се направените разноски.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани не са изпратили
представител и не са взели становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
На 17.01.2022г. в 11,45часа, на ГКПП Дунав мост, св.Н.В. - инспектор в
сектор „Контрол и правоприлагане“- Русе, при изпълнение на служебните си
задължения извършил проверка на пътно превозно средство с peг. № ****,
товарен автомобил-влекач ДАФ ****, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Д. Д..
След извършена проверка е установено, че на 07.01.2022г. в 08:29часа,
горепосоченото ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не
е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Посоченото ППС е засечено с
контролно устройство с идентификатор № 20752, на 07.01.2022г. в 08:29часа,
по път 1-5, км.34+704, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За
извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на
нарушението, с който жалбоподателя бил запознат. Пред св.В.
жалбоподателят потвърдил, че е управлявал ППС на инкриминираната дата.
Св.В. съставил АУАН от 17.01.2022г. за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП вр.
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, подписан от жалбоподателя без възражение. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. Така, на
23.06.2022г., АНО, въз основа на акта, издал обжалваното НП, с което
наложил санкция на нарушителя на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от
ЗДвП в размер на 1800лв., като приел, че за процесното ППС, на посочената
дата не е била заплатена дължимата тол такса и същото се е движило без
валидно закупена маршрутна карта.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производството гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок, от легитимирано
лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество се явява основателна.
Съдът кредитира показанията на св.В. като обективни, подробни,
последователни, съответни на събраните писмени доказателства и
доказателствени средства. В последните съдът също няма основание да се
съмнява и изцяло ги споделя. Не са налице други доказателства, които да
опровергават или да поставят под съмнение събраната доказателствена
съвкупност, от която съдът изведе гореизложената фактическа обстановка.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Компетентността на
актосъставителя се доказва по безспорен начин от приложената Заповед №
РД-11-486/20.04.2021г. на председателя на УС на АПИ, а тази на наказващият
орган - от Заповед №РД-11-167 от 08.02.2021г. на председателя на УС на АПИ
и Заповед № ЧР-НТУ-33/29.01.2019г., вр.и.д. председателя на УС на АПИ.
Съдът счита, че е налице нарушение на разпоредби на ЕС при издаване на
НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното
законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с
чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя
на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или
непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от
уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административно-наказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Към датата на нарушението и издаването на НП, разпоредбите на чл. 10б, ал.
7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., не са били част от действащата правна уредба.
Но разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от
28 ноември 2019г. имат пряко действие и не са били приложени. Обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени поради противоречие на
процедурата по реализиране административно-наказателната отговорност с
реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. На собственика на пътното превозно средство е следвало да се
предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния
участък, ако АНО е считал, че такова плащане не е постъпило. Едва след
уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса
доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административно-
наказателно производство. Това нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на НП. В този смисъл е и новата практика на АС-Русе, намерила израз
в Решение от 06.08.2024г. по канд №492/2024г., издадено във връзка с
обжалвано НП по реда на чл.179, ал.3а от ЗДвП, Решение № 888 от
14.03.2024г. по канд №17/2024г. и Решение № 1112 от 01.04.2024 г. по канд
№395/2023г., които са издадени във връзка с обжалвани ЕФ за санкции по реда
на чл.179, ал.3б от ЗДвП, но приложими със същата тежест и по отношение на
3
процесната санкция по чл.179, ал.3а от ЗДвП, наложена с обжалваното НП.
Също така, следва да се приеме, че е нарушен принципа на
пропорционалност при определяне на размера на санкцията с процесното НП,
тъй като по силата на Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024
година по дело C-61/23 („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“) член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на
пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само
до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата
относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат
да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбата на чл. 179, ал.
3а от ЗДвП не допуска извършването на преценка относно тежестта на
санкцията и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на
нейния размер, а предвижда глоба в абсолютен размер. Доколкото в
правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на
подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от
законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по
начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който
гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава
предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната
национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, да бъде оставена без
приложение. Посоченото е отделно и самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Предвид изложеното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено по посочените по-горе съображения, без да се
обсъждат останалите възражения в жалбата, както и въпроса дали е налице
извършено нарушение по същество.
Жалбоподателят е претендирал разноски за въззивното производство пред
РС-Бяла, съгласно договор за правна помощ, в размер на 600 лева, заплатени
изцяло и в брой от страна на жалбоподателя на адв.Л. лично. Посоченият
размер е над минималния размер, предвиден с разпоредбите на чл.18, ал.2 вр.
с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
4
определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.
Основателно се явява искането на процесуалния представител на АНО за
намаляване на адвокатското възнаграждение съобразно практиката на СЕС,
макар по този въпрос, с оглед приетото в решение на Съда на ЕС от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22, съдът да е длъжен да следи служебно. С оглед на
това съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена
сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
При определянето на този размер на възнаграждението съдът отчита липсата
на значителна правна и фактическа сложност на делото, приключването на
делото в едно заседание, в което процесуалният представител не се е явил, а е
депозирал писмени бележки, в които е поддържал правните съображения за
неоснователност на ЕФ, изложени в жалбата, както и това, че след
постановяването на решението на Съда на ЕС по обуславящото изхода на
настоящото производство дело C 61/23, основният правен спор е решен по
един задължителен за съда и всички правни субекти начин. /В този смисъл
Решение № 855 от 18.03.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 225/2024 г.,
Решение № 1345 от 29.04.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 699/2024 г.,
Определение № 1870 от 12.06.2025 г. на АдмС - Русе по к. ч. н. д. № 393/2025
г./
Разноските, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
следва да бъдат възложени в тежест на Агенция "Пътна инфраструктура",
която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗП и чл. 2,
ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на
Агенция "Пътна инфраструктура".
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №007206/23.06.2022г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на Д. Й. Д., ЕГН **********, от гр.Б.,
жк.“Б.М.“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** е наложена глоба в размер на 1800 лв.,
на основание чл.179, ал. 3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", МРРБ, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Македония" № 3 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Й. Д., ЕГН **********, от гр.Б., жк.“Б.М.“ №***, вх.***,
ет.***, ап.***, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
5
6