№ 129
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110207356 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № *** г.
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост.
Сочи се, че автомобилът е товарен и е бил закупен от жалбоподателя, който не е знаел за
служебно прекратената му регистрация. Жалбоподателят допълва, че е притежавал всички
документи за автомобила и не е бил уведомен за служебно прекратената му регистрация.
В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован, се явява лично и се
възползва от правото си да даде обяснения. Разказва, че той лично е закупил автомобила и е
бил при прехвърлянето му с нотариална заверка на подписите, но не го е пререгистрирал в
КАТ, защото е бил в чужбина. Не оспорва самото управление на МПС и заявява, че предния
ден е влязъл в страната със същия автомобил. Настоява, че като собственик на автомобила
не е бил уведомен за служебно прекратената му регистрация.
В пледоарията си по делото моли за отмяната на НП, защото са му наложени три
отделни наказания, включително и отнемане на контролни точки, а той не е знаел за
прекратената регистрация.
Административнонаказващият орган – началника на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2023 г. бил сключен договор за покупко-продажба с жалбоподателя Г. Т. като
1
купувач на МПС – товарен автомобил марка *** и продавач *** ЕООД. Подписите на
страните по договора били заверени нотариално на същата дата и нотариусът служебно
изпратил преписката на портала на МВР на същия ден с оглед промяната в собствеността на
МПС. Но товарният автомобил не бил пререгистриран от новия собственик – Г. Т. в
законовия двумесечен срок – до 11.10.2023 г., поради което на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 13.10.2023 г. и това било
отразено в база-данни на КАТ. Но собственикът на автомобила не бил уведомен за това и
той разполагала със СРМПС и регистрационните номера, издадени на предишния
собственик.
На 21.10.2023 г. около 11:06 часа в гр. София, по бул. Сливница с посока на движение
от бул. Панчо Владигеров към ул. Фортов път, жалбоподателят Г. Т. управлявал товарния
автомобил марка *** със СРМПС и рег. табели, издадени на предходния собственик. Той не
знаел, че МПС е с прекратена регистрация. В района на кръстовището на бул. Сливница и
бул. Панчо Владигеров той бил спрян за проверка от служители на 09 РУ СДВР. Те
установили самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация.
Затова, св. М. Д. Д. на длъжност „младши полицейски инспектор“ в 09 РУ СДВР
съставил АУАН № 757957/21.10.2023 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, в
присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на нарушението, което се установява от
положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, нито
депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В акта нарушението било описано като
управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация. В акта било посочено, че
автомобилът е собственост на ***.
След постъпването на акта в СДВР, била образувана пр. преписка № 739/2024 г. по
описа на СРП, тъй като било преценено, че жалбоподателят може да е извършил
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Но от прокурор при СРП е постановен отказ за
образуване на ДП от 10.01.2024 г. поради липсата на доказателства за умисъл на водача за
извършване на престъплението и субективна несъставомерност на извършеното, както и
наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 2 НК. В постановлението за отказ прокурорът от
СРП е постановил постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят на
ОПП СДВР за преценка за издаване на НП и санкциониране на водача за нарушението на чл.
140, ал. 1 ЗДвП /описано в АУАН/.
Въз основа на АУАН № 757957/21.10.2023 г. и постановление за отказ за образуване на
ДП от 10.01.2024 г., на 02.02.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от
ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя Т. административни наказания
"глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В НП
първоначално е посочено, че автомобилът е собственост на ***, но при излагане на
мотивите за ангажиране на отговорността на Т. се твърди, че „в качеството си на собственик
и водач на МПС“ той е бил длъжен да познава закона.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.05.2024 г., видно от
отразеното в придружителното писмо на ОПП СДВР, като жалбата срещу НП е депозирана в
ОПП СДВР на същия ден.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от обясненията на
жалбоподателя и показанията на св. М. Д., както и преди всичко от събраните по делото
2
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
/включително и относно служебното прекратяване на регистрацията на МПС и неговото
прехвърляне; постановлението на прокурор за отказ за образуване на ДП/, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от
жалбоподателя обяснения, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени
от писмените доказателства по делото. Той признава неизгодни за него обстоятелства, а
именно, че е управлявал автомобила в процесния ден и че лично е участвал в прехвърлянето
на собствеността върху автомобила. Той споделя и за причината да не пререгистрира
автомобила в ОПП СДВР в законовия срок, както и че не е знаел за служебно прекратената
му регистрация. Съдът кредитира и показанията на св. Д., които са изключително лаконични.
Но той потвърждава, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, за който е
установено, че е с прекратена регистрация.
Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи датата на
покупко-продажбата на МПС, бездействието на приобретателя му и последващото служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и датата, на която това е
сторено. От представеното прокурорско постановление за отказ за образуване на ДП, както и
от изложените мотиви в НП, се установява, че собственикът не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и той е разполагал със СРМПС и
регистрационни номера, издадени на предишния собственик. Съдът установи също и
съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП
СДВР.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят
Т. е управлявал автомобила на 21.10.2023 г., като регистрацията на същия е била служебно
прекратена още на 13.10.2023 г., поради бездействието на купувача, който не пререгистрирал
автомобила след покупко-продажбата му на 11.08.2023 г., но жалбоподателят не бил
уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС. От дадените обяснения от
жалбоподателя се установява, че именно той е новият собственик на автомобила, който е
следвало да го пререгистрира в ОПП СДВР. От материалите по делото не се установява кой
е бил продавача на МПС и съответно дали това е било дружеството ***, посочено в АУАН и
НП като негов собственик.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „полицейски инспектор” в РУ на СДВР имат право да издават фишове и
3
да съставят АУАН. А съгласно т. 3.11 от същата заповед, наказателни постановления могат
да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата
длъжност от подписалата НП *** се установява от Заповед от 25.10.2019 г. и акт за
встъпване в длъжност. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.
ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни
за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis
in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова.
Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е
достатъчно конкретизирано по отношение на време, начин на извършване и самоличност на
наказаното лице.
Но съдът намира, че е налице допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, свързано
с неясно описание на собствеността върху процесния автомобил, съответно и с основанието
за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. В АУАН и в НП е посочено, че той е
управлявала автомобила ***, който е бил собственост на ***. Но от материалите по делото
се установява, че на 11.08.2023 г. жалбоподателят е закупил автомобила, като в случая е
изпълнено изискването за нотариална заверка на подписите на страните на договора за
покупко-продажба. Следователно, със сключването на договора в необходимата форма,
жалбоподателят е придобил собствеността върху лекия автомобил и именно затова той е бил
длъжен да заяви и неговата пререгистрация в ОПП СДВР. В случая това обстоятелство се
явява съществено, тъй като е обсъдено и в НП, откъдето се извежда и наличието на
непредпазлива форма на вината на жалбоподателя. Но в самото НП първоначално е заявено,
че автомобилът е собственост на друго лице, а в последствие се коментира отговорността на
водача му по чл. 140, ал. 1 ЗДвП именно, защото е и негов собственик. Това несъмнено води
до неяснота относно съществен елемент от предмета на доказване по делото – кое лице се
твърди да е собственик на автомобила и дали това е жалбоподателя. Действително, в хода на
производството е установено, че жалбоподателят е собственик на автомобила, но при
преценката за наличието на всички реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗДвП е водещо изложеното в
НП и дали то съдържа пълно, ясно и непротиворечиво описание на нарушението, което в
случая включва и кой е собственикът на автомобила. Поради наличното противоречие и
неправилното посочване в НП, че собственик на автомобила към датата на нарушението е
било търговско дружество, а не жалбоподателя, съдът приема, че това е довело до
съществено нарушение на правото на защита на Т.. Той е бил възпрепятстван да разбере
какво конкретно обвинение му е вменено и дали отговорността му се основава на това, че е
новият собственик на автомобила или само на това, че го е управлявал. Според настоящият
съдебен състав това представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Но за пълнота на изложението и да се демонстрира важността на обстоятелството дали
собственикът на автомобила е и наказаното лице, съдът намира за нужно да изложи и своите
изводи по съществото на нарушението.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила, след като
регистрацията му е била служебно прекратена, но доводите в жалбата са свързани преди
всичко с липсата на умисъл за това нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.“ В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на
неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
4
превозното средство. А в чл. 143, ал. 15 от закона е уредено, че „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“
В случая именно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е прекратена служебно
регистрацията на лекия автомобила Нисан на 13.10.2023 г., тъй като в двумесечен срок от
датата на прехвърлянето на собствеността на автомобила /11.08.2023 г./, неговият нов
собственик не е регистрирал превозното средство. Следователно към 21.10.2023 г.
автомобилът Нисан е бил с прекратена регистрация, което е отразено и в АИС. Като на тази
дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена регистрация /независимо от
причината/, той от обективна страна е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Но основният спорен въпрос в случая е дали деянието е осъществено от субективна
страна, като с оглед данните от конкретния казус, същественото обстоятелство в случая е
дали водачът е знаел или е следвало да знае за служебно прекратената регистрация на
автомобила. А това обстоятелство до голяма степен се определя от това дали водачът е
собственик на автомобила.
По делото се установи, че новият собственик на автомобила не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, като това изключва умисъла му
като водач на МПС, поради което и не му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а е постановен отказ за образуване на ДП. Действително, това
обстоятелство не изключва непредпазливостта като форма на вината, при която е възможно
да бъде осъществено административното нарушение. В случая жалбоподателят твърди, че
не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, като и наказващият
орган не представя доказателства той да е бил информиран.
Като собственик на автомобила, подписал договора за покупко-продажба, Т. е знаел, че
на 11.08.2023 г. е придобил собствеността върху автомобила и от тази дата е възникнало
законовото му задължение да пререгистрира автомобила. Като не е сторил това в
двумесечния срок до 11.10.2023 г., самият жалбоподател със своето бездействие е станал
единствена причина за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.
Действително, той не е бил уведомен за това действие, но последното изключва единствено
неговия умисъл, но не и непредпазливостта. В случая служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила е законова последица от бездействието на купувача след
придобиване на автомобила, за което несъмнено той е знаел. Следователно, защитата на
жалбоподателя се основава на незнание на закона /разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП/,
което обаче не изключва вината на собственика, който е и управлявал МПС. Служебното
прекратяване на регистрацията в случаите по чл. 143, ал. 15 ЗДвП се прилага без правото на
дискреция от страна на компетентните органи, при наличие на предпоставките за това, които
предпоставки жалбоподателят е съзнавал – че в срок от 2 месеца след придобиване на
автомобила, не го е пререгистрирал. Следователно в случая е установена и
непредпазливостта като форма на вината при извършване на това нарушение от страна на
жалбоподателя – собственик и водач на автомобила.
Но поради посоченото по-горе допуснато съществено процесуално нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, свързано с противоречия в НП относно собствеността върху
автомобила, независимо от установеното извършване на нарушението от жалбоподателя от
обективна и субективна страна, съдът намира, че НП е незаконосъобразно издадено и следва
да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. издадено от началник група към отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Г. Д. Т. на основание чл. 53 от ЗАНН
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6