Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Попово, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д Б, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 559 по описа за 2019
година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът – „А.
за С. на В.“ EАД – гр. С., чрез пълномощник, твърди в исковата
молба, че на 01.04.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „***”
АД и „А. за С. на В.” ООД (чийто универсален правоприемник било „А. за С. на В.“
ЕАД), по силата на което вземането на „***” АД, произтичащо от Договор за
паричен заем № *****/25.05.2017 г. било прехвърлено в собственост на „А. за С.
на В.” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
На длъжника
били изпратени 2 бр. уведомителни писма по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането, но същите се върнали в цялост. Към исковата
молба били приложени копия на уведомленията за извършената цесия, за връчване
от съда на ответника, с оглед уведомяването
му за станалата продажба.
Твърди, че на 25.05.2017
г., между „***“ АД (заемодател) и А.Ж.И. (заемател)
бил сключен Договор за паричен заем с № **** в съответствие с разпоредбите на
ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора заемодателят
се бил задължил да предостави на заемателя парична
сума в размер на 900.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя,
се уреждали от Договора и условията към него. Страните били постигнали
съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора била предоставена на заемателя при
подписване на договора. Така кредиторът изпълнил задължението си по договора да
предостави заемната сума, а за заемателя възникнало
задължението да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в договора.
Погасителните
вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 1000.08 лв. Така
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 100.08 лв.
Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят
се бил задължил да върне кредита в срок до 01.12.2017 г. г. на 27 равни седмични
погасителни вноски, в размер на по 37.04 лв. всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил на 02.06.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска – на 01.12.2017 г.
На основание
сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят
забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, същият дължал на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можело да
надхвърлят 45.00 лв. Така на длъжника била начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45.00 лв.
Съгласно
клаузите на договора, заемателят се бил задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му, а именно: две физически лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на подробно описани в исковата молба условия, ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер – заемодателят. Заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, поради което на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 602.37 лв., която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на по 22.31 лв., платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят,
била в размер на по 59.35 лв.
На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор, на длъжника му била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 16.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, като общият размер на начислената лихва бил 122.52 лв., който бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не
бил платил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която
била погасена до момента, била в размер на 181.85 лв., с която били погасени,
както следва: неустойка за неизпълнение: 66.93 лв., такса разходи: 27.00 лв.,
договорна лихва: 20.07 лв., главница: 67.85 лв.
Срокът на
договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 01.12.2017
г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Тъй като
длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за заем в пълен размер, въз
основа на подадено от кредитора заявление било образувано ч.гр.д. № 198/2019 г.
по описа на ПпРС, по което била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът не бил намерен на установените
в заповедното производство адреси, във връзка с което заповедта за изпълнение
била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна
обуславяло правния интерес на ищеца да подаде настоящата искова молба, с която
моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи на ищцовата страна сумата 832.15 лв. (осемстотин
тридесет и два лева и 15 ст.) – главница, сумата 80.01 лв. (осемдесет лева 01 ст.) – договорна лихва за периода 16.06.2017 г.
– 01.12.2017 г., сумата 18.00 лв. (осемнадесет
лева 00 ст.) – такса разходи, сумата 535.44 лв. (петстотин тридесет и пет лева
и 44 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
23.06.2017 г. – 01.12.2017 г., сумата 122.52 лв. (сто двадесет и два лева и 52
ст.) – обезщетение за забава за периода 16.06.2017 г. – 01.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се
разноски за заповедното и за исковото производство.
В
съдебно заседание за ищцовата страна не се явява
представител. В съдебно заседание за ищцовата страна
не се явява представител. С писмена молба, постъпила по пощата, пълномощникът
на ищеца поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски съобразно приложен списък.
В едномесечния
срок и по реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата,
не е изразено становище по предявените искове, не са представени доказателства,
не са оспорени представените с исковата молба доказателства, не са направени доказателствени искания.
В съдебно
заседание ответницата не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „А. за С. на В.“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 198/2019 г. по описа на
П р с. По посоченото дело е издадена Заповед № 169/07.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът А.Ж.И. да заплати на кредитора „А. за С. на В.” ЕАД сумата 832.15 лв.
– главница, сумата 80.01 лв. – договорна лихва за периода 16.06.2017 г. –
01.12.2017 г., сумата 18.00 лв. –
такса разходи, сумата 535.44 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 23.06.2017 г. – 01.12.2017 г., сумата 122.52 лв. (сто
двадесет и два лева и 52 ст.) – обезщетение за забава за периода 16.06.2017 г.
– 01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати
сумата 81.76 лв. – направени разноски по делото, от които: 31.76 лв. – за
заплатена държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на кредитора да
предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Няма спор по
делото, че между „***“ АД – гр. С.
(заемодател) и А.Ж.И. *** (заемател), е сключен
Договор за паричен заем № ****/25.05.2017 г. (заверени копия на предложение за
сключване на договор за паричен заем, на самия договор за заем и на Тарифа на „***“ АД са приложени на л. 6 – 11).
Според
клаузите на договора заемодателят предава в собственост на заемателя
сумата от 900.00 лв., а последният се задължава да върне заемната сума на 27
равни седмични вноски от по 37.04 лв. всяка.
Първата погасителна вноска съгласно инкорпорирания в договора
погасителен план е на 02.06.2017 г., а последната – на 01.12.2017 г.
Общият размер
на плащанията по договора според чл. 2.7 от същия е 1000.08 лв. (с включени
главница и договорна лихва), при уговорен ГПР: 48.46%.
Според чл. 3
от договора, с подписването му страните са се съгласили да се рефинансира
текущият заем на заемателя, като последният е заявил,
че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем 2708698, в
размер 410.60 лв. Извършено е прихващане на задълженията на всяка от страните
по двата посочени договора, както и е посочено, че заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор и
договорът има силата на разписка.
Според чл. 4
от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок
от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които
да отговаря на следните изисквания: да получава трудово възнаграждение в размер
над 1000.00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „***“ АД, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош
от „редовен“ ИЛИ 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателят.
Уговорено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
в един от посочените по-горе варианти, заемателят
дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение в размер на 602.37 лв., която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски по заема, към които
се прибавя сума в размер на по 22.31 лева.
Според чл. 8
от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху
забавената сума за всеки ден забава.
Ищцовата страна
изрично признава в исковата молба, че погасената от ответницата сума по
договора за заем е в общ размер 181.85 лв., като твърди, че с тази сума са
погасени следните задължения:неустойка за неизпълнение: 66.93 лв., такса
разходи: 27.00 лв., договорна лихва: 20.07 лв. и главница: 67.85 лв.
На 16.11.2010 г., между „***“ АД – продавач, и „А. за С. на
В.“ ООД – купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (заверено копие приложено на л. 12- 15), по силата на който страните
са се споразумели продавачът да прехвърли на купувача станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях и които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение
№ 1 – неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.
Не се спори,
че на 01.04.2018 г. е подписано Приложение 1 към горепосочения Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. (извлечение от което
е приложено на л. 16-18), по силата на което вземането на „***” АД, произтичащо
от Договор № ****/25.05.2017 г. е прехвърлено в собственост на „А. за С. на В.”
ЕАД (като универсален правоприемник на „А. за С. на В.“ ООД).
От продавача
по договора за цесия е издадено и потвърждение за сключената цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (заверено копие приложено на л. 19).
На л. 20 от
делото е приложено заверено копие на пълномощно, с което продавачът по договора
за цесия – „***“ АД, е упълномощил купувача – „А. за С. на В.“ ООД, да уведоми
от името на продавача всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали
по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г., във връзка с изпълнение на законовото задължение
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
На л. 21-22 от делото са приложени 2 бр. заверени копия на уведомителни писма за извършено
прехвърляне на вземания, подадени от „***“ АД чрез „А. за С. на В.“ ЕАД до А.Ж.И., за уведомяване на последната в
изпълнение разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че вземането
срещу нея, произтичащо от Договор за паричен заем № ****, е прехвърлено в полза
на новия кредитор– „А. за С. на В.“ ЕАД. От обратната разписка, приложена по
делото е видно, че получателят отсъства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както
следва:
- по чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, във вр.
чл. 99 от ЗЗД – досежно главница и договорна лихва;
- по чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 99, вр.
чл. 92 от ЗЗД – досежно неустойка;
- по чл. 422
от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр.
чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД – досежно лихва за забава.
Предявените
искове са установителни, след указания на съда по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването им и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
Разгледани по
същество, съдът ги намира за частично основателни по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му,
както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия,
уведомяване на длъжника за извършената цесия, валиден договор за заем със
стария кредитор, изправност на стария кредитор, изискуемост на задължението на
длъжника и размер на задължението.
С доклада по
делото е указано в тежест на ищеца да докаже и че са налице валидни клаузи в
договора за паричен заем, съдържащи задължения за неустойка и такса разходи,
като съдът е обявил на страните, че ще бъде извършена служебна проверка относно
съответствието на договорните клаузи за дължимост на
неустойка и такса разходи за събиране с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
В настоящия
случай ищецът претендира да е носител на вземане,
произтичащо от Договор за паричен заем № ****/25.05.2017 г., сключен между „***“ АД и ответника А.Ж.И., което
вземане е предмет на договор на цесия с цесионер – „А.
за С. на В.“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе, съдът
приема за доказано по категоричен начин, че сключеният договор за прехвърляне
на вземания (цесия) е валиден и с него е прехвърлено на ищцовата
страна вземането, което „***“ АД има от ответницата по горепосочения договор за
паричен заем.
Съдът приема, че ответницата, като длъжник по горепосочения договор за
заем, е уведомена за извършеното прехвърляне на вземането по договора с получаване
на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и писмено
уведомление за извършената цесия, отправено от цесионера
като пълномощник на цедента. При това положение съдът
приема, че е спазена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.
По валидността на сключения договор за паричен заем с предишния кредитор
съдът приема следното:
Няма
спор по делото, че договорът за паричен заем е сключен между страните по него в
предвидената в закона писмена форма, като към датата на сключването му е
действал Закон за потребителския кредит (обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59/2016 г.).
Не
се спори още, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по
категоричен начин, че на ответницата е предоставена заемната сума, предмет на
договора, с което заемодателят е изпълнил задълженията си, а от своя страна, заемополучателят е поел задължението да върне заетата му
сума, заедно с договорна лихва, като общата дължима от заемателя
сума по договора е била в размер 1000.08 лв.
Задължението
на заемополучателя по договора за заем е изискуемо,
тъй като е настъпил падежът на всяка една от дължимите погасителни вноски по
договора, но няма спор по делото, че същата не е изпълнила в пълен размер задължението
си за връщане на заемната сума. Съобразно направеното от ищцовата
страна признание на този факт, съдът приема, че общият размер на извършените от
ответницата плащания по договора за кредит е 181.85 лв. Няма представени от
ответницата доказателства за извършени плащания в по-голям размер.
При това
положение и с оглед предвидената в чл. 76 от ЗЗД поредност
при погасяване на задълженията, съдът приема, че ответницата дължи на ищцовото дружество неизплатена главница по договор за
паричен заем – в размер 818.23 лв. и обезщетение за забава за периода 16.06.2017
г. – 01.03.2019 г. – в размер 122.52 лв. Уговорената в договора възнаградителна
лихва следва да се счита погасена чрез извършените частични плащания от страна
на заемателя по договора. Върху непогасената главница
се дължи и законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. За посочените суми вземането на ищцовата
страна от ответницата следва да бъде признато за установено с настоящото
решение.
По
отношение на претенцията на ищеца за установяване дължимост
на начислена неустойка по договора в
размер 535.44 лв., съдът приема следното:
Разпоредбата
на чл. 24 от ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 от ЗЗП,
уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност.
Според
чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
С Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС е дадено разяснение, че условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат
да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи; вид на уговорената неустойка и вид на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношение между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството.
В
конкретния случай, според чл. 4 от договора за паричен заем неустойката е
дължима при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на заемодателя
чрез осигуряване на поръчители или банкова гаранция.
Като съпостави размера на предвидената в договора
неустойка – 602.37 лв., с размера на заемната сума – 900.00 лв., съдът приема,
че неустойката се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната
й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, и води до скрито оскъпяване на
кредита. Следва да се отбележи, че изискването
за представяне на обезпечение на
задължението с поемане на поръчителство от физически лица, които да отговарят
на подробно описаните по-горе изисквания или представянето на банкова гаранция с
размера на отпуснатия кредит, създават значителни затруднения за изпълнението
им, а това противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката по чл. 4 от договора.
Съдът намира, че клаузата на чл. 4 от договора
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, като представлява
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка – чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Такава разпоредба е в пряко противоречие
и с добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на
предявения иск в частта му за установяване съществуване на вземането за
неустойка и като последица от тази неоснователност искът следва да бъде
отхвърлен за посочената претенция.
По отношение
на начислената от ищцовата страна такса разходи – в
размер 45.00 лв., съдът приема следното:
Независимо, че
в чл. 16, ал. 2 от договора е посочено, че заемателят
е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на „***“ АД, настоящият състав на
съда приема, че такса разходи не се дължи. От една страна, клауза в договора,
изрично предвиждаща дължимост на посочената такса,
няма. От друга страна, дори и да не се приеме горното, настоящият състав на
съда приема, че посочената такса разходи е пряко заобикаляща разпоредбата на
чл. 33 от ЗПК, предвиждаща когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава да не надвишава законната лихва.
Отговорността за заплащане на такса разходи представлява по своята същност
неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за покриване на
извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези плащания като
разноски по събиране на вземането по същество цели да заобиколи
ограничението на чл. 33 ЗПК и въведе допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на
длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за забава.
Поради
изложените по-горе съображения съдът приема, че начислената такса е недължима,
поради което и неправилно част от заплатените от заемателя
по договора суми са разходи отнесени за погасяване на таксата разходи.
Предвид всичко
гореизложено, следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовата страна
сумата 818.23 лв. – неизплатена главница и сумата 122.52 лв. (съобразно
заявената претенция с исковата молба) – обезщетение за забава за периода
16.06.2017 г. – 01.03.2019 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението – всички суми дължими по Договор за
паричен заем № ****/25.05.2017 г., сключен между „***“ АД и А.Ж.И., вземането
по който е прехвърлено по силата на Приложение № 1/01.04.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. в полза
на „А. за С. на В.” ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 169/07.03.2019 г. по ч.гр.д. № 198/2019
г. по описа на Районен съд – Попово, като в частта, в която се претендира
установяване дължимост на вземане за сумата 80.01 лв.
– договорна лихва за периода 16.06.2017 г. – 01.12.2017
г., за сумата 535.44 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
за сумата 18.00 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване,
дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че съразмерно с уважената част на исковете
ответницата следва да заплати на ищцовата страна сумата
48.43 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 198/2019 г. по
описа на ПпРС и сумата 78.05 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 559/2019 г. описа на ПпРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П
Д” № , офис-сграда Л, ет. , офис , представлявано от Ю Х Ю, и А.Ж.И., ЕГН **********,***, ЧЕ А.Ж.И. ДЪЛЖИ НА „А.
за С. на В.”
ЕАД СУМАТА 818.23 лв. (осемстотин и
осемнадесет лева и 23 ст.) – главница И
СУМАТА 122.52 лв. (сто двадесет и два лева и 52 ст.) – обезщетение за
забава за периода 16.06.2017 г. – 01.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението
– всички суми дължими по Договор за паричен заем № ****/25.05.2017 г., сключен
между „***“ АД и А.Ж.И., вземането по който е прехвърлено с Приложение №
1/01.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г. в полза на „А. за С. на В.” ЕАД, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
169/07.03.2019 г. по ч.гр.д. № 198/2019 г. по описа на Р с – П, КАТО В ЧАСТТА, в която се претендира
установяване дължимост на вземане за сумата 80.01 лв. (осемдесет лева 01
ст.) – договорна лихва за периода 16.06.2017 г. – 01.12.2017
г., за сумата 535.44 лв. (петстотин
тридесет и пет лева и 44 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и за сумата 18.00 лв.
(осемнадесет лева 00 ст.) – такса разходи за събиране на просрочени вземания, ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
ОСЪЖДА А.Ж.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П Д” № , офис-сграда
Л, ет. , офис , представлявано от Ю Х Ю, СУМАТА 48.43 лв. (четиридесет
и осем лева и 43 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
198/2019 г. по описа на Р с – П, както и
СУМАТА 78.05 лв. (седемдесет и осем лева 05 ст.) – разноски в исковото
производство по настоящото гр.д. № 559/2019 г. описа на Р с – П.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Т о.с
СЪДИЯ: