Разпореждане по дело №158/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от „Ф. и И. И.” ООД гр. П. против определение № 1364/24.11.2009 година, постановено по ч.гр.д. № 1358/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което по реда на чл. 390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, с ищец: „У.-Б.” ООД Г., П. Р. Л., с ЕИК и ответник: „Ф. и И. И." ООД Г., Р. Ю., ул.Г. П. N , ., ап. с ЕИК, с цена 21 069лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на доставка на бетон клас В 15 и клас В 20 съгласно сключен между „У.-Б." ООД Г. и „Ф. и И. И." Г. договор за за извършване на услуга от 05.01.2009г., чрез налагане на възбрана на недвижим имот, представляващапартамент N 4 със застроена площ от 80.60 кв.м., разположен на втория етаж в сграда с идентификатор 40909.110.209.2, построена в поземлен имот с идентификатор 40909.110.209/стар идентификатор УПИ 2708, кв.81/ с административен адрес: Г., ул.Г. К. N, който апартамент се състои от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня- тоалетна, коридор, лоджия и балкон, при граници: отгоре-ап.М 7, долу-ап.И 1, изток-ап. N 6 и стълбище, запад-калкан, ведно с припадащите се 5.077 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8.04 кв.м. и 5.077% идеални части от правото на строеж, собственост на „Ф. и И. И” ООД Г., Р. Ю., ул.Григор Пърличев N 28, .1, ап.З с ЕИК *********. С определението на „Устра-Бетон” ООД Г., П. Р. Л, с ЕИК е даден едномесечен срок да предяви пред Районен съд-Пловдив срещу „Ф. и И. И.” ООД Г., Р. Ю, ул.Г. П. N , ., ап. с ЕИК иск по чл.318 и сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД и в същия срок да представи доказателства за предявяването на иска, в противен случай обезпечението ще бъде отменено служебно от съда.

Жалбодателят оспорва допуснатото обезпечение като неправилно, поради частична неоснователност на предявения във връзка с обезпечителното производство иск. Някои от основните факти, описани в молба с вх.№ 6505/24.11.2009г. от представителя на „У.-Б.” и взети под внимание при налагане на обезпечението от първоинстанционния съд, не отговаряли на истината. Напр. споделяло се от съда за „....спиране на строителството на двата обекта, по отношение, на които „Ф. И И. И.” ООД било черпило процесии услуги и материали от „У.-Б." ....”. Това твърдение изцяло не кореспондирало с реалността, защото обектът, който спрян бил само един, а другият бил издаден на собствениците още на 01.03.2009г., много преди процесната фактура. Друг подвеждащ аргумент, използван с излишен негативизъм, също приет от районния съд в определението си за рисков знак бил „...извършването на продажби на налични недвижими имоти..”, поради което „ ... е налице обезпечителна нужда, тъй като без допускане на обезпечение на бъдещия иск, с оглед възможността ответникът по обезпечението да намали имуществото си, за молителя ще бъде трудно или невъзможно да осъществи правата си по решението”. Това било абсурдно, защото само и единствено чрез продажба такъв длъжник можел да заплати дълга си, тъй като това била единствената негова продукция с която работел и ограничавайки го да продава, молителят обричал „Ф. И И. ” ООД на невъзможност за изпълнение не само на неговите претенции, а и на други партньори на строителя. Това било некоректно и несправедливо, това дори било непочтенно в днешните кризисни дни. Освен това, съгласно т.3 от сключения с „У. б." ООД, гр. К. Договор за извършване на услуга от 05.01.2009 г, приложен по делото, същата фирма следвало да издава фактура в края на всеки месец за извършените доставки на бетон през същия месец. Молителят не издал помесечни фактури, а само една обща фактура № 5100203 от 01.09.2009 г., в която фактура неправилно фактурирал цената на цялото количество доставен бетон без да приспадне направените месечни плащания за доставения бетон през дадения месец.

Поради неизпълнение на това си задължение по договора, счетоводният отдел на молителя издал квитанции към приходен касов ордер за направените от нас частични плащания за доставения бетон като следва:за м. май, 2009 г. - Квитанция към приходен касов ордер от 19.05.2009 г. за сумата 5000 (пет хиляди) лева, подпечатана от „У. б.” ООД, гр. К.за заплатената от нас суми. Сумата не била приспадната от цялата сума в горната ф-ра №5100203/01.09.2009 г., издадена на ответника;за м. юни, 2009 г. и м.юли, 2009 г. - Квитанция към приходен касов ордер от 01.06.2009 г. за 5000 (пет хиляди) лева, и втора Квитанция към приходен касов ордер от 29.06.2009 г, за 5000 (пет хиляди) лева или общо 2 бр. квитанции на обща стойност 10 000 (десет хиляди) лева, подпечатани от „У. б.” ООД, гр. К., които суми на стойност 10 000 (десет хиляди) лева също не били приспаднати от цялата сума в издадената ни Ф-ра №5100203/01.09.2009 г. Фактически била изплатена на молителя общата сума 15 000 (петнадесет хиляди) лв., съгласно горните 3 бр. квитанции към приходен ордер, подпечатани от ищеца. Твърди се, че искът до този размер от 15000 (петнадесет хиляди) лева е неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Молителят „У. Б." ООД, К. следвало да приспадне заплатените от суми и предяви иска си за оставащите 6069 (шест хиляди шестдесет и девет) лв. с ДДС. (21069 лв. - 15000 лв. = 6069 лв.). В тази връзка представяли 3 броя Квитанции към приходен касов ордер, издадени на 19.05.2009 г., 01.06.2009 г. и 29.06.2009 г.от „У. б." ООД, К. за направените частични плащания от нас в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева към „У. б.” ООД, К. За възбранения недвижим имот Апартамент № 4 с идентификатор 40909.110.209.2, построен в поземлен имот с идентификатор 40909.110.209 по Кадастралната карта на Г., „Ф. И И. И.” ООД било сключило Предварителен договор за изграждане и продажба от 11.02.2009г. с купувача Т. С.М. с ЕГН * от гр.Х., чийто заверено копие на Нот.заверения препис, представяме. Видно от подробния договор, купувачът следвало да плати още 10 500 евро с изповядване на окончателния договор за продажбата. Към настоящия момент, поради наложената възбрана това не можело да се случи и от тази възможност не можел да се ползва и „У. б." ООД. Освен това възбранения недвижим имот Апартамент № 4 с идентификатор 40909.110.209.2, построен в поземлен имот с идентификатор 40909.110.209 по Кадастралната карта на Г., с равностойността си надхвърля паричната претенция на Кредитора около 4 пъти, което считаме за крайно несправедливо, а в тази връзка първоинстанционния съд дори не определил някаква парична гаранция за молителя, каквато била обичайната практика в случая, тъй като чрез налагането на възбраната си молителят предизвиквал сериозно дискредитиране на строителя, дори и в момента излагал на провал една почти финализирана сделка, защото бъдещият купувач се обезпокоил и чрез неговата информация към дружеството собственик, то било уведомено почти 3 месеца по-късно за тази обезпечителна мярка, видно от приложеното заверено копие на Уведомление с изх.№ 172/ 19.03.201 Ог. от СВ. На основание предстоящата сделка по представено заверено копие на предварителния договор, жалбодателят моли въззивния съд да отмени определението и се премахне възбраната.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

С определение № 1364/24.11.2009 година, постановено по ч.гр.дело ч.гр.д. № 1358/2009година, Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, с ищец: „У.-Б.” ООД Г., П. Р. Л., с ЕИК и ответник: „Ф. и И. И.” ООД Г., Р. Ю., ул.Г. П. N, ., ап. с ЕИК, с цена 21 069лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на доставка на бетон клас В 15 и клас В 20 съгласно сключен между „У.-Б.” ООД Г. и „Ф. и И. И.” Г. договор за за извършване на услуга от 05.01.2009г., за която била съставена фактура */01.09.2009 година, чрез налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на дружеството-жалбодател.

За да постанови определението, предмет на въззивен контрол, районният съд, въз основа на задълбочено и подробно обсъждане на представените доказателства, е намерил, че са налице предпоставките на чл. 391, във вр. с чл. 390 ГПК за допускане на исканото обезпечение.

От представените с молба писмени доказателства: удостоверение изх. № *1343/20.10.2009г. и изх. № *4611/28..09.2009 година на АП, договор за извършване на услуга от 05.01.2009 г., заявки за бетон от 13.07.2009 г., 18.05.2009 г., 06.07.2009 г. и 27.06.2009г., всички, отправени от „Ф. и И. И.” ООД до „У.-Б." ООД за доставка на бетон клас В15 и клас В20 на Обект: Г., кв.В., жил.сграда УПИ VI 5675, Експедиционни бележки за готова бетонна смес от 13.07.2009г, 18.05.2009г, 06.07.2009г. и 27.06.2009г. се установява, че между „У.-Б." ООД Г. като изпълнител и „Ф. и И. И." ООД Г. като възложител е бил сключен на 05.01.2009г. договор за доставка на бетон клас В15 и клас В20, като цената по договора е включвала освен цената на бетона, и транспорт и услуга с бетон помпа, и същата е следвало да се заплаща в 3-дневен срок от издаването на фактура съгласно чл.2.1 от договора, и при неплащането й до 30 -то число на месеца, в който е издадена фактурата, е налице забава на плащането съгласно чл.6.1 от договора. В изпълнение на договора и по изрична заявка на възложителя на посочените по-горе дати, изпълнителят е доставил бетон от уговорените класове на мястото, посочено в заявките, за което били съставени експедиционни бележки. На 01.09.2009г. била съставена двустранно подписана от страните по договора Фактура N */01.09.2009г. за сумата 21 069.25лв., представляваща стойността на 167 куб.м. бетон В20, при единична цена без ДДС 105.136лв. От Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху урегулиран поземлен имот срещу задължение за строителство N 3, том I, рег. N 380, дело N 3/2007г. на нотариус N 204 с Р. на действие РС-Кърджали, Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ/актуална към 20.11.2009г./ на сграда с идентификатор 40909.110.209.2, представляваща жилищна многофамилна сграда, със застроена площ 260 кв.м., на 6 етажа, Доклад за оценка от декември 2006г. и Справка от Службата по вписванията-Кърджали за периода от 01.01.1992г. до 17.11.2009г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида N 25900, на името на „Ф. и И. И." ООД с ЕИК се установява, че на последно посоченото дружество било учредено право на строеж върху дворно място с идентификатор 40909.110.209, находящо се в Г., ул.Г. К. N , срещу обезщетение за собственика с обекти в сградата, която ще бъде построена и с придобиване право на собственост върху обекти в сградата от строителя.Установява и, че понастоящем сградата е построена и строителят е започнал да извършва разпоредителни сделки с обекти в сградата, както и, че строителят е собственик на апартамента, чиято възбрана се иска от молителя, а именно: апартамент N 4 със застроена площ от 80.60 кв.м., разположен на втория етаж в сграда с идентификатор 40909.110.209.2, построена в поземлен имот с идентификатор 40909.110.209/стар идентификатор УПИ 2708, кв.81/ с административен адрес: Г., ул.Г. К. N , който апартамент се състои от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня- тоалетна, коридор, лоджия и балкон, при граници: отгоре-ап.М 7, долу-ап.М 1, изток-ап. N 6 и стълбище, запад-калкан, ведно с припадащите се 5.077 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8.04 кв.м. и 5.077% идеални части от правото на строеж.Видно от справката по имотния регистър няма данни да е извършена разпоредителна сделка с посочения от молителя апартамент.

Горните обстоятелства впрочем не се оспорват от жалбадотеля. Оспорва се, че част от сумата е платена, както и се твърди, че единствено чрез продажбата на възбранения апартамент, за който имало сключен предварителен договор, било възможно плащането на процесната сума.

В определения от първоинстанционния съд едномесечен срок, от молителя-ищец срещу въззивника е предявен иск с цена 21 069.25 лв. и с правно основание чл.318 и сл.от ТЗ, вр. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.

При тези данни, обжалваното определение е правилно. Обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК се допуска при наличие на предпоставките на чл. 391 ГПК. В настоящия случай, искането е подкрепено с писмени доказателства, които са убедителни и обосновават вероятната основателност на бъдещия иск. На следващо място – налице е обезпечителна нужда за молителя, която се обосновава от данните за започналото разпореждане от страна на жалбодателя с недвижимите имоти в построената сграда, както и от представения от последния предварителен договор, сключен за продажбата на възбранения имот. Несъмнено, без наложеното обезпечение, за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално осъдително решение. Направеният извод не се променя включително от представените квитанции от ПКО за извършени плащания към дружеството-заявител, тъй като изплатените суми не могат да бъдат обвързани с исковата сума по посочената в молбата за обезпечение фактура.

Предвид горното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1347/ 16.04.2010 година, подадена от „Ф. и И. И.” ООД гр. П., със съдебен адрес: Г., ул. „4-ти я.” № , ., адв. А. Ш. против определение № 1364/24.11.2009 година, постановено по гр.д. № 1358/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК с частна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: Членове:1. 2.