№ 261
гр. Стара Загора, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20235500500281 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от В. Д. Г., чрез адв.Е.
Н., против Решение № 108/15.02.2023г., постановено по гр.д. № 2587/2022г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля предявения от В.
Д. Г. срещу П. С. П. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик
на частта от покривната плоча на стая със застроена площ от 18 кв.м.,
намираща се в сграда на ***, в гр.С.З., разположена в северозападната част на
дворното място, с идентификатор 68850.514.391 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед РД- 18-
65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, която покривна плоча е
на източната стая на сграда с кадастрален номер 2 и представлява под на
тераса, част от втори етаж на двуетажната жилищна сграда с кадастрален
номер 1 в същия поземлен имот и да бъде осъден ответника да предаде
владението върху същата част от покривната плоча на ищеца, като
неоснователен; присъдени са разноски.
Възивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалният закон и
нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения.
Счита, че направените изводи на съда не кореспондирали със събраните по
делото доказателства, тъй като не били обсъдени всички доказателства. Съдът
не е обсъдил в цялост показанията на разпитаните свидетели, съпоставяйки ги
със събраните по делото писмени доказателства.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи подадената
1
въззивна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна П. С. П., чрез адв.Н. А. от АК – София, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения по оплакванията
в жалбата.
Моли съдът да остави в сила обжалваното решение и да отхвърли
подадената въззивна жалба. Претендира присъждане на направените
разноски.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по
делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба ищецът В. Д. Г. твърди, че е собственик на
едноетажна къща, находяща се в УПИ IV-3376, кв.63 по плана на гр.С.З.,
както и на 110/660 идеални части от дворното място. По кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.С.З. имотът представлявал ПИ,
идентификатор 68850.514.391. Къщата се състояла от три стаи, като двете
стаи били покрити с покрив, а третата била само с бетонна плоча.
Съсобственик на дворното място била ответницата, която заедно със съпруга
й закупили през 1996г. другата сграда в имота. Без съгласието на ищеца,
ответницата и съпругът й построили върху бетонната плоча, покриваща
едната стая на къщата на ищеца, остъклена тераса с кухненски бокс около 18
кв.м. По жалба на ищеца през 2007г. построеното върху бетонната плоча на
ищеца било премахнато. Въпреки това през 2013г. отново била изградена
остъклена тераса и кухненски бокс върху бетонната плоча, представляваща
покрив на стаята на ищеца. Въпреки многократните жалби на ищеца,
ответницата не премахнала така изградената тераса. С изградения строеж
ответницата оспорвала правото на собственост на ищеца върху покривната
плоча и я владеела без правно основание. Тя осъществявала фактическа власт
върху покривната плоча, с което пречи на ищеца да осъществява в пълен
обем правото си собственост.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на покривната плоча на стая със застроена площ от 18
кв.м., намираща се в сграда на *** в гр.С.З., разположена в северозападната
част на дворното място с идентификатор 68850.514.391 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.С.З., както и да бъде осъдена
ответницата да предаде владението на покривната плоча.
Ответницата П. С. П. оспорва иска като неоснователен. Не оспорва
факта, че с ищеца са съсобственици на дворното място, в което са построени
двете жилищни сгради, като ответницата е собственик на двуетажната
жилищна сграда с две тераси. През 2013г. ответницата е започнала процедура
по остъкляване на терасата, като се е снабдила с необходимите документи за
това и съответното разрешение за строеж от Община С.З.. През 2021г.
2
ответницата е получила удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строежа от Община С.З.. Поради тази причина остъклената тераса не била
незаконно строителство и не засягала собствеността на ищеца.
За да постанови решението си, Старозагорския районен съд е приел,
ищецът е собственик на 110/660 идеални части от УПИ, целият с площ от 660
кв.м., находящ се в гр.С.З., ***, съставляващ съгласно утвърдения със Заповед
№1889/26.06.1992г. на кмета на Община С.З. план, УПИ IV-3376 в квартал
63а, заедно и реално с една жилищна сграда, застроена в северозападната част
на имота със застроена площ, съгласно удостоверение за данъчна оценка
№179/04.02.2004г., издадена от ТДД-С.З., от 50 кв.м., състояща се от една
стая №1, кухня №2, стая-склад №4 и тоалетна №15, който имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от
02.07.2021г., представлява имот с идентификатор 68850.514.391, целият с
площ от 677 кв.м., а сградата на ищеца е означена с кадастрален номер 2, а
ответницата е собственик на 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в
гр.С.З., ***, цялото от 660 кв.м., представляващо парцел IV-365 по
нотариален акт, а по скица на Община С.З. - IV-3376 в кв.63а по плана на
града, заедно и реално с целия втори етаж от жилищната сграда, масивна
застроена в североизточната част на дворното място, които етаж се състои от
пет стаи, вестибюл и коридор, една тераса от юг и друга от запад -
представляваща подовата част на пристроена масивна стая от 36 кв.м. с
единствена функционална връзка през северозападната стая във втория етаж
на жилищната страда, без пералнята от първия етаж, както и ½ идеална част
от входа и от стълбището, водещи за втория етаж, без тавана на масивната
сграда, която е изключителна собственост на трети лица, едно избено
помещение - североизточно, под североизточната и източната стаи на първия
етаж, заедно с 1/3 идеална част от всички общи части на масивната сграда. По
кадастралната карта и кадастралните регистри сградата, собственост на
ответницата е означена с кадастрален номер 1.
Съгласно постигнатата спогодба, одобрена от съда, на наследодателката
на ищеца М.Б.Ц. се дава в дял 100/660 идеални части дворно място, находящо
се в гр.С.З. ***, представляващо имот парцела IV-365 в кв.63 по плана на
града, цялото от 660 кв.м., и реално една жилищна сграда, застроена в
северозападната част от описаното дворно място, която жилищна сграда се
състои от една стая под №1, кухня под №2, стая-склад под №3, антре под №4
и клозет №15, колорирани с червен цвят на приложената скица на в.лице,
която скица е неразделна част от спогодбата.
За изясняване на фактите по делото съдът е допуснал гласни
доказателства, които е кредитирал, като отразяващи непосредствените
впечатления на свидетелите и не противоречащи си. От показанията на
свидетелите съдът е приел, че още преди ищецът да придобие сградата и
идеалната част от поземления имот, процесната плоча, покриваща една от
3
стаите му, се е ползвала за тераса от живущите в двуетажната жилищна
сграда, до която и ищецът е имал достъп и е простирал там. Разликата с
настоящото положение е, че към момента тази тераса е остъклена и ищецът
няма достъп до нея.
От заключението на вещото лице съдът е установил, че по действащия
кадастрален и регулационен план на гр.С.З. в процесния поземлен имот са
нанесени: една двуетажна масивна жилищна сграда, вторият етаж от която е
собственост на ответницата, и едноетажна полумасивна жилищна сграда,
собственост на ищеца. Жилищната сграда на ищеца е изградена в настоящата
си форма може би преди 1938г., но няма налични данни, в общината няма
запазено разрешение за строеж на тази сграда. Ответницата е придобила
втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в имота, който съгласно
Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.02.1996г. на съдия-
изпълнител при РС-Стара Загора и включва две тераси. Остъклената към
настоящия момент тераса е разположена върху част от жилищната сграда на
ищеца и е остъклена през 2014г., въведена в експлоатация през 2021г.
Остъклената тераса представлява законна постройка съгласно ЗУТ. Има
издадено Разрешение за строеж от 20.11.2013г., влязло в сила на 15.04.2014г.,
и одобрен проект за покриване и остъкляване на тераса в ПИ с идентификатор
68850.514.391. В проекта е приложена скица с виза от 03.10.2013г. на
гл.архитект на Община С.З. за проектиране на покриване и остъкляване на
тераса на втория етаж от двуетажна жилищна сграда. Към одобрения проект
са приложени нотариално заверени декларации от И.Р.В., Ц.И.Ц., М.Г.М. и
Е.К.С., че са съгласни да бъде покрита и остъклена западната тераса на втория
етаж, собственост на ответницата. Към строителните книжа е приложено
писмо от 17.04.2014г. и от 16.01.2014г. на РО „НСК“ С.З. и Заповед от
09.01.2014г. на РДНСК-Югоизточен район за отхвърляне жалбата на ищеца
срещу проект „покриване и остъкляване на тераса/покриване и остъкляване на
тераса на 2 етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в
североизточната част на дворното място, находящ се в УПИ IV-3376 в
квартал 63а по плана на гр.С.З. на ***“. Съобщение за разрешението за
строеж е връчено на заинтересованите лица, като на ищеца е с отметка
„служ.“ Покриването и остъкляването на терасата е извършено съобразно
одобрения проект и с Удостоверение от 06.12.2021г. на Община С.З.
строежът е въведен в експлоатация. Становището на вещото лице е, че така
изградената и остъклена тераса по одобрения проект не засяга по никакъв
начин покривната конструкция на едноетажната сграда и на двуетажната
сграда в УПИ IV-3376 в квартал 63а по плана на гр.С.З.. Към одобрения
проект за покриване и остъкляване на терасата няма приложено писмено
съгласие на ищеца за отстъпено право на строеж на ответницата за
изграждане на остъклена тераса-кухненски бокс. В съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че тъй като терасата е съществуваща, видно от документа за
собственост на ответницата, не е било необходимо да се отстъпва право на
строеж от страна на ищеца на ответницата за изграждането й. Всички
4
заинтересовани лица са викани в Община С.З., за да се запознаят с
разрешителното за строеж и с проекта. Те са изразили съгласие с
проектираното остъкляване и покриване на терасата, с изключение на ищеца,
който очевидно е подал възражение и в общината и в РДНСК, което е
оставено без уважение. Терасата е разположена като площ над една обща част
на жилищната сграда - двуетажната, което представлява вход със стълбище, и
част от нея стъпва върху покрива на една от стаите на съседната полумасивна
сграда, собственост на ищеца. Според вещото лице, подът на терасата, който
съществува в плана като законова конструкция, не е цитиран като част от
сградата на ищеца. Сградата на ищеца по плана и по документите за
собственост е полумасивна, това означава, че същата няма изградени
стоманобетонни плочи. В случая ищецът има плоча на една от стаите си,
което не е отразено в плана, тъй като ако беше отразено, това ще промени
сградата от полумасивна на масивна. От това следва изводът на вещото лице,
че плочата на стаята на ищеца е незаконно изградена, но представлява търпим
строеж. Бетонна плоча е само подът на терасата, като тази плоча не е
самостоятелен обект от сграда, а е част от застроената площ на жилището на
етаж 2 от двуетажната жилищна сграда. Терасата е неразделна част от общата
застроена площ на апартамента. Тя е била тераса и преди остъкляването. Тази
плоча, като покрив на полумасивната сграда на ищеца, не фигурира в
кадастралния план. Част от пода на тази тераса се явява покрив на сградата на
ищеца. Фактически част от тази тераса, защото терасата стъпва върху
плочата, представляваща стълбище на входа към втория етаж и остава малка
част от квадратурата върху покрива на ищеца. Ищецът има достъп до покрива
на своята сграда, без частта на квадратурата на остъклената тераса. Дали е
остъклена или не е остъклена ищецът няма никакъв достъп до тази тераса.
Достъп до тази тераса има само от помещение, което е собственост на
живущите на втория етаж.
Съдът изцяло е кредитирал заключението на вещото лице, подкрепено
от представените от ответницата писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е намерил
от правна страна следното: В случая предмет на делото е покривната плоча на
стая със застроена площ от 18 кв.м., намираща се в сграда на *** в гр.С.З.,
разположена в северозападната част на дворното място с идентификатор
68850.514.391 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З..
Според съдът се е установило, че тази покривна плоча е незаконно изградена,
тъй като за нея няма строителни книжа и предвид характеристиката на
сградата - полумасивна, не следва да има масивни покривни плочи. От друга
страна се е установило, че част от тази покривна плоча представлява тераса на
втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в североизточната част
от същото дворно място, която тераса е описана в документа за собственост
на ответницата. Макар самата покривна плоча да представлява според вещото
лице търпим строеж и да не подлежи на премахване, и макар да е изградена
5
много преди ищецът да придобие имота, всъщност не е ясно дали самата
плоча е изградена първоначално като под на тераса или като покрив на стая.
Към настоящия момент тази плоча изпълнява и двете функции, поради което
не може да бъде призната за собствена само на ищеца. От свидетелските
показания съдът е приел, че ищецът е ползвал тази тераса, преди да бъде
остъклена от настоящия й собственик, именно като тераса - за простиране на
дрехи, но това не означава, че ищецът е нейн собственик. Терасата е
неразделна част от втория етаж на жилищната сграда, собственост на
ответницата и дали е остъклена или не, тя не може да бъде ползвана от ищеца.
Според съда, ответницата е придобила имота с две тераси, съгласно
постановлението за възлагане от съдебен изпълнител, т.е. доколкото плочата,
претендирана от ищеца, е под на едната тераса на имота на ответницата, тази
плоча не е самостоятелен обект от сграда, а е част от застроената площ на
жилището на етаж 2 от двуетажната жилищна сграда. Терасата е неразделна
част от общата застроена площ на апартамента, собственост на ответницата.
Съдът е намерил, че за извършеното остъкляване и покриване на терасата
ищецът е бил надлежно уведомен. Видно от констатациите на вещото лице,
ищецът е възразил срещу издаденото разрешение, но възраженията му са
оставени без уважение. От това е направил извод, че процедурата по
издаването на строителното разрешение и впоследствие на удостоверението
за въвеждане в експлоатация не е нарушена а ищецът не е собственик на
частта от покривната плоча на стая със застроена площ от 18 кв.м., намираща
се в сграда на *** в гр.С.З., разположена в северозападната част на дворното
място с идентификатор 68850.514.391 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С.З., която покривна плоча е на източната стая на сграда с
кадастрален номер 2 и представлява под на тераса, част от втори етаж на
двуетажната жилищна сграда с кадастрален номер 1 в същия поземлен имот,
собственост на ответницата. Намерил е иска за неоснователен и то е
отхвърлил.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 68, том І, рег. №1179, дело
№59/2004г. по описа на нотариус В.И., от 17.03.2004г., вписан в Служба по
вписвания - гр.С.З., Скица на поземлен имот №15-329877-29.03.2022г. на
СГКК гр.С.З., ищецът е собственик на 110/660 идеални части от УПИ, целият
с площ от 660 кв.м., находящ се в гр.С.З., ***, съставляващ съгласно
утвърдения със Заповед №1889/26.06.1992г. на кмета на Община С.З. план,
УПИ IV-3376 в квартал 63а, заедно и реално с една жилищна сграда,
застроена в северозападната част на имота със застроена площ, съгласно
6
удостоверение за данъчна оценка №179/04.02.2004г., издадена от ТДД-С.З.,
от 50 кв.м., състояща се от една стая №1, кухня №2, стая-склад №3, антре № 4
и тоалетна №15, който имот по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение от 02.07.2021г., представлява имот с
идентификатор 68850.514.391, целият с площ от 677 кв.м., а сградата на
ищеца е означена с кадастрален номер 2.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.02.1996г. на
съдия- изпълнител при РС-Стара Загора, ответницата е станала собственик на
1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр.С.З., ***, цялото от 660
кв.м., представляващо парцел IV-365 по нотариален акт, а по скица на
Община С.З. - IV-3376 в кв.63а по плана на града, заедно и реално с целия
втори етаж от жилищната сграда, масивна застроена в североизточната част
на дворното място, които етаж се състои от пет стаи, вестибюл и коридор,
една тераса от юг и друга от запад - представляваща подовата част на
пристроена масивна стая от 36 кв.м. с единствена функционална връзка през
северозападната стая във втория етаж на жилищната страда, без пералнята от
първия етаж, както и ½ идеална част от входа и от стълбището, водещи за
втория етаж, без тавана на масивната сграда, която е изключителна
собственост на трети лица, едно избено помещение - североизточно, под
североизточната и източната стаи на първия етаж, заедно с 1/3 идеална част от
всички общи части на масивната сграда. По кадастралната карта и
кадастралните регистри сградата, собственост на ответницата е означена с
кадастрален номер 1.
В Протокол по гр.дело №2775/1976г. по описа на РС-Стара Загора,
ведно със Скица-проект на делба, е отразена постигнатата спогодба, одобрена
от съда, с която наследодателя на ищеца на М.Б.Ц. се дава в дял 100/660
идеални части дворно място, находящо се в гр.С.З. ***, представляващо имот
парцела IV-365 в кв.63 по плана на града, цялото от 660 кв.м., и реално една
жилищна сграда, застроена в северозападната част от описаното дворно
място, която жилищна сграда се състои от една стая под №1, кухня под №2,
стая-склад под №3, антре под №4 и клозет №15, колорирани с червен цвят на
приложената скица на в.лице, която скица е неразделна част от спогодбата.
За изясняване на фактите по делото пред първата инстация са допуснни
гласни доказателства. Показанията на свидетелите следва да се кредитират
като отразяващи непосредствените им впечатления и не противоречащи си.
От показанията на свидетелите К., Т., Б. и Ж. се установява, че още преди
ищецът да стане собственик на сградата и идеалната част от поземления имот
през 2004г, процесната плоча, покриваща една от стаите му, се е ползвала за
тераса от живущите на втория етаж в двуетажната жилищна сграда, до която
и ищецът първоначално е имал достъп и е простирал дрехи, а в последствие
след поставянето на врата от живущите на втория етаж не е имал достъп.
От заключението на вещото лице се установява, че по действащия
кадастрален и регулационен план на гр.С.З. в процесния поземлен имот са
7
нанесени: една двуетажна масивна жилищна сграда, вторият етаж от която е
собственост на ответницата, и едноетажна полумасивна жилищна сграда,
собственост на ищеца. Жилищната сграда на ищеца е изградена в настоящата
си форма може би преди 1938г., но няма налични данни, в общината няма
запазено разрешение за строеж на тази сграда. Ответницата е придобила
втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в имота с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.02.1996г. на съдия-
изпълнител при РС-Стара Загора и включва две тераси. Остъклената към
настоящия момент тераса е разположена върху част от жилищната сграда на
ищеца и е остъклена през 2014г., въведена в експлоатация през 2021г.
Остъклената тераса представлява законна постройка съгласно ЗУТ, съгласно
строителните книжа, налични в Община С.З.. Има издадено Разрешение за
строеж от 20.11.2013г., влязло в сила на 15.04.2014г., и одобрен проект за
покриване и остъкляване на тераса в ПИ с идентификатор 68850.514.391. В
проекта е приложена скица с виза от 03.10.2013г. на гл.архитект на Община
С.З. за проектиране на покриване и остъкляване на тераса на втория етаж от
двуетажна жилищна сграда. Към одобрения проект са приложени нотариално
заверени декларации от И.Р.В., Ц.И.Ц., М.Г.М. и Е.К.С., че са съгласни да
бъде покрита и остъклена западната тераса на втория етаж, собственост на
ответницата. Към строителните книжа е приложено писмо от 17.04.2014г. и
от 16.01.2014г. на РО „НСК“ С.З. и Заповед от 09.01.2014г. на РДНСК-
Югоизточен район за отхвърляне жалбата на ищеца срещу проект „покриване
и остъкляване на тераса/покриване и остъкляване на тераса на 2 етаж на
масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в североизточната част на
дворното място, находящ се в УПИ IV-3376 в квартал 63а по плана на гр.С.З.
на ***“. Съобщение за разрешението за строеж е връчено на
заинтересованите лица. Покриването и остъкляването на терасата е
извършено съобразно одобрения проект и с Удостоверение №19-16-
282/06.12.2021г. на Община С.З. строежът е въведен в експлоатация. Сопред
вещото лице, така изградената и остъклена тераса по одобрения проект не
засяга по никакъв начин покривната конструкция на едноетажната сграда и на
двуетажната сграда в УПИ IV-3376 в квартал 63а по плана на гр.С.З.. Към
одобрения проект за покриване и остъкляване на терасата няма приложено
писмено съгласие на ищеца за отстъпено право на строеж на ответницата за
изграждане на остъклена тераса-кухненски бокс. Според вещото лице, тъй
като терасата е съществуваща, видно от документа за собственост на
ответницата, не е било необходимо да се отстъпва право на строеж от страна
на ищеца на ответницата за остъкляването й. Всички заинтересовани лица са
уведомени от Община С.З., за да се запознаят с разрешителното за строеж и с
проекта. Те са изразили съгласие с проектираното остъкляване и покриване на
терасата, с изключение на ищеца, който е подал възражение и в общината и в
РДНСК. Терасата е разположена като площ над една обща част на жилищната
сграда - двуетажната, което представлява вход със стълбище, и част от нея
стъпва върху покрива на една от стаите на съседната полумасивна сграда,
8
собственост на ищеца. Сградата на ищеца по плана и по документите за
собственост е полумасивна, което означава, че същата няма изградени
стоманобетонни плочи. В случая ищецът има плоча на една от стаите си,
което не е отразено в плана, тъй като ако беше отразено, това ще промени
сградата от полумасивна на масивна. Бетонна плоча е само подът на терасата,
като тази плоча не е самостоятелен обект от сграда, а е част от застроената
площ на жилището на етаж 2 от двуетажната жилищна сграда. Терасата е
неразделна част от общата застроена площ на апартамента. Тя е била тераса и
преди остъкляването. Тази плоча, като покрив на полумасивната сграда на
ищеца, не фигурира в кадастралния план. Част от пода на тази тераса се явява
покрив на сградата на ищеца. Част от тази тераса, представляваща стълбище
на входа към втория етаж и остава част от квадратурата върху покрива на
ищеца. Ищецът има достъп до покрива на своята сграда, без частта на
квадратурата на остъклената тераса. Дали е остъклена или не е остъклена
ищецът няма достъп до тази тераса. Достъп до тази тераса има само от
помещение, което е собственост на живущите на втория етаж.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
от правна страна следното: За да се уважи ревандикационния иск, следва да
се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС
при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик
на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и без
правно основание.
В случая предмет на ревандикация е покривната плоча на стая със
застроена площ от 18 кв.м., намираща се в сграда на *** в гр.С.З.,
разположена в северозападната част на дворното място с идентификатор
68850.514.391 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З.. По
делото се установи, че част от тази покривна плоча представлява тераса на
втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в североизточната част
от същото дворно място, която тераса е посочена в документа за собственост
на ответницата от 1996г. Не е ясно дали бетонната плоча е изградена
първоначално като под на тераса или като покрив на стая. Към настоящия
момент тази плоча изпълнява и двете функции, явява се обща част на имотите
на ищеца и ответницата, поради което не може да бъде призната за
собственост на ищеца. От свидетелските показания събрани пред първата
инстанция се установява, че ищецът е ползвал тази тераса, преди да бъде
затворен с врата входа до втория етаж – стълбище от собствениците на втория
етаж. Терасата се явява неразделна част от втория етаж на жилищната сграда,
собственост на ответницата и дали е остъклена или не, до нея ищецът не е
имал достъп много преди 2013г., когато е издадено разрешението за
остъкляването и. Безспорно е, че ответницата е придобила имота с две тераси,
съгласно постановлението за възлагане от съдебен изпълнител през 1996г.
Доколкото плочата, претендирана от ищеца, е под на едната тераса на имота
на ответницата, тази плоча не е самостоятелен обект от сграда, а е част от
застроената площ на жилището на етаж 2 от двуетажната жилищна сграда и
9
същевременно покрив на стая на ищеца. Терасата на ответницата е неразделна
част от общата застроена площ на апартамента, собственост на ответницата.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е собственик на частта от
покривната плоча на стая със застроена площ от 18 кв.м., намираща се в
сграда на *** в гр.С.З., разположена в северозападната част на дворното
място с идентификатор 68850.514.391 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С.З., която покривна плоча е на източната стая на сграда с
кадастрален номер 2 и представлява под на тераса, част от втори етаж на
двуетажната жилищна сграда с кадастрален номер 1 в същия поземлен имот,
собственост на ответницата, която се явява обща част на двете жилищни
сгради. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение на РС – Стара Загора като правилно, следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се
уважава.
С оглед на изхода по делото пред въззивната инстанция, съдът намира,
че на въззиваемата страна следва да се заплатят направените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат. Направените разноски са в
размер на 5300 лв. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна, което съдът намира за основателно, поради което същото
следва да бъде намалено на 2750 лв., съобразно т. 4 на чл. 7 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за МРАВ.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/15.02.2023г., постановено по гр.д. №
2587/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., *** да заплати на
П. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., ***, сумата 2750 /хиляда,
седемстотин и петдесет/ лв., представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11