№ 531
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251100600026 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда на СРС от 21.10.2024г. по НОХД № 13181/24г. , СРС, НО ,94 с - в ,
подсъдимият М. И. Т. е признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК е редуцирано в
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, както и „ГЛОБА“
в размер на 500, 00 /петстотин/ лева. На основание чл. 66 ал. 1 НК
изпълнението на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е
отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. На основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 343г НК на М. И. Т. е
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, от което на основание чл. 59 ал. 4 НК е
приспаднато времето, през което М. И. Т. е бил лишен от това право по
административен ред със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 13 (рег. № 24-4332-000998) от 20.02.2024 г.,
издадена от младши инспектор в 06 РУ - СДВР. На основание чл. 343б, ал. 5,
вр. ал. 1НК е отнето в полза на Държавата моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението - лек автомобил марка „БМВ“,
модел „320D“, с рег. № GEM 5225, собственост на М. И. Т. .
Въззивното производството е образувано по жалба от подс. М. И. Т. чрез адв.
1
П. Д. срещу присъда на СРС от 21.10.2024г. по НОХД № 13181/24г. , СРС,
НО ,94 с-в, с която е признат за виновен подсъдимият М. И. Т., за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с доводи и искане за изменение на
присъдата, която да се намали ,като неправилна, неоснователна и
немотивирана в частта, в която на М. Т. са наложени наказания по
обвинението в престъпление по чл.343б,ал.1 от НК. В частта, в която се
конфискува автомобила на основание чл.343б,ал.5 във вр. ал.1 от НК, адв. П.
Д. моли за отмяна изцяло,като противоконституционна и с противоречива
съдебна практика по прилагането й. Заявява, че наложените наказания са явно
несправедливи, като същите са неоснователно и тенденциозно завишени и не
съответстват на извършеното престъпление съобразно принципа на чл.35 ал.З
от НК. Защитникът изразява становище, че подсъдимият е признал изцяло
вината си и се е разкаял за извършеното; деянието е изолиран случай в
неговата практика,като водач на МПС с чисто съдебно минало.
В проведеното закрито заседание на 15.01.2025 година, въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
В хода на състоялото се на 24.01.25г. открито съдебно заседание въззивният
съд е оставил без уважение направените искания за спиране на
производството, поради наличие на преюдициално висящо производство пред
КС за отмяна като противоконституционна разпоредбата на чл. 343в, ал. НК
по образувано пред КС дело №16/2024г.Определението на въззивния състав е
обжалвано пред ВКС. С разпореждане №664/26.03.2025г. ВКС, II НО е отказал
образуване на производство по жалбата и е върнал делото на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание от 02.06.2025г. съдът не е допуснал назначаване на СОЕ
на процесния автомобил, като е допуснал до разпит като свидетел А.Г., с която
подсъдимият живее на съпружески начала.В хода на съдебните прения адв. П.
Д. поддържа жалбата за намаляване размера на определеното от
първостепенния съд наказание с аргументи, че подзащитният му е признал
вината си, съдействал е на органите на ДП, въпросното деяние е изолирао,
инцидентно в практиката му на шофьор, млад е , не е осъждан.По отношение
на наказанието по чл. 343б, ал.5, вр.ал. НК моли да се приложи хипотезата на
чл. 343бНК като пледира подсъдимият да бъде осъден да изплати същият да
заплати половината равностойност на инкриминирания автомобил, и
автомобилът да бъде върнат в патримониума на съпружеска имуществена
общност. Прокурорът пледира да бъде потвърдено определението на
първоинстанционния съд .
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното. Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с активна
2
легитимация, но по съществото си е неоснователна.
По отношение на фактическата обстановка не се спори, като производството е
протекло по реда на чл. 371, ал.2 НПК- подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е
съгласил да не се сълират доказателства за тях. В този смисъл въззивната
инстанция се солидаризира с първостепенната за установената фактическа
обстановка, а именно:
Подсъдимият М. И. Т. е роден на **** г. в гр. София, българин, българско
гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование, безработен,
живущ в гр. София, кв. „Горна баня", ул. ****, ЕГН **********.
На 20.02.2024 г. около 00:10 часа в гр. София подсъдимият М. Т. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка "БМВ" модел „320D", с рег.
№ GEM 5225 по ул. "Житница" с посока на движение от ул. "Костенец" към
бул. "Никола Мушанов". Срещу № 23 на ул. "Житница" подсъдимият бил
спрян за извършване на проверка от полицейски служители при 06 РУ СДВР -
свидетелите Д.С. и Т. К. . След легитимация свидетелите Серафимова и К.
пристъпили към извършване на проверка на автомобила и водача. Тъй като
видимо подсъдимият бил в нетрезво състояние било докладвано на дежурната
част на 06 РУ - СДВР и на място бил изпратен полицейски екип, който
разполагал с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта. Полицейските служители пристъпили към извършване на проба за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство
"Алкотест Дрегер 7510", инв. № 0404. С техническото средство била
установена концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 %% и на подсъдимия
бил издаден талон за медицинско изследване № 0190869/20.02.2024 г. с
указание, че следва да се яви в УМБАЛ "Света Анна" - София АД за вземане
на биологични проби за извършване на медицинско и химическо лабораторно
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта.
Полицейските служители съпроводили подсъдимия до болничното заведение,
където подсъдимият Т. предоставил биологични проби за извършване на
химическо изследване. С химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта, за което бил съставен протокол №
121/20.02.2024 г. на МБАЛ „Света Анна - София" АД, при подсъдимия М. Т.
била установена концентрация на алкохол в кръвта 1, 76 %. Подсъдимият Т.
бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
Правилно и задълбочено СРС е исзледвал доказателствената обезпеченост ,
изводимо от събраната доказателствена съвкупност : самопризнанието на
подсъдимия М. Т., депозирано по реда на чл. 371 т. 2 НПК, и подкрепящите го
събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, а именно: гласни - показанията на свидетелите Д.С. (л. 11 от
досъдебното производство), Т. К. (л.12 от досъдебното производство),
писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 8 - л. 9 от досъдебното производство), протокол за
доброволно предаване (л. 10 ДП), АУАН серия АД бл. № 351899/20.02.2024 г.
(л. 17 ДП), Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП № 13 (24-4332-000998) от 20.02.2024 г. (л. 18 ДП),
3
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а
б. "б" ЗДвП № 14 (24-4332-000999) от 20.02.2024 г. (л. 20 ДП), справка за
анализатори на алкохол в дъха, преминали последваща проверка в
"Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери" рег. № 3286рр-42089/22.08.2023 г. (л. 21 ДП), разпечатка от
Алкотест Дрегер сериен номер 0404, номер на проба 1145 (л. 22 ДП), справка -
картон на водача (л. 23 ДП), протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 121/20.02.2024 г. (л. 24 ДП), талон за
изследване № 0190869 от 20.02.2024 г. (л. 25 ДП), протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (л. 26 ДП), отговор от Дирекция
"Международно оперативно сътрудничество" рег. № В - 14727/27.06.2024 г. (
л. 44 ДП), справка за съдимост. Гласните доказателствени средства
кореспондират с писмените доказателствени средства, както и с приобщените
писмени доказателства, включително и протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 121/20.02.2024 г..
Така, като прецени събраните в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, според собственото им значение и взаимната им
кореспонденция, съдът намери, че приобщените в досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства обосновават по несъмнен и
категоричен начин , както от обективна, така и от субективна страна ,
извършеното от подсъдимият М. И. Т. деяние.
Във връзка с възражението на адв. Д. за прекомерност на наложеното
наказание за извършеното престъпление от подсъдимия М. И. Т. по
чл.343б,ал.1 от НК. По делото е наложено наказание от осем месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК с
изпитателен срок, както и допълнително наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 18 месеца. Становището на защитата, че това
наказание е прекомерно, не намира опора в закона и съдебната практика,
поради следните аргументи: престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК е умишлено
деяние, за което законът предвижда наказание "лишаване от свобода от 1/една/
до три години и с глоба от 200 до 1000 лева, както и вр. с чл.343г „лишаване от
право да управлява МПС“. Наложеното наказание от осем месеца /като
редукция на минимума- 1/една/ година/ и то с отложено изпълнение попада
във възможно най- ниския предел минимум на долната граница на санкцията
и не надхвърля нейните законови рамки. Управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол над 1.2 промила представлява сериозно
нарушение, което застрашава живота и здравето на други участници в
движението. Законодателят е възприел нулева толерантност към подобни
прояви, поради тяхната опасност и честота. Целта на наказанието не е само
репресия, а и превенция – както специална (спрямо конкретния деец), така и
генерална (спрямо обществото). Наложеното наказание цели да възпре както
подсъдимия от бъдещи подобни деяния, така и други лица от извършване на
подобни нарушения. Съдът вече е проявил умерено отношение, като не е
наложил ефективно изтърпяване на наказанието. Осъждането е условно, което
показва, че първостепенният съд е взел предвид евентуални смекчаващи
4
обстоятелства – като чисто съдебно минало, признаване на вината, съдействие
по делото . Проявата на снизхождение в подобни случаи би могла да бъде
тълкувана като неоснователна толерантност към пияни шофьори, което би
подкопало общественото доверие в съдебната система, а същевременно би
противоречало на разписаната правна норма. Поддържането на справедлив и
съразмерен подход е от значение за правовия ред. Наложеното наказание от
осем месеца лишаване от свобода, с отлагане по чл. 66 НК, не може да се
определи като прекомерно, като същото при проведено наказателно
производство по реда на 372, ал.2 е възможният минимум. То е законно,
справедливо и съразмерно, отчита както конкретиката на случая, така и
нуждите на генералната и специалната превенция. Следователно,
становището на защитата за прекомерност не намира правно обоснована
подкрепа.
Във връзка с възражението на адв. Д. по отношение на наказанието по чл.
343б, ал.5, вр.ал.2НК за прилагане на хипотезата на чл. 343бНК с претенция
подсъдимият да бъде осъден да да заплати половината равностойност на
инкриминирания автомобил, и автомобилът да бъде върнат в патримониума
на съпружеска имуществена общност, въззивният съд се солидаризира със
становището на първостепенния, като не намира опора в правни аргументи за
искането на защитата.
В съответствие приетото от КС относно допустимите ограничения на
принципа на неприкосновеност на частната собственост разпоредбата на чл.
53, ал. 1, б. "б" от НК допуска отнемането в полза на държавата на вещите,
които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление
– в изрично предвидените в особената част на НК случаи. Такъв се явява
разпоредбата на 343б, ал. 5 от НК, доколкото не е спорно в правната теория и
съдебната практика естеството на транспортното средство като предмет на
престъпление в случаите, свързани с извършване на престъпление по
транспорта, в качеството му на елемент от защитените от престъпния състав
обществени отношения. Използваният от законодателя израз "МПС,
послужило за извършване на престъплението" не би могъл да промени
правното значение на транспортното средство, с оглед функцията му във
връзка с охраняваните от престъпния състав обществени отношения.
Съдът намира, че с оглед императивния характер на задължението на съда за
отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 – 4 от НК и предвид характера
на същото, като предмет на престъплението, чието отнемане е предвидено
изрично в разпоредба на особената част на НК, възражението за
непропорционалност на това действие е неоснователно. Мерките по чл. 53 от
НК се прилагат независимо от наказателната отговорност на лицата и за тях не
са приложими правилата за индивидуализация на наказанията, а прилагането
на принципа за пропорционалност не е разрешено от Наказателния кодекс при
принудителните мерки по чл. 53, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 343б, ал. 5, във вр.
с ал. 1 от НК. Въззивният съдебен състав намира, че последното би довело и
до неравноправно третиране на гражданите.
Пред въззивна инстанция се потвърди фактът , че превозното средство,
5
послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е
собственост на осъденото лице, поради което са налице всички условия за
изпълнение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, предложение първо от НК.
Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, поради
обстоятелството, че подсъдимият М. И. Т. е единствен собственик на
процесния автомобил, тъй като фактическото съжителство с друго лице не
води до установяване на режим на съпружеска имуществена общност, т. е
съсобственост над вещта. Правната норма на чл. 343б. ,ал. 5 НК е ясна,
недвусмислена и категорична „В случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на
държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да
присъди равностойността му.“. В конкретната хипотеза подсъдимият е
собственик на цялата вещ, като е неприложима хипотезата , предвидена в
случаите, когато вещта е в режим на съпружеска имуществена общност.
Поради тези обстоятелства настоящата въззивна инстанция не е уважила
искането за назначаване на СОЕ на процесната движима вещ и е
незаконосъобразно искането на защитата за заплащане на равностойността на
автомобила. В разрез с правната норма е и искането за заплащане на
половината равностойност, но в случая не тъй като вещта е изключителна
собственост на едно лице , то този въпрос е ирелевантен.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на
районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира, че протестираната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда на СРС от 21.10.2024г. по НОХД №
13181/24г. , СРС, НО ,94 с-в
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6