№ 461
гр. Варна, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900597 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. №5767/09.03.2022г. от ответника „Партнърс Енд
Партнърс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 24,
ет. 3, офис №6, чрез процесуалния му представител – адв. А.Т., за допълване в
частта за разноските на постановеното по делото определение №
216/09.02.2022г.
Сочи се в молбата, че ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, поради което се моли ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение
както за исковото производство, така и в производството по обезпечаване на
бъдещ иск. Излага се, че 1929.12 евро с вкл. ДДС е заплатеното
възнаграждение за обжалването на допуснатото обезпечение и 8000 евро с
вкл. ДДС е заплатеното възнаграждение за исковото производство, или общо
9929.12 евро с ДДС. Поддържа се, че заплатените от ответника хонорари не са
прекомерни по изложени в молбата съображения.
В срока по чл.248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца
К.В.., чрез процесуалния му представител – адв. К.Г., с който се изразява
становище за неоснователност на молбата. Сочи се, че плащането на
възнаграждение на адвокат трябва да е документално установено, а в случая
наредител на плащането не е ответното дружество, а дружеството Ал Джабер
със седалище в Катар, което не е страна в производството. Възразява се за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по изложени в
отговора съображения. Моли се за отхвърляне на молбата, в евентуалност за
присъждане на адвокатски хонорар в минимален размер.
Доколкото съобщение за прекратителното определение не е изпращано
на ответника, молбата следва да се счита депозирана в предвидения
преклузивен срок, поради което същата е процесуално допустима. Молбата
следва да се разгледа като такава за допълване на постановения съдебен акт в
частта за разноските доколкото произнасяне по тях не е налице, поради което
и представянето на списък не е предпоставка за допустимост.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна, по следните
съображения:
1
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 ЗЗД от К.В.., гражданин на *****,
роден на ** ** ****г., с адрес *******, срещу „ПАРТНЪРС ЕНД
ПАРТНЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ №
24, ет. 3, офис № 6, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
67 082.40 евро, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне
на услуги по обслужване, управление и контрол, за периода от 24.01.2016г. до
24.01.2018г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.08.2021г., до
окончателното изплащане.
След изпълнение на процедурата по размяна на книжа и насрочване на
делото в открито съдебно заседание, производството е прекратено с
определение № 216/09.02.2022г. поради оттегляне на предявения иск.
С отговорите на исковата и допълнителната искова молба ответникът е
отправил искане за присъждане на сторените от него разноски в
производството. Представянето на документи за сторени разноски с молбата
по чл.248 ГПК следва да се приеме за своевременно доколкото
производството е прекратено преди даване ход на устните състезания.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът установява чрез
представените доказателства, че действително е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение. Приложен е договор за правна помощ и
процесуално представителство пред съд от 20.09.2021г., сключен между
ответното дружество и адвокатското дружество, придружен от фактура. В
договора са посочени конкретните суми за възнаграждение за
обезпечителното и исковото производство. Договорено е в чл.4, че
възнагражденията са платими по банков път, като сумите могат да бъдат
платени от всяко юридическо лице, управлявано от едноличния собственик
на клиента, вкл. катарското предприятие Ал Джабер. Представено е
извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество в евро, от което е
видно, че на 07.02.2022г. е постъпила сумата от 9929.12 евро от наредител Ал
Джабер. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищеца, че поради
извършване на банковия превод от друго дружество, не се следват разноски в
полза на ищеца. Договорът за правна защита и съдействие е сключен с
ответника, плащането е именно по този договор, като липсва пречка
фактическото плащане на сумата да се извърши от трето лице в полза на
страната по делото. Във всички случаи разноските по делото са дължими в
полза на страната, като по силата на какви уговорки третото лице е
извършило паричния превод, касае вътрешните отношения между страната, в
чиято полза е направено плащането и лицето, което е извършило плащането.
Съобразно т.5 ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на ВКС,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайния му изход. В процесния случай, при прекратяване на исковото
производство, на осн. чл.78, ал.4 ГПК следва да се реализира отговорността за
разноски на ищеца и за производството по обезпечаването на бъдещия иск.
Поради горното, съдът намира, че следва да присъди в полза на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение за обезпечителното и
исковото производство.
Като своевременно с отговора на молбата, с която се претендират
разноски, се преценява и направеното от ищцовата страна възражение за
2
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на
чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 и ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
еднократен размер на адвокатско възнаграждение за исковото производство
възлиза на 4154.04лв. без ДДС, съответно с 4984.85лв. с ДДС /2548.71 евро/, а
за производството по обезпечаване на бъдещ иск – 2498.03лв. без ДДС и
2997.64лв. с ДДС /1532.67 евро/. На осн. пар.2а ДР на Наредба №1 от
9.07.2004 г., в случая възнаграждението следва да бъде присъдено с ДДС.
Отчитайки, от една страна, че исковото производство не се е развило докрай,
а е прекратено преди провеждане на първото съдебно заседание, от друга
страна, че както исковото, така и обезпечителното производство не са били
напълно лишени от правна и фактическа сложност, настоящият съдебен
състав счита, че следва да определи адвокатско възнаграждение за
обезпечителното производство в претендирания размер от 1929.12 евро с
ДДС, и 3500 евро с ДДС възнаграждение за исковото производство, или общ
размер от 5429.12 евро с ДДС.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че следва да
допълни прекратителното определение, чрез осъждане на ищеца да заплати на
ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение от 5429.12 евро,
а за разликата над тази сума до претендирания размер от 9929.12 евро
молбата за допълване следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, определение № 216/09.02.2022г.,
постановено по т.д. №597 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Варна, в
частта за разноските, като:
ОСЪЖДА К.В.., гражданин на *****, роден на ** ** ****г., с адрес
*******, да заплати на „Партнърс Енд Партнърс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 24, ет. 3, офис №6, сумата
от 5429.12 евро /пет хиляди четиристотин двадесет и девет евро и дванадесет
евроцента/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №5767/09.03.2022г. от
„Партнърс Енд Партнърс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
ул. „Георг Вашингтон“ № 24, ет. 3, офис №6, за допълване в частта за
разноските на определение № 216/09.02.2022г. по т.д. №597/2021г. по описа
на ОС – Варна В ЧАСТТА, с която се претендира разликата над 5429.12
евро /пет хиляди четиристотин двадесет и девет евро и дванадесет евроцента/
до заявения размер от 9929.12 евро /девет хиляди деветстотин двадесет и
девет евро и дванадесет евроцента/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3