№ 1522
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110124432 по описа за 2022 година
Производството e по реда на чл. 341 и сл. ГПК във фаза по допускането на делбата.
М. С. Е., С. Г. Д. и Д. Г. Д. са предявили иск срещу В. Й. С., А. С. И., П. С. И. и В. П. П. за
делба на следните недвижими имоти : 1./ АПАРТАМЕНТ № ****, находящ се в гр. София, ж.к.
„О**“, актуален административен адрес : гр. София, ул. „О**“, бл.*** в сграда с идентификатор
68134.508.1584.2, със застроена площ от 44,75 кв.м., при съседи : изток – ап.104, запад – ап.106,
север – стълбище и юг - двор, заедно с мазе № 4 с полезна площ от 3,15 кв.м. заедно с 1,859 % ид.ч.
от общите части на вх.Г и на вх.Д, който имот съобразно одобрена кадастрална карта и
кадастралните регистри представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.508.1584.2.105, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :
68134.508.1584.2.104, 68134.508.1584.2.106, под обекта : 68134.508.1584.2.102 и над обекта :
68134.508.1584.2.107 и 68134.508.1584.2.108 и 2./ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в строителен
полигон на с. Д**, област София, местност „П***“, с площ от 77 кв.м., съставляващо имот при
съседи : път, път, Л.Т. и наследници на М.Д., заедно с построената в същия имот МАСИВНА
ВИЛНА СГРАДА на два етажа, състояща се от следните помещения : на първи етаж : гараж, кухня,
клозет и входно антре и на втори етаж : дневна, спалня и стълбищно помещение, при застроена
площ на сградата от 39,53 кв.м., разгърната площ от 81,66 кв.м.
В исковата молба се твърди, че имотът е съсобствен между страните по наследствено
правоприемство от общия наследодател – Т.Т.Д.
Ответникът П. С. И. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. По
отношение на доказване на собствеността върху процесния апартамент възразява, че освен
договора за продажба на имота по реда на НДИ (отм.) следвало да се представи и заповедта на
председателя на ИК на ОбНС, като се има предвид че придобиването на имот по реда на НДИ
(отм.) съставлява сложен фактически състав. Поддържа, че дворното място, за което бил съставен
нотариален акт за собственост на имот, придобит по давност и наследство от 1996г., било
еднолична собственост на Т.Д..
Ответницата А. С. И. чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подала
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. По отношение на процесния апартамент
възразява, че не е представена заповед на председателя на ИК на ОбНС, която е елемент от сложния
1
фактически състав, от който произтича правото на собственост върху процесния апартамент по
реда на НДИ (отм.). По отношение на дворното място поддържа, че предвид представения
констативен нотариален акт, в който е удостоверено, че е издаден на основание давностно владение
и наследство, този имот е лична собственост на общия наследодател Т.Д. и не е придобит в режим
на СИО. Оспорва сградата върху дворното място да е построена по време на брака на общия
наследодател и съпругата му Н.Д., съответно оспорва сградата да е била придобита в режим на
съпружеска имуществена общност. Нямало доказателства и за узаконяване на процесната вилна
сграда.
Ответниците В. П. Г. и В. Й. С. не са подали отговор на исковата молба, нито на по – късен
етап са взели становище по предявения иск.
П. С. И. и А. С. И. (в подадените от тях отговори) са предявили претенции спрямо ищците по
чл.344, ал.2 ГПК за обезщетение за лишаване от ползване на процесния апартамент, които
впоследствие страните лично са оттеглили в последното открито съдебно заседание. При това
съдът не дължи произнасяне по претенциите по чл.344, ал.2 ГПК.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото,
намира следното:
Приет като доказателство по делото е договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти (л.18), съгласно който на 28.01.1992г. между Л.Л. –
председател на ИК на ОбНС „Сердика“ от една страна, и от друга – купувачи Н.Д.Д. и Т.Т.Д. е
сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти. В договора е посочено, че въз основа на заповед № 17/28.01.1992г. на председателя на ИК на
ОбНС „Сердика“ на Н.Д.Д. и Т.Т.Д.се отстъпва следния недвижим имот – собственост на
държавата, апартамент № **** ж.к. „О**“, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения със
застроена площ от 44,75 кв.м. с прилежащите зимнично помещение № 4, с полезна площ от 3,15
кв.м. заедно с 1,859 % от ид. части от общите части на сградата.
Приет като доказателство по делото е нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 158, том IV дело № 748/1996г. (л.22), съставен на
23.07.1996г., съгласно който Т.Т.Д.е признат за собственик по давностно владение и наследство на
дворно място с площ от 777 кв.м., находящо се в строителен полигон в с. Д**, Софийска област в
местността „П***“, съставляващо имот при съседи : път, път, Л.Т. и наследници на М.Д..
От приетите като доказателства обяснителна записка за заснемане на вилна сграда в стр.
полигон на мах. „П***“ с. Д** и конструктивна характеристика (л.24 и л.25 от делото) се
установява, че върху гореописаното дворно място е построена масивна вилна сграда на два етажа,
като на първия етаж са разположени гараж, кухня, клозет и входно антре, а на втория етаж –
дневна, спалня и стълбищно помещение и застроената площ на сградата е 39,50 кв.м.
От приетото като доказателство удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ 90г., №
004012 (л.102) се установява, че на 09.09.1990г. е сключен граждански брак между Т.Т.Д.и N. Д. С.а.
От приетите като доказателства препис – извлечение от акт за смърт № 320 от 09.06.2009г. и
удостоверение за наследници изх. № 96/13.01.2022г. (л.5 и сл.) се установява, че Т.Т.Д.е починал на
09.06.2009г., като е оставил за свои наследници : съпруга Н.Д.Д. и братя и сестри, респ. техни
низходящи, починали преди наследодателя. Част от братята и сестрите, респ. техни низходящи са
направили отказ от наследството на Т.Т.Д. От удостоверението за наследници на Т.Д. се установява,
че той е имал общо 8 братя и сестри, както следва : М.Т.В., Р.Т.А., Л.Т. Н., Ц.Т.Д., Й.Т.Д., И.Т.Д.,
В.Т. И. и С.Т.Л.. Видно от приетите като доказателства съдебни удостоверения за отказ от
наследство (л.9 и сл.), от наследството на Т.Т.Д.са се отказали : М.Т.В., Р.Т.А. и Л.Т. Н. – сестри на
наследодателя, Ю.Ц.А. и К.Ц.Т. (деца на починалия преди наследодателя негов брат Ц.Т.Д.), С. И.
И. и Г.И.Ж. (деца на починалия преди наследодателя негов брат И.Т.Д.), Н.Д. И. и А.Д.М. (деца на
починалата преди наследодателя негова сестра В.Т. И.).
По отношение на процесния апартамент съдът приема, че същият е придобит при условията на
съпружеска имуществена общност от Т.Т.Д.и съпругата му Н.Д.Д. – чл.19 СК (обн. ДВ бр.41 от
1985г., отм.) на основание договор за продажба на жилище по реда на Наредба за държавните
имоти (отм.). Придобиването на жилище по реда на НДИ (отм.) включва сложен фактически
2
състав, който съдържа административно-правен елемент (заповед на председателя на ИК на ОбНС)
и гражданско-правен елемент (договор за продажба между страните), като сключването на договора
е предпоставено от издаване на заповед на председателя на ИК на ОбНС – арг. чл.120 НДИ (отм.). В
случая е доказано сключването на договора за продажба на процесния апартамент и в договора за
продажба на жилище по реда на НДИ (отм.) е цитирана заповед № 17/28.01.1992г. на председателя
на ИК на ОбНС. Макар посочената заповед на председателя на ИК на ОбНС да не е представена по
делото, не може да се направи извод за незавършен фактически състав на придобиване на право на
собственост върху процесното жилище. Фактическият състав за придобиване на жилище от
държавата по реда на НДИ (отм.) е завършен със сключване на договора за продажба на държавен
недвижим имот и сключването на договора за продажба се предпоставя от издаването на заповедта
на председателя на ИК на ОбНС. В случая не са въведени твърдения за нищожност на договора за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ и такава не следва пряко от събраните по
делото доказателства, поради което съдът приема, че договорът за продажба на държавен
недвижим имот е произвел транслативен ефект и процесният апартамент е бил придобит от Т.Т.Д.и
съпругата му Н.Д.Д. в режим на СИО – чл.19, ал.1 СК (обн. ДВ бр 41 от 1985г., отм.).
По отношение на процесното дворно място съдът приема, че същото е придобито в режим на
съпружеска имуществена общност от общия наследодател Т.Д. и съпругата му Н.Д.. За да направи
този извод, съдът взема предвид, че нотариалният акт по обстоятелствена проверка е издаден по
време на брака на Т.Д. и Н.Д., като в случая приложение намират постановките по т.2 от
Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г. на Пленума на Върховния съд. В посоченото ППВС е
прието, че когато срокът на придобивната давност изтече по време на брака, независимо дали
единият съпрузите е установил самостоятелно владение преди брака и на какво основание е
станало това, то имотът е придобит в режим на СИО, тъй като меродавен е моментът на
придобиването – чл.19, ал.1 СК (обн ДВ бр 41 от 1985г., отм). В случая от страна на ответниците П.
И. и А. И., които отричат процесното дворно място да е придобито в режим на СИО, не са
ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, които да изключат извода за придобиване
на имота в режим на СИО, като например, че давностният срок на владението е изтекъл преди
сключване на гражданския брак между Т.Д. и Н.Д. и само позоваването на изтеклата преди
сключване на брака придобивна давност посредством издаването на процесния констативен
нотариален акт е станало след сключване на брака, която хипотеза поначало би изключила приноса
на съпругата Н.Д. в придобиването на имота. В тази връзка следва да се има предвид и
формираната съдебна практика по въпроса относно режима на собственост по отношение на имот,
за който по време на брака един от съпрузите се е снабдил с нотариален акт за собственост на
основание наследство и давност – решение № 613 от 15.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 138/2002 г., I
г. о., решение № 95 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2609/2018 г., I г. о., ГК, решение № 715 от
19.11.2010г. на ВКС по гр.д.№432 по описа за 2009г., I г.о. В конкретния случай предвид посоченото
в констативния нотариален акт придобивно основание и липса на други данни относно начало на
давностен срок и основание на установяване на владението върху имота, съдът приема, че общият
наследодател Т.Д. е присъединил към своето владение владението на наследодателите си (чл.82 ЗС)
и придобивната давност е изтекла по време на брака му с Н.Д. и съобразно постановките на т.2
ППВС № 8/80г. дворното място е придобито в режим на съпружеска имуществена общност.
Построената върху дворното място вилна сграда е построена по време на брака на Т.Д. и Н.Д..
Това се установява от една страна от обстоятелството, че в констативния нотариален акт за
дворното място от 1996г. не е описана постройка и от друга страна от извлечение от проект за
обект : вилна сграда в стр. полигон на мах. „П***“, с. Д**, издаден от 1998г. (приет като
доказателство – л.100). При това съдът приема, че процесната вилна сграда е придобита в режим на
съпружеска имуществена общност - чл.19, ал.1 СК (обн ДВ бр 41 от 1985г., отм). Относно
допускането на делба на процесната вилна сграда ирелевантен е въпросът дали същата
представлява законен строеж, евент. дали е търпим строеж, тъй като пречка за допускане на делба
на сградата е само наличието на открита процедура за премахване на строежа по предвидения
законов ред, каквито данни няма по делото (в този смисъл решение № 540 от 30.07.1997 г. на ВКС
по гр. д. № 297/1997 г., I г. о., решение № 340 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2007 г., I г. о.).
След смъртта на Т.Д. съпружеската имуществена общност върху процесните имоти е
прекратена, като същата се е превърнала в обикновена съсобственост при равни квоти – чл.44, т.1,
3
вр. чл.27, ал.1 и чл.28 СК. Съгласно правилото на чл.9, ал.2, изр.1 ЗН, като се съобрази, че бракът
между Т.Д. и Н.Д. е траел повече от 10 години, преживялата съпруга Н.Д. е получила 2/3 части от
наследството на Т.Д. или 2/3 от неговата ½ ид.ч. – общо 1/3 ид.ч. от имотите и ½ ид.ч. от имотите
при прекратяване на СИО или общо 5/6 ид.ч. от имотите. Останалата 1/6 ид.ч. от имотите (1/3 от ½)
е наследена общо от братята и сестрите на Т.Д., респ. техните деца по право на заместване (чл.10,
ал.2 ЗН), които не са отказали от наследството. Съгласно чл.53 ЗН с дела на отреклите се от
наследството братя и сестри, респ. призованите да наследят по право на заместване техни деца
(чл.10, ал.2 ЗН) се увеличава дела на останалите братя и сестри, респ. техните низходящи – в този
смисъл е и решение № 153 от 31.I.1967 г. по гр. д. № 2144/1966 г., I г. о.
От доказателствата по делото се установява, че качеството на наследници на Т.Д. имат
следните братя и сестри, респ. техните наследници : В. Й. С. (дъщеря на починалия брат на общия
наследодател – Й.Т.Д.) и А. С. И., П. С. И. и В. П. П. (деца на починалата преди общия
наследодател негова сестра М. П. И.), като последните трима наследяват общия наследодател по
право на заместване – чл.10, ал.2 ЗН. При това всяко от едно от колената на брата и сестрата Й.Д. и
М. И. получава по ½ от 1/6 част или по 1/12 ид.ч. – чл.8, ал.1 ЗН. Така В. С. (дъщеря на брата Й.Д.)
получава 1/12 ид.ч. от имотите и А. С. И., П. С. И. и В. П. П. (деца на сестрата М. И.) получават по
1/3 от 1/12 част или по 1/36 ид.ч. от имотите – чл.5, ал.1 ЗН.
След смъртта на преживялата съпруга Н.Д. притежаваната от нея 5/6 ид.ч. от имотите е
преминала в наследство на братята и сестрите й, респ. на техните деца : М. С. Е. (дъщеря на
починалата сестра Ц.Р.) и С. Г. Д. и Д. Г. Д. (деца на починалия преди Н.Д. неин брат Г. Д. С. – чл.10,
ал.2 ЗН). При това М. Е. наследява 5/12 ид.ч., а С. Д. и Д. Д. – по 5/24 ид.ч.
От горното следва, че процесните имоти са съсобствени между страните и съдебна делба на
процесните имоти следва да се допусне при следните съделители и при следните квоти : М. Е. -
5/12 ид.ч., С. Д. и Д. Д. – по 5/24 ид.ч., В. С. - 1/12 ид.ч., А. С. И., П. С. И. и В. П. П. - по 1/36 ид.ч.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на 1./ АПАРТАМЕНТ № ****, находящ се в гр.
София, ж.к. „О**“, актуален административен адрес : гр. София, ул. „О**“, бл.*** в сграда с
идентификатор 68134.508.1584.2, със застроена площ от 44,75 кв.м., при съседи : изток – ап.104,
запад – ап.106, север – стълбище и юг - двор, заедно с мазе № 4 с полезна площ от 3,15 кв.м.
заедно с 1,859 % ид.ч. от общите части на вх.Г и на вх.Д, който имот съобразно одобрена
кадастрална карта и кадастралните регистри представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.508.1584.2.105, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия
етаж : 68134.508.1584.2.104, 68134.508.1584.2.106, под обекта : 68134.508.1584.2.102 и над обекта :
68134.508.1584.2.107 и 68134.508.1584.2.108 и 2./ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в строителен
полигон на с. Д**, област София, местност „П***“, с площ от 77 кв.м., съставляващо имот при
съседи : път, път, Л.Т. и наследници на М.Д., заедно с построената в същия имот МАСИВНА
ВИЛНА СГРАДА на два етажа, състояща се от следните помещения : на първи етаж : гараж, кухня,
клозет и входно антре и на втори етаж : дневна, спалня и стълбищно помещение, при застроена
площ на сградата от 39,53 кв.м., разгърната площ от 81,66 кв.м., между следните съделители при
следните права:
1. М. С. Е., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Македония“ № 21, ет.2, кантора
11 – адв. Р. - 5/12 ид.ч.
2. С. Г. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Македония“ № 21, ет.2, кантора 11
– адв. Р. - 5/24 ид.ч.
3. Д. Г. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Македония“ № 21, ет.2, кантора 11
– адв. Р. – по 5/24 ид.ч.
4. В. Й. С., ЕГН **********, адрес : гр. Н**, ул. „К*** - 1/12 ид.ч.
5. А. С. И., ЕГН **********, адрес : гр. София, ж.к. ж.к. „Ф*“, бл*** - 1/36 ид.ч.
6. П. С. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Шар планина“ № 33, ет.2, офис 9 –
4
адв. Г. С. - 1/36 ид.ч.
7. В. П. П., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул. „Г** - 1/36 ид.ч.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
На отв. А. С. И. препис от решението да се връчи на адрес : гр. София, ж.к. ж.к. „Ф*“, бл***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5