РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Карлово, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100299 по описа за 2025 година
Производство по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. I-во от ЗЗД.
Ищцата Е. М. Б. твърди, че за периода 10.06.2020г. до 03.11.2020г. била
заплатена сумата от 2102 лева, с разписки чрез „ИЗИПЕЙ” АД, както следва:
на 10.06.2020г. сумата от 181 лева, на 01.07.2020г. сумата от 181 лева; на
17.08.2020г. сумата от 195 лева и на 03.11.2020г. сумата от 1545 лева. Твърди,
че към датата на извършване на плащанията, нямала парични задължения към
ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането на посочената
сума. Ето защо извършените плащания били извършени без да има правно
основание за това, което й обуславя правния интерес от предявяване на
осъдителен иск.
Позовава се на Решение № 29/28.03.2012г., постановено по гр.д. №
1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която
се предявява иск за връщане на полученото без основание, като ищецът е
длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото
е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде,
както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на
отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с
никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска
възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то,
ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като
посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото
е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите
на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата
молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с
отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е
1
нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или
изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не
пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е
длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника. В
случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за
потребителски кредит твърди, че същият е недействителен на основание чл.22
от ЗПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата, сумата от 2102 лева, предявена частично за
сумата от 50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира
разноски, в това число адвокатското възнаграждение за водене на делото, на
основание чл.38 от ЗА. На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва банкова
сметка за плащане в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: *****, с титуляр на
сметката К. К..
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение
в размера на иска, като същия се счита предявен в целия претендиран размер
от 2102.00 лева.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД оспорва исковете изцяло по
основание и моли съда да ги отхвърлите в цялост. Противно на твърденията на
ищцата, която твърди, че към периода, в който били правени плащанията, не е
имало сключен и непогасен договор за кредит твърдя, че такъв договор е
наличен и плащанията са направени във връзка с него. Между Е. М. Б., в
качеството на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на
кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 2224070/27.04.2020г.
С процесния договор, дружеството е отпуснал на ищцата кредит в размер на
1200лв. Договорът бил отпуснат за срок от 15 месеца. Не оспорва, че по
кредита са извършвани плащания от страна на ищеца, както следва - на
10.06.2020г. е извършено плащане в размер на 181 лв.; на 01.07.2020г. е
извършено плащане в размер на 181 лв.; на 17.08.2020г. е извършено плащане
в размер на 195 лв. и на 03.11.2020г. е извършено плащане в размер на 1545 лв.
Общият размер на всички извършените плащанията по кредита възлиза
в размер на 2102 лв. С посочената сума била погасена дължима по кредита
главница и лихва, дължима се към този момент, като кредитът е изцяло
доброволно предсрочно погасен.
Твърди, че към настоящият момент ответното дружество не претендира
заплащане на никакви суми по Договор за потребителски кредит
№2224070/27.04.2020г., доколкото последния е изцяло предсрочно погасен. С
оглед изложеното счита, че искът за връщане на сумата от 50 лв., предявен
като частичен от сумата от 2102 лв., за неоснователен и недоказан. В така
депозираната искова молба били наведени доводи за недействителност на
процесния договор, поради противоречие със законовите разпоредби на чл. 22
от ЗПК. Твърди, че не били посочени конкретни основания въз основа, на
които счита, че процесния договор страда от пороци, водещи до неговата
недействителност, като доводите изведени от ищцата били бланкетни. Счита,
че Договор за потребителски кредит № 2224070/27.04.2020г. отговаря напълно
на законовите изисквания на ЗПК по отношение на форма и съдържание, с
оглед което считам същите за неоснователни.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и
2
недоказан. Моли съдя да отхвърли претенцията на ищеца за разноски, като
оспорва, че ищцата е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗА.
Оспорва, че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗА. В условията на евентуалност, в
случай че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са
дължими разноски, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив
размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството,
който би могъл да бъде и под минималния по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на предявения иск, следва да се има предвид, че в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД следва да е налице правоотношение с
извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага,
доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).
От представените по делото от ищцата разписки за парични преводи
чрез „ИЗИПЕЙ” АД, неоспорени от ответната страна, се установява, че
същата е направила в полза на ответното дружество банкови преводи, както
следва: на 10.06.2020г. сумата от 181 лева, на 01.07.2020г. сумата от 181 лева,
на 17.08.2020г. сумата от 195 лева и на 03.11.2020г. сумата от 1545 лева.
Във връзка с оспорването на иска, ответното дружество е представило
копие на Договор за потребителски кредит № 2224070/27.04.2020г. по силата
на който, „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставило на Е. М. Б. кредит в размер на
1200 лева за срок от 15 месеца с първа падежна вноска на 31.05.2020г. и
последна падежна вноска на 31.07.2021г.
По искане на ответната страна е допусната и съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице – Р. М., което съдът
кредитира, като компетентно и обективно, на 27.04.2020г. Е. М. Б. е подала
заявление за кредит, което е регистрирано в системата на „КРЕДИСИМО“
ЕАД под № 2224070. Заявлението е минало обработка при ответното
дружество и същото е одобрено, за което Е. М. Б. е уведомена на посочения от
нея имейл. Датата на усвояване на кредита е 27.04.2020г. В системата на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е отразен изходящ превод за сумата от 1200 лева с
основание – „главница по Договор за потребителски кредит №
2224070/27.04.2020г.“., който е получен от Е. М. Б..
Други доказателства от значение за правилното решаване на правния
спор не са ангажирани.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при
първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема,
че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55, ал.1, пр. 1-
во от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението
си. В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на
основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото.
Във връзка с въведеното възражение за наличие на договорно
основание, а именно - Договор за потребителски кредит №
2224070/27.04.2020г. и приетото заключение на вещото лице, същите
категорично установиха отразена в информационната система на дружеството
3
налична информация за активация на този кредит, като в базата на
дружеството е открит Договор за потребителски кредит №
2224070/27.04.2020г.
Ответникът не оспорва, че по кредита са извършвани плащания от
страна на ищеца, както следва - на 10.06.2020г. извършено плащане в размер
на 181 лв.; на 01.07.2020г. извършено плащане в размер на 181 лв.; на
17.08.2020г. извършено плащане в размер на 195 лв. и на 03.11.2020г.
извършено плащане в размер на 1545 лв. Ответникът не претендира
заплащане на никакви суми по Договор за потребителски кредит
№2224070/27.04.2020г., доколкото последния е изцяло предсрочно погасен.
Имайки предвид това, съдът приема, че по делото се ангажирани
категорични доказателства от ответника, от които да се направи извода, че
именно внесените от ищцата сума в размер на 2102.00 лева, удостоверени
разписки от „ИЗИПЕЙ” АД, касаят погасавяне на вземания по Договор за
потребителски кредит № 2224070/27.04.2020г.
Ищцата, при условията на пълно и главно доказване установява
плащането на сумите, представеното доказателство не е оспорено в процеса,
но по делото безспорно се установи при доказателствена тежест на
ответникът, че сумите са платени на договорно основание, поради което искът
по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По отношение възражението за нищожност на договора.
Ищцата в исковата молба е посочила, че в случай, че по делото се
установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, то
същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
2224070/27.04.2020г. за сумата от 1200 лв., която следва да се върне на 15
равни месечни вноски, първа падежна вноска на 31.05.2020г. и последна
падежна вноска на 31.07.2021г., с лихва процент от 40.00% и ГПР – 48.21%.
Чл. 4 от договора, регламентира обезпечението на договора, но по делото не са
представени доказателства, при какво обезпечение е сключен процесния
договор. Липсват данни за обезпечение под формата на договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице, за
да се направи прецизен анализ на процесния договор и всички парични
задълженията на заемополучателя по създадената облигационна връзка.
Представеното Приложение № 1 съдържа погасителен план, в който са
индивидуализирани падежните дати със съответните суми, отнасящи се за
главница и лихва, както и обобщена сума от сбора на двете задължения.
Липсват данни за парични задължения по поръчителство или неустойка.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. От представените писмени документи се установява, че тези
изисквания са спазени, изпълнено е и изискването за посочване на ГПР, като
доколкото липсват други данни по облигационната връзка, то посочения ГПР
съответства на условията по отпуснатия заем. Спазени са изискванията на чл.
4
22 от ЗПК. Ето защо възражението за нищожност на договора е
неоснователно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и предвид изразената претенция, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответното дружество
направените по делото разноски, които съгласно представения списък на
разноски по чл. 80 от ГПК (л. 61 от делото), възлизат на 500.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
от Е. М. Б. от с. А., общ. С., ул. *** с ЕГН ********** против „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„***“, бул. *****, представлявано от управителя Г. К. и С.Я., за заплащане на
сумата общо от 2102.00 лева, внесена на четири вноски, с превод чрез
„ИЗИПЕЙ”АД, както следва – на 10.06.2020г. сумата от 181 лева, на
01.07.2020г. сумата от 181 лева; на 17.08.2020г. сумата от 195 лева и на
03.11.2020г. сумата от 1545 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.02.2025г. до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. М. Б. от с. А., общ. С.,
ул. *** с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул.
*****, представлявано от управителя Г. К. и С.Я., сумата от 500.00 лева,
представляваща направени по производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Сн.Д.
5