Присъда по НОХД №671/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 5
Дата: 11 април 2025 г.
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20231700200671
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Перник, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
СъдебниН. П. К.

заседатели:Р. Г. Д.
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Бисер Й. Михайлов
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Наказателно дело от общ
характер № 20231700200671 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА А. С. Т. - роден на *** в ***, жител и живущ в ***, българин, с
българско гражданство, *** образование, ***, ***, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН, за това че:
За периода от 16.04.2018 г. до 14.09.2018 г. в ***, като *** и *** *** ЕООД, в
условията на продължавано престъпление е избегнал установяване на данъчни задължения в
особено големи размери на стойност 91 604.99 лв., като е потвърдил неистина в подадени
декларации /справки декларации по ЗДДС *** ЕООД, които се изискват по силата на чл.125
ал.1 и ал.8 от ЗДДС, вр. чл.116 от ППЗДДС, прил.13/, като е използвал документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП -
София и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 91 604.99 лв., както следва:
1. На 16.04.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС №
*** за данъчен период 01.03.2018г. до 31.03.2018г. като в раздел „Б“ клетка 31
„данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал
стойност 82 498,50 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен
данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 16 499,70 лв. вместо 0 лв. и в раздел „В“
„резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на
1
510,30 лв. вместо 17 010 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно
съдържание, неотразяващи обективната истина, като счетоводно отразил, записал и
представил пред ТД на НАП София офис *** данъчни фактури за неосъществени
/фиктивни/ сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в посочената справка-
декларация за периода, а именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа 41000 лв. и
начислен ДДС в размер на 8200 лв., данъчна фактура № *** с данъчна основа 41
498,50 лв. и начислен ДДС в размер на 8 299,70лв. на обща стойност на данъчната
основа – 82 498,50 лв. и начислен ДДС на обща стойност – 16 499,70 лв. издадени от
И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
16499,70лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 16 499,70лв.
2. На 14.05.2018 г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС №*** за данъчен период 01.04.2018г. до 30.04.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 66 000 лв. вместо 12 500 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с
право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 13 200 лв. вместо 2500 лв. и в
раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер
на 143,40 лв. вместо 10 843,40 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно
съдържание, неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и
представил пред ТД на НАП София офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/
сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а
именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа 53 500 лв. и начислен ДДС в размер на 10
700 лв., издадена от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 10 700 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 10 700 лв.
3. На 14.06.2018 г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС № *** за данъчен период 01.05.2018г. до 31.05.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 117 594,12 лв. вместо 166,67 лв., в раздел „Б“ клетка 41
„ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 23 518,82 лв. вместо
33,33 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал
сума в размер на 203,90 лв. вместо 23 689,39 лв. за внасяне и като е ползвал документи с
невярно съдържание, неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и
представил пред ТД на НАП София офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/
сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а
именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа 117 427,45 лв. и начислен ДДС в размер
на 23 485,49 лв., издадена от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 23 485,49 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер
на 23 485,49 лв.
4. На 16.07.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС №
*** за данъчен период 01.06.2018г. до 30.06.2018г. като в раздел „Б“ клетка 31
„данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал
стойност 74 681,67 лв. вместо 166,67 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на
пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 14 936,33 лв. вместо 33,33 лв. и в
раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в
размер на 167,67 лв. вместо 15 070,67 лв. за внасяне и като е ползвал документи с
2
невярно съдържание, неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил,
записал и представил пред ТД на НАП София офис *** данъчни фактури за
неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в посочената
справка-декларация за периода, а именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа 74
515 лв. и начислен ДДС в размер на 14 903 лв., издадена от И.К.С. ЕООД и като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 14 903 лв. е избегнал
установяване на данъчни задължения в размер на 14 903 лв.
5. На 13.08.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС №*** за данъчен период 01.07.2018г. до 31.07.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 77 958 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 15 591,60 лв. вместо 0 лв. и в раздел
„В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на
318,20 лв. вместо 15 909,80 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание,
неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД
на Е1АП София офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник
за покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а именно: данъчна
фактура № *** с данъчна основа 77 958 лв. и начислен ДДС в размер на 14 903 лв., издадена
от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 15 591,60 лв.
е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 15 591,60 лв.
6. На 14.09.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС №*** за данъчен период 01.08.2018г. до 30.08.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 52 126 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 10 425,20 лв. вместо 0 лв. и в раздел
„В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на
212,64 лв. вместо 10 637,84 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание,
неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД
на НАП София офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за
покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а именно: данъчна
фактура № *** с данъчна основа 52 126 лв. и начислен ДДС в размер на 10 425 лв., издадена
от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 425 лв. е
избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 10 425 лв., поради което и на
основание чл. 255 ал. 3 НК вр. чл. 255 ал. 1 т. 2, т.6 и т. 7 НК вр. 26 ал.1 НК, вр. чл.54,
вр. Чл. 55, ал.1, т. 1 НК го ОСЪЖДА и му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1/една/ година.
На основание чл.66, ал.1 НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Не налага наказанието „конфискация на имущество“.
ОПРАВАВА подсъдимия за това да е извършил и деянието по пункт 7 /седми/ от
обвинителния акт, като част от гореописаното продължавано престъпление, а именно на
15.10.2018г. в *** да е потвърдил неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС №*** за
данъчен период 01.09.2018г. до 30.09.2018г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на
получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 90 865 лв.
3
вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал
сума в размер на 18 173 лв. вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50
„ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 227,01 лв. вместо 18 400,01 лв. за внасяне и
като е ползвал документи с невярно съдържание, неотразяващи обективната истина като
счетоводно отразил, записал и представил пред ТД на НАП София офис *** данъчни
фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в
посочената справка-декларация за периода, а именно: данъчна фактура № *** с данъчна
основа 90 865 лв. и начислен ДДС в размер на 18 173 лв., издадена от И.К.С. ЕООД и като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18 173 лв. е избегнал установяване на
данъчни задължения в размер на 18 173 лв.
ОПРАВДАВА подсъдимия за разликата между първоначално повдигнатото
обвинение за това, че е избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи
размери на стойност 109 777,79 лв. и действителната сума до която е избегнато
установяването на тези данъчни задължения от 91 604.99 лв, както и за периода на
продължаваното престъпление от 14.09.2018 г. до 15.10.2018 г.
ОСЪЖДА А. С. Т. със снета самоличност и ЕГН да заплати в полза на Държавата,
по сметка на Национална агенция по приходите- гр.София, сумата 91 604.99 лв.
представляваща имуществени вреди следствие на инкриминираното деяние, за частта за
която подсъдимия е признат за виновен и осъден, ведно със законната лихва считано от
14.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Отхвърля предявения граждански иск до
пълния му предявен размер от 109 777.79 лв., като неоснователен и недоказан.
Осъжда подсъдимият А. С. Т. със снета самоличност и ЕГН да заплати в полза на
Държавата сумата 3664 лв., представляваща държавна такса върху уважената част на
гражданския иск.
Осъжда подсъдимият А. С. Т. със снета самоличност и ЕГН да заплати разноски общо
в размер 2546.20 лева за експертизи /1576.20 лева – разноски на досъдебното производство и
970 лева – разноски, направени в съдебната фаза на процеса/, която сума да бъде заплатена в
полза на Висшия съдебен съвет, чрез Окръжен съд гр. Перник.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред САС в 15-дневен срок, считано от
днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

4

Съдържание на мотивите




Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против А. С. Т. от *** за
това, че:
За периода от 16.04.2018г. до 15.10.2018г. в ***, като представляващ и
управляващ *** ЕООД, в условията на продължавано престъпление е избегнал установяване
на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 109 777,79 лв., като е
потвърдил неистина в подадени декларации /справки декларации по ЗДДС *** ЕООД, които
се изискват по силата на чл.125 ал.1 и ал.8 от ЗДДС, вр. чл.116 от ППЗДДС, прил.13/, като е
използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите
по приходите- ТД на НАП С. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 109
777,79 лв., както следва:
1. На 16.04.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС
№ *** за данъчен период 01.03.2018г. до 31.03.2018г. като в раздел „Б“ клетка 31
„данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал
стойност 82498,50 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен
данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 16499,70 лв. вместо 0 лв. и в раздел „В“
„резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на
510,30лв. вместо 17010 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно
съдържание, неотразяващи обективната истина, като счетоводно отразил, записал и
представил пред ТД на НАП С. офис *** данъчни фактури за неосъществени
/фиктивни/ сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в посочената справка-
декларация за периода, а именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа 41000 лв. и
начислен ДДС в размер на 8200 лв., данъчна фактура № *** с данъчна основа
41498,50лв. и начислен ДДС в размер на 8299,70лв. на обща стойност на данъчната
основа - 82498,50лв.и начислен ДДС на обща стойност - 16499,70 лв. издадени от
И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
16499,70лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 16499,70лв.
2. На 14.05.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС № *** за данъчен период 01.04.2018г. до 30.04.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 66000 лв. вместо 12 500 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с
право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 13200 лв. вместо 2500 лв. и в
раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер
на 143,40лв. вместо 10843,40 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно
съдържание, неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и
представил пред ТД на НАП С. офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/
сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а
именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа 53500 лв. и начислен ДДС в размер на
10700 лв., издадена от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 10700лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 10700лв.
3. На 14.06.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС № *** за данъчен период 01.05.2018г. до 31.05.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 117 594,12 лв. вместо 166,67 лв., в раздел „Б“ клетка 41
„ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 23 518,82 лв. вместо
33,33 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал
сума в размер на 203,90лв. вместо 23 689,39 лв. за внасяне и като е ползвал документи с
1
невярно съдържание, неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и
представил пред ТД на НАП С. офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/
сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а
именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа 117 427,45 лв. и начислен ДДС в размер
на 23 485,49 лв., издадена от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 23 485,49 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер
на 23 485,49 лв.
4. На 16.07.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена справка-декларация по ЗДДС №
*** за данъчен период 01.06.2018г. до 30.06.2018г. като в раздел „Б“ клетка 31
„данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал
стойност 74 681,67 лв. вместо 166,67 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на
пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 14 936,33 лв. вместо 33,33 лв. и в
раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в
размер на 167,67лв. вместо 15 070,67 лв. за внасяне и като е ползвал документи с
невярно съдържание, неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил,
записал и представил пред ТД на НАП С. офис *** данъчни фактури за неосъществени
/фиктивни/ сделки в дневник за покупки на *** ЕООД и в посочената справка-
декларация за периода, а именно: данъчна фактура № *** с данъчна основа 74 515 лв.
и начислен ДДС в размер на 14 903лв., издадена от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 14 903лв. е избегнал установяване на
данъчни задължения в размер на 14 903лв.
5. На 13.08.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС № *** за данъчен период 01.07.2018г. до 31.07.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 77 958 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 15 591,60 лв. вместо 0 лв. и в раздел
„В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на
318,20лв. вместо 15 909,80 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание,
неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД
на НАП С. офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за
покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а именно: данъчна
фактура № *** с данъчна основа 77 958 лв. и начислен ДДС в размер на 14 903лв., издадена
от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 15 591,60лв.
е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 15 591,60лв.
6. На 14.09.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС № *** за данъчен период 01.08.2018г. до 30.08.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 52 126 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 10 425,20 лв. вместо 0 лв. и в раздел
„В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на
212,64лв. вместо 10 637,84 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание,
неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД
на НАП С. офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за
покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а именно: данъчна
фактура № *** с данъчна основа 52 126 лв. и начислен ДДС в размер на 10 425лв., издадена
от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 425лв. е
избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 10 425лв.
7. На 15.10.2018г. в *** потвърдил неистина в подадена
справка-декларация по ЗДДС № *** за данъчен период 01.09.2018г. до 30.09.2018г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
2
кредит“ е декларирал стойност 90 865 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 18 173 лв. вместо 0 лв. и в раздел
„В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на
227,01лв. вместо 18 400,01 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание,
неотразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД
на НАП С. офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за
покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а именно: данъчна
фактура № *** с данъчна основа 90 865 лв. и начислен ДДС в размер на 18 173лв., издадена
от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18 173лв. е
избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 18 173 лв.-престъпление по
чл.255 ал.3 НК вр. чл.255 ал.1 т.2, т.6 и т.7 НК вр. чл.26 ал.1 НК.
В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане гражданския иск от
Държавата, чрез министъра на финансите против подсъдимия за сумата общо от 109 777.79
лв. /сбор от посочените по- горе помесечни суми предмет на обвинението/, която сума
представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди следствие на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от довършване на деянието до
окончателното й изплащане.
Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както е
повдигнато и предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок
от три години с подходящ изпитателен срок и конфискация на част от имуществото.
Гражданския ищец, чрез своя процесуален представител моли предявения
граждански иск да бъде уважен изцяло така, както е предявен.
Подсъдимия лично и чрез своя защитник в лицето на адв.В. изразява становище,
че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което подсъдимия
следва да бъде оправдан изцяло, а предявения граждански иск да се отхвърли. Алтернативно
се застъпва тезата, ако съда признае Т. за виновен да се съобрази, че е налице превес на
смекчаващите отговорността доказателства и да се наложи най- лекото наказание без
конфискация.
Окръжният съд след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият А. С. Т. е неосъждан, семеен, работи. Същият е с постоянен адрес в
***.
В началото на 2018 г. Т. търсил работа усилено.
Свидетелят П. С. извършвал дейност по изкоп и транспорт на въглища и откривка
на рудник „***“ в гр.***, като изпълнител по договор с „Въглища Перник“ ООД, чрез
регистрирания от него ЕТ „Л.-99 П. С.“. Двамата с Т. се познавали и решили подсъдимия да
се включи в тази дейност като подизпълнител, тъй като имало много работа. С. му обяснил,
че за целта следва да има регистрирана фирма.
Свидетелят И. И. и подсъдимия се познавали. В началото на 2018 г. И. имал
финансови затруднения. Т. му предложил срещу заплащане да регистрира две фирми на свое
име, като едната после да му прехвърли, а другата да остане формално на негово име, но без
той да се занимава с дейността й.
Така, „***“ ЕООД ЕИК *** било учредено на 19.01.2018 г. от едноличния
собственик на капитала и управител И. Р. И., със седалище и адрес на управление в ***.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 15.02.2018 г., като заявлението за регистрация е
подадено на 31.01.2018 г. от управителя И. И.. На 30.01.2018 г. управителят на *** ЕООД
сключва договор за предоставяне на счетоводни услуги в качеството на възложител с
3
изпълнителя ДАНИ ЕГО ЕООД представлявано от свидетелката Д. В.. Видно от
съдържанието на договора, по силата на същия възложителя се задължава да предоставя на
изпълнителя счетоводните документи за извършената търговска дейност на *** ЕООД, а
изпълнителят поема задължение да подава изискуемите счетоводни и данъчни документи
пред органите по приходите.
С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.02.18 г. с peг. № ***
и *** по описа на Нотариус В.Я. № *** на НК с район на действие PC Перник, И. И. продал
дружествените си дялове от *** ЕООД на А. Т., като последният поел и управлението, и
представителството на дружеството. С пълномощно с peг. № ***от *** по описа на
Нотариус М. М. № *** на НК район на действие PC Перник новоназначеният управител на
*** ЕООД в това си качество упълномощава Р.Г. и Д. В., като представители на „ДАНИ
ЕГО“ ЕООД да подават по електронен път и да подписват с електронен подпис документи
във връзка с данъчните задължения на дружеството пред НАП. От А. Т. е подадено лично и
уведомление до НАП от 23.03.2018 г. във връзка с това упълномощаване, с което същият
декларира, че ДАНИ ЕГО ЕООД чрез квалифициран електронен подпис /КЕП/ на който е
титуляр дружеството предоставящо счетоводни услуги, ще подава попълнените в
уведомлението документи. На същата дата от Р.Г. в качеството й на представляваща ДАНИ
ЕГО ЕООД е подадено заявление за подаване на документи по електронен път за *** ЕООД,
като титуляр на посочения КЕП е ДАНИ ЕГО ЕООД, а автор на същия е Р.Г..
На същите дати както за „***“- 19.01.2018 г. и 15.02.2018 г. било учредено и
регистрирано по ЗДДС от свидетеля И. и „И.К.С.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в *** и управител И. Р. И.. И това дружество сключило договор за счетоводно
обслужване с „Дани Его“ ЕООД. Свидетеля И. се явил само веднъж в кантората му, за да
упълномощи Р.Г. и Д. В., като представляващи ДАНИ ЕГО ЕООД и автори на КЕП да
подават пред НАП за И.К.С. ЕООД документите изисквани по силата на данъчното
законодателство. За инкриминирания период, справки- декларации по реда на ЗДДС за
И.К.С. ЕООД и *** ЕООД са подавани по електронен път с КЕП с титуляр ДАНИ ЕГО
ЕООД, като първичните документи за изготвяне на тези справки и за двете дружества били
носени само от подсъдимия Т..
*** ЕООД е титуляр на разплащателна сметка в лева открита на 10.04.2018г. в
„Юробанк България“ АД. Договорът за откриване на банковата сметка е сключен и подписан
от А. Т. в качеството му на управител и представляващ *** ЕООД. Видно от движението по
сметката за периода април - декември 2018 г. са постъпвали суми единствено от „ЕТ Л. - 99
П. С.“, след което същите са теглени на каса от А. Т..
И.К.С. ЕООД не е откривало и не е титуляр на разплащателни банкови сметки.
Дружеството не е декларирало и не притежава техника, производствени бази, транспортни
средства, регистрирани фискални устройства. Същото не е подавало уведомления по реда на
чл.62 ал.5 КТ за сключени трудови договори и не е подавало Декларации образец № 1 и № 6
с данни за осигуряването. Видно от анализа на дневниците му за покупки приложени към
справките декларации по ЗДДС същото не е било получател на никакви стоки или услуги
извън предоставяните му счетоводни услуги. „И.К.С.“ е дерегистрирано по ЗДДС по
инициатива на данъчните органи на 13.09.2018 г.
В деня на продажбата на дружествените дялове от И. на Т.- на 28.02.2018 г.,
между ЕТ Л.- 99 П. С. в качеството му на възложител и *** ЕООД в качеството му на
изпълнител е сключен договор за транспорт и извършване на изкопни дейности. По силата
на този договор *** ЕООД се задължава да извърши транспортни и изкопни дейности на
откривка и въглища на рудник „***“, участък „***“ в обем и количества посочени от
възложителя.
Т. наел три броя самосвали /договор за наем от 01.03.18 г. л.20 т.4 сл.д./, закупил
багер Хитачи и започнал работа. Макар и *** да подало уведомления по реда на чл.62 ал.5
4
КТ за сключени трудови договори пред НАП със свидетелите М. К., Б. Г., Е. С. и починалия
К. В. първите трима твърдят, че реално никога не са работили за това дружество, не
познават управителя му А. Т., не са получавали пари за извършен труд в полза и за този
работодател и не са се разписвали във ведомости за заплати. На практика, подсъдимия
ползвал за дейността си лица с които не сключвал трудови договори, между които лица най-
често били работници на П. С.. Често Т. дори ползвал и тежка техника собственост на С..
Дейността на подсъдимия била изчислявана от съответния маркшайдер на рудника,
съставяни били протоколи за извършената дейност и последната била съответно
осчетоводявана.
Във връзка с договора *** ЕООД е издало и е включило в дневниците си за
продажби и справките декларации за съответните данъчни периоди фактури от месец март
до месец ноември 2018 г. за извършените на ЕТ Л. - 99 П. С. доставки с основание изкоп и
транспорт на въглища. Извършването на дейностите по този договор и количествата и
обемите на материала, предмет на услугата, са удостоверявани в протоколи за съответните
месеци подписани от двете страни по договора, като данъчните фактури са издавани от
изпълнителя *** ЕООД на възложителя в момент предхождащ подписването на
двустранните протоколи за извършени и приети работи подлежащи на заплащане. В
дневниците за продажби *** ЕООД не е включило никакви други съконтрахенти, не е
продавало стоки или предоставяло услуги на други лица.
Видно от събраните на досъдебното производство писмени доказателства
/банкови извлечения и фактури/ ЕТ Л.-99 П. С. заплащал регулярно, по банкова сметка,
извършваната от Т. услуга по изкоп и транспорт, като посочвал номерата на съответните
фактури.
Междувременно, на 15.03.2018 г. бил сключен договор /приложен по делото/ с
който *** ЕООД е възложило на И.К.С. ЕООД извършването на дейности по изкоп и
транспорт на откривка и въглища на рудник „***“ идентични със задълженията на ***
ЕООД по договора за осъществяване на тази дейност в полза на възложителя ЕТ Л. - 99 П.
С..
Макар И.К.С. ЕООД да не притежава нито материална, нито техническа или
кадрова обезпеченост за изпълнение на подобни задължения, същото започнало да
декларира в дневниците си за продажби и в справките - декларации по ЗДДС за
релевантните периоди следните фактури с получател *** ЕООД: № *** с данъчна основа
41000 лв и ДДС 8200 лв; № *** с данъчна основа 41498,50лв и ДДС 8299,70 лв; № *** с
данъчна основа 53500лв и ДДС 10700; № *** с данъчна основа 117427,45 лв и ДДС 23485,49
лв; № *** с данъчна основа 74515 лв с ДДС 14903 лв; № *** с данъчна основа 77958 лв и
ДДС 15591,60 лв; № *** с данъчна основа 52126 лв и ДДС 10425 лв. с вписани основания на
фактурите „по договор“. Към данъчните фактури са съставени и протоколи удостоверяващи
количествата на извършените видове работи - съответно № 1 от 16.03.2018 г.; № 2 от
30.03.2018 г.; № 3 от 27.04.2018 г. № 4 от 30.05.2018 г.; № 5/30.06.2018 г.; протокол №
6/30.07.2018 г.; протокол № 8/30.08.2018 г. /том 3-ти стр. от 137 до стр. 151 СлД/. Липсват
данни по тези „сделки“ да са постъпвали плащания, доколкото, както се посочи, И.К.С. не
разполага с банкови сметки, а нито свидетеля И. съобщава, нито подсъдимия твърди да е
плащано на ръка.
И.К.С. ЕООД не е извършвало доставка на стоки или извършване на услуги за
никой друг съконтрахент - физическо или юридическо лице.
Както се посочи и по- горе, а видно и от писмените доказателства събрани по
досъдебното производство и по време на извършената ревизия от НАП, от И.К.С. не са
представени никакви първични счетоводни документи от които да бъде доказано наличието
на реално извършени доставки, осчетоводяването им, начина на ценообразуване, мястото и
датата на извършването на доставките, начина на плащане, наличието на материални,
5
техническа и кадрова обезпеченост. Дружеството не е декларирало и не притежава техника,
производствени бази, транспортни средства, регистрирани фискални устройства. Същото не
е подавало уведомления по реда на чл.62 ал.5 КТ за сключени трудови договори и не е
подавало Декларации образец № 1 и № 6 с данни за осигуряването.
От своя страна подсъдимия, като собственик и управител на *** ЕООД, чрез
„Дани Его“ е осчетоводявал издадените от И.К.С. ЕООД фактури, включвал ги е в дневника
за покупко продажби и съответно в справка декларациите по ЗДДС. По този начин тези
фактури са оказвали влияние върху ежемесечния счетоводен резултат на неговото
дружество по отношение на това дали то има право на данъчен кредит, в какъв размер, или
има задължение да внася ДДС и в какъв размер.
Видно от изготвените по делото две съдебно счетоводни експертизи това,
помесечно, за инкриминирания период е било, както следва:
1. 3а данъчен период 01.03.2018г. до 31.03.2018г., декларираните фактури в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен кредит
са на стойност общо 82 498, 50 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 16 499, 70 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки са
включени два броя фактури с издател „И.К.С.“ ЕООД- фактура *** с данъчна основа 41
000лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 8 200лв. и фактура № *** с
данъчна основа 41 498,50лв. и начислен ДДС в размер на 8 299, 70лв или общо по двете
фактури данъчна основа от 82 498, 50лв. и начислен ДДС в размер на 16 499, 70 лв.
Основанието за издаването на тези фактури е сключения между двете дружества договор.
За издаването на фактура № *** с данъчна основа 41 000лв. и начислен ДДС с
право на пълен данъчен кредит от 8 200 лв. е съставен също така Протокол № 1/16.03.2018г.
за завършени работи „изкоп на въглища“, количество 2050, ед. цена 20, стойност 41000 лв.
За издаването на фактура № *** с данъчна основа 41 498,50 лв. и и начислен ДДС
в размер на 8 299,70 лв е съставен също така Протокол № *** за завършени работи „изкоп на
въглища“ и „тр. услуга“, количество 2000, ед. цена 20 - за изкопа на въглища на обща
стойност 41 498,50 лв.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД, е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
85050 лв. и начислен ДДС в размер на 17010 лв.
Приспадайки от така дължимото ДДС посочените в дневника за покупки за
данъчен период м.03.2018г. две фактури с издател „И.К.С.“ ЕООД, Т. декларирал „ДДС за
внасяне“ сума в размер на 510.30 лв.
2. За данъчен период 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., декларираните фактури в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит са на стойност общо 66 000 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 13 200 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки са
включени два броя фактури едната с издател „И.К.С.“ ЕООД- фактура *** с данъчна основа
53 500 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 10 700 лв. и основание -
сключения договор между двете дружества. Фактура № *** с издател „Л. 99“ ООД, с
данъчна основа 12 500 лв. и начислен ДДС в размер на 2 500 лв. и с основание покупка на
6
багер. Общо по двете фактури данъчна основа от 66 000лв. и начислен ДДС в размер на
13 200 лв.
За издаването на фактура № *** основанието е услуга по договор с „И.К.С.“
ЕООД, конкретно изкоп на въглища, количество 2675, ед. цена 20, или общо 53 500 лв. За
това е бил съставен и Протокол № 3/27.04.2018г. /т.2-ри ДП/.
Относно фактура № *** с доставчик „Л. 99“ ООД, събраните доказателства-
договор за покупко-продажба на багер „Хитачи“ от 01.04.2018г., по досъдебното
производство са приложени доказателства за осчетоводяването на фактурата, отчитане на
приход от продажба на ДМА и задължение към бюджета за начисления ДДС размер на 2 500
лв.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД, е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ „Л. - 99 П. С.“ с данъчна основа
66717 лв. и начислен ДДС в размер на 13343,40 лв.
Приспадайки от задължението за внасяне на ДДС правото на данъчен кредит по
фактурата с издател „И.К.С.“ ЕООД, Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на
143.40 лв.
2. За данъчен период 01.05.2018г. до 31.05.2018г., декларираните фактури в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит са на стойност общо 117 594,12 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 23 518,82 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки са
включени два броя фактури, едната с издател „И.К.С.“ ЕООД - фактура *** с данъчна основа
117 427,45лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 23 485,49 лв. и с
основание - сключения договор между двете дружества /услуга по договор/. Втората
фактура- № *** била издадена от счетоводното дружество „Дани Его“ ООД, с данъчна
основа 166, 67 лв. и начислен ДДС в размер на 33,33 лв. и с основание счетоводна услуга.
За издаването на фактура № *** основанието е услуга по договор с „И.К.С.“
ЕООД, конкретно изкоп на въглища, количество 5026 /не е посочена мерна единица/, е бил
съставен и Протокол № 4/30.05.2018г. , в който е отбелязано „транспортна услуга“ на
стойност 16 907, 45 лв.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД, е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
118613,60 лв. и начислен ДДС в размер на 23722,72 лв.
Приспадайки от задължението за внасяне на ДДС фактурата с издател „И.К.С.“
ЕООД, Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на 203.90 лв.
2. За данъчен период 01.06.2018г. до 30.06.2018г., декларираните фактури в дневника за
покупките и продажбите по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на
пълен данъчен кредит са на стойност общо 74 681, 67 лева и начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 14 936, 33 лева.
За периода, от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки са
включени два броя фактури, едната с издател „И.К.С.“ ЕООД - фактура *** с данъчна основа
74 515 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 14 903 лв. и с основание -
сключения договор между двете дружества /услуга по договор/. Втората фактура - № ***
7
била издадена от счетоводното дружество „Дани Его“ ООД, с данъчна основа 166, 67 лв. и
начислен ДДС в размер на 33,33 лв. и с основание счетоводна услуга.
За издаването на фактура № *** основанието е услуга по договора с „И.К.С.“
ЕООД, конкретно изкоп на въглища, количество 3776 /не е посочена мерна единица/, е бил
съставен и Протокол № 5/30.06.2018г. в който е отбелязано „транспортна услуга“ на
стойност 16 907, 45 лв.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД, е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
75520 лв. и начислен ДДС в размер на 15 104 лв.
Приспадайки от задължението за внасяне на ДДС фактурата с издател „И.К.С.“
ЕООД, Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на 167,67 лв.
2. За данъчен период 01.07.2018г. до 31.07.2018г., декларираната фактура в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит е на стойност 77 958 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 15 591,60 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-*** е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки е включена
една единствена фактура с издател „И.К.С.“ ЕООД- фактура *** с данъчна основа 77 958 лв.
и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 15 591.60 лв. и с основание - сключения
договор между двете дружества /услуга по договор/.
За издаването на фактура № *** основанието е услуга по договора с „И.К.С.“
ЕООД, конкретно изкоп на въглища, количество 3776 /не е посочена мерна единица/, е бил
съставен и Протокол № 6/30.07.2018г. , в който е отбелязано „транспортна услуга“ на
стойност 13 979, 70 лв.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД, е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
79 549 лв. и начислен ДДС в размер на 15 909,80 лв.
Приспадайки от задължението за внасяне на ДДС правото на кредит по фактурата
с издател „И.К.С.“ ЕООД, Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на 318,20 лв.
2. За данъчен период 01.08.2018г. до 31.08.2018г., декларираната фактура в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит е на стойност 52 126 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 10 425,20 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки е включена
една единствена фактура, с издател „И.К.С.“ ЕООД - фактура *** с данъчна основа 52 126
лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 10 425,20 лв. и с основание -
сключения договор между двете дружества /услуга по договор/.
За издаването на фактура № *** основанието е услуга по договора с „И.К.С.“
ЕООД, конкретно изкоп на въглища, количество 880 /не е посочена мерна единица/, е бил
съставен и Протокол № 7/30.08.2018г. , съгласно който са извършени и подлежат на
заплащане следните извършени видове работи: изкоп на въглища, кол. 880, ед. Цена 20.70,
обща стойност 18 216, 00 лв. и транспортна услуга 33 910,00 лв., с подписи на възложител и
изпълнител /нечетливо копие/.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД, е
8
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
53189,20 лв. и начислен ДДС в размер на 10637,84 лв.
Приспадайки от сумата с ДДС за внасяне правото на кредит по фактурата с
издател „И.К.С.“ ЕООД, Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на 212,64 лв.
2. За данъчен период 01.09.2018г. до 30.09.2018г., декларираната фактура в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит е на стойност 90 865 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 18 173 лева.
За периода от упълномощеното лице Р. Е. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки е включена
една фактура с издател „И.К.С.“ ЕООД - фактура *** с данъчна основа 90 865 лв. и начислен
ДДС с право на пълен данъчен кредит от 18 173 лв. и с основание - сключения договор
между двете дружества /услуга по договор/. Протокол за приета работа по фактурата не е
изготвян и приложен по делото.
Приспадайки от задължението за внасяне на ДДС сумата на данъчния кредит по
фактурата с издател „И.К.С.“ ЕООД, Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на
227,01 лв.
По отношение на данъчния период 01-30.09.2018 г. счетоводните експертизи са
изяснили, че при извършената ревизия на *** данъчните органи констатират, че И.К.С.
ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 13.09.18 г. или преди издаване на фактура №
*** Поради така изложеното с корекционна справка декларация по ЗДДС *** от ***, ведно с
дневник за покупки и продажби *** сторнира фактура № 11 и правото на данъчен кредит за
сумата от 18 173 лв. не е упражнено, тъй като данъчната основа е поправена. Щети не са
настъпили.
Така приетата фактическа обстановка е почти идентична с тази изложена в
обвинителния акт и се установява въз основа на самостоятелен анализ от съда на събраните
доказателства, а именно: от показанията на свидетелите М. К., М. З., Б. Г. /приобщени по
реда на чл.281 НПК/, П. С., Е. С., Д. В. и отчасти от показанията на свидетеля И. И.
/приобщени по реда на чл.281 НПК/, отчасти от обясненията на подсъдимия, от
заключенията по съдебно медицинската експертиза на в.л. Н. А. и двете съдебно счетоводни
експертизи на в.л. Д. и в.л. А., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК. Всички те си кореспондират по
отношение авторството на деянието, механизма на неговото извършване и формата на
вината поради което съдът им дава вяра.
От приложеното на досъдебното производство писмо на „Въглища Перник“ АД е
видно, че това дружество стопанисва рудник „***“ и между него и ЕТ Л.-99 е сключен
договор за изкоп и превоз на въглища и откривка на този рудник. С други фирми Въглища
Перник не е сключвало договори с такъв предмет.
Безспорно по делото е, че свидетеля С. и подсъдимия се познавали и в началото
на 2018 г. решили да работят заедно, като Т. да осъществява дейност, като подизпълнител за
изкоп и превоз на въглища и откривка на рудник „***“ гр.***. Това излагат и двамата,
първия в показанията си, а втория в обясненията си, които съдът кредитира в тази им част. В
този смисъл е и сключения между ЕТ „Л.-99 П. С.“ и „***“ ЕООД и приет, като писмено
доказателство по делото договор от 28.02.2018 г.
В тази връзка неоснователни са твърденията на защитата, че не е установено по
делото какъв е бил реда за работа в рудника, има ли отчет и кои фирми са регистрирани да
работят в него.
9
От фактическа страна с цитираните по- горе договори и писмо е доказано
несъмнено кой стопанисва рудник „***“, какви задължения има по договор с „Въглища
Перник“ „Л.-99 П. С.“, какъв е предмета на изпълнение и как се заплаща, както и какъв е
предмета на дейност на „***“ по договора с едноличния търговец, как се отчита и заплаща
тази дейност.
За да се осъществи горното подсъдимия Т. следвало да регистрира фирма. Така в
началото на 2018 г. той се свързал със свидетеля И.. Съдът кредитира изцяло показанията на
последния оформени в протокол за разпит на свидетел от 18.01.21 г. и прочетени по реда на
чл.281 НПК. Тези показания намират потвърждение в останалия доказателствен материал.
От тях се установява, че в посоченото време И. бил материално затруднен и когато
подсъдимия му предложил да регистрират фиктивно фирми на негово име срещу
възнаграждение, той се съгласил. Така, на една и съща дата, видно от писмените
доказателства по делото, били регистрирани „***“ ЕООД и „И.К.С.“ ЕООД със собственик и
управител И. И.. На една и съща дата бил внесен размера на дружествения им капитал, от
едно и също лице и на една и съща дата двете дружества били регистрирани по ЗДДС-
15.02.2018 г. Тези факти установени от събраните писмени доказателства и съдебно
счетоводни експертизи напълно съответствуват на изложеното от И. в разпита му от
18.01.21 г. Двете дружества, видно от приложените договори, сключили контракт за
счетоводно обслужване с една и съща счетоводна фирма- „Дани его“ ЕООД, на една и съща
дата. От показанията на свидетелката Д. В. се установява, че И. е идвал само веднъж в
кантората й, за да подпише пълномощно за подаване на справки декларации /СД/ по
електронен път с КЕП и повече не се е появявал, което отново потвърждава показанията на
последния от 18.01.21 г. Всички първични счетоводни документи и за двете дружества са
носени и предавани от подсъдимия.
От справка в Търговския регистър и приетите писмени доказателства се
установява, че на 28.02.18 г. И. продал дружествените си дялове в „***“ на Т. и на същата
дата, вече като собственик и управител на това ЕООД последния сключил цитирания по-
горе договор за изкоп и извозване с ЕТ „Л.-99 П. С.“.
Безспорно е установено също така, че дейността свързана с изпълнение на
договора между ЕТ и *** е реална. Това не се оспорва нито от С., нито от Т.. Доказано е и от
факта на наемане на тежка техника- три броя камиони от подсъдимия- договор за наем /л.20
т.4 ДП/, както и от купуването на багер Хитачи от Л.-99. В заключенията по ССчЕ-и се
посочва, че тази сделка е осчетоводена, а превозното средство е заприходено, като ДМА в
***. От показанията на П. С. се установява, че неформално Т. е използвал в дейността си и
негова техника и работници. По нататък, все от счетоводните експертизи се установява, че
дейността по изпълнение на договора от 28.02.2018 г. е осчетоводявана редовно и от ЕТ Л.-
99 П. С., и от А.г.. И двете вещи лица са категорични, че за инкриминирания период са
издавани съответни фактури за извършените услуги, същите са осчетоводявани и по сметка
на последното дружество е постъпвало плащане по тях. Съставяни са протоколи за приемане
на извършената от А.г. работа. Редовно и в установените от закона срокове А.г. е подавало
месечни отчетни регистри по чл.124 ЗДДС, дневници за покупко продажби и справки
декларации /СД/ по чл.125 ЗДДС. За инкриминирания период от показанията на Д. В. се
доказва и, че Т. редовно е носил първичните счетоводни документи на дружеството.
Поради всичко това и според експертите Д. и А., от фактическа страна,
счетоводството на *** по отношение на сделките с ЕТ Л.-99 П. С. е водено изрядно,
правилно в СД- те по пунктове от едно до шест вкл., по обвинителния акт, са включени
фактурите издадени от едноличния търговец и по тях се е дължало плащане на ДДС в
указаните в приетата за установена по- горе фактическа обстановка срокове.
Тук е момента да се посочи, че между двете заключения по ССчЕ-и няма никакви
противоречия, включително по отношение изложеното в пункт седми в диспозитива на
10
обвинителния акт. По отношение на данъчния период 01-30.09.2018 г. вещото лице А. е
изяснила, че при извършената ревизия на *** данъчните органи констатират, че И.К.С.
ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 13.09.18 г. или преди издаване на фактура №
*** Поради така изложеното с корекционна справка декларация по ЗДДС *** от ***, ведно с
дневник за покупки и продажби *** сторнира фактура № 11 и правото на данъчен кредит за
сумата от 18 173 лв. не е упражнено, тъй като данъчната основа е поправена. Щети не са
настъпили. Видно от заключението на в.л. Д. /стр.19 и 20 от експертизата/ тя е изложила
абсолютно същото, като е отразила в изготвената таблица начисленото ДДС от 18 173 лв. с
отрицателен знак. Неясно защо това обстоятелство не е прието и не е отразено в
обвинителния акт.
Неоснователно на следващо място е твърдението на защитата, че от фактическа
страна, че не е доказано дейността между *** и И.К.С. да е фиктивна.
В показанията си от 18.01.21 г. свидетеля И. категорично заявява, че се е съгласил
на негово име да се регистрира фирма срещу пари. Той нито си спомня името на фирмата /-
те/, нито има представа с какво са се занимавали те и никога не е имал документация в това
отношение, било счетоводна, било фирмена. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел оформени в протокол за разпит от 10.06.22 г. и приобщени по реда на чл.281 НПК,
с изключение на частта в която потвърждава, че е учредил дружество. Тези показания са
пълни с вътрешни противоречия и се опровергават от всички останали събрани в
производството доказателства. В тези си показания свидетеля говори, че е осигурявал лица
от ромски произход, които събирали за подсъдимия Т. въглища /очевидно на ръка/ в чували
след което той ги пласирал в гр.***. и гр.***. Това се опровергава както от обясненията на
самия Т., че е работено по договор, с техника, така и от показанията на свидетеля С. по
отношение на начина на работа в рудника, отчитане на извършената дейност и съставяните
фактури. И. твърди, че изобщо не е имало договор между него и подсъдимия, а по делото е
събран и приложен именно такъв. Свидетелката В. твърди, че е виждала само веднъж И.
когато се е наложило лично да ги упълномощи, за да могат да предават счетоводните
документи с КЕП пред НАП. Извън това всички първични счетоводни документи на И. к.,
доколкото е имало такива, са носени и предоставяни от подсъдимия.
Относно фиктивната дейност между *** и И.К.С. категорични са и заключенията
на вещите лица по ССчЕ-и. Според тях последното дружество не е декларирало и не
притежава техника, производствени бази, транспортни средства, регистрирани фискални
устройства. Същото не е подавало уведомления по реда на чл.62 ал.5 КТ за сключени
трудови договори и не е подавало Декларации образец № 1 и № 6 с данни за осигуряването,
не са представени никакви първични счетоводни документи от които да бъде доказано
наличието на реално извършени доставки, осчетоводяването им, начина на ценообразуване,
мястото и датата на извършването на доставките, начина на плащане, наличието на
материални, техническа и кадрова обезпеченост. Дружеството няма открита нито
разплащателна, нито каквато и да е друга такава сметка. И.К.С. ЕООД не е извършвало
доставка на стоки или извършване на услуги за никой друг съконтрахент - физическо или
юридическо лице.
Всичко гореизложено наред с безспорно установения от събраните писмени
доказателства механизъм на учредяване на двете дружества- на една и съща дата, от един и
същи човек- свидетеля И., с едни и същи вносни бележки за внесения дружествен капитал и
държавни такси, на една и съща дата регистрацията по ЗДДС и ангажирането на един и
същи счетоводител говорят затова, че И. к. е създадено не за реална търговска дейност, а
единствено за нуждите на подправяне на данъчната основа на която се изчислява дължимия
резултат по ЗДДС за ***.
При така приетата за установена фактическа обстановка и разбор на
доказателствата съдът намира, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и
11
субективна страна престъпния състав по чл.255, ал.3 вр. чл.255, ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26
НК за периода 16.04.18 г. до 14.09.18 г. описан в пункт 1 до 6 вкл. в диспозитива на
обвинителния акт.
Налице са инкриминираните форми на изпълнителното деяние по чл.255, ал.1 т.2,
т.6 и т.7 НК.
В качеството си на собственик и управител на „***” ЕООД, регистрирано по
ЗДДС, А. Т. е имал задължението да води прецизно търговските книги, счетоводната
документация и да отразява достоверно извършваните стопански операции при спазване на
Закона за счетоводството, ЗДДС, ЗОДФЛ и подзаконовите нормативни актове, подробно
регламентиращи уредените в тези закони правни отношения.
Данък върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на стока или услуга
с място на изпълнение на територията на Република България, извършена от данъчно
задължено лице, регистрирано по ЗДДС. Данъчният кредит представлява сума от начислен
данък по ЗДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема
доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчен период, която
лицето има право да приспадне, освен когато закона предвижда друго. При извършване на
продажба данъчнозадълженото лице дължи внасяне на ДДС. При извършване на покупки
възниква право на ползване на данъчен кредит. По-голямата данъчна основа на продажбите
води до по-голям размер на дължимия към бюджета ДДС, а по-голямата данъчна основа на
покупките води до по-голям размер на данъчния кредит.
След като от разбора на събраните доказателства несъмнено се установи, че
между *** и И.К.С. не е осъществявана реална търговска дейност по изкоп и извозване на
въглища и откривка на рудник „***“ по реда и съобразно сключения между тях договор, то
фактури с получател *** ЕООД, както следва № *** с данъчна основа 41000 лв и ДДС 8200
лв; № *** с данъчна основа 41498,50лв и ДДС 8299,70 лв; № *** с данъчна основа 53500лв и
ДДС 10700; № *** с данъчна основа 117427,45 лв и ДДС 23485,49 лв; № *** с данъчна
основа 74515 лв с ДДС 14903 лв; № *** с данъчна основа 77958 лв и ДДС 15591,60 лв; №
*** с данъчна основа 52126 лв и ДДС 10425 лв. с вписани основания на фактурите „по
договор“ се явяват фиктивни- документи с невярно съдържание. Като ги е използувал за
счетоводните си нужди, включвайки ги в дневника за покупко продажби и оттам при
формиране на данъчната основа по ЗДДС и СД, подсъдимия е осъществил формата на
изпълнителното деяние по чл.255, ал.1 т.6 НК „използва документ с невярно съдържание“
при предоставяне на информация пред органите на ТД НАП С..
Като е използувал документи с невярно съдържание даващи възможност за
промяна на данъчната основа, изразяваща се в приспадане на неследващ се данъчен кредит
по ЗДДС подсъдимия е потвърдил и неистина в изготвените СД-ии подавани пред НАП по
отношение на крайния финансов резултат /по- малко ДДС за внасяне/ с което е осъществил и
формата на изпълнителните деяния по чл.255, ал.1 т.2 и т.7 НК.
По отделните инкриминирани периоди, формиращи единното продължавано
престъпление, видно от заключенията по двете ССчЕ, механизма на горното е осъществен,
както следва:
1.3а данъчен период 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., декларираните фактури в
дневника за покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен
данъчен кредит са на стойност общо 82 498, 50 лева и начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 16 499, 70 лева.
За периода е подадена справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник
за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки са
включени два броя фактури с издател „И.К.С.“ ЕООД- фактура *** с данъчна основа 41 000
12
лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 8 200 лв. и фактура № *** с данъчна
основа 41 498,50 лв. и начислен ДДС в размер на 8 299, 70 лв или общо по двете фактури
данъчна основа от 82 498, 50 лв. и начислен ДДС в размер на 16 499, 70лв. Основанието за
издаването на тези фактури е сключения между двете дружества договор.
От изложеното следва, че като е включил фактура № *** и фактура № *** с
данъчна основа 41 498,50 лв. и начислен ДДС в размер на 8 299,70 лв издадени от
доставчика И.К.С.“ ЕООД в дневника за покупко продажби и СД подсъдимия е използувал
документ с невярно съдържание.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
85050 лв. и начислен ДДС в размер на 17010 лв. Тъй като сделките между тези две
дружества са реално извършени, начисления по тази фактура ДДС в размер на 17010 лв. се
дължи към бюджета от доставчика „***“ ЕООД.
Така, с оглед приетата фактическа обстановка и правни изводи, за данъчен период
м.03.2018 г., за „***“ ЕООД не е било налице правото на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 16 499.70 лв, по фактури № *** и № ***
Посочвайки в дневника за покупки за данъчен период м.03.2018 г. двете фактури
с издател „И.К.С.“ ЕООД, които представляват документи с невярно съдържание, Т.
декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на 510.30 лв, вместо ДДС за внасяне 17010 лв.
По този начин той приспаднал неследващ му се данъчен кредит и потвърдил неистина в
подадената и цитирана по- горе справка декларация.
След така направените корекции размерът на дължимия данък добавена стойност
за периода 01.03.2018г.-31.03.2018г., деклариран в справката-декларация, следва да е в
размер на 17010 лв.
2. За данъчен период 01.04.2018г. до 30.04.2018г., декларираните фактури в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит са на стойност общо 66 000 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 13 200 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки са
включени два броя фактури едната с издател „И.К.С.“ ЕООД- фактура *** с данъчна основа
53 500 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 10 700 лв. и основание -
сключения договор между двете дружества. Фактура № *** с издател „Л. 99“ ООД, с
данъчна основа 12 500 лв. и начислен ДДС в размер на 2 500 лв. и с основание покупка на
багер. Общо по двете фактури данъчна основа е 66 000 лв. и начислен ДДС в размер на
13 200 лв.
Така, с оглед приетата фактическа обстановка и правни изводи, за данъчен период
м.04.2018 г., за „***“ ЕООД не е било налице правото на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 10 700 лв. по фактура № ***
Относно фактура № *** с доставчик „Л. 99“ ООД, събраните доказателства-
договор за покупко-продажба на багер „Хитачи“ от 01.04.2018г., по досъдебното
производство са приложени доказателства за осчетоводяването на фактурата, отчитане на
приход от продажба на ДМА и задължение към бюджета за начисления ДДС или доставката
по тази фактура по която е упражнено от „***“ ЕООД правото на приспадане на данъчен
кредит в размер на 2 500 лв. е реална.
Посочвайки в дневника за покупки за данъчен период м.04.2018г. фактурата с
издател „И.К.С.“ ЕООД, която представлява документ с невярно съдържание, тъй като не
13
отразява реално извършени сделки обвиняемия Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в
размер на 143.40 лв., вместо ДДС за внасяне 10 843.40 лв. По този начин той потвърдил
неистина в СД и приспаднал данъчен кредит, който не му се следва.
След така направените корекции размерът на дължимия данък добавена стойност
за периода 01.04.2018г.-30.04.2018г., деклариран в справката-декларация, следва да е в
размер на 10 843.40 лв.
2. За данъчен период 01.05.2018г. до 31.05.2018г., декларираните фактури в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит са на стойност общо 117 594,12 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 23 518,82 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки са
включени два броя фактури, едната с издател „И.К.С.“ ЕООД - фактура *** с данъчна основа
117 427,45 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 23 485,49 лв. и с
основание - сключения договор между двете дружества /услуга по договор/. Втората фактура
- № *** била издадена от счетоводното дружество „Дани Его“ ООД, с данъчна основа 166,
67 лв. и начислен ДДС в размер на 33,33 лв. и с основание счетоводна услуга.
Така, с оглед приетата фактическа обстановка и правни изводи, за данъчен период
м.05.2018 г., за „***“ ЕООД не е било налице правото на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 23 485.49 лв. по фактура № ***
Относно фактура № ***с доставчик „Дани Его“ ЕООД, събраните по делото
доказателства сочат /разпит на съдружник от дружеството издател, ССчЕ-и/, че посоченото в
нея основание- „счетоводна услуга“, действително е извършена т.е. доставката е реална.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
118 613,60 лв. и начислен ДДС в размер на 23 722,72 лв. Тъй като сделките между тези две
дружества са реално извършени, начисления по тази фактура ДДС в размер на 23 722,72 лв.
се дължи към бюджета от доставчика „***“ ЕООД.
Посочвайки в дневника за покупки за данъчен период м.05.2018г. фактурата с
издател „И.К.С.“ ЕООД, която представлява документ с невярно съдържание, тъй като не
отразява реално извършени сделки, Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на 203.90
лв., вместо ДДС за внасяне 23 689,39 лв. По този начин той приспаднал неследващ му се
данъчен кредит и потвърдил неистина в подадената и цитирана по- горе справка
декларация.
След така направените корекции размерът на дължимия данък добавена стойност
за периода 01.05.2018г.-31.05.2018г. деклариран в справката-декларация, следва да е в размер
на 23689,39 лв.
2. За данъчен период 01.06.2018г. до 30.06.2018г., декларираните фактури в дневника за
покупките и продажбите по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на
пълен данъчен кредит са на стойност общо 74 681, 67 лева и начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 14 936, 33 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки са
включени два броя фактури, едната с издател „И.К.С.“ ЕООД - фактура *** с данъчна основа
74 515 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 14 903 лв. и с основание -
сключения договор между двете дружества /услуга по договор/. Втората фактура - № ***
14
била издадена от счетоводното дружество „Дани Его“ ООД, с данъчна основа 166 67 лв. и
начислен ДДС в размер на 33,33 лв. и с основание счетоводна услуга.
Така, с оглед приетата фактическа обстановка и правни изводи, за данъчен период
м.06.2018 г., за „***“ ЕООД не е било налице правото на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 14 903 лв. по фактура № ***
Относно фактура № *** с доставчик „Дани Его“ ЕООД, събраните по делото
доказателства сочат /разпит на съдружник от дружеството издател и ССчЕ-и/, че посоченото
в нея основание- „счетоводна услуга“, действително е извършена т.е. доставката е реална и
правомерно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
75 520 лв. и начислен ДДС в размер на 15 104 лв. Тъй като сделките между тези две
дружества са реално извършени, начисления по тази фактура ДДС в размер на 15 104 лв. се
дължи към бюджета от доставчика „***“ ЕООД.
Посочвайки в дневника за покупки за данъчен период м.06.2018 г. фактурата с
издател „И.К.С.“ ЕООД, която представлява документ с невярно съдържание, Т. декларирал
„ДДС за внасяне“ сума в размер на 167,67 лв, вместо ДДС за внасяне 15 070,67 лв. По този
начин той приспаднал неследващ му се данъчен кредит и потвърдил неистина в подадената
и цитирана по- горе справка декларация.
След така направените корекции размерът на дължимия данък добавена стойност
за периода 01.06.2018г.-30.06.2018г., деклариран в справката-декларация, следва да е в
размер на 15 070,67 лв.
2. За данъчен период 01.07.2018г. до 31.07.2018г., декларираната фактура в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит е на стойност 77 958 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 15 591,60 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки е включена
една единствена фактура с издател „И.К.С.“ ЕООД- фактура *** с данъчна основа 77 958 лв.
и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 15 591.60 лв. и с основание - сключения
договор между двете дружества /услуга по договор/.
Така, с оглед приетата фактическа обстановка и правни изводи, за данъчен период
м.07.2018 г., за „***“ ЕООД не е било налице правото на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 15 591.60 лв. по фактура № ***
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД, е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа
79 549 лв. и начислен ДДС в размер на 15 909,80 лв. Тъй като сделките между тези две
дружества са реално извършени, начисления по тази фактура ДДС в размер на 15 909,80 лв.,
се дължи към бюджета от доставчика „***“ ЕООД.
Посочвайки в дневника за покупки за данъчен период м.07.2018 г. фактурата с
издател „И.К.С.“ ЕООД, която представлява документ с невярно съдържание, тъй като не
отразява реално извършени сделки Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на 318,20
лв, вместо ДДС за внасяне 15 909,80 лв. По този начин той приспаднал неследващ му се
данъчен кредит и потвърдил неистина в подадената и цитирана по- горе справка
декларация.
След така направените корекции размерът на дължимия данък добавена стойност
за периода 01.07.2018г.-31.07.2018г., деклариран в справката-декларация, следва да е в
15
размер на 15 909,80 лв.
2. За данъчен период 01.08.2018г. до 31.08.2018г., декларираната фактура в дневника за
покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен данъчен
кредит е на стойност 52 126 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 10 425,20 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки е включена
една единствена фактура, с издател „И.К.С.“ ЕООД - фактура *** с данъчна основа 52 126
лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 10 425,20 лв. и с основание -
сключения договор между двете дружества /услуга по договор/.
Така, с оглед приетата фактическа обстановка и правни изводи, за данъчен период
м.08.2018 г., за „***“ ЕООД не е било налице правото на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 10 425.20 лв. по фактура № ***
Същевременно за този данъчен период в дневника за продажби на „***“ ЕООД е
включена една единствена фактура, която е с получател ЕТ Л. - 99 П. С. с данъчна основа 53
189,20 лв. и начислен ДДС в размер на 10 637,84 лв. Тъй като сделките между тези две
дружества са реално извършени, начисления по тази фактура ДДС в размер на 10637,84лв.,
се дължи към бюджета от доставчика „***“ ЕООД.
Посочвайки в дневника за покупки за данъчен период м.08.2018 г. фактурата с
издател „И.К.С.“ ЕООД, която представлява документ с невярно съдържание, тъй като не
отразява реално извършени сделки Т. декларирал „ДДС за внасяне“ сума в размер на 212,64
лв, вместо ДДС за внасяне 10 637,84 лв. По този начин той приспаднал неследващ му се
данъчен кредит и потвърдил неистина в подадената и цитирана по- горе справка
декларация.
След така направените корекции размерът на дължимия данък добавена стойност
за периода 01.08.2018г.-31.08.2018г., деклариран в справката-декларация, следва да е в
размер на 10 637, 84 лв.
За данъчен период 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., декларираната фактура в
дневника за покупките по ЗДДС на „***“ ЕООД за получени доставки с право на пълен
данъчен кредит е на стойност 90 865 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит
в размер на 18 173 лева.
За периода от упълномощеното лице Р.Г. пред ТД на НАП офис-***, е подадена
справка-декларация по ЗДДС с № ***/***, ведно с дневник за покупки и продажби.
В посочената справка-декларация и съпътстващия дневник за покупки е включена
една фактура с издател „И.К.С.“ ЕООД - фактура *** с данъчна основа 90 865лв. и начислен
ДДС с право на пълен данъчен кредит от 18 173 лв. и с основание - сключения договор
между двете дружества /услуга по договор/.
По отношение на данъчния период 01-30.09.2018 г., както се посочи и по- горе,
счетоводните експертизи са изяснили, че при извършената ревизия на *** данъчните органи
констатират, че И.К.С. ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 13.09.18 г. или преди
издаване на фактура № *** Поради така изложеното с корекционна справка декларация по
ЗДДС *** от ***, ведно с дневник за покупки и продажби *** сторнира фактура № 11 и
правото на данъчен кредит за сумата от 18 173 лв. не е упражнено, тъй като данъчната
основа е поправена. Щети не са настъпили.
На това основание съдът оправда подсъдимия за това да е извършил и деянието
по пункт седми от обвинителния акт, като част от инкриминираното продължавано
престъпление, а именно за това на 15.10.2018г. в *** да е потвърдил неистина в подадена
16
справка-декларация по ЗДДС № *** за данъчен период 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. като в
раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит“ е декларирал стойност 90 865 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 18 173 лв. вместо 0 лв. и в раздел
„В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на
227,01 лв. вместо 18 400,01 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание,
неотразяващи обективната истина, като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД
на НАП С. офис *** данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за
покупки на *** ЕООД и в посочената справка-декларация за периода, а именно: данъчна
фактура № *** с данъчна основа 90 865 лв. и начислен ДДС в размер на 18 173 лв., издадена
от И.К.С. ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18 173 лв. е
избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 18 173 лв.
Съдът оправда подсъдимия и за разликата между първоначално повдигнатото
обвинение- за това, че е избегнал установяване на данъчни задължение в особено големи
размери на стойност 109 777,79 лв. и действителната сума до която е избегнато
установяването на тези данъчни задължения от 91 604.79 лв., както и за периода на
продължаваното престъпление от 14.09.2018 г. до 15.10.2018 г. Сумата от 91 604.79 лв. се
явява разликата между общата сума 109 777,79 лв. за инкриминирания период по
обвинителния акт и данъчния кредит от 18 173 лв. за месец септември 2018 г.
По гореописания и изложен начин е настъпил и съставомерния престъпен
резултат, изразяващ се в избягване установяването на данъчни задължения в особено големи
размери- на стойност 91 604.79 лв. Именно в този смисъл е критерия на чл.93 т.14 НК във
връзка със задължителни указания по формиране на този размер дадени с ТР № 1/2009 г.
ОСНК ВКС и ТР № 3/71 г. на ОСНК ВС.
Все във връзка със задължителните указания дадени с цитираното ТР № 1/2009 г.
инкриминираното деяние съставлява и продължавано данъчно престъпление, което обхваща
всички шест отделни деяния, които са извършени през непродължителен период от време
/шест месеца/ и при една и съща обстановка и нарушават регламентираните в отделните
данъчни закони /в случая ЗДДС/ изисквания към данъчно задължените лица за установяване
и плащане на данъци. И шестте отделни деяния са извършени при предварително взето
решение за това и целят постигане на общ резултат, който като стойностно изражение
удовлетворява изискванията на чл.93, т.14 от НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие. Подсъдимия е ползвал
фиктивна фирма- „И.К.С.“ ЕООД, чрез която е получавал фактури за неосъществявана
дейност по изкоп и транспорт на въглища и откривка на рудник „***“, възложени на това
дружество от „***“ ЕООД. Използвал е тези фактури, като документи с невярно
съдържание, за да променя помесечно данъчната основа на *** чрез приспадане на така
формирания неследващ му се данъчен кредит по издаваните фактури и включването им в
дневника за покупки и подаваните СД пред НАП.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл като форма на
вината. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на действията си, а именно, че
фактурирането на неосъществявана търговска дейност е в противоречие със закона.
Съзнавал е, че включването на документи с невярно съдържание /въпросните фактури/ в
счетоводството на „***“ ще доведе до потвърждаване на неистина в изготвяните от това
дружество дневници за покупки и справки декларации дължими по ЗДДС, чрез приспадане
на неследващия му се по тези фактури данъчен кредит. Предвиждал е, че по този начин ще
облагодетелствува себе си и ще ощети Държавния бюджет с настъпилия съставомерен
престъпен резултат, изразяващ се в избягване установяването на действително дължимия от
собственото му дружество- „***“ ДДС и е искал настъпването именно на тези престъпни
последици.
17
Причина за извършване на деянието е ниското правно съзнание и стремеж към
неправомерно облагодетелствуване.
При индивидуализацията на наказанието съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелства, изрядното процесуално поведение на подсъдимия по време на
цялото наказателно производство, липсата на минали осъждания, сравнително младата
възраст и свързаните с това липса на житейски и бизнес опит към периода на извършване на
престъплението, обстоятелството, че подсъдимия е семеен и има малко дете,
обстоятелството, че към настоящия момент полага труд. Отегчаващи отговорността
обстоятелства- високата парична стойност на съставомерния престъпен резултат в сравнение
с установения критерий за особено големи размери по чл.93 т.14 НК. При така изложеното
съда намери, че са налице критериите за приложение разпоредбата на чл.55 НК- налице са
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а същевременно и най- лекото
предвидено в чл.255, ал.3 НК наказание се явява несъразмерно тежко с оглед данните за
деянието и дееца и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55,
ал.1 т.1, вр. чл.54 НК съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода за срок от една
година отговаря най- точно на целите визирани в чл.36 НК.
При решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието съда взе предвид, че с
оглед наличните и изложени по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства и най- вече
това, че Т. е неосъждан за превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
наложеното наказание ефективно. Така в условията на чл.66, ал.1 НК съда отложи
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години считано
от влизане на настоящата присъда в сила.
С оглед липсата на установено имущество на подсъдимия и разпоредбата на
чл.55, ал.3 НК съда не наложи наказанието конфискация.
По гражданския иск.
Със задължителните указания дадени с ТР № 4/2016 г. на ОСНК ВКС е изяснено,
че „В резултат на престъпленията по чл.255 от НК, чл.255а от НК и чл.256 от НК, респ.
чл.255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) се причиняват имуществени вреди на държавата (когато
са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет). Престъплението по
посочените текстове от НК осъществява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Гражданска
отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителят на престъплението“.
В конкретния случай е установено безспорно, че подсъдимия Т. е извършил
противоправно деяние /престъпление/, наказуемо по закон. Това деяние е извършено
виновно /при пряк умисъл/ и от него за Държавния фиск са настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в избягване установяването на дължим данък добавена стойност. Между
действията на подсъдимия и настъпилите вреди е налице пряка причинно следствена връзка.
При така изложеното предявения граждански иск е доказан в своето основание.
Размера на настъпилите имуществени вреди се изразява в стойността на
неследващо приспаднатия данъчен кредит помесечно за признатия инкриминиран период,
който общо сумарно е на стойност 91 604.99 лв.
На горното основание съдът осъди подсъдимия Т. да заплати в полза на
Държавата, по сметка на ТД НАП С., сумата 91 604,99 лв. представляващи имуществени
вреди съобразно изложеното по- горе, ведно със законната лихва от 14.09.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата.
Същевременно съдът отхвърли граждански иск за разликата до пълния му
предявения размер от 109 777.79 лв., като неоснователен и недоказан. Не се установи от
инкриминираното деяние за м.09.18 г. /данъчен период 01.-30.09.18 г./ да са настъпили вреди
за Държавата, поради и което граждански иск се отхвърли за разликата от 18 173 лв.
18
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на
Държавата сумата 3664 лв. държавна такса /4% върху уважената част на гражданския иск/ и
в полза на ВСС С., по сметка на ПОС сумата общо 2546,20 разноски в наказателното
производство /1576,20 по сл. дело и 970 лв. в съдебния процес/.
В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:










19
Съобщи за изтекли лични данни