№ 22511
гр. С, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110124599 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, срещу Д. И.
В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Н“, бл. 139, вх. Г, ет. 6, ап. 85, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата
362,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Н“, бл. 139, вх. Г, ет. 6, ап. 85, аб. №
****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. /посочено в ИМ – 31.04.2021 г./, ведно със
законна лихва считано от 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 66,36 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 13.01.2023 г., сумата 10,08
лева (съгласно уточнителна молба с вх. № 243622 от 26.07.2024 г.), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва считано от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 2,31
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 13.01.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 4020/2023 г. по описа на СРС, 118 състав. Ищецът твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
1
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за битови нужди, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, депозиран по гр. д.
№ 11605/2023 г., с който се оспорват по основание и размер исковете.
Третото лице помагач „Д“ ООД с ЕИК ****** не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е
разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и
чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
2
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Установява се от представения препис от Нотариален акт за учредяване право на
ползване върху недвижим имот № 180, том IV, рег. № 5715, дело № 642/2006 г. на нотариус
КА, че ответницата Д. И. В. е съсобственик заедно с РКВ на имот – апартамент № 85,
находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Н 1, бл. 139, ет. 6, вход Г. Установява се от изисканите
препис-извлечения от актове за смърт, че вещните ползватели ЦП В. и КЯВ са починали,
поради което и е погасено учреденото в тяхна полза с посочения нотариален акт вещно
право на ползване.
При така установените по делото обстоятелства, които не се оспорват от страните и
съгласно указанията дадени с цитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК и на основание чл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди в рамките на процесния период и дължи ½ от цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
В хода на процеса се установява от изричните признания на ищеца, че ответницата е
извършила плащане на процесните вземания за топлинна енергия и дялово разпределение,
както и на обезщетенията за забава. Плащането е извършено в хода на висящото
производство, поради което на основание чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да
бъде съобразено от съда. Следователно предявените искове се явяват неоснователни поради
настъпило в хода на процеса погасяване чрез плащане на вземанията.
По разноските
Доколкото ответницата е дала повод за завеждане на исковете – задълженията са били
изискуеми преди подаване на исковата молба, същата дължи на ищеца сторените разноски.
Поради това на ищеца следва да се присъди сумата от 100 лева, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК за юрисконсутско възнаграждение за исковото производство,
доколкото в последното о.з.с. искане за други разноски не поддържа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на процеса предявените по
реда на чл. 422 ГПК от „Т С” ЕАД, ЕИК ****** срещу Д. И. В. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж. к. „Н“, бл. 139, вх. Г, ет. 6, ап. 85, установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
сумата 362,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Н“, бл. 139, вх. Г, ет. 6, ап. 85, аб. №
****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва считано от
3
26.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 66,36 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 13.01.2023 г., сумата 10,08 лева представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва считано от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 2,31
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 13.01.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 4020/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА Д. И. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Н“, бл. 139, вх. Г, ет. 6, ап.
85 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Д“ ООД с ЕИК
******.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4