№ 41269
гр. София, 30.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110102814 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от ... за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Н. М. за следните суми: 227,57 лева - неплатена
главница по Договор за паричен заем № 4235462 от 17.08.2021г., сключен между длъжника
и „...; 8,86 лева - договорна лихва, 10,59 лева – мораторна лихва, 69,57 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 60 лева – такси, изискуеми
по повод процеса на събиране на кредита.
Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, касателно сумата от
69,57 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 60
лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.
На първо място, съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението
да уточни всички обстоятелства, на които претендира посочените суми, които не са
изпълнени в дадения срок, нито към момента /съобщение за указанията са получени на
27.02.2023г. – л. 117 от делото/.
Отделно, сумите не се явяват дължими и на следното основание:
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение на възнаграждението по гаранционна сделка – поръчителство съдът
ще посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество представлява заобикаляне на ограничението на
1
императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на
възнаграждението по гаранционната сделка за поръчителство следва да бъде отхвърлено
поради противоречие със закона и добрите нрави.
На следващо място и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да
бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели
обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да
получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която
ограничава отговорността на потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
13938 от 19.01.2023г., депозирано от ... срещу М. Н. М., в частта относно следните суми:
69,57 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 60 лева –
такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2