Определение по адм. дело №348/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК.

Постъпила е жалба от Х. В. Ф. от [населено място], [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM- 2002873/ 23.10.2025 г., издадена от полицай при РУ Кубрат, ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В нея се съдържа искане съдът да спре предварителното изпълнение на ЗППАМ, допуснато от закона (чл. 172, ал. 6 ЗДвП).

Направеното искане е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е оспорена по съдебен ред. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните фактически и правни съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС по т.д. № 1/2009 г.

В казуса с обжалваната ЗППАМ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и е разпоредено временно отнемане на СУМПС на Х. Ф. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 18 месеца. В нея е посочено, че на 23.10.2025 г. в [населено място] жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер]. Той бил спрян за проверка от полицейски служители, при която е тестван с техническо средство DRUG TEST 5000, което показало положителен резултат за метамфетамини. След проверката му е издаден талон за медицинско изследване, но той отказал да даде биологични проби от кръв и/или урина за анализ. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение водачът е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, тъй като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Издадената ЗППАМ е предмет на съдебен контрол по настоящето дело, като съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалбата срещу нея не спира изпълнението на приложената ПАМ и тя подлежи на предварително изпълнение. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен и/или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.

Според чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия може да се спре и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта (по арг. на чл. 166, ал. 4 от АПК), като доказателствената тежест да се установят тези нови факти и обстоятелства и тяхното въздействие е изцяло за жалбоподателя. Следователно в това производство той следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. Наред с това претендираните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, които не са били осъществени към момента на издаване на акта. Такова доказване не е проведено в настоящето производство, поради което и направеното искане се явява неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.

По своя характер ПАМ е проявление на държавната принуда и винаги създава ограничения или въздейства негативно върху правната сфера на нейния адресат. Безспорно лишаването от СУМПС ще създава затруднения в ежедневието на жалбоподателя при упражняване на неговата стопанска дейност като управител на автосервиз. Това обстоятелство обаче не се явява новонастъпило, а и липсват доказателства, които да установяват, че личните му права и интереси са съпоставими и надделяват по значимост защитения от закона обществен интерес – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Мотивиран така Разградският административен съд

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. В. Ф. от [населено място], [област] да се спре допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM- 2002873/ 23.10.2025 г., издадена от полицай при РУ Кубрат, ОДМВР Разград.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд.