№ 1045
гр. Перник, 10.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Съдия:ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500556 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 60, постановено на 06.03.2025г. по гр. д. № 1203/2024г. по
описа на Районен съд – Р. съдът е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
*********, да заплати на ищеца Л. Б. Л., ЕГН **********, сумата от 20 000
лв., по предявения иск с правно основание чл.493а, ал.4, вр. ал.1, изр.1-во КЗ,
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания вследствие на причинената на 28.10.2019 г., около 10:50 ч., по път
между с. Ж. и гр.З. смърт на брат му И. Б. Л., ведно със законната лихва върху
главницата, смятано от 04.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на адв.П. К. от САК
сумата от 2 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2,
вр. ал.1, т.2 ЗА, както и да заплати по сметка на РС – Р., сумата от 800 лв.
представляваща държавна такса.
Първоинстанционното решение е обжалвано като неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила
от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД чрез юрк. Христова. Възразява се срещу
материалноправната легитимация на ищеца по предявения иск. Твърди се, че
ищецът не е доказал пълно и главно наличието на особено близка връзка с
починалия си брат, както и действително претърпените от смъртта му вреди.
Иска се то да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли
изцяло предявеният иск. Претендират се разноски за двете инстанции, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Освен подадената въззивна жалба е постъпила и частна жалба от ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД чрез юрк. Христова срещу определение от
07.05.2025 г., с което съдът е допълнил решение № 60/06.03.2025 г. по гр. д. №
1203/2024г. по описа на Районен съд – Р. в частта му за разноските, като е
осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв.П.
К. от САК сумата от 440 лв., представляваща ДДС върху присъденото
адвокатско възнаграждение от 2 200 лв. Страната твърди, че присъденото
1
адвокатско възнаграждение, в т.ч. с ДДС, е прекомерно, защото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, като не е съобразен обемът на
извършената от пълномощника на ищеца защита по предявения иск, а Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма
задължителен за съда характер с оглед задължителното за съдилищата
решение на СЕС по дело С – 438/ 22г.
Постъпил е отговор от насрещната страна, с която се твърди, че по
делото е доказано, както наличието на трайна и дълбока емоционална връзка
между починалия и ищеца, така и претърпените от последния неимуществени
вреди. Посочва се, че неправилно ответникът е счел, че следва да му се
присъдят разноски. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА заедно с начислено ДДС.
В постъпилия отговор на частната жалба пълномощникът на ищеца
счита, че искането на ответника е недопустимо като несвоевременно заявено,
тъй като ответникът не е подавал молба по чл. 248 ГПК в законоустановения
срок. Излага аргументи и за неоснователност на жалбата. Моли за оставянето