№ 41
гр. гр.Несебър, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101001 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „********” ЕАД срещу А. Т. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 83,76 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 25,39 лв. – лихва върху главницата за периода 26.09.2019г. –
22.09.2022г. Главницата се претендира за потребени *** услуги – доставена, отведена и пречистена
вода през отчетен период 28.08.2018г. – 25.07.2019г. до имот, находящ се в гр. Несебър, местност
„*****“, *********, с идентификатор ********, аб. № *****. Изложено е, че ищецът и ответникът
са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания
отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат
на 83,76 лв., като за тази сума от ищеца е издадена фактура № ********** от 26.08.2019г. за
посочената сума. Наведено е, че дължимата по фактурите сума не е заплатена в предвидените
срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се признава. Развиват се съображения в насока, че
ответницата не е станала повод за завеждане на делото, тъй като не е уведомена по реда на
действащите ОУ на ищеца за възникналите задължения. От съда се иска да отхвърли претенцията
на ищеца за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
1
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответника имот, е
извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже изискуемостта
и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 46 – л. 48 от делото) се
установява, че ответницата придобила на 15.09.2010г. собствеността върху имот, находящ се в гр.
Несебър, местност „*****“, *********, с идентификатор ********.
Видно от удостоверение (на л. 52 от делото) сградата била въведена в експлоатация на
07.08.2013г., а от заявление от 02.07.2014г. за откриване на партида и пълномощно към него (на л.
49 – л. 51 от делото) се установява, че за посочения обект била открита партида с аб. № ***** с
клиент - ответницата. Този факт се потвърждава и от фактура № ********** от 26.08.2019г. (на л.
17 от делото). От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от
делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1688/19) е направено отчитане на 27.08.2018г.,
при което водомерът бил „видян“ от служител на ищеца и показанията му били от 89 куб. м. За
периода 28.08.2018г. – 25.07.2019г. било извършено „служебно“ начисляване на 15 куб. м., както и
начислено количество „от разпределение“ в размер на 13,98 куб. м. (разпределени от централните
водомери в сградата, на които са правени отчитания на 25.07.2019г. – видно от справки на л. 7 и л.
8 от делото). От фактурата се установява, че посочените количества били остойностени.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ж-34 от 15.12.2017г. се
установява, че тези цени за 2018г. били, както следва: за доставяне - 1,335 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на куб. м. Във
фактурата, касаеща периодите 2018г. и 2019г., били начислени суми според посочените цени.
Налага се извод, че имот, находящ се в гр. Несебър, местност „*****“, *********, с
идентификатор ********, за процесния период (28.08.2018г. – 25.07.2019г.), е доставено
фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за
доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер.
Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по
силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, което е
доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и
са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което
съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са
обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален
акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект.
В случая отчитането на процесните водомери е станало на 27.08.2018г., като водомерът е
бил видян. Впоследствие за периода 28.08.2018г. – 25.07.2019г. водомерът не е бил „видян“ от
служител на дружеството ищец, поради което на последната дата е извършено служебно
начисляване. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи
сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
фактурирани по отчитания, част които са извършени при спазване на тези правила. Следва да се
обърне внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Общите условия, която дава възможност
дори за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп
2
до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд
гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и
чл. 24, ал. 3 от Общите условия, като с оглед обстоятелството, че в периода 28.08.2018г. –
25.07.2019г. очевидно не е осигурен достъп до водомера, в интерес на потребителя е било
извършеното от отчетника служебно начисляване на 15 куб. м. (в сходен размер на начисляването
извършено за предходен отчетен период при „видян“ водомер). Впрочем подобно отчитане е
изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е отразил служебно показания на
водомера в размер, сходен с потребеното количество вода за предходен период, на практика са
отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от
ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не
биха съответствали на реалното потребление. При посоченото служебно отчитане е съществувала
възможност за потребителя по реда на чл. 24, ал. 3 от ОУ, ако не е съгласен с него да осигури
достъп до имота. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия и в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 3 от ОУ, като са избегнати по-
неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено количество,
съответно на действително потребеното количество вода за предходен период.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и съответните фактури – на
26.08.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия
сумите по фактурата са станали изискуеми на 26.09.2019г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД именно на
тази дата е настъпила изискуемост на вземането и възраженията на особения представител, че
ответницата не е станала повод за завеждане на делото, са неоснователни. Това е така, тъй като не
се оспорва, че в отношенията между страните са действали общите условия, които имат силата на
договорна връзка между тях. При това положение и с оглед изрично предвиденото в чл. 33, ал. 1
ОУ, че се издават в един месец от отчета фактури, вкл. при служебно начисляване на количествата
и в чл. 33, ал. 2 ОУ, че срокът за плащане на сумите по фактурите е 30 дни след датата на
издаването им, то се налага извод, че денят на изпълнение на задължението е определен в договора
и длъжникът изпада в забава с изтичането му, без да е налице необходимост от връчване на покана
(чл. 84, ал. 2 ЗЗД касае единствено хипотези, при които срокът не е определен). Цитираната от
особения представител норма на чл. 67 от ОУ не касае процесния случай, тъй като урежда правила
за връчване на уведомления и предизвестия, а както се посочи – при определен в договора срок за
плащане, не е било необходимо връчване на уведомление. В чл. 40, ал. 1, т. 1 от ОУ са уредени
правилата за временно преустановяване на *** услугите до обекта, поради което предвиденият в
този текст фактически състав (включващ връчване на покана за доброволно изпълнение) няма
отношение към настъпилата изискуемост на вземането, а единствено към последващи действия на
ищеца по спиране на водоподаването до обекта (които са извън предмета на спора). След като
става дума за договорно определен срок (чл. 33, ал. 2 от ОУ), то ответницата е следвало да
организира управлението на имота си с грижата на добрия стопанин и да извърши необходимите
справки за това, дали са начислени суми за плащане, като липсата на такава грижа от нейна страна
(и то за период от близо 3 години) няма как да се тълкува в смисъл, че тя не е станала повод за
завеждане на делото.
Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
3
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурата следва да се кредитира от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „***” ЕАД. Поради тази причина
количествата фактурирана вода са реално потребени.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
неплатени задължения отговаря на претенцията от 83,76 лв., поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 26.09.2019г. – 22.09.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това с оглед крайния
срок за плащане по фактурата сумата е станала изискуеми на 26.09.2019г. (за което бяха изложени
подробни съображения по-горе), поради което ответницата действително е изпаднала в забава още
към тази дата. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 25,39 лв.,
поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски. С оглед възприетото по-горе, съдът приема изискуемост на вземането още към
26.09.2019г., поради което ответницата е станала повод за завеждане на делото и не са налице
условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да не се възлагат в нейна тежест. По делото се
установява, че ищецът е заплатил сумата от 100 лв. – държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Т., родена на 19.05.1950г., гражданка на В., с постоянен адрес в
4
гр.*********, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. ***********, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 83,76 лв., представляваща незаплатена стойност по
издадена фактура № ********** от 26.08.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до
имот, находящ се в гр. Несебър, местност „*****“, *********, с идентификатор ********, аб. №
*****, с отчетен период 28.08.2018г. – 25.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2022г., до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 25,39 лв. – лихва върху главницата за
периода 26.09.2019г. – 22.09.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. –
внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 **** 00, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5