РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500601 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение № 262647/20.12.2021г. на Пловдивския районен съд, VІ
гр. с. постановено по гр. д. №13218/18г.в частта с която се признава за установено в
отношенията между страните, че М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на
„Анет” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В. С. С., сумата от 1 000 евро /хиляда евро/, получен аванс по развален
договор за проектиране на обект Стопански двор в с. Браниполе, общ. Родопи, обл.
Пловдив за имот, собственост на „Анет“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2018 г., до
окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 5522 от 18.06.2018 г. по ч.гр.д. № 9900/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XVII гр.с. и се отхвърля насрещния иск на М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „Анет” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на
„Анет” ЕООД, ЕИК ***да заплати на М. Н. Г., ЕГН **********, сумата от 8 520 лв. /осем
хиляди петстотин и двадесет лева/, представляващи остатък от договорено възнаграждение
за възложената и изпълнена проектантска задача относно стопански двор в с.Брани поле,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане.
Жалбоподателят М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес *** моли съда да отмени
решението на районния съд по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с
което отхвърли предявения първоначален иск и уважи насрещния.
Въззиваемата страна „Анет” ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ***счита обжалваното
решение за правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен устен договор с предмет: промяна
предназначението на магазин за строителни материали в магазин за хранителни стоки в
УПИ ІІ – 1,2, масив 184 по ПУП на с. Брани поле – стопански двор, за което
изпълнителят - М. Н. Г. е получил аванс в размер на 1 000 евро, който е издал
неоспорена разписка на 08.04.2016г., в която е посочено, че крайният срок за изготвяне
на документацията е 30.04.2016г.
Поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя,
поръчващият - „Анет” ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ***загубил интерес от изпълнението
му след срока за изпълнение – 30.04.2016г., поради което счита договора за развален и
претендира връщането на сумата от 1 000лв., ведно със законната лихва.
Предявен е насрещен иск от М.Н. Г. срещу „Анет” ЕООД, ЕИК ***за заплащане
на сумата от 8 520лв. представляваща остатък от възнаграждението по процесния
договор за дейностите, които изпълнителят е изпълнил, но не са му заплатени. М.Г.
твърди, че поръчващият е одобрил възложената работа и затова му дължи
възнаграждение.
По първоначалния иск: Както се посочи по – горе, договорът между страните е
сключен в устна форма и неговото съдържание се установява от разписката, съставена
на 08.04.2016г. и отговора на исковата молба. В разписката е отразено, че арх. М. Г. е
получил сумата от 1 000 евро – аванс за проектиране на обект в Стопански двор с.
Брани поле, а общия размер на дължимия от „Анет“ ЕООД хонорар е 4100лв., като
крайния срок за изготвяне на документацията е 30.04.2016г. От отговора на исковата
молба се разбира, че арх. Г. е възприел така възложената му работа като проектантска
услуга за промяна предназначението от магазин за строителни материали в магазин за
хранителни стоки, която следва да се изпълни на два етапа. Първият етап включва
заснемане на съществуващото положение по части архитектура и геодезия и този етап
е изпълнен преди 30.04.2016г. За втория етап въззивникът описва на л. 44 от делото на
ПдРС неговото съдържание, но не се установи такъв да е уговарян между страните и
кога следва да се изпълни, при положение, че в разписката изрично е посочен срок за
изпълнение до 30.04.2016г. Затова съдът приема, че същността на възложената работа
на арх. Г. е да подготви и представи цялата необходима документация за промяна
предназначението на магазин за строителни материали в магазин за хранителни стоки
до 30.04.2016г.
Безспорно е, че към момента на подаване на исковата молба не е налице
необходимата документация, необходима за промяна на предназначението на
процесния обект, въпреки че жалбоподателят е изготвил множество документи
(ситуации, разпределения, заснемане, чертежи и технически проекти). Според
заключението на вещото лице инж. Ш. обаче представения проект на л. 37 и 38 не
2
може да бъде одобрен по причините изложени на л. 236 от делото. В. т.2 на л. 237 от
същото заключение е посочено, какво още е следвало да се извърши, което не е
направено и няма доказателства изпълнителят да е уведомил веднага поръчващия по
смисъла на нормата на чл. 260, ал.1, изр. второ от ЗЗД за необходимостта да се
предприемат допълнителни действия за изпълнение на задълженията по договора.
След като изготвената документация не е годна да промени предназначението на
магазина от такъв за строителни материали в магазин за хранителни стоки, то е налице
неизпълнение от страна на жалбоподателя, а това е основание въззиваемото дружество
да развали договора поради виновното неизпълнение от страна на М.Г., което е
направено с подаване на исковата молба.
Ето защо жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество получения аванс по
договора.
По насрещния иск: Съгласно нормата на чл. 88, ал.1 от ЗЗД развалянето на
договора има обратно действие, поради което дори и да се приеме, че всичко което
въззивникът е извършил във връзка промяната на предназначението на магазина може
да се претендира като възнаграждение дължимо по процесния договор, макар страните
вече да не са в договорни отношения, то липсата на доказателства, че М. Г. е уведомил
поръчващия за затрудненията, които среща при изпълнение на работата и това, че
извършените заснемания и съставените проекти не са годни да доведат до промяна
предназначението на процесния магазин обосновава извода, че на изпълнителя не се
дължи възнаграждение даже и в хипотезата по чл. 267, ал.2 от ЗЗД. Затова съдът не
обсъжда заключенията на арх. Б. К. – Х. и арх. В. в частите им, с което остойностяват
извършената от арх. Г. работа.
По изложените съображения насрещния иск, като неоснователен следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил иска за връщане на
получения аванс от 1 000 евро ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане и е отхвърлил насрещния иск заплащане на сумата
от 8 520лв. представляваща остатък от възнаграждение за дейностите, които
изпълнителят е изпълнил, но не са му заплатени, районният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да се осъди да заплати на
въззиваемата страна 500лв. разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262647/20.12.2021г. на Пловдивския районен съд,
3
-ти
VІ гр. с. постановено по гр. д. №13218/18г. в частта с която се признава за
установено в отношенията между страните, че М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Анет” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. С. С., сумата от 1 000 евро /хиляда евро/, получен
аванс по развален договор за проектиране на обект Стопански двор в с. Браниполе,
общ. Родопи, обл. Пловдив за имот, собственост на „Анет“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2018 г., до
окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 5522 от 18.06.2018 г. по ч.гр.д. № 9900/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XVII гр.с. и се отхвърля насрещния иск на М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „Анет” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на
„Анет” ЕООД, ЕИК ***да заплати на М. Н. Г., ЕГН **********, сумата от 8 520 лв. /осем
хиляди петстотин и двадесет лева/, представляващи остатък от договорено възнаграждение
за възложената и изпълнена проектантска задача относно стопански двор в с.Брани поле,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Анет” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 500 (петсотин) лева разноски
направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано в частта, с която се отхвърля насрещния
иск, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните,
а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4