Р Е Ш
Е Н И Е № 70
гр.Враца,
24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 22.03.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Галина Емилова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 114 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
МК
"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А.,
чрез адв. М.Д. от ВрАК е предявило иск
против "ПИКАДИЛИ" ЕАД и "Уникарт"
ЕООД с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ за установяване несъществуването на вземанията на ответника „УНИКАРТ“
ЕООД, ЕИК ***, приети под номер 11 в Списъка на приетите вземания на кредиторите на
"ПИКАДИЛИ" ЕАД (н.), ЕИК *********, обявен по партидата на последното
в ТР на 28.06.2018 г., с номер на вписване 20180628135054. Ответникът "Пикадили"ЕАД/н/ не е
подал отговор на исковата молба, не се представлява в проведеното по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Становище по предявения иск е
постъпило от „УНИКАРТ“ ЕООД, ЕИК ***, който с депозирания отговор е оспорил
предявения иск като недопустим и неоснователен
Синдиците на "Пикадили/ЕАД/н/ Р.Г.М.
и А.Г.К. чрез пълномощника си адв.Веселка Великова от АК-София са представили
писмено становище, в което заявяват, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
Предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.3 т.1 от ТЗ.
Ищецът МК
"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представляван по пълномощие от адв. М.Д.
от ВрАК твърди, че е кредитор на Пикадили ЕАД (н.), ЕИК *********, с вземания,
включени под номер 16 в Списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 28.06.2018
г., с номер на вписване 20180628135054. МК Трансинженеринг“ ЕООД е придобил
вземанията, с които е включен в списъка на приетите вземания на длъжника под
номер 16, от „ИНТЕР ФАРИНА" ООД, с ЕИК *********, на основание ДОГОВОР ЗА
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ от 30.05.2018 г. В законовия срок не са постъпили
възражения срещу вземанията на „МК Трансинженеринг“ ЕООД, като същите са
включени в Списъка на приетите вземания на кредиторите на "Пикадили“ ЕАД
(н). ЕИК *********, одобрен с Определение №479 от 13.09.2018 г. по т. д.
№15/2017 г. на ОС-Враца, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
С молба от 09.01.2018 г. по т. д. №15/ 2017 г. на ОС-Враца, ответникът
„УНИКАРТ“ ЕООД, ЕИК ***, е предявил вземания от „Пикадили“ ЕАД (н), ЕИК
*********, в общ размер на 187 395.56 лева, разпределени както следва: 136 668, 39 лева - главница на основание Договор за продажба от
01.01.2013 г.; 7020, 99 лева - лихва за забава за периода от 04.10.2012 година
до 12.11.2015 година; 28 757,68 лева - лихва за забава от дата 13.11.2015
година до датата на РОПН; Законова лихва за забава от датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност /РОПН/ до окончателното изплащане
на вземането; 14948,50 лева - съдебни разноски,
сторени в производство по т.д. №7286/2015 г. на Софийски градски съд, VI - 11
състав
Вземанията са приети под номер 11 в
Списъка на приетите вземания на кредиторите на Пикадили ЕАД (н.), обявен в ТР
на 28.06.2018 г., с номер на вписване 20180628135054.
Ищецът „МК Трансинженеринг“ ЕООД е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, с Входящ №5435 от 05.07.2018 г. по описа на ОС-Враца срещу така приетите
вземания на ответника, но съдът оставил същото без уважение с Определение №479
от 13.09.2018 г. по т. д. №15/ 2017 г. на ОС- Враца, постановено по реда на чл.
692, ал. 4 ТЗ.
Според изложеното в исковата
молба ответникът "УНИКАРТ“ ЕООД,
ЕИК ***, няма претендираните вземания към Пикадили ЕАД (н.). На първо място,
като основание на вземането кредиторът се позовава на Решение №152/19.01.2017
г., постановено по т.д. №7286/2015 г. на СГС, VI - 11 състав, с отметка за
влязло в сила на 23.02.2017 г. Видно от данните в търговския регистър по
партидата на длъжника, към отбелязаната дата на влизане на решението в сила длъжникът
Пикадили ЕАД (н) е бил с открито производство по несъстоятелност съгласно
Решение №345/ 17.02.2017 г. по т. д. №898/ 2016 г. на Софийски градски съд,
като считано от 22.02.2017 г. е встъпил назначеният временен синдик А.Г.К..
Няма данни този синдик да е бил уведомен за постановеното решение, респ. той да
е взел участие в това дело, нито длъжникът да е съгласувал с временния синдик
обжалването на първоинстанционното решение. С оглед на това, постановеното
решение не обвързва нито синдиците в настоящото производство, нито останалите
кредитори с приети вземания (чл. 690 вр. чл. 691 ТЗ).
Съдебното решение, на което се
основава претендираното от ответника вземане за главница, не е било обжалвано
от Пикадили ЕАД (н), въпреки, че същото е в явно противоречие с процесуалния
закон. Ищецът счита, че Решение
№152/ 19.01.2017 г. по т. д. №7286/2015 г. на СГС, VI - 11 състав е постановено
по симулативен процес между страните по него (кредитор и длъжник) с оглед
увреждане интересите на останалите кредитори и масата на несъстоятелността, поради
което оспорва съществуването на вземането на „УНИКАРТ“ ЕООД. Според ищеца
независимо от постановеното решение, основанието и размера на вземането следва
да бъдат установени в настоящото производство, тъй като решението на СГС не е
от кръга на тези съдебни решения, визирани в чл. 691 ТЗ.
Посочва се, че видно от Решение
№152/ 19.01.2017 г. на СГС, с отговора на исковата молба длъжникът Пикадили ЕАД
(н) е оспорил претендираните вземания, както относно твърдяното основание така
и по размер. Счита, че твърденията за извършени
от „УНИКАРТ“ ЕООД доставки на
пощенски картички, календари, плакати, мартеници, значки и др изобщо не са
извършвани и задълженията за плащане, предмет на процесното вземане, не са възникнали
реално, тъй като заявки за доставки липсват, а и Договорът от 01.01.2013 г. не
включва уговорка за конкретна поръчка с фиксирано количество, вид, цена, време
и място на доставка на стоки. Поради изложеното, задължения за плащане не са
възникнали реално за длъжника Пикадили ЕАД (н). Счита също, че няма как за
сочения от „УНИКАРТ“ ЕООД период да възникне вземане в такъв голям размер за
подобни артикули.
Според ищеца дори да е възникнало
вземане за „УНИКАРТ“ ЕООД по договора, то същото е погасено чрез прихващане и/
или плащане. В решението на СГС, на което ответникът основава вземането си, е
отразено, че длъжникът „Пикадили“ ЕАД е навел възражения, че е извършил
прихващания с вземанията си към кредитора, произтичащи от тези договори. Тези
възражения за извършвани прихващания, не са разгледани от съда, който в
решението си е констатирал само, че длъжникът не сочел доказателства за
прихващанията. Съдът не е давал с
доклада по делото указания за това и тъй като решението не е било обжалвано от
длъжника, това процесуално нарушение, което е съществено, не е било отстранено
от въззивен съд и е довело до неправилен извод за наличие на вземания, които са
всъщност погасени чрез прихващания, извършвани от Пикадили ЕАД (н). По
изложените съображения счита, че процесиите
вземания, включени в списъка по чл.685 ТЗ са несъществуващи, тъй като са били
погасени от длъжника още преди обявяването му в несъстоятелност чрез законово
регламентиран способ (прихващане).
Оспорена е и дължимостта и
основателността на вземанията за изтекли лихви Доколкото липсват вземания за
цената по твърдените от „УНИКАРТ“ ЕООД отделни доставки (тъй като не са
извършвани), то липсват и задължения за Пикадили ЕАД (н) за заплащане на лихви
за забава.
С депозирания отговор „УНИКАРТ“ ЕООД
оспорва предявения отрицателен установителен иск като недопустим респективно
неоснователен и недоказан.
Твърди, че между „УНИКАРТ“ ЕООД,
като продавач и „ПИКАДИЛИ“ ЕАД е сключен Договор за продажба на стоки от
01.01.201 Зг., като страните са в трайни търговски отношения от 2008г. Стоките
са доставени на купувача съобразно негови заявки и са фактурирани от продавача.
Купувачът, „ПИКАДИЛИ“ ЕАД, е приел доставените от продавача стоки по надлежния
ред - видно от приложените към настоящата искова молба и индивидуализирани с
номер и дата заявки и приемо- предавателни протоколи, за които има издадени
съответни фактури за всяка отделна доставка в периода от 17.12.2014г. до 22.06.2015г.
Фактурите, издадени от Продавача,
„УНИКАРТ“ ЕООД, са приети и осчетоводени от Купувача, „ПИКАДИЛИ“ ЕАД, който е
ползвал и данъчен кредит по същите фактури. Стоките, доставени от „УНИКАРТ“
ЕООД, са реализирани /продадени/ в търговските обекти от веригата „ПИКАДИЛИ”. Сумата от 136 668,39 лева, с
включен ДДС, представлява размера на
вземането за главница, което „УНИКАРТ“ ЕООД има към „ПИКАДИЛИ“ ЕАД към
29.07.2015 г., и което представлява стойността на действително
доставените от „УНИКАРТ“ ЕООД на „ПИКАДИЛИ“ ЕАД в периода от 17.12.2014г. до
22.06. 2015г. стоки.
„ПИКАДИЛИ“ ЕАД дължи на „УНИКАРТ“
ЕООД и заплащане на сума в размер на 7
020,90 лева мораторна лихва за забава на осн. чл. 86 от ЗЗД, 28 757,68 лв. -
законна лихва върху главницата считано от 13.11.2015г. до датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „ПИКАДИЛИ“
ЕАД, както и направени от „УНИКАРТ“ ЕООД в съдебното производство по т..д. К;
7286/2015г„ СТС, VI-11 състав разноски
в размер на 14 948,50 лв.
„ПИКАДИЛИ“ ЕАД е осъдено да заплати
горепосочените суми в общ размер на 187 395. 56 лв., с влязло в сила на
23.02.2017г. съдебно решение, постановено по действителен и редовно проведен
съдебен процес по т.д. № 7286/2015г„ СГС. VI-11 състав.
Кредиторът, „УНИКАРТ“
ЕООД, е предявил горепосоченото свое действително и съществуващо вземане в
размер на 187 395. 56 лв.. Формирано както следва: 136 668,39 лева главница,
представляваща
стойността на доставените в периода от 17.12.2014г. до 22.06.2015г„ от
продавача, „УНИКАРТ“ ЕООД, по заявки на купувача, „ПИКАДИЛИ“ ЕАД, стоки, които
са приети от последния; 7 020,90 лв. - мораторна лихва за забава на осн.
чл. 86 от ЗЗД, 28 757,68 лв. - законна лихва върху главницата считано от
13.11.2015г. до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на „ПИКАДИЛИ“ ЕАД, както и направени от ищеца в съдебното производство
по делото разноски в размер на 14 948,50 лв.
Вземането е прието под номер 11 в
Списъка на приетите вземания на кредиторите на „ПИКАДИЛИ“ ЕАД /в
несъстоятелност/, обявен в ТР на 28.06.2018г, с номер на вписване
20180628135054, поради което счита, че „УНИКАРТ” ЕООД има съществуващо вземане
срещу „ПИКАДИЛИ” ЕАД, установено по основание и размер, включително и с влязло
в сила съдебно решение, в общ размер на 187 395, 56 лева, което съдът по
несъстоятелността правилно е приел и включил в списъка на приетите
Оспорва като неоснователни и
недоказани всички твърдения на ищеца, „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, че постановено
по т.д. № 7286/2015г.,на СГС, VI-11
състав, е постановено по симулативен процес между страните по него -
кредиторът, „УНИКАРТ“ ЕООД, и длъжникът, „ПИКАДИЛИ” ЕАД, с оглед увреждане
интересите на останалите кредитори в масата на несъстоятелността; че решение е
в явно противоречие с процесуалния закон; че „УНИКАРТ“ ЕООД не е доставяло на
„ПИКАДИЛИ“ ЕАД в периода 17.12.2014г. до 22.06.2015г. по Договор от
01.01.201Зг., сключен между страните, пощенски картички, календари, плакати,
мартеници, значки и др., както и че липсват заявки от страна на „ПИКАДИЛИ” ЕАД
за такива доставки; че дори и да е възникнало вземане на „УНИКАРТ“ ЕООД по
Договор за доставка на стоки от 01.01.201 Зг, то същото е погасено чрез
прихващане и/или плащане и че няма как за посочения период от 17.12.2014г. до
22.06.2015г. за „УНИКАРТ“ ЕООД да възникне вземане в такъв голям размер за
подобни артикули.
С отговора се оспорва
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че Решение № 152/19.01.2017г.,
постановено по т.д. № 7286/2015г„ СГС, VI-11 състав, влязло в сила на
23.02.2017г„ с което „ПИКАДИЛИ” ЕАД е осъдено да заплати на „УНИКАРТ“ ЕООД сума
в общ размер на 187 395,56 лева, представляваща предявеното и прието в
производството по несъстоятелност вземане на кредитора „УНИКАРТ“ ЕООД, не
обвързва нито синдиците, нито останалите кредитори, тьй като синдикът не е взел
участие в производството по осъдителния иск по т.д. № 7286/2015г„ СГС, VI-11.
Решението на СГС, TO, VI-21 състав
по т.д. № 898/2016г., е постановено на 17.02.2017г,
а назначеният с него временен синдик, Р.П.Т., е отказала да встъпи в
длъжността, поради което с Определение 1304 от 28.02.2017г. , съдът по несъстоятелността е определил нов
временен синдик - А.Г.К., който е встъпил в длъжността след датата 28.02.2017г когато Решение №
152/19.01.2017г., постановено по т.д. № 7286/2015г„ СГС, VI-11,е влязло в сила.
В подкрепа на тези твърдения представя Решението на СГС, TO, VI-21 състав от
17.02.2017г и Определение 1304 от 28.02.2017г,
постановени по т.д. №
898/2016г.
Ето
защо неучастието на временния синдик, А.Г.К., в производството по т.д. №
7286/2015г., СГС, VI-11 състав, както и липсата на твърдяно от ищеца
съгласуване на обжалването на това решение от длъжника и временния синдик, е
било обективно невъзможно, а не е индиция за симулативност на процеса по т.д. №
7286/2015г., СГС, VI-11 състав.
Според ответника не отговаря на
истината твърдението на „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, че Решение №
152/19.01.2017г„ постановено по т.д. № 7286/2015г., СГС, VI-11 състав, е
постановено по симулативен процес между страните по него - кредиторът,
„УНИКАРТ“ ЕООД, и длъжникът, „ПИКАДИЛИ” ЕАД, с оглед увреждане интересите на
останалите кредитори в масата на несъстоятелността, тъй като на първо място,
т.д. № 7286/2015г., СГС, VI-11 състав, е образувано по искова молба на
„УНИКАРТ“ ЕООД с вх. № 139909 от 13.11.2015г.. видно от приложената справка от
портала за достъп до съдебни дела на СГС, а т.д. № 898/2016г СГС, TO, VI- 21 състав, е образувано по молба
на „ЛУАЛ” ООД за обявяване в несъстоятелност на „ПИКАДИЛИ” ЕАД, с вх. № 17217
от 09.02.2016г.. т.е. делото, по което ищецът твърди симулативен процес с цел
увреждане интересите на останалите кредитори в масата на несъстоятелността е
образувано 3 месеца преди образуването на т.д. № 898/2016г., СГС, TO, VI-21
състав, поради което логически е невъзможно да се стигне до извод за симулация
с оглед увреждане интереси на кредитори в производство, за което не е подадена
молба и не е образувано дело.
Липсата на обжалване от страна на
ответника по посоченото дело, „ПИКАДИЛИ” ЕАД, не е и не може да бъде прието
като индиция за симулативен процес, тъй като ищецът не излага основания и не
сочи доказателства във връзка с твърдението си, че постановеното по т..д. №
7286/2015г„ СГС, VI-11 състав, решение е в явно противоречие с процесуалния
закон.
С отговора се оспорва твърдението на
„МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, че „УНИКАРТ“ ЕООД не е доставяло на „ПИКАДИЛИ“ ЕАД,
в периода 17.12.2014г. до 22.06.2015г. по Договор от 01.01.2013г„ сключен между
страните, пощенски картички, календари, плакати, мартеници, значки и др„ както
и че липсват заявки от страна на „ПИКАДИЛИ” ЕАД за такива доставки.
С депозирания отговор се представя
Справка /в табличен вид/ за издадените от „УНИКАРТ” ЕООД фактури и кредитни
известия към „ПИКАДИЛИ” ЕАД за периода от 01.07.2012г. до 01.07.2015г. Стоките,
за които същите фактури са издадени, са заявени от „ПИКАДИЛИ” ЕАД с посочен в
колона № 10 от таблицата номер на съответния филиал /магазин/ с търговската
марка „ПИКАДИЛИ” посочен в колона № 11 от таблицата. Заявките са извършвани и
доставките на стоките са потвърдени от „ПИКАДИЛИ” ЕАД, чрез системата за
електронен обмен данни /EDI/, съгласно Споразумение за обмен на електронни
фактури и съобщения от 03.05.2010г„ сключено и подписано от „ПИКАДИЛИ” ЕАД и
„УНИКАРТ“ ЕООД . Видно от член 4.1. от Споразумението, страните по него са приели
да считат всички съобщения, предавани в рамките на ED/ системата за валидни и
са се съгласили да им определят същия статут, както на съответните документи,
обменяни на хартиен носител. Всички, посочени в Таблицата фактури, са издадени
от „УНИКАРТ“ ЕООД на основание посочените в колона № 10 от същата таблица
заявки, и потвърдените от „ПИКАДИЛИ” ЕАД доставки по съответната заявка,
извършени чрез системата за електронен обмен на данни EDI чрез Протокол за
разлики/доставки. Всички заявки и протоколи, с които „ПИКАДИЛИ” ЕАД е
потвърдило получаването на посочените в заявките стоки са приложени към
таблицата и са представени по настоящото дело. Във всеки протокол е посочен
номер на заявката, по която стоките са доставени, а с изготвянето на протокола
чрез системата за електронен обмен на данни EDI, извършването на доставките по
съответната заявка от „УНИКАРТ“ ЕООД и приемането на същите доставки от
„ПИКАДИЛИ” ЕАД са приети от страните за
действителни и валидни, на основание посочения по-горе член 4.1. от Споразумението.
Според изложеното в отговора ищецът
„МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД не оспорва
факта, че между „ПИКАДИЛИ” ЕАД и „УНИКАРТ“ ЕООД има сключен Договор за доставка
на стоки от 01.01.2013г., но счита, че същият договор не включвал
уговорка за конкретна поръчка с фиксирано количество, вид, цена, време и място
на доставка на стоката, поради което липсвало съгласие по основните елементи на
всеки отделен договор за доставка. Това твърдение на ищеца не отговаря на
истината. Видно от всички, направени от „ПИКАДИЛИ” ЕАД в процесния период, чрез
системата за електронен обмен на данни EDI заявки, същите съдържат название на заявения за доставка продукт, кодът на
продукта при продавача и купувача, заявеното количество, мерната единица,
единичната цена на продукта, общото заявено количество продукти, както и общата
сума /нето/ на съответната заявка. Тези параметри на заявката - единична
цена, вид, количество, кореспондират с посочените в протоколите за приемане на
доставените от „УНИКАРТ“ ЕООД стоки, както и с посочените в издадените за всяка
изпълнено от „УНИКАРТ“ ЕООД заявка фактура, параметри на доставката. Ето защо по отношение на всяка заявка,
стоките по която са доставени от „УНИКАРТ“ ЕООД има валидно съгласие на
страните по договора от 01.01.2013г. - „УНИКАРТ“ ЕООД и „ПИКАДИЛИ” ЕАД.
Счита твърдението на ищеца, че „След като липсва постигнато съгласие по
основните елементи на всеки отделен договор за доставка, то липсват и реални
доставки на тези стоки по посочените фактури ” за логически абсурдно. Според
ответника наличието на приети и
потвърдени от купувача доставки по направените от него заявки има за свой
логически извод съществуване на договор и наличие на постигнато съгласие за
основните елементи на договора за продажба. В тази връзка е
посочена разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от ТЗ, която презюмира наличието на
търговската сделка, когато страните са в трайни отношения, и доставките са
приети, а фактурите за тях осчетоводени и е ползван данъчен кредит за тези
покупките от купувача.
Оспорва се твърдението
на ищеца,
че дори и да е възникнало вземане на „УНИКАРТ“ ЕООД по Договор за доставка на
стоки от 01.01.201Зг, то същото е
погасено чрез прихващане и/или плащане и тези възражения са били направени от
„ПИКАДИЛИ” ЕАД с отговора му на исковата молба по т..д. № 7286/2015г., СГС,
VI-11 състав, но не са разгледани от СГС.
Действително с отговора на исковата
молба по посоченото дело „ПИКАДИЛИ” ЕАД е релевирал твърдения за плащане и
възражения за прихващане, без да конкретизира същите твърдения и/или
възражения, както и без да сочи доказателства за извършени плащания и/или
прихащания. От неоспореното от
ответника-„Пикадили” ЕАД заключение по поисканата от ищеца по същото дело
експертиза, е установено., че в процесния период и по процесните фактури
няма извършени от „ПИКАДИЛИ” ЕАД
плащания и/или прихващания, поради което липсата на доказателствена активност
от страна на „ПИКАДИЛИ” ЕАД не е попречило за разкриването на обективната
истина относно заявения правен спор и не е индиция за симулативен процес, както
твърди „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД.
Небрежно водения от една от страните
процес не може да бъде определен еднозначно като привиден процес. Той би бил
такъв, ако нито една от страните по делото не е посочила и/или представила
доказателства, не е проявила каквато и да е процесуална активност или изрично е
признала неоснователен иск, въпреки знанието на съответните факти от
признаващия, каквито действия страните не са извършили в процеса по т..д. №
7286/2015г., СГС, VI-11 състав. Привиден е процесът, при който главните страни,
макар да знаят и да могат да докажат съответните факти, имат такова процесуално
поведение /действия или бездействия/, което не дава възможност правно
релевантните факти да бъдат разкрити. В практиката на ВКС е прието, че не е привиден небрежно воденият процес.
Небрежност при воденето на процеса е налице, когато страната, макар да може да
узнае и макар да може да докаже съответните факти, не полага необходимите
усилия за това. В съдебния процес по т.д. № 7286/2015г., СГС, VI-11
състав, ищецът, „УНИКАРТ“ ЕООД е представил достатъчно доказателства за
твърденията си, а липсата на активност и адекватна защита от страна на
ответника сочи единствено на небрежно воден, но само от страна на „ПИКАДИЛИ”
ЕАД, процес, което не може да е индиция и/или доказателство за привидност на
процеса, както „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД твърди. Поведението на „Пикадили” ЕАД
е било такова, защото дружеството дължи претендираните суми и няма нито
възражения, нито доказателства за погасяването им чрез плащане и/или
прихващане.
Счита за необосновано и твърдението на „МК
ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, че „няма как за
посочения период /17.12.2014г. до 22.06.2015г./ за „УНИКАРТ“ ЕООД да възникне вземане в такъв голям
размер за подобни артикули ”, тъй като периодът от 17.12.2014г.
до 22.06.2015г. включва две коледно-новогодишни търговски кампании, както и
търговските кампании, свързани с традиционните празници Свети Валентин, Велик
ден, Баба Марта и Осми март и свързаните с тях продажби в повече от 40 обекта
на веригата с търговска марка „ПИКАДИЛИ” в цялата страна.
В
срока по чл.372 ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се
излагат доводи за неоснователност на
наведените от ответника УНИКАРТ ЕООД,възражения за недопустимост и са развити
доводи за неоснователност на твърденията на ответника за нищожност на Договор
за прехвърляне на вземания от 30.05.2018 г..
Излага
се становище, че възражения срещу приети в открито производство по
несъстоятелност вземания на друг кредитор от длъжника могат да се навеждат
единствено и само по реда на чл. 690 и сл. ТЗ, а именно чрез възражение и
евентуално подаване на искове по чл. 694 ТЗ. Противното навежда на заобикаляне
на специалната уредба на производството по несъстоятелност, зададена в ТЗ.
В
рамките на законовия срок срещу вземанията на „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД, респективно на „ИНТЕР ФАРИНА“ ООД, не са постъпили възражения и Списъкът на
приетите вземания на кредиторите на „Пикадили“ ЕАД (н), ЕИК *********, е
потвърден с Определение №479 от 13.09.2018г. по т. д. №15/ 2017 г. на ОС-Враца,
постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, а вземанията на ищеца са приети и
същият е придобил качеството кредитор с прието вземане (съгл. чл. 693 ТЗ). Тъй
като ответникът УНИКАРТ ЕООД не е
направил възражение по реда и в сроковете съгласно чл. 690 ТЗ, то последващо
оспорване на легитимацията на друг кредитор, и то с прието вземане, е
недопустимо, поради нарушаване на специалния ред.
Поддържа
се също твърдението, че доставките, на които „УНИКАРТ“ ЕООД основава вземането
си, изобщо не са извършвани, респ. не са приемани от надлежен представител на
длъжника "Пикадили ЕАД и задължения за плащане, предмет на настоящото
дело, не са реално възникнали.Според ищеца длъжникът "Пикадили ЕАД /н/ не
е правил заявки за доставка на сочените пощенски картички, календари, плакати,
мартеници, значки и др. в твърдяното от УНИКАРТ ЕООД количество, за което се
твърди, че се дължат суми по фактури, издадени за период от 17.12.2014 г. до
22.06.2015 г.Същевременно съгласно чл. 4 от Договора от 01.01.2013 г. с
ответника, продажба на стоки се извършва единствено въз основа на заявки от
„Пикадили“ ЕАД (н).Липсватзаявки за всички стоки, за които се твърди, че са
издадени фактури от УНИКАРТ ЕООД, а само към някои от представените „протоколи за
разлики“, приложение 14, има приложена заявка. Представените заявки не носят
подпис на надлежно представляващо длъжника Пикадили ЕАД /н/ лице. Същите заявки
не са обект на Споразумение за обмен на електронни фактури от 03.05.2010 г.,
представено от ответника, като оспорване в този смисъл правя по-долу. Между
прикачена заявка и „протокола за разлика“ има видимо разминаване в цена, стоки
и количества.
Представената
от ответника Справка за издадени от УНИКАРТ ЕООД фактури и кредитни известия
към Пикадили ЕАД за периода 01.07.2012 г. до 01.07.2015 г. не установява, че
стоките, за които сочените фактури са издадени, са заявени от длъжника.
Представените от ответника писмени доказателства са досежно издаването на
фактури и кредитни известия от УНИКАРТ ЕООД, но не са доказателство за заявени стоки или приети доставки на
стоки. Оспорвам, че процесиите фактури са били надлежно приемани от длъжника
Пикадили ЕАД /н/.
Твърди
се, че представеното Споразумение за обмен на електронни фактури от 03.05.2010
г., касае единствено издаване и обмен на електронни фактури, но не на заявки и протоколи
за приемане на стоки и същото не е подписано от надлежно представляващо
длъжника Пикадили ЕАД лице, а неясно от кого, поради което оспорва авторството
и дата, посочена на него, като счита, че дата е непротивопоставима на
кредиторите на несъстоятелността.
Липсват
доказателства и за приемане от страна на длъжника „Пикадили“ ЕАД (н)на стоките,
чиято цена се претендира от ответника УНИКАРТ ЕООД. Ответникът представя
„протоколи за разлики“, приложение 14, които не доказват приемане на доставка от
страна на „Пикадили“ ЕАД (н) на стоките, за които ответникът е издал фактури.
От протоколите обаче се установява, че когато са извършвани доставки и е имало
разлики в заявявани и доставяни количества и видове стоки, то са били съставяни
протоколи между страните. Ако тези протоколи касаят процесните фактури, то е
очевидно, че е имало неточно изпълнение от ответника, което е било установено с
протокол. При това положение остава неясно дали при издаване на фактури са
отчетени тези разлики в количества, вид и цена стоки. Оспорва протоколите
за разлики, тъй като не са подписани от надлежно представляващо длъжника
„Пикадили“ ЕАД (н) лице.
Изложеното
обосновава и твърдението в исковата молба, че дори да е възникнало вземане за
„УНИКАРТ“ ЕООД въз основа на твърдените фактури и договора, то същото е
погасено чрез прихващане и/ или плащане. В самото решение на СГС, на което
ответникът УНИКАРТ ЕООД основава вземането си, е посочено, че длъжникът
„Пикадили“ ЕАД /н/ е навел възражения, че е извършил прихващания с вземанията
си към кредитора, произтичащи от тези договорите помежду им. Както и ответникът
сочи, тези възражения не са били разгледани от СГС в производството по т. д.
№7286/ 2015 г. на СГС, VI - 11 състав, което е в разрез с процесуалните
правила.
Предвид
гореизложеното счита, не е налице заявка за доставка на стоки от определен вид,
количество и цена, липсват данни за извършени доставки, не е ясно къде са
извършвани твърдените от ответника доставки, липсва надлежно приемане или
потвърждаване на доставки от страна на длъжника Пикадили ЕАД /н/. И не на
последно място, дори да е възникнало вземане за ответника УНИКАРТ ЕООД по договора, то същото е погасено чрез
прихващане и/ или плащане.
С
депозирания писмен отговор на допълнителната искова молба, ответникът „УНИКАРТ“
ЕООД поддържа, че липсата на обжалване от страна на ответника „ПИКАДИЛИ” ЕАД по
посоченото дело, не е и не може да бъде индиция за твърдения в исковата молба
за симулативен процес по т..д. № 7286/2015г., СГС, VI-11 състав, както и за „явни пороци” на постановеното
по посоченото дело решение. Фактът, че „ПИКАДИЛИ” ЕАД не е обжалвало съдебното
решение по посоченото дело и че не е доказало общото си и бланкетно възражение
за твърдяно „прихващане”, наведено в отговора на исковата молба по същото дело,
нито представлява и обосновава „явни пороци” на решението, нито е индиция за
„симулативен процес”, какъвто ищецът сочи в исковата си молба, но явно не
поддържа в допълнителната си молба. Съгласно посочената в отговора на исковата
молба непротиворечива и константна практика на ВКС, не е привиден небрежно воденият процес. В съдебния процес по
т.д. № 7286/2015г„ СГС, VI-11 състав,
ищецът, „УНИКАРТ“ ЕООД е представил достатъчно доказателства за твърденията си,
а липсата на активност и адекватна защита от страна на ответника сочи
единствено на небрежно воден, но само от страна на „ПИКАДИЛИ” ЕАД, процес.
Счита, че поведението на „Пикадили” ЕАД е
било такова, защото дружеството дължи претендираните суми и няма нито
основателни възражения, нито доказателства за погасяването им чрез плащане
и/или прихващане.
На
изложените повторно в допълнителната
си искова молба „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД твърдения за липса на заявки от
страна на „ПИКАДИЛИ” ЕАД, респ. и липса на доставки от „УНИКАРТ“ ЕООД по същите
заявки, ответникът поддържа заявеното в отговора, че заявките на процесиите
стоки са извършвани и доставките на стоките са потвърдени от „ПИКАДИЛИ” ЕАД,
чрез системата за електронен обмен данни /EDI/, съгласно Споразумение за обмен на електронни фактури и съобщения от 03.05.2010г, като неправилно и тенденциозно „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД сочи само като Споразумение за обмен на електронни фактури.
Във
връзка с направеното оспорване от ищеца на авторството и датата на този
документ, ответникът заявява, че ще се ползва от него, като твърди, че относно
него е приложима обаче разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, защото дори
да е подписано от лице без представителна власт, то „Пикадили” ЕАД не се е
противопоставило на уговорките в него веднага след узнаването, а напротив с
писмо от 09.02.2012г„ с изх. № от 20.02.2012г. и с писмо с изх.№ от
10.11,2014г. „Пикадили” ЕАД, на основание договора и въпросното споразумение, е
уведомило „Уникарт” ЕООД за промяна на адреса си изпращане на фактури, с което
се потвърждава участието на „Уникарт” ЕООД в системата за електронен обмен на
данни - EDI.
Същата
липса на незабавно противопоставяне от страна на „Пикадили” ЕАД е относима и
към оспорените от ищеца подписи на заявките и приемо-предавателните протоколи,
за които твърди, че не са подписани от „Пикадили” ЕАД. Първо, тези документи не
са подписвани от „Пикадили” ЕАД, а от „ЕЛТРЕЙД” ООД - дружеството, което
оперира от името на „Пикадили” ЕАД системата за електронен обмен на данни - EDI. И второ, дори и да не са подписани от
„Пикадили” АД, то последното не само, че не се е противопоставило, а напротив
„Пикадили” ЕАД е осчетоводило фактурите, издадени на основа на тези заявки и
приемо-предавателни протоколи /Протоколи за разлики/ и е ползвало дънъчен
кредит по тях.
Не
отговаря на истината и твърдението на ищеца, че „липсват заявки за всички
стоки, за които се твърди, че са издадени фактури от „ УНИКАРТ"ЕООД”. Процесиите заявки са подадени чрез системата
за електронен обмен на данни - EDI и
заверени копия от тях са представени от ответника с отговора на исковата молба.
Неоснователни
и несъответстващи на съдържанието на представените с отговора на исковата молба
доказателства - Справка /в табличен вид/ за издадените от „УНИКАРТ” ЕООД фактури
и кредитни известия към „ПИКАДИЛИ” ЕАД за периода от 01.07.2012г. до
01.07.2015г. - Приложение № 8; Споразумение за
обмен на електронни фактури и съобщения от 03.05.2010г., !Споразумение/то!, сключено и подписано от „ПИКАДИЛИ” ЕАД и
„УНИКАРТ“ ЕООД - Приложение №
9;
Счетоводна експертиза по т.д. № 7286/2015г., СГС, VI-11състав - Приложение N2 10 и Заявки протоколи за доставка, подадени и обработени в системата за
електронен обмен на данни EDI -
Приложение N2 14, от отговора на исковата молба на „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД, са твърденията на ищеца, че „представените заявки не носят подписа на
надлежно представляващо длъжника, „ПИКАДИЛИ” ЕАД, лице, че същите не са обект
на Споразумение за обмен на електронни фактури от 03.05.2010г., че
Споразумението за обмен на електронни фактури и съобщения от 03.05.2010г„ касае
единствено само електронни фактури, но не и електронни заявки и протоколи за
приемане на стоки, както и, че липсват доказателства относно приемането на
процесиите стоки от страна на „ПИКАДИЛИ” ЕАД.
Неоснователно
и недобросъвестно ищецът твърди, че всички представени протоколи са такива за
разлики. Видно от същите протоколи в системата за електронен обмен на документи
наименованието Протокол за разлики се използва и като форма на
приемо-предавателен протокол. Видно от всички, направени от „ПИКАДИЛИ” ЕАД в
процесния период, чрез системата за електронен обмен на данни EDI заявки, същите
съдържат название на заявения за доставка продукт, кодът на продукта при
продавача и купувача, заявеното количество, мерната единица, единичната цена на
продукта, общото заявено количество продукти, както и общата сума /нето/ на
съответната заявка. Тези параметри на
заявката - единична цена, вид, количество, напълно кореспондират с посочените в
протоколите за приемане на доставените от „УНИКАРТ“ ЕООД стоки, както и с
посочените в издадените за всяка изпълнено от „УНИКАРТ“ ЕООД заявка фактура,
параметри на доставката.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че „представените от
ответника доказателства са досежно издаването на фактури и кредитни известия от
„УНИКАРТ”
ЕООД,
но не са доказателство за заявени стоки и приети доставки на стоки”
Съответствията
на вида и стойността на заявените стоки и издадените за доставката им от
„УНИКАРТ” ЕООД фактури са посочени пълно и ясно в Справка /в табличен вид/ за
издадените от „УНИКАРТ” ЕООД фактури и кредитни известия към „ПИКАДИЛИ” ЕАД за
периода от 01.07.2012г. до 01.07.2015г. Стоките за които процесиите фактури са
издадени, са заявени от „ПИКАДИЛИ” ЕАД с посочен в колона № 10 от таблицата
номер от съответния филиал /магазин/ с търговската марка „ПИКАДИЛИ” посочен в
колона № 11 от таблицата. Заявките са извършвани и доставките на стоките са
потвърдени от „ПИКАДИЛИ” ЕАД, чрез системата за електронен обмен данни /EDI/, съгласно Споразумение за обмен на електронни
фактури и съобщения от 03.05.2010г. Видно от член 4.1. от Споразумението,
страните по него са приели да считат всички съобщения, предавани в рамките на EDI системата за валидни и са се съгласили да им
определят същия статут, както на съответните документи, обменяни на хартиен
носител. Всички, посочени в Таблицата фактури, са издадени от „УНИКАРТ“ ЕООД на
основание посочените в колона № 10 от същата таблица заявки, и потвърдените от
„ПИКАДИЛИ” ЕАД доставки по съответната заявка, извършени чрез системата за
електронен обмен на данни EDI чрез
Протокол за разлики/доставки. Всички заявки и протоколи, с които „ПИКАДИЛИ” ЕАД
е потвърдило получаването на посочените в заявките стоки са приложени към
таблицата и са представени по настоящото дело. Във всеки протокол е посочен
номер на заявката, по която стоките са доставени, а с изготвянето на протокола
чрез системата за електронен обмен на данни EDI, извършването на доставките по съответната
заявка от „УНИКАРТ“ ЕООД и приемането на същите доставки от „ПИКАДИЛИ” ЕАД са
приети от страните за действителни и валидни, на основание посочения по-горе
член 4.1. от Споразумението.
Фактурите
за процесиите стоки, издадени от Продавача „УНИКАРТ“ ЕООД, са приети и
осчетоводени от Купувача „ПИКАДИЛИ“ ЕАД, който е ползвал и данъчен кредит по същите Фактури, видно и от
заключението на представената с отговора на исковата молба и неоспорена относно
съдържането от ищеца по настоящото дело Счетоводна експертиза по т.д. № 7286/2015г.,
СГС, VI-състав, а Стоките, доставени
от „УНИКАРТ“ ЕООД, са реализирани /продадени/ в търговските обекти от веригата
„ПИКАДИЛИ”. В тази връзка тази
счита, че експертизата е допустимо, относимо и необходимо писмено
доказателство, което следва де се прието по делото и да се кредитира и цени от
съда с оглед всички доказателства по делото.
Като
взе предвид представените по делото доказателства, които не са оспорени от
страните и от синдиците, съдът приема за установено следното:
С
решение №122/07.12.2017г., постановено по т.д.№15/2017г. по описа на Окръжен
съд-Враца, е обявена неплатежоспособността на "Пикадили"ЕАД и за
дружеството е открито производство по несъстоятелност. На 09.01.2018 г., в срока по чл.685,
ал.1 от ТЗ, ответникът
„УНИКАРТ“ ЕООД е предявил пред съда по несъстоятелността вземане в общ размер
от 187 395,56лв / сто осемдесет и седем хиляди триста деветдесет и пет лева и
петдесет и шест ст./ включващо:
1.Главница
в размер на 136 668,39 лв. (сто тридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и
осем лева и тридесет и девет ст.) с включен ДДС, представляваща стойността на
доставените от „УНИКАРТ“ ЕООД на "Пикадили" ЕАД стоки в периода от 07.06.2012г до 22.06.2015г
;
2.
Законна лихва върху главницата в размер на 7 020,99 лв. (седем хиляди и
двадесет лева и деветдесет и девет ст.), начислена, считано от датите на падежи
на всяка от фактурите до 12.11.2015г
3.Законна
лихва в размер на 28 757,68 лв. (двадесети и осем хиляди седемстотин петдесет и
седем лева и шестдесет и осем ст.), дължима от 13.11.2015г до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили"
ЕАД;
4.
Сумата от 14 948,50 лв./ четиринадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем
лева и петдесет ст./, представляващи разноски по т.д. №7286/2015г по описа на
СГС.
Вземането
е прието под №11 в Списъка на приетите вземанията на кредиторите на
"Пикадили"ЕАД /в несъстоятелност/, обявен в ТР на 28.06.2018г с номер
на вписване 20180628135054.
В
срока по чл.690, ал.1 от ТЗ ищецът МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД. е
депозирал възражение против приетите вземания на „УНИКАРТ“ ЕООД.
С
Определение 479 от 13.09.2018 г., публикувано в ТР на 13.09.2018 г., Съдът по
несъстоятелността по т.д. 15/2017 г. оставя без уважение
възражението на МК
"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК *** срещу списъка на
приетите вземания на кредиторите на „Пикадили" ЕАД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и
списъкът на приетите вземания е одобрен в тази част.
От представените писмени
доказателства се установява, че на 01.01.2013г между "Пикадили" (в
качеството му на купувач) и „УНИКАРТ“ ЕООД (в качеството му на продавач) е
сключен Договор за доставка на стоки.
Съгласно чл. 49 от сключения между страните Договор за доставка на стоки от
01.01.2013 г., г. в срок от 5 дни след извършване на доставката продавачът
издава и изпраща на купувача фактура за доставена стока, заедно със стокова
разписка, която се заверява от купувача. Съгласно Приложение 1 „Основни и
специални търговски условия" към Договора за доставка на стоки от
01.01.2013 г.,купувачът се задължава да заплати получените стоки в срок от 90
дни от датата на приемането от купувача на надлежно издадената фактура.
От представеното Решение №152/19.01.2017 г., постановено по т.д.
№7286/2015 г. на СГС, VI - 11 състав, с отметка за влязло в сила на 23.02.2017
г се установява, че „Пикадили" ЕАД е осъдено да заплати на „УНИКАРТ“ ЕООД сумата
от 136 668,39лева, представляваща цената на доставените от на „УНИКАРТ“ ЕООД на
на
„Пикадили" ЕАД стоки в периода от 07.06.2012г до 22.06.2015г, за които са
издадени 304бр фактури, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 13.11.2015г до окнчателното изплащане на главницата , както и на
основание чл.86 ЗЗД да заплати мораторна лихва за забава в размер на 7
020,99лева.. С решението „Пикадили" ЕАД е осъдено да заплати на „УНИКАРТ“ ЕООД сумата от 14 948,50лева разноски по чл.78 ГПК.
С представеното Решение №345/
17.02.2017 г. по т. д. №898/ 2016 г. на Софийски градски съд е обявена
неплатежоспособността на „Пикадили" ЕАД и е открито производство
по несъстоятелност. С решението за временен синдик е назначена Р.П.Т.. От
приложеното определение №1304 от 28.02.2017г, постановено по т. д. №898/ 2016 г
на СГС е видно, че определения синдик е отказал да встъпи, поради което е
определен друг временен синдик А.Г.К., на когото е определен тридневен
срок от датата на уведомяване за
встъпване в длъжност.
По делото са представени 289 бр.
фактури, издадени за извършени доставки
по Договора в периода 07.06.2012г до 22.06.2015г. и 15 бр. Кредитни
известия, както и 334 бр. Кредитни известия и 72 бр. Заявки. Кредитните
известия и протоколите за разлики са подписани от Елтрейд ООД
По делото е изслушана съдебно
счетоводна експертиза, чиито основно и допълнително заключения не са оспорени от страните и са приети
от съда като обективни и компетентни. Вещото лице е посочило, че е извършило
проверка на счетоводната документация във връзка със задачата в „УНИКАРТ“ ЕООД
и НАП гр.Враца. Според заключението от
„УНИКАРТ“ ЕООД са издадени процесиите фактури и същите са
включени в
дневниците за продажби по ДДС за съответния данъчен период . От
изисканите от ТД на НАП Велико Търново- офис Враца заверени копия на дневниците
за покупки на „Пикадили“ ЕАД с контрагент „Уникарт“ ЕООД за периода
01.06.2012г.- 31.12.2017г., вещото лице е установило, че всички процесни
фактури и допълнително представени кредитни известия, с изключение на първите
девет от Таблица №1 са осчетоводени, ползван е данъчен кредит, включени са в
дневниците за покупки по ДДС за съответния данъчен период и са подадени със
Справка- декларация в ТД на НАП.
Според вещото лице задължението на „Пикадили"
ЕАД към
„УНИКАРТ“ ЕООД предвид представените 289 бр. фактури и 15 бр. Кредитни известия
възлиза на сумата от 136
668,39лв.
Вещото лице при съобразяване с постановление
на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в лева
е посочило, че мораторната лихва от
датата на възникване на всяко едно задължение до 12.11.2015г. възлиза на сумата от 6 996,96лв., Вещото лице е
изчислило, че размера на претендираната законната лихва за забава върху
дължимата главница от 136 668,39лв. за периода от
13.11.2015г. до 07.12.2017г. / датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД/ възлиза на сумата от 28 711,03лв.
При така изяснените по делото обстоятелства,
съдът приема следното:
Процесуалната
легитимация в производството по отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 694 ТЗ, с оглед установителния характер на иска / какъвто иск е
предмет на разглеждане и в настоящото производство/ е обусловена от
материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение.
Установителният иск по реда на чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ е допустим, тъй като е предявен от
легитимиран ищец и срещу легитимиран ответник в срока по чл. 694, ал.6 ТЗ –
определението по чл. 692 ТЗ е обявено в търговския регистър на 13.09.2018 г., а
исковата молба е постъпила
в съда на 27.09.2017 г.
По отношение на направените в
отговора възражения за недопустимост на иска, съдът с определение си от
28.12.2018г е приел, че иска е допустим, а възраженията са неоснователни. С
определението е посочено, че исковата молба е депозирана на 27.09.2018г, което
е в предвидения от чл. 694, ал.6 ТЗ срок.
Приел, е че в
производството по несъстоятелност ответникът „УНИКАРТ“ ЕООД не е оспорил качеството на кредитор на ищеца и за същия със
съдебен акт е прието, че е кредитор на "ПИКАДИЛИ" ЕАД /в
несъстоятелност/, поради което в настоящия процес не подлежат изследване направените от ответника
възражения за начина на придобиване на МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК
*** на качеството кредитор на "Пикадили"ЕАД . Това качество на ищеца е
следвало да бъде оспорено в производството по несъстоятелност или съответно да
бъде предмет на друг установителен иск по реда на чл.694 ТЗ
По същество, съдът приема следното:
Съдът намира, че от ангажираните по делото
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, може да се направи извод за
наличието на трайни търговски правоотношения между
„УНИКАРТ“ ЕООД, в качеството му на продавач и "Пикадили" ЕАД, в
качеството му на купувач, породени от сключения между тях Договор за доставка
на стоки от 01.01.2013 г.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме,
че ответникът „УНИКАРТ“ ЕООД в
качеството на продавач, е изпълнявал задълженията си по договора, като е
доставял и предавал на купувача „Пикадили" ЕАД заявените от него
стоки, за което са съставени протоколи
за разлики. В съответствие с изискванията на чл. 321 ТЗ за извършените продажби
са съставяни фактури. „Пикадили” ЕАД не е възразявало срещу така
издаваните фактури. Поради неизпълнение на задълженията от страна на купувача
за плащане цената на получените стоки „УНИКАРТ“ ЕООД предявява искова молба по
която е образувано по т.д. 7286/ 2015 г.
на СГС. С Решение № 152 от 19.01.2017г., постановено по т.д. 7286/ 2015 г. на
СГС, VI - 11 състав „Пикадили" ЕАД е осъдено да заплати на „УНИКАРТ“ ЕООД сумата
от 136 668,39лева, представляваща цената на доставените от „УНИКАРТ“ ЕООД на „Пикадили"
ЕАД стоки в периода от 07.06.2012г до 22.06.2015г, за които са издадени 304бр
фактури, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
13.11.2015г до окончателното изплащане на главницата, както и на основание
чл.86 ЗЗД да заплати мораторна лихва за забава в размер на 7 020,99лева. С
решението „Пикадили" ЕАД е осъдено да заплати на „УНИКАРТ“ ЕООД сумата от 14 948,50лева разноски по чл.78 ГПК. Видно от направената в решението отметка същото е влязло в сила на
23.02.2017г. „УНИКАРТ“ ЕООД с молбата за предявяване на вземане е предявил в
производството по несъстоятелност на „Пикадили" ЕАД
сумите присъдени с Решение № 152 от 19.01.2017г., постановено по т.д. 7286/
2015 г. на СГС, VI - 11 състав, както и
вземане за законна лихва в размер на 28 757,68 лв., считано от 13.11.2015г /датата на депозиране на
исковата молба по т.д. 7286/ 2015 г. на СГС/ до
07.12.2017г / датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили" ЕАД/ .
Така
предявените вземания са предмет на установяване в настоящия процес, тъй като
ищецът е възразил против включването им
в списъка на приетите вземания, което възражение не е уважено от съда по
несъстоятелността на „Пикадили" ЕАД.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца, че постановеното Решение № 152 от
19.01.2017г., по т.д. 7286/ 2015 г. на СГС, VI - 11 състав, не обвързва нито
синдиците в настоящото производство, нито останалите кредитори с приети
вземания, тъй като от данни в търговския регистър длъжникът е бил с открито
производство по несъстоятелност съгласно Решение No 345/ 17.02.2017 г. по т.д.
898/2016 г. на Софийски градски съд, като считано от 22.02.2017 г. е встъпил
назначеният временен синдик А.Г.К. и
няма данни този синдик да е бил уведомен за постановеното решение, респ. той да
е взел участие в това дело, нито длъжникът да е съгласувал с временния синдик
обжалването на първоинстанционното решение. Видно от представеното копие от
решение No 345/ 17.02.2017 г. по т.д. 898/2016 г. на Софийски градски съд с
откриване на производство по несъстоятелност на „Пикадили" ЕАД за
временен синдик е назначена Р.П.Т.. От приложеното определение №1304 от
28.02.2017г, постановено по т. д. №898/ 2016 г на СГС е видно, че определеният
синдик е отказал да встъпи, поради което е определен друг временен синдик А.Г.К.,
на когото е определен тридневен срок от
датата на уведомяване за встъпване в длъжност. Т.е. към 23.02.2017г /датата на
влизане на Решение
№ 152 от 19.01.2017г., по т.д. 7286/ 2015 г. на СГС, VI - 11 състав в
сила/ обявеното в неплатежоспособност
дружество „Пикадили"
ЕАД не имало встъпил в длъжност синдик, поради което и твърденията на ищеца се
явяват несъстоятелни.
С
възражението ищецът е посочил още,
че решението е постановено по
симулативен процес между страните по него - кредиторът, „УНИКАРТ“ ЕООД, и
длъжникът, „ПИКАДИЛИ” ЕАД, с оглед увреждане интересите на останалите кредитори
в масата на несъстоятелността. Това становище поддържа в настоящата искова
молба. Т.д.
№ 7286/2015г., СГС, VI-11 състав, е образувано по искова молба на „УНИКАРТ“
ЕООД с вх. № 139909 от 13.11.2015г.. видно от приложената справка от портала за
достъп до съдебни дела на СГС, а т.д. № 898/2016г СГС, TO, VI- 21 състав, е образувано по молба
на „ЛУАЛ” ООД за обявяване в несъстоятелност на „ПИКАДИЛИ” ЕАД, с вх. № 17217
от 09.02.2016г.. т.е. делото, е образувано 3 месеца преди образуването на т.д.
№ 898/2016г., СГС, TO, VI-21 състав, поради което не може да се приеме, че
делото е заведено с цел увреждане интереси на кредитори в производство, за
което не е подадена молба и не е образувано дело. Ищецът не излага основания и
не сочи доказателства във връзка с твърдението си, че постановеното по т.д. №
7286/2015г, СГС, VI-11 състав, решение е в явно противоречие с процесуалния
закон. Ответникът е оспорил исковата молба,по делото е слушана
съдебно-счетоводна експертиза и вещото лице е установило размера на
задължението на длъжника, като заключението не е било оспорено. Това дава
основание на съда да приеме за неоснователно твърдението на ищеца за проведен
симулативен процес по т.д. № 7286/2015г, СГС, VI-11 състав. Липсата на
обжалване от страна на ответника „ПИКАДИЛИ” ЕАД, също не може да бъде прието
като индиция за симулативен процес.
При
това положение настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила решение на
основание чл.297 ГПК е задължително за
настоящото производство. Предвид гореизложеното
вземанията на „УНИКАРТ“ ЕООД против
„Пикадили"
ЕАД установени с Решение № 152 от 19.01.2017г., по т.д. 7286/ 2015 г. на СГС,
VI - 11 състав са съществуващи и законосъобразно са вписани в списъка на
приетите вземания. В подкрепа на този извод е и посоченото в определението съда
по несъстоятелността, че в изготвения към експертизата по т.д.15/2017
по описа на ВрОС списък на задължения към доставчици е отразено и задължението
на кредитора "Уникарт"ЕООД към длъжника към 17.02.2017 г.
За
установяване съществуването на своите вземания ответникът „УНИКАРТ“ ЕООД поиска
събирането на доказателства. По делото бяха представени 289бр. фактури, 15бр.
Кредитно известие, протоколи за разлики и заявки. Изслушана е и съдебно икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се възприема от
съда като обективно и компетентно. От същото се
установява, че в периода 07.06.2012г. ищецът е издал 289бр. фактури,
които ответникът "Пикадили"
ЕАД е включил 283 от тях, издадени в
периода от 17.12.2014г до 22.06.2015г, в
дневниците си за покупки за съответните месеци.
В дневниците за покупки са отразени и издадените от ответника на
„УНИКАРТ“ ЕООД в периода от 17.12.2014г до 22.06.2015г, 12 кредитни известия.
Упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от „Пикадили" ЕАД
при доставката на родово определени вещи има правното значение на
признание за получаването на стоката. С тези си действия
"Пикадили" ЕАД, в качеството си на купувач, е приел съществуването на
задължения по посочените във фактурите основания и размери. Тези задължения не
се оспорват от "Пикадили" ЕАД
и в настоящото производство. По така изложените съображения съдът
приема, че за ответника "Пикадили" ЕАД са възникнали задължения за
заплащане на стойността на фактурираното в процесните фактури. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК
практика на ВКС / Решение № 96 от 26.11.2009 год. по т.д. № 380/2008 год., І
т.о. ; Решение № 30 от 08.04.2011 год. по т.д. № 416/2010 год., І т.о. ;
Решение № 211 от 30.01.2012 год. по т.д. № 1120/2010 год., ІІ т.о.; Решение №
92 от 07.09.2011 год. по т.д. № 478/2010 год., ІІ т.о. ; Решение № 71 от 08.09.2014
год. по т.д. № 1598/2013 год., ІІ т.о. и други/, където се приема, че
осчетоводяването на фактурите от търговското дружество – ответник, включването
им в дневника за покупко-продажби по ДДС и използването на данъчен кредит по
тях, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
В
исковата молба се сочи, че дори да е възникнало вземане, то същото е погасено
чрез прихващане или плащане.В процеса по т.д. № 7286/2015г, СГС, VI-11 състав
длъжникът направил възражения за прихващане,но съдът не е разгледал
възраженията за извършвани, а чак с решението е констатирал, че длъжникът не
сочел доказателства за прихващанията. От страна на
ответника "Пикадили"
ЕАД, който е редовно уведомен за настоящото производство, не са направени
възражения за погасяване на претендираните с исковата молба задължения. Такива
не се направени от и синдиците на несъстоятелното дружество, конституирани в
настоящия процес като страна на основание чл.694 ал.4 ТЗ. По силата на чл.164 т.4 ГПК, погасяването на парични
задължения следва да се удостоверява с писмени доказателства, тъй като между
страните е сключен писмен договор. При липсата на доказателства за погасяване на
задълженията по описаните в исковата молба фактури, съдът приема, че "Пикадили” ЕАД дължи на „УНИКАРТ“ ЕООД плащане на сумите, присъдени с Решение № 152 от
19.01.2017г., по т.д. 7286/ 2015 г. на СГС, VI - 11 състав.
С Решение № 152 от 19.01.2017г., по
т.д. 7286/ 2015 г. на СГС, VI - 11 състав и присъдил и изплащането на главницата от 136 668,39лева, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 13.11.2015г до
окончателното изплащане на главницата При констатираното неизпълнение на задълженията за плащане на
присъдената главница основателна е и претенцията за вземане за законната лихва
за забава от 13.11.2015г до датата на откриване на производство по
несъстоятелност на "Пикадили"
ЕАД по т.д.№15/2017г по описа на ВрОС - 07.12.2017г., която съгласно заключението на
вещото лице е от
28 711,03лв. С оглед на гореизложеното, съдът приема за
доказано вземане за законна лихва начислена, считано от
13.11.2015г
до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на
„Пикадили” ЕАД - 07.12.2017 г, в
размер на 28 711,03лв. При това положение иска се явява основателен в частта, в който
се иска признаване на несъществуването на задължение на "Пикадили"
ЕАД към „УНИКАРТ“ ЕООД законна лихва върху
главницата считано от 13.11.2015г. до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност на „ПИКАДИЛИ“ ЕАД над сумата от 28 711,03лв до посочения в списъка на приетите
вземания размер от 28 757,68 лв.
Тъй
като уважената част е незначителна - под 0,05% на ищеца не следва да бъдат
присъждани разноски, а и по делото няма представени доказателства за извършени
разходи.
При
този изход на делото следва на ответниците да бъдат присъдени направените по
делото разноски. На основание чл.78 ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „УНИКАРТ“ ЕООД разноски в
размер на 6100,00лева, от които от които 5400 лева – адвокатско възнаграждение и 700 лева – възнаграждение за съдебно-счетоводна
експертиза.
На основание чл.78 ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника "Пикадили"
ЕАД/Н/ разноски за процесуално представителство на синдиците на несъстоятелното
дружество Р.М. и А.К. в размер на 6333,49лева.
На основание
чл. 694, ал.7 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Същата следва да се
определи върху една четвърт от вземането, за което е предявен искът и се
равнява на сумата
от 1873,49лева. Същата следва да бъде внесена от ищеца в полза на Окръжен
съд-Враца .
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че не несъществува вземане, предявено от ответника „УНИКАРТ“ ЕООД. и прието в
производството по несъстоятелност по т. д. № 15/2017 г.: по описа на ВрОС за лихва за
забава от дата 13.11.2015 година до датата на постановяване на решението за откриване
производство по несъстоятелност на "Пикадили" ЕАД над
сумата от 28 711,03 лева до сумата от 28 757,68 лв.
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователен и недоказан предявения от МК
"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А.,
чрез адв. М.Д. от ВрАК иск против "ПИКАДИЛИ"
ЕАД и "Уникарт" ЕООД с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ за
установяване несъществуването на предявени и приети в
производството по несъстоятелност на "ПИКАДИЛИ"
ЕАД (н.), ЕИК ********* вземанията на ответника
„УНИКАРТ“ ЕООД, ЕИК ***, вписани под номер 11 в Списъка на приетите
вземания на кредиторите на"ПИКАДИЛИ" ЕАД (н.) , обявен по партидата
на последното в ТР на 28.06.2018 г., с номер на вписване 20180628135054, за
следните суми: сумата от 136
668, 39 лева - главница на основание Договор
за продажба от 01.01.2013 г.; сумата от 7020,
99 лева - лихва за забава за периода от 04.10.2012 година до 12.11.2015
година; сумата от 28
711,03 лева - лихва за забава от дата 13.11.2015 година до датата на постановяване на решението за откриване
производство по несъстоятелност на "Пикадили" ЕАД; ведно със Законова
лихва за забава върху главницата от датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност /РОПН/ до окончателното изплащане на вземането;
както и сумата от 14 948,50
лева - съдебни разноски,
сторени в производство по т.д. №7286/2015 г. на Софийски градски съд, VI - 11
състав.
ОСЪЖДА
МК"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А.
да заплати на „УНИКАРТ“ ЕООД, ЕИК *** на
сумата от 6 100,00лева. / шест хиляди и
сто лева/, представляваща разноски за процесуално представителство и
допуснатата експертиза.
ОСЪЖДА МК "ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.А., да заплати на
"Пикадили"ЕАД/в несъстоятелност/ сумата
6
333,49лева. / шест хиляди триста
тридесет и три лева и четиридесет и девет ст./, представляваща платено от масата на несъстоятелността адвокатско
възнаграждение за упълномощения процесуален представител на синдиците Р.М. и А.К., участващи в производството на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ.
ОСЪЖДА
МК"ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя С.А. да заплати в полза на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 1873,49лева
/хиляда осемстотин седемдесет и три лева
и четиредесет и девет ст./.
Решението е постановено при участието на синдиците на
"Пикадили"ЕАД/ в несъстоятелност/, ЕИК *********, на основание
чл. 694, ал. 4 ТЗ
Решението има установително действие в отношенията на длъжника, синдиците и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на "Пикадили"
ЕАД гр. Враца по
т. д. № 15/2017 г. по описа на
Врачански окръжен съд, съгласно чл. 694, ал. 8 от ТЗ след влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
.