РЕШЕНИЕ
№ 10812
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110168511 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[***********] срещу Б. М. Д., В. М. Д. и М. В. Д. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 1909/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственици на
процесния топлоснабден имот, ответниците са клиенти на ищцовото дружество по
смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [***********] на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
[***********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-
001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. и Решение №ОУ – 02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Твърди, че в чл.33 от ОУ от 2014 г. е установено, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като е
регламентирано още, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиента изпадне в забава, т.е.
1
след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца, ответниците
са изпаднали в забава, поради което се начислява законна лихва върху дължимите
суми. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139 ЗЕ собствениците на
СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [***********]. Сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки на база отчетено
реално потребление. Поддържа се още, че през процесния период ответникът е ползвал
доставяна от дружеството топлинна енергия, която не е заплатена. С оглед
предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй
като последните подали възражения, обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както следва: 1/ Б.
М. Д. – сумата от 59,16 лева, представляваща 1/6 части от главница в общ размер на
354,99 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в [***********], ведно
със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
8,93 лева, представляваща 1/6 части от сумата от общо 53,61 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 05.09.2022 г., сумата от 7,98 лева, представляваща 1/6 части от сумата от общо 47,91
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,70 лева,
представляваща 1/6 части от сумата от общо 10,20 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия през периода
от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.; 2/В. М. Д. – сумата от 59,16 лева, представляваща 1/6
части от главница в общ размер на 354,99 лева за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, ж.к.Красна поляна II част, бл.46, вх.Г, ет.4, ап.81, ведно със законната
лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,93 лева,
представляваща 1/6 части от сумата от общо 53,61 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
05.09.2022 г., сумата от 7,98 лева, представляваща 1/6 части от сумата от общо 47,91
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,70 лева,
2
представляваща 1/6 части от сумата от общо 10,20 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия през периода
от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.; 3/М. В. Д. – сумата от 236,66 лева, представляваща 4/6
части от главница в общ размер на 354,99 лева за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
в [***********], ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 35,74 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 53,61
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., сумата от 31,94 лева, представляваща 4/6
части от сумата от общо 47,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането,
сумата от 6,80 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 10,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г. Претендира и
направените в хода на производството разноски.
В подадените в срока по чл.131 ГПК отговори от тримата ответници се излагат
идентични доводи за допустимост и неоснователност на предявените искове.
Поддържа се становище, че по делото липсват достатъчно убедителни доказателства за
дължимост на сумите, както и относно отговорността на ответниците за тяхното
заплащане. Навеждат се възражения за настъпила погасителна давност за част от
претендираните суми. Излагат се доводи за нарушаване разпоредите на ЗЗП и
противоречие със ЗЕ. Оспорват се сумите за дялово разпределение, поради липса на
извършен реален отчет. Оспорват се и претендираните суми за лихви с доводи, че
липсват доказателства относно реда и начина на заплащане на услугата „дялово
разпределение“, както и доказателства за публикуване в сайта на дружеството или по
друг начин на дължимите суми. По изложените в отговорите доводи се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [***********] изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 213962 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 52173/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [***********] е издадена заповед за изпълнение на
3
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници –
настоящи ответници да заплатят разделно на дружеството сумите, както следва: сума в
общ размер на 354,99 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
топлоснабден имот, находящ се в [***********], както и държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Сумите са разпределени между длъжниците, както
следва: Б. М. Д. и В. М. Д. - по 1/6 част за всеки от тях, а М. В. Д. - 4/6 части.
С разпореждане от 17.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 52173/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед са постъпили възражения от
длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
Видно от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти е, че като собственици на процесния
недвижим имот са М. В. Д. /един от тримата ответници/ и Магдалена Борисова Д..
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх.№ РКС23-
УФ01-549/ 22.05.2023 г., издадено от Столична община, район [***********] е, че
м.б.н.- Д. е починала на 29.06.1998 г., като е оставила трима наследници по закон –
съпруг и две деца – всички настоящи ответници.
От приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 78, том I, рег.№ 1941/2020 г. по описа на н.п., помощник-
нотариус по заместване на в.и., нотариус с район на действие СРС се установява, че
към ответниците, в качеството си на собственици на процесния недвижим имот, са
учредили договорна ипотека върху същия.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [***********]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на
ОС етажни собственици, както и договор с горепосоченото дружество от 09.08.2001 г.
сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период две общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
4
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че
отопляемата кубатура на ап.81 е 140 куб.м., като през исковия период ФДР е изготвила
две изравнителни сметки за потребена ТЕ в имота по отчет на 3 бр. ИРРО
(потребление 0 дялови единици), една - щранг лира и за сградна инсталация.
Потреблението на БГВ е по отчет на един водомера за топла вода. Вещото лице е
посочило, че срещу извършените отчети не са подавани възражения. Вещото лице е
констатирало, че дяловото разпределение на ТЕ и начислените суми са в съответствие с
нормативната уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е посочило, че
са издадени кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна
енергия, с които са сторнирани прогнозните задължения по фактурите. За исковия
период са издадени две общи фактури за реално консумирана ТЕ. Съгласно
заключението, начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в
общ размер на 402,90 лева, в т.ч. 47,91 лева за дялово разпределение, а лихвата за
забава е в общ размер на 63,81 лева, в т.ч. 10,20 лева върху главницата за дялово
разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
5
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
От приложените по делото договор за продажба на държавен имот и
удостоверение за наследници се установява, че ответниците са собственици на
процесния недвижим имот по силата на правна сделка и наследствено правоприемство
при посочените от ищеца права в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
6
данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответниците да са
се възползвали от това право. При липсата на доказателства за направени възражения
за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило съдебно-
техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за сградна
инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба, съдът
приема, че ответниците дължат начислените суми.
С оглед изводите за основателност на предявените искове за главница за ТЕ,
следва да бъде разгледано възражението на ответниците за настъпила погасителна
давност по отношение на част от претендираните суми.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 27.09.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
27.09.2019 г. Ето защо и съобразявайки заключението на първоначалната ССчЕ, в
което вещото лице е описало издаваните през процесния период фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия, съдът приема, че погасени по давност са всички вземания
по фактури за ТЕ, издадени през периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл., на обща
стойност 8,74 лева. Това е така, тъй като независимо от обстоятелството, че ответникът
е издал обща фактура № **********/31.07.2020 г., в която са включени издадените
прогнозни фактури през процесния период, то от нейното издаване на започва да тече
нова давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за главница за доставена топлинна
енергия срещу ответника М. Д. следва да бъде уважена за сумата от 230,83 /4/6 части
от сумата от общо 346,25 лева/, като за разликата до пълния предявен размер от 236,66
лева този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху главницата се
дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане.
При гореизложените съображения претенцията на ищеца за главница за
доставена топлинна енергия срещу ответниците Б. Д. и В. Д. следва да бъдат уважени
до размера от по 57,71 /по 1/6 част от сумата от общо 346,25 лева/, като за разликата до
пълния предявен размер от по 59,16 лева исковете следва да бъдат отхвърлени. Върху
главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
7
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото първоначална съдебно-
счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно и компетентно дадено е,
че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 53,61
лева. В случая разпоредбата на чл.119 ЗЗД не е приложима, тъй като върху сумите по
фактурите за прогнозно начислена ТЕ не е начислявана лихва. Видно от заключението
е, че лихва е начислена, считано от 15.09.2020 г., т.е. 45 дни след издаването на първата
обща фактура на 31.07.2020 г.
Предвид гореизложеното, предявените против ответниците акцесорни искови
претенции за обезщетение за забава върху главниците за доставена топлинна енергия,
следва да бъдат уважени в претендираните размери.
Настоящият съд намира за неоснователни претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо
35,26 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
8
списък на разноските по чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за
държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило
в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства. С
оглед предходното, всеки от ответниците следва да понесе разноски съразмерно на
уважената част от предявените срещу него искове и в съответствие с припадащата му
се част. При това положение ответникът М. Д. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 756,80 лева, а останалите
двама ответници – сумата от по 189,20 лева от всеки от тях.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ответника В.
Д. и процесуалния му представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на основание
чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя на процесуалния представител на този
ответник минимално възнаграждение от 400,00 лева. Това е така, тъй като делото не е
от фактическа и правна сложност. Съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове ищцовото дружество следва да заплати на адв.К. сумата от 57,29 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
ответника Б. Д. също е договорил безплатно процесуално представителство, поради
което и при идентични на гореизложените мотиви, съдът определя минимално
адвокатско възнаграждение и на неговия процесуален представител. Съразмерно на
отхвърлената част от предявените против този ответник искове ищцовото дружество
следва да заплати на адв.И. Н. сумата от 57,29 лева.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр.чл.78, ал.3 ГПК ищцовото
дружество следва да заплати на процесуалния представител на ответника М. Д. -
адв.К. - сумата от 57,29 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът М. Д. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 42,84 лева, а останалите
двама ответници – сумата от по 10,71 лева от всеки от тях.
Длъжниците – настоящи ответници не са представили доказателства за
направени разноски в заповедното производство, поради което и съдът не им присъжда
9
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [***********], със седалище и адрес на управление: [***********] срещу М. В. Д.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 230,83 лева,
представляваща 4/6 части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
в[***********] [***********], ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 35,74 лева, представляваща 4/6 части от
сумата от общо 53,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за сумата над 230,83 лева до
пълния предявен размер от 236,66 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.
вкл., както и предявените искове за сумата от сумата от 31,94 лева, представляваща 4/6
части от сумата от общо 47,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането и за
сумата от 6,80 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 10,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [***********], със седалище и адрес на управление: [***********] срещу Б. М. Д.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 57,71 лева, представляваща
1/6 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в[***********], ведно
със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 8,93 лева, представляваща 1/6 части от сумата от общо 53,61 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница
за доставена топлинна енергия за сумата над 57,51 лева до пълния предявен размер от
59,16 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл., както и предявените
искове за сумата от сумата от 7,98 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо
47,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
10
лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането и за сумата от 1,70 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 10,20 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.10.2019г. до 05.09.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [***********] със седалище и адрес на управление: [***********]срещу В. М. Д.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 57,71 лева, представляваща
1/6 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.Красна
поляна II част, бл.46, вх.Г, ет.4, ап.81, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,93 лева, представляваща 1/6 части от
сумата от общо 53,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за сумата над 57,51 лева до
пълния предявен размер от 59,16 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.
вкл., както и предявените искове за сумата от сумата от 7,98 лева, представляваща 1/6
част от сумата от общо 47,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането и за
сумата от 1,70 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 10,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. В. Д., ЕГН ********** да заплати на
[***********] със седалище и адрес на управление: [***********], сумата от 756,80
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 42,84 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 52173/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. М. Д., ЕГН ********** и В. М. Д.,
ЕГН ********** да заплатят на [***********] със седалище и адрес на управление:
[***********], сумата от по 189,20 лева, представляваща направените разноски по
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 10,71
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
52173/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА [***********] със седалище и адрес на управление: [***********] да
заплати на адвокат С. К. К., член на Адвокатска колегия – гр.[***********], на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата от 57,29 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника В.
11
Д. по производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА [***********] със седалище и адрес на управление: [***********] да
заплати на адвокат И. А. Н., член на Адвокатска колегия – гр.[***********], на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата от 57,29 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника Б.
Д. по производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА [***********] със седалище и адрес на управление: [***********] да
заплати на адвокат Н. К., член на Адвокатска колегия – гр.София, с личен №
[***********]на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата от 57,29 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ответника М. Д. по производството, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [***********], със
седалище и адрес на управление: г[***********], помагач на страната на ищеца
[***********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12