Решение по КНАХД №896/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юриск. С. С. - Г. против Решение №228/07.07.2025 год., постановено по АНД №188/2025 год. на Районен съд К.. Изложени са доводи, че неправилно районният съд е приел, че в случая е невъзможно прилагането на процедурата по чл.167а от ЗДвП. Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП, законодателят е предвидил процесуалната възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност, пред каквато хипотези сме изправени в настоящето съдебно производство. Изложени са доводи, че в закона е налице изрична процедура по връчването, анулирането и влизането в сила на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. От систематичното логическо и теологично тълкуване на нормите по недвусмислен начин се установява, че редът по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложим и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като бъде потвърден обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски за двете инстанции. Алтернативно е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Т. транспорт“ООД, представлявано от управителя С. П., чрез пълномощника си по делото адв. Й. Л. изразява подробно становище за неоснователност на депозираната касационна жалба .

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №228/07.07.2025 год., постановено по АНД №188/2025 год., Районен съд К. е отменил електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура, с който на „Т. транспорт“ООД, представлявано от управителя С. К. П., на основание чл.179, ал.3б във вр. чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. В електронния фиш е посочено, че на 19.10.2021 год., в 16:10 часа е установено нарушение с ППС влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, в община Мъглиж, за движение по път I–6 км. 331+828 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №10321, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I – 6 км. 331+828. Собственик, на когото е регистрирано ППС е „Т. транспорт“ООД. За да отмени електронния фиш въззивният съд е приел, че е безспорно установено извършването на административното нарушение въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и че е безспорно между страните, че собственик на ППС е „Т. транспорт“ООД. В посочения ден и час, ППС се е движило по процесния път, а обжалвания електронен фиш е издаден от компетентен орган и отговаря на законовите изисквания за съдържание. При издаването му обаче са допуснати процесуални нарушения, като е приел, че не е приложима разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗдвП и че същата не се отнася и до нарушения по чл.179, ал.3б от ЗдвП. С оглед гореизложеното е направен извод, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен и да се присъдят в полза на дружеството сторените разноски в размер на 720.00 лв..

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Административнонаказателната отговорност на „Т. транспорт“ООД е ангажирана за нарушение на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно която, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер 2 500.00 лв. Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане – ал.2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На съдът е служебно известен факта, че е налице образувано и приключено дело С-61/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на Административен съд- Хасково по КАНД №997 по описа на Административен съд- Хасково за 2022 год. Единственият поставен преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.

Според Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 год., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Според разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500.00 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС-то, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500.00 лв.

А според разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, ако собственикът на ППС-то е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС-то, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179, ал.3б в размер на 2500.00 лв.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на разглежданата имуществена санкция във фиксиран размер от 2500.00 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма, Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. От своя страна, противоречието с принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ.

В депозираната за съдебното заседание молба от страна на касатора, е направено искане, ако се приеме, че наложената санкция противоречи на общностния принцип за пропорционалност, то моли, съдът да определи такъв размер на санкцията, който да е едновременно пропорционален, ефективен и възпиращ. За настоящата касационна инстанция не съществува процесуална възможност за това. Касационният съд само проверява законосъобразността на обжалваното решение и съгласно чл.221, ал.2 от АПК /приложим на основание чл.63в от ЗАНН/ може да го остави в сила, да го отмени или да го обезсили ако е недопустимо. Изменението на наложеното административно нарушение е възможно само от районния съд в предвидените от закона случаи – чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.63, ал.7 от ЗАНН. Ето защо, същият може само да потвърди или да измени обжалваният пред него акт по чл.58д от ЗАНН, в случая електронен фиш. По делото не е установено и за какво разстояние не е отчетено движението на процесния автомобил, за да се определи какво наказание би било справедливо.

По тези съображения решението на Районен съд Казанлък като правилно като краен резултат, следва да се остави в сила.

По делото са направени искания и от двете страни за присъждане на сторените разноски. При този изход на делото основателни са тези на ответника по касация. По делото е приложен списък на разноски с договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство за касационното производство в размер на 650.00 лв. С оглед на направеното възражение за прекомерност и обема на процесуално представителство /депозиране на отговор на касационната жалба/ и съобразявайки с чл.18, ал.2 от Наредбата за адвокатската работа, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на обема на осъщественото процесуално представителство.

Води от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №228 от 07.07.2025 год., постановено по АНД №188/2025 год. по описа на Районен съд – Казанлък.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на „Т. транспорт“ООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. К. П. и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв. представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.