№ 237
гр. гр.Несебър, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101417 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В. И К.“
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул.„Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк.Д.З. против Ш. Ф. К., гражданин на Ирландия, роден на
**********г. и АД. Ф. К., гражданка на Ирландия, родена на **********г., двамата с
адрес в РБългария: гр. ***.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „В. и К.” ЕАД и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект - Апартамент, находящ се в сграда в
режим на етажна собственост с адрес гр. ***, със заведена партида в базата данни с аб.
№ ***. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството
„потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственици на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
1
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сК.ра баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответниците е следвало да
заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 25.10.2018г. на стойност 111,88 лв., фактура №
********** от 25.06.2019г. на стойност 8,71 лв., фактура № ********** от 28.10.2019г.
на стойност 74,86 лв. и фактура № ********** от 25.03.2021г. на стойност 3,08 лв.
Излага се, че върху тези суми ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на
падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 49,52 лв.,
считано от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021г., както и
лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди Ш. Ф. К. и АД. Ф. К. да заплатят на „ВиК” ЕАД, сумата общо в размер
на 198,53 лева, дължима разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, по
издадени фактури за периода от 25.10.2018г.- 25.03.2021г., с отчетен период по
фактури 26.04.2018г.-26.02.2021г., сумата общо в размер на 49,52 лева, дължима
разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответниците особен представител - адв.С.М. от АК-Бургас, с който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Отричат се твърденията на
2
ищеца, че през процесния период 26.04.2018г.-26.02.2021г. отчитането на водомера на
абоната се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство, тъй
като видно от представената справка - извлечение електронно отчитане имало само за
периода 27.08.2020г.-26.02.2021г., защото за този период било записано, че водомера е
„видян“ и че консумацията е 1 куб.м. Сочи се, че в другите периоди на отчитане било
отразено или „служебно“, или отчитано „от клиента“. Навежда се, че счетоводството
на ВиК не било водено редовно, тъй като не изпълнявало точно задълженията си за
отчитане на потреблението съгласно ОУ. Сочи се, че с исковата молба не били
представени протоколи за неосигуряване на достъп до обекта по отношение на
начислените служебно количества вода. Твърди се, че служебното отчитане не
отразявало реални размери на ползваните услуги. Оспорват се изцяло представените
фактури. Прави се възражение за погасяване по давност на задължението за заплащане
на 41 куб.м. вода за периода 26.04.2018г. - 17.09.2021г., ведно с лихвите. Прави се
искане ищцовото дружество да представи по делото справка - извлечение и фактури за
периода 26.04.2016г. - 26.04.2018г., или всички фактури за общия пет годишен период
за съхраняването им назад, от данъчната 2021г. до 2017г., както и при какви цени на
КЕВР се е инкасирала водата в тези периоди. Моли се да се приеме, че исковата
претенция е погасена по давност или да се отхвърли иска. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание моли
съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Представя нови
писмени доказателства и ангажира гласни такива, както и съдебно-техническа
експертиза. Изразява становище за неоснователност на възражението на особения
представител на ответниците за настъпила погасителна давност за претендиране на
вземанията им. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
Назначеният на ответната страна особен представител в съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба. Сочи, че ищецът претендира лихви по издадени
фактури за периода от 25.11.2018г. - 26.02.2021г. без да се е съобразил с разпоредбата
на чл.6 от Закона за мерките по време на извънредното положение за периода от
13.03.2020г. - 08.04.2020г. В тази връзка, при отхвърляне на възраженията за настъпила
давност счита, че за периода на извънредно положение размера на претендираните
лихви не би следвало да бъдат вменявани в задължение на ответниците. Оспорва
представените протоколи за липса на осигурен достъп на длъжностното лице до
водомера /л.62-64 вкл./, като твърди, че същите са създадени за целта на настоящото
съдебно производство, без участието на ответниците.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исК.ята на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността
си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект,
представляващ - Апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, с абонатен № ***. На
следващо място следва да докаже, че през процесният период ответниците са имали
качеството потребители по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици
на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 157 от
03.02.2022г., постановено по настоящото дело /л.51-53 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.
198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане
на територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответниците са собственици на
водоснабдения имот – Апартамент № 1, находящ се на адрес: гр.***, е представеният
по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 33, том ХХ, рег. № 11934, дело №
3673 от 2006г. на Нотариус с рег. № 208 на НК, с район на действие РС-Несебър /л. 59
- 61 вкл./, както и справка от Службата по вписвания /л. 10 - 11 вкл/. Като собственици
ответниците притежават качеството потребител на ВиК услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
4
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л.7/, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № ***, с титуляр Ш. Ф. К.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1240/7) са правени следните
отчитания: за периода 26.04.2018г. - 17.09.2018г., при което е извършено служебно
отчитане, за периода 18.09.2018г. - 30.05.2019г., за периода 31.05.2019г. - 15.10.2019г.,
при които данните от измервателното устройство са дадени от клиента, за периода
16.10.2019г. - 29.05.2020г., за периода 30.05.2020г. - 26.08.2020г., при които е
извършено служебно отчитане, както и за периода 27.08.2020г. - 26.02.2021г., при което
водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.
От приложените по делото фактура № ********** от 25.10.2018г., №
********** от 25.06.2019г., № ********** от 28.10.2019г. и ********** от 25.03.2021г.
/л.18 - 21 вкл./ се установява, че посочените количества били остойностени за
посочените периоди. Наред с това по делото са представени протоколи за липса на
достъп до водоснабдения обект от 17.09.2018г., 29.05.2020г., 16.08.2020г. /л.62-64 вкл./,
в резултат на което веднъж са начислявани „служебно“ количества вода за периода от
26.04.2018г. до 17.09.2018г. С оглед на гореизложеното се установява, че до
водоснабдения имот, находящ се в гр. Свети Влас, местност „Юрта под пътя“,
жилищна сграда „М.Д.“, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F23, с абонатен № ***, е доставено
фактурираното количество вода.
Съдът намира за неоснователни изложените от особения представител на
ответниците възражения, че през процесния период 26.04.2018г.-26.02.2021г.
отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством
мобилно устройство. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза (л. 107 - 117 вкл.), при посещение на процесния обект вещото
лице е констатирало, че водомера е разположен във входа на сградата и има заводска и
ВиК пломба и баркод, необходим за отчитане с мобилно електронно устройство.
Експертът е констатирал, че измервателното устройство се отчита електронно и за тази
цел има поставен баркод. Електронното отчитане се извършва с мобилни компютри, в
които има инсталирана операционна система Андроид и съответния софтуер за
кореспонденция с програмата на водния оператор. Комуникацията се осъществявала
чрез система GPRS с помощта на уайфай. Има сК.ращо устройство, с което се сК.ра
баркода и по този начин се прави директна връзка с програмата и може да се види
титуляра на партидата. Всички данни, с които се зареждат мобилните компютри на
служителите на водния оператор в края на отчетния период електронно се
5
трансферират в програмата на ВиК, на база на които се изготвя електронния карнет на
абоната.
От показанията на свид.М., която се е занимавала с отчитането на к-с „С.Х.“ за
периода 2007г. - 2021г. се установява, че отчитането се е извършвало два пъти в
годината. Вомерите се намирали във всеки вход под стълбите. Всеки път, когато
посещавала обекта е имала достъп до водомерите. Потвърждава, че практиката при
водния оператор е отчитането да става с мобилни устройства, чрез сК.ране на баркода
на съответния водомер. От показанията на свид.М., която се е занимавала с отчитането
на к-с „С.Х.“ за периода 2007г. - 2021г. се установява, че отчитането се е извършвало
два пъти в годината. Вомерите се намирали във всеки вход под стълбите. Всеки път,
когато посещавала обекта е имала достъп до водомерите. Потвърждава, че практиката
при водния оператор е отчитането да става с мобилни устройства, чрез сК.ране на
баркода на съответния водомер.
Показанията на свид.М. се потвърждават и от заключението по изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза. Експертът е установил, че в електронния
карнет отчетите на водомерите са сезонни и са направени след като е осигурен достъп
на служителите на ищцовото дружество. Според вещото лице административния адрес,
поставения баркод и номера на партидата, заведена в програмата на водния оператор
еднозначно индивидуализират водоснабдявания обект. Вещото лице установява, че
представената справка-извлечение е достоверна, защото представлява извлечение от
електронния карнет на абоната за определения период. Електронния карнет е изготвен
от програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните
от промишления мобилен компютър, с което е отчетено съответното измервателно
устройство. От справката-извлечение могат да се видят състоянието на водомера
(нормален, повреден), как е отчетено измервателното устройство (осигурен достъп,
служебно, с данни от клиента), датата на стария и на новия отчет, цифров запис на
стария, новия, служебния отчет, цифров запис на консумирана питейна вода и цифров
запис на вода от разпределение. Експертът е констатирал, че изразходваното
количество вода, преминало през измервателните устройства за отчетния период е 70
куб.м., за което прилага таблица № 1 към експертизата. Експертът сочи, че всички цени
в издадените фактури, отговарят на одобрените цени за съответния период с Решение
на КЕВР № Ц № 34/15.12.2017г., Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г. и Решение на
КЕВР № Ц-37/23.12.2019г.
Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане,
при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
6
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите
се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и следва да се
кредитира от съда. Както се установява от представената по делото справка-извлечение
отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който последният път лично е
видял водомера и е снел показанията на мобилното устройство /л.7/. Поради тази
причина количествата фактурирана вода са реално потребени. След като дружеството
ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в
претендирания размер общо в размер на 198,53 лева, ведно със законната лихва върху
тази част, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 25.11.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021г., възлизащи общо в размер на 49,52
лева. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е съобразен
с действалите редакции на чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и обстоятелството, че за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г.
не следва да се начислява лихва за забава.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответниците за настъпила давност за главница и претендираната лихва.
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя
на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за
вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна
вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по делото доказателства, дружеството е
издало фактура № ********** от 25.10.2018г., фактура № ********** от 25.06.2019г.,
7
фактура № ********** от 28.10.2019г. и фактура № ********** от 25.03.2021г. за
стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен
срок след датата на фактурирането. Видно от данните по делото, исковата молба е
подадена от ищеца на 27.10.2021г. Следователно, имайки предвид
тригодишния давностен срок, вземането му спрямо ответника за неплатената стойност
на доставена питейна вода по фактура № ********** от 25.10.2018г. на стойност
111,88 лева, фактура № ********** от 25.06.2019г. на стойност 8,71 лева, фактура №
********** от 28.10.2019г. на стойност 74,86 лева и фактура № ********** от
25.03.2021г. на стойност 3,08 лева и претендираните за този период лихва не следва да
се счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния давностен срок за
предявяване на вземането. След като ответната страна се позовава на изтекла в негова
полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите от ГПК
доказателства наличието на този положителни за нея факти, от който извлича изгодни
за себе си правни последици. Простото възражение на ответника, че е изтекла
погасителната давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са
изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно
датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е
установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на
него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл
съдът намира, че вземането на ищеца по издадената фактури е установено по
основание и размер, включително по отношение на начислената мораторна лихва за
забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по
най-старата фактура, която в случая е издадена на 25.10.2018г., а исковата претенция е
заведена на 27.10.2021г.
Предвид гореизложеното исковата молба следва да бъде уважена изцяло, като
основателна и доказана.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 200 лева, депозит за съдебно-техническа
експертиза - 350 лева, юрисконсултско възнаграждение - 100 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. Ф. К., гражданин на Ирландия, роден на **********г., с адрес в
8
РБългария: гр. *** да заплати на „В. И К.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление - гр. Бургас, ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Й.Т., сумата в размер на 99,26 лева /деветдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр.
***, с абонатен № ***, дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2018г. -
25.03.2021г., с отчетен период по фактури 26.04.2018г. - 26.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер
на 24,76 лева /двадесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 25.11.2018г.
до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА АД. Ф. К., гражданка на Ирландия, родена на **********г., с адрес
в РБългария: гр. *** да заплати на „В. И К.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление - гр. Бургас, ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 99,26 лева /деветдесет и девет лева и двадесет и
шест стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с
адрес: гр. ***, с абонатен № ***, дължима по издадени фактури за периода от
25.10.2018г. - 25.03.2021г., с отчетен период по фактури 26.04.2018г. - 26.02.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 24,76 лева /двадесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода
от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Ш. Ф. К., гражданин на Ирландия, роден на **********г., с адрес в
РБългария: гр. *** да заплати на „В. И К.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление - гр. Бургас, ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Й.Т., сумата в размер на 375 лева /триста седемдесет и пет лева/, представляваща
заплатени по делото разноски.
ОСЪЖДА АД. Ф. К., гражданка на Ирландия, родена на **********г., с адрес
в РБългария: гр. *** да заплати на „В. И К.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление - гр. Бургас, ул. „Г.В.В.", № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 375 лева /триста седемдесет и пет лева/,
представляваща заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9