№ 1391
гр. Русе, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520101765 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове:
Да се признае за недействителен Договор за потребителски кредит №
*************** от 20.05.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* и ищеца В. М. М., на правно основание чл. 22 във вр. с чл.11,ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.05.2024 г. към договора за потребителски кредит с ЕАД,
№ *************** от 20.05.2024 г., сключен с ,,Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
********* и ищеца В. М. М..
Ищецът В. М. М. твърди, че на 20.05.2024 г. е сключила по електронен
път договор за потребителски кредит № *************** с ответното
дружество „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който ответника й
е предоставил в заем сумата в общ размер от 4764,85 лева при следните
условия: фиксиран лихвен процент от 19,34 % и ГПР от 21,15 %, срок на
кредита 24 месеца и обща сума за връщане 5811,10 лева. Съгласно
погасителния план първата вноска била определена на 30.06.2024 г., а
последната на 31.05.2026 г. Заявява, че във връзка с изпълнение на условието
по чл. 4, ал. 1 и ал.2 от договора за потребителски кредит, ищеца е сключила с
1
,,Ай Тръст“, ЕООД ЕИК ********* Договор за предоставяне на поръчителство
от 20.05.2024 г., за което се дължи възнаграждение – 4719,01 лева.
Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Кредиторът не
бил включил възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин бил да заобиколи
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит било
предвидено, че задължително условие за потребителя е да сключи договор за
поръчителство, но това възнаграждение за поръчителство в размер на 4719,01
лева, не било посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита
(посочена е общ размер на всички плащания от 5811,10 лева), нито пък това
възнаграждение е било включено при формиране на ГПР, макар и да
представлявало сигурен разход за потребителя.
В случая не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Разпоредбата сочела, че договорът трябва да съдържа ГПР и общата сума
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Действително в договора бил посочен ГПР 21,15 %, но това било
формално, доколкото не включвал разходите по кредита и договора за
предоствяне на поръчителство с „Ай Тръст“. С оглед на това, доколкото не
било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, на основание чл.22 от
ЗПК процесния договор за кредит бил нищожен. Кредиторът е нарушил
правата на ищеца като потребител, тъй като не е посочил в договора по ясен и
разбираем начин действителната стойност на ГПР.
По отношение на договора за предоставяне на поръчителство заявява, че
влизал в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции. Този договор бил акцесорен, като единствената
причина за сключването му била договорът за кредит и предвиденото в него
задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността
на договора за кредит, то липсвало основание за сключването на договора за
поръчителство. Освен изложеното, счита, че възнаграждението за
поръчителство е в много голям размер – 4719,01 лева, при получена сума по
2
кредита от 4764,85лв., при което и уговорката се явявала неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и във вр. с чл. 146, ал. 1 била нищожна.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
Договор за паричен заем № *************** от 20.05.2024 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство № *************** от 20.05.2024
г.
Претендира разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* е депозирал отговор на исковата молба
чрез юрисконсулт В. Т.. Счита исковата молба за допустима, но
неоснователна. Не оспорва фактическите твърдения изложени в исковата
молба за наличие на сключени два договора – договор за потребителски
кредит и договор за поръчителство, както и параметрите, при които са
сключени двата договора. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал, 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от
3ПК. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 от 3ПК.
Така било, тъй като възнаграждението не отговаряло на легалната дефиниция
за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение
и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено
поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит
услуга, не било задължително условие за получаване на кредита и
предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. На следващо място размерът
на възнаграждението за поръчител не бил известен на кредитора към момента
на сключване на договора за кредит. Това било право, но не задължение.
Правната същност на договор за поръчителство се изразявала в договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от 33Д и уговореното по него
възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита.
3
Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
възниквали в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя
„Кредисимо“ ЕАД. Последното дружество не било страна по договора между
ищеца и ,,Ай Тръст“ ЕООД. Дори и да приело, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит бил
нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в
исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за
предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за
потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за
поръчителство.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира
направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение и моли определеното от съда
възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа
сложност на делото.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* е депозирал отговор на исковата молба чрез
юрисконсулт И.Ш. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Не
оспорва фактическите твърдения изложени в исковата молба за наличие на
сключени два договора – договор за потребителски кредит и договор за
поръчителство, както и параметрите, при които са сключени двата договора.
Оспорва твърдението на ищеца, че в ГПР следва да бъде включено и
възнаграждението по договора за поръчителство. В случай че разходът
представлявал възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включвал в
ГПР, само когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита, но настоящия случай не бил такъв.
Моли да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
на процесуалния представител ищеца адв. Б. Й. заявява, че поддържа исковата
молба, счита, че исковете са основателни и доказани. Претендира направените
съдебно-деловодни разноски – 421,32 лева платена ДТ, 300 лева платен
4
депозит за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение в размер на 780
лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна „Кредисимо“ ЕАД не се явява, не
се представлява, взема становище за неоснователност на предявения иск.
Претендира юрисконсултско възнограждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ответната страна "Ай Тръст" ЕООД не се явява, не
се представлява, взема становище за неоснователност на предявения иск.
Претендира юрисконсултско възнограждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор се
установява, че на 20.05.2024 г. между В. М. М., в качеството й на
кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил
сключен договор за потребителски кредит № ***************, по силата на
който кредитодателя предоставил на кредитополучателя сумата в размер на
4764,85 лв., при годишен лихвен процент от 19,34 % и ГПР от 21,15 %. Между
страните не се спори, че ищцата е усвоила изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателе е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да
предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в
срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за
одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното
изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията
между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на
Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр.
1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на
кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от "Кредисимо" ЕАД,
съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
5
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от
подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът
не поражда действие.
Между страните не се спори и се установява и от представените по
делото договор за предоставяне на поръчителство от 20.05.2024 г., ведно с
Приложение № 1 към него, че между "Ай Тръст" ЕООД и В. М. М. е бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо"
ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия
съгласно Приложение № 1, а именно – 4719,01 лв., което възнаграждение е
дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
дадено. Видно от същото е, че от извършената проверка в счетоводните
документи на ответника, вещото лице е установило, че единствения разход,
който е включен при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) е
възнаградителната лихва. При изчисляване на ГПР като се вземе предвид
сумите по главница, възнаградителна лихва и възнаграждение по договор за
поръчител, ГПР възлиза на 157,32 %.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Ответникът "Кредисимо" ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
6
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В
този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК. При
разрешаване на спорния между страните въпрос, следва да намерят
приложение правилата за действителността на договора за кредит, залегнали в
действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и
съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя
кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за
недействителност на същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изиск-
ванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1,т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените раз-
поредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдър-
жанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на пот-
ребителите. В случая ищцата твърди, че договорът за заем е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл.
22 от ЗПК.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че дого-
ворът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кре-
дита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
В случая съдът намира, че ГПР по процесния договор за потребителски
кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно
не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната
дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
7
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно
от чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа)
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, то ще се счита,
че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил
действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по
кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения
договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко
свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва
да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст"
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време,
съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
"Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства.
Въпреки, че всеки един от представените договори, формално
представляват самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат
като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от договора за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното, съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
8
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита.
В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС,
девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички раз-
ходи, което ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възмож-ността да
определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от
предвидените в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48 разходи, дого-ворът за
кредит следва да се счита за нищожен.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна,
и по-конкретно- заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП във вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване
на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просро-чени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР от 21,15 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че при включване на
възнаграждението по договора за поръчителство ГПР възлиза на 157,32 %.
Съдът счита, че с оглед приетото за установено по делото и доколкото се
констатира, че в процесния договор за кредит е налице несъответствие между
действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти,
то следва да се приеме, че договора за потребителски кредит с ищцата е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
9
На следващо място, самият договор за предоставяне па поръчителство е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" ЕАД,
за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в
случай, че поръчителят "Ай тръст" ЕООД изпълни и погаси вземането на
длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното (чл. 4 от договора за поръчителство). Следователно, срещу
заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство ищецът не е
получава каквато и да било услуга, просто задължението му от едното
дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са
свързани. Нещо повече, в случай, че поръчителят заплати задължение на
потребителя, то търговецът има право да претендира и допълнителни
разноски.
Следователно с договора за поръчителство не само, че не се предоставя
услуга, а се влошава положението на потребителя. Съгласно чл. 2, ал. 4
поръчителят ще остане задължен и след падежа на задължението на
потребителя по договора за потребителски кредит, независимо дали
"Кредисимо" ЕАД е предявил иск срещу потребителя и/или поръчителя в срок
от 6 месеца от падежа на задължението по кредита. Тоест излиза, че
потребителят следва да заплати възнаграждение, за което не просто няма да
получи каквато и услуга, а и ще обезпечи евентуалното бездействие на
"Кредисимо" ЕАД.
Както бе посочено по-горе, собственик на капитала на поръчителя "Ай
тръст" ЕООД е заемодателят по договора за кредит - "Кредисимо" ЕАД.
Основен предмет на дейност на ответника "Ай Тръст" ЕООД са гаранционни
сделки, каквато е и процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай
Тръст" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се
разпределя в полза едноличния собственик на капитала "Кредисимо" ЕАД. В
случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с
допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на
договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.
Поради изложеното, клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора за предоставяне на
поръчителство във вр. с чл. т. 1 от Раздел II от Приложение № 1 към договора
10
за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на
възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът
следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. На
практика със сключване па договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като
печалба на "Кредисимо" ЕАД. С договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, сключен с "Кредисимо" ЕАД, доколкото,
плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" ЕАД,
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите крави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение, е в размер на почти сумата по главницата по договора за
кредит.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. В случая, в разрез с нормите за
добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната
страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като
е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на
поръчител срещу възнаграждение. Това е видно и от договора за
поръчителство, с който поръчителят се е съгласил да предостави
поръчителство за задълженията при цена на услугата, платима разсрочено на
вноски, които вноски са дължими на падежа на вноските по договора, т.е. това
възнаграждение е включено в месечния погасителен план, то е част от
задължението по кредита, с което е нарушена нормата на чл. 33 ЗПК.
В случая, в разрез с нормите за добросъвестност на страните,
търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се
е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително
възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу
11
възнаграждение. Предвид изложеното следва да бъде уважен предявения иск
срещу "Кредисимо" ЕАД, като бъде прието за установено, че сключеният
между това дружество и ищцата договор за предоставяне на поръчителство от
20.05.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД.
С оглед на горното предявените искове са основателни и доказани и
следва да се уважат.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата по равно
направените от нея разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на общо
сумата от 1501,32 лева, от които: 421,31 лв. за платена ДТ, 300 лева за платен
депозит за възнаграждение на вещото лице и 780 лева адвокатски хонорар по
двата иска, т.е. по 750,66 лева за всяко дружество.
По направените от ответниците възражения за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, съдът намира, че същите са неоснователни.
Същият е съобразен с минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който служи за
ориентир и с фактическата и правна сложност по делото, както и с обема на
извършената работа. Поради това съдът намира, че уговореният между
ищцата и процесуалния й представител адвокатски хонорар от 780 лева за
двата иска за непрекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр.
чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК Договора за потребителски кредит №
*************** от 20.05.2024 г., сключен между „Кредисимо" ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес: Община Столична, район „Триадица", гр.
София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес центьр „България",
представлявано от: 1. Сокол Радостинов Янков и 2. Ивелин Цветков Камбуров
и В. М. М., ЕГН: **********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД
Договор за предоставяне на поръчителство от 20.05.2024 г. към договора за
потребителски кредит с ЕАД, № *************** от 20.05.2024 г., сключен с
12
,,Ай Тръст" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Община Столична, район „Триадица", гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България", представлявано от Ива Михайлова
Шаламанова и В. М. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кредисимо" ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес: Община Столична, район „Триадица", гр.
София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес центьр „България",
представлявано от: 1. Сокол Радостинов Янков и 2. Ивелин Цветков Камбуров,
да заплати на В. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул. „***********"
№ 8, вх. 2, ет. 3, ап. 3 сумата 750,66 лева (седемстотин и петдесет лева и 66
ст.), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,,Ай Тръст" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район
„Триадица", гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България", представлявано от Ива Михай-лова Шаламанова, да заплати на В.
М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул. „***********" № 8, вх. 2, ет. 3,
ап. 3 сумата 750,66 лева (седемстотин и петдесет лева и 66 ст.),
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13