№ 438
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20251001000270 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби срещу
Решение № 1731/16.12.2024г. по т.д.№ 443/24 по описа на СГС, ТО, VС-21, с
което е признато за установено на основание чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП по иска
на Е. С. Б., че Аскони Издат ООД, ЕИК *********, е извършило нарушение на
правата на ищеца, в качеството й на наследник на автора на произведението
„Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“ - полк.Н. С. Б., чрез
издаването през 2010г. на същото произведение в тираж от 300 бр. без
съгласието на наследниците на автора. Осъден е Аскони Издат ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 95б,ал.1, т.2 ЗАПСП да преустанови
нарушението като преустанови издаването на произведението и да заплати на
Е. С. Б. на основание чл.95,ал.1,вр.чл.95а, ал.1 от Закона за авторското право и
сродните му права обезщетение в размер на 1 684 лв. за имуществени вреди от
нарушение на правата на ищеца, в качеството й на наследник на автора полк.
Н. С. Б. върху произведението извършено от ответника през 2010г., чрез
издаването на същото произведение в тираж от 300 бр. без съгласието на
наследниците на автора, като отхвърля исковете по чл. 95, ал.1 ЗАПСП за
1
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за разликата над 1684
лв. до 14 000 лв. Осъдил Аскони Издат ООД, ЕИК *********, на основание
чл. 95б,ал.1, т.6 ЗАПСП по иска на Е. С. Б. да разгласи за своя сметка
диспозитива на съдебното решение в ежедневниците вестник "Стандарт" и
вестник "Сега", както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от
Българска национална телевизия в часовия диапазон между 14,00 и 16,00 часа.
Присъдени са разноски.
Решението е обжалвано от ищцата Е. С. Б. в частта, в която е отхвърлен
искът й за присъждане на обезщетение над размера от 1 684 лв. до пълния
претендиран размер от 14 000лв., както и съразмерно е осъдена да заплати
разноски на другата страна.
Счита, че в тази си част решението е неправилно и необосновано.
В жалбата посочва, че са били събрани безспорни доказателства за
претърпените от нея неимуществени вреди от преиздаването на
произведението на нейния наследодател. Твърди, че в качеството на
наследник на автора, който е наследил всички права по чл. 15 ал.1 от ЗАПСП,
е претърпяла вреди от действията на ответника от преиздаването на
произведението на полк. Б.. Твърди, че при преиздаването на произведението
е била невярно пресъздадена биографията на автора, като е посочена грешна
година на раждане, а също така са били публикуване нечетливи карти.
Оспорва факта, че представената по делото фактура с издател Съюза на
ветераните играе роля на приемо-предавателен протокол и доказателство за
извършено плащане за всички отпечатани екземпляри от книгата, като твърди,
че е оспорила същата своевременно. Счита определения размер на
обезщетение за занижен, като по този начин същото не би могло да изпълни
ролята си според съдебната практика – да действа възпиращо и
предупредително. Посочва за сравнение други присъдени обезщетения по
ЗАПСП. Счита за неоснователен извода на съда, че действията на ответника
не са попречили на ищцата да реализира свой собствен тираж на книгата на
дядо си, тъй като тя не е подготвяла нейното преиздаване, а издавеното на
своя собствена книга. Счита, че въпреки, че тиража, преиздаден от ответника е
бил разпространен безплатно, то за нея са възникнали имуществени вреди от
пропуснати ползи тя да преиздаде книгата и да получи приходи от
търговското разпространение, чрез свой собствен тираж. Счита, че
2
обезщетението следва да бъде в размер на по 500лв. за всяка от главите на
произведението и за заключението.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната от нея част, като бъде
уважен иска й изцяло и й бъдат присъден разноски.
В срок е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорва
жалбата и се иска потвърждаване на решението в тази част.
Решението е обжалвано и от ответника в частта, в която е признато
нарушението, осъден е ответника да го преустанови; присъдено е обезщетение
и е постановено разгласяването на решението. Твърди се, че съдът неправилно
не е зачел направеното от него възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищцата. Твърди, че давността е започнала да тече от
преиздаването на произведението, а не както е приел СГС от узнаването от
ищцата за извършване на нарушението, тъй като деецът е бил известен още
към момента на преиздаването, тъй като е било поставено неговото име и лого
на тиража. Счита, че е доказал твърдението си за наличие на предпоставките
за свободно използване на произведението. Твърди, че размерът на
обезщетението е бил определен неправилно, тъй като заплатената по
фактурата сума не представлява негова печалба, а е стойността на
извършените разходи за преиздаването. Твърди, че претенцията за
преустановяване на нарушението от негова страна е неоснователна, тъй като е
установено, че предал целия тираж на възложителя. Твърди, също така, че
присъденото обезщетение е определено общо за нарушаването на авторските
права, но не е съобразено, че ищцата е само един от наследниците на автора, а
другият наследник не я е упълномощил да предяви неговите права в процеса.
Моли да бъде отменено решението в обжалваните от него части.
В срок е постъпил отговор от ищцата, в който се оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата
неправилност в обжалваната част, намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Ищцата Е. С. Б. е дъщеря и наследник по закон на С. Н. Б. починал на
15.03.2006г. Последният е бил наследник по закон на Н. С. Б. починал на
3
08.07.1981г. С. Б. има още един наследник по закон – дъщеря А. С. Б. – А..
Полковник Н. С. Б. е автор на книгата „Силистренци в отечествената
война 1944-45г.“, която е била издадена, като печатно произведение през
1957г. от Държавно военно издателство при МНО.
През 2009г. , Съюзът на ветераните от войните на България е инициирал
преиздаваното на книгата в 300 екземпляра, като е ангажирал за това
ответника „Аскони-издат“ ООД. Изричното изискване на възложителя е било
книгата да няма корична цена, тъй като щяла да се разпространява безплатно
за членовете на сдружението.
За възлагането на работата била издадена фактура № 357/14.12.2009г.,
подписана от представителите на Съюза и на „Аскони-издат“ ООД, като са
описани следните услуги: предпечатна подготовка, печат и издаване на
книгата „Силистренци в отечествената война 1944-45г.“ от полковник Н. Б. в
тираж 300 екземпляра с меки корици. На 15.12.2009г. Съюзът на ветераните от
войните на България е заплатил на „Аскони-издат“ ООД сумата 1 684лв. по
фактурата.
През първото тримесечие на 2010г. издателят „Аскони-издат“ ООД е
предал на възложителя целия тираж от 300бр., който е бил раздаден в рамките
на следващите две години на членове и симпатизанти на сдружението
безплатно.
Горното се установява от представеното писмо изх. № 90/28.10.2024г. от
Съюзът на ветераните от войните на България, представено във връзка с
оспорването от страна на ищцата на фактура № 357/14.12.2009г., извлечение
от банковата сметка на ответника, представено с отговора, както и от
показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Д. Б. В..
От показанията на свид. Д. К. се установява, че през есента на 2023г.
ищцата разбрала, че книгата на дядо била преиздадена. Това станало във
връзка с проверка, която извършвала в интернет, тъй като искала да издаде
книга за него във връзка с 125 годишнина от неготовото рождение. Ищцата
споделила със свидетелката, че е била много близка с дядо си и той завещал
да преиздаде книгата не на 100 годишнината от рождението му, а на 125-тата
и или 150-тата годишнина, за което тя се подготвяла от две годни. Като
разбрала, че книгата е била преиздадена била много разстроена, разтресена от
тази информация, не много в кондиция и ядосана, според свидетелката.
Ищцата Е. Б. е подала на 14.09.2023г. искане за присъждане на ISBN за
издание за книга със заглавие „Полковник Н. С.Н.Б. и неговите
Силистренци…“ с автор Е. С.Б.. Такъв е присъден за произведение с тираж 50
бр.
Представено е споразумение с нотариална заверка на подписите от
10.11.2023г. между Е. Б. и А. Б.-А., с което на Е. Б. „се делегират всички права
и задължения касаещи книгата „Силистренци в отечествената война 1944-
45г.“.
С покани от 06.10.2023г. и 02.11.2023г. ищцата е отправила искане до
ответника за извънсъдебно решаване на спора с нарушените авторски права на
4
нейния наследодател. И в двете покани е посочено, че за преиздаването е
разбрала през месец септември 2023г.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 95б ал.1 т.1 от ЗАПСП:
Искът е доказан по основание и следва да бъде уважен.
Според цитираната разпоредба, когато произведение се използва в
нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето,
на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по
съдебен ред установяване факта на нарушението.
За да бъде уважен този иск следва да са налице следните
предпоставки: да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила
по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; ищецът да е носител на авторското право или да
му е отстъпено изключително право за използване на произведение - обект на
закрила; срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл; ответникът
да използва или да е използвал неправомерно произведението - обект на
авторско право или отстъпеното на ищеца изключително право на използване
на произведението.
Изброените предпоставки са налице. Безспорно е налице обект на
авторското право – литературното произведение по чл.3 ал.1 т.1 от ЗАПСП-
книгата „Силистренци в отечествената война 1944-45г.“, чийто автор е Н. Б..
Авторското право по отношение на произведението е наследено от бащата на
ищцата, който е починал, след което е наследено от ищцата и нейната сестра в
качеството им на наследници по закон на последния на основание чл. 32 от
ЗАПСП. Безспорно същото е в срока на закрила по чл. 27 ал.1 от ЗАПСП.
Установено е също така нарушение на имуществените права на носителя
на авторското право към 2010г., състоящо се в изключителното право на
автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава
използването му от други лица, като за използване се смята възпроизвеждане
на произведението и разпространяването на произведението сред неограничен
брой лица – чл. 18 ал. т.1 и 2 от ЗАПСП. В конкретния случай е установено, че
ответникът, в качеството си на издател е издал в екземпляр от 300 бр.
литературното произведение, обект на закрила без разрешение на носителя на
авторските права.
Не е налице отрицателната предпоставка при която отговорността на
ответника не би била ангажирана, а именно твърдяното от него наличие на
основания за свободно използване на произведението. Във въззивната си
жалба, „Аскони-издат“ ООД конкретизира, че тези основания са чл. 24 ал.1 т.9
5
от ЗАПСП и чл. 25 ал.1 т.1 от ЗАПСП.
На първо място твърди, че преиздал произведението с цел неговото
запазване, като това не служи за търговски цели. Разпоредбата на чл. 24 ал.1
т.9 от ЗАПСП ограничава кръга на произведенията, които могат да се ползват
свободно, с цел запазване, като това не служи за търговски цели до
„разгласени произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други
образователни заведения, музеи и архивни учреждения“. Процесното
произведение на попада в тази категория. Касае се за литературно
произведение, издадено през 1957г., като липсват данни то да е застрашено от
изчезване. Самият факт, че същото е преиздадено в тираж 300 броя изключва
приложението на процесната хипотеза.
Не са налице и основанията на чл. 25 ал.1 т.1 от ЗАПСП, тъй като не се
твърди на носителя на авторското право да е заплатено компенсационно
обезщетение, като такова следва да бъде уговорено предварително, а от
събраните доказателства се установява, че носителят на авторските права не е
бил уведомен за преиздаването.
Ответната страна твърди, че не е преследвала търговска цел (печалба)
при преиздаването на произведението, тъй като целият тираж е бил отпечатан
без корична цена и е бил предоставен изцяло на възложителя, който го е
разпространявал безплатно. Нарушението на имущественото авторско право
се състои във възпроизвеждането без съгласието на носителя на авторските
права на обекта на закрила, като ирелевантна е целта на нарушителя.
Независимо, че работата е била възложена от Съюза на ветераните от войните
на България и е целяла безплатното разпространение на книгата, то
ответникът, в качеството на лице извършало възпроизвеждането и което се
занимава по занятие с тази дейност е следвало да държи сметка за
нарушаването на правата на автора.
По отношение на възражението, че не е допуснато нарушението
разпространяване на произведението, тъй като целия тираж е предоставен на
едно лице, което го е разпространило, настоящата инстанция намира, че
същото е налице, тъй като макар и да се установи твърдяното, то ответната
страна не само е преиздала книгата и да я е запазила за себе си, а е
разпространила същата, макар и само на едно юридическо лице.
На последно място, тъй като е направено общо възражение за
погасяване на всички предявени искове по давност, следва да се отбележи, че
исковете по чл. 95б от ЗАПСП не се погасяват с общата давност. Досежно
авторските права е налице специална уредба по ЗАПСП, която в частта си, с
която противоречи на общия закон – ЗЗД, дерогира правилата по последния
нормативен акт. Специалният закон ЗАПСП не предвижда погасяването на
авторските права с изтичане на определен от закона давностен срок, като
напротив с нормата на чл. 27, ал. 1 ЗАПСП е предвидена закрила на
авторските права за периода докато авторът е жив и седемдесет години след
неговата смърт, която специална норма изключва възможността авторски
права да бъдат погасявани по давност.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно
6
основателността на този иск съвпадат с тези на СГС, следва да бъде
потвърдено решението по този иск.
По основателността на иска по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП:
За основателността му следва да бъде установено, че е налице
нарушение на авторски права и че същото не е преустановено към момента на
устните състезания.
Тъй като неразрешеното използване на процесните произведения е под
формата на тяхното възпроизвеждане и разпространение сред неограничен
кръг хора (макар и предадени само на едно юридическо лице), то нарушението
продължава, докато неограничен кръг от хора имат достъп до екземпляри от
произведенията. Последното се доказва от обстоятелството, че книгата се
разпространява на вторичния пазар. Неоснователно е възражението на
ответника във въззивната жалба, че нарушението е била еднократно и е
преустановено, доколкото разпространението на книгата не е престанало,
видно от събраните доказетелства.
Следва да бъде потвърдено решението и в частта му, в която е уважен
иска по чл. чл. 95б ал.1 т.6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на
съдебното решение в ежедневниците вестник "Стандарт" и вестник "Сега",
както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална
телевизия в часовия диапазон между 14,00 и 16,00 часа.
По предявения иск с правно основание чл. 95 от ЗАПСП за присъждане
на обезщетение за вреди в размер на 14 000лв:
На първо място следва да се отбележи, че искът е допустим, въпреки
възражението на ответника, че производството е образувано по нередовна
искова молба, в която не е уточнен размера на претендираните имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената съдебна практика, предмет на иска по чл.
95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на
носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението,
като съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП,
според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена
последица от нарушението. Видът на вредите - имуществени или
неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение
Разграничението на вредите на имуществени и неимуществени не е условие за
редовност на исковата молба и за надлежното сезиране на съда с иск по чл. 95,
ал. 1 ЗАПСП, а за това е достатъчно в исковата молба да са наведени
твърдения за произлезли вреди от нарушението и да е посочен размерът на
претендираното обезщетение като глобална сума (Решение № 106 от
11.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 769/2011 г., II т. о., ТК и др.).
Разпоредбата на чл. 94 ЗАПСП следва да се разглежда като приложение
на общия принцип да не се вреди никому - чл. 45 ЗЗД, в областта на
авторското право и сродните му права. Предпоставките за уважаване на иска
по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП са: нарушаване на авторското или на някое от сродните
му права; вреда, причинена от нарушението; причинна връзка между
7
нарушението и вината.
От изложеното по-горе и видно, че е установен факта на извършено от
ответника нарушаване на авторското право притежавано от ищцата.
Настоящата инстанция намира, че ищцата е доказала претърпени от нея
неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаването на авторските
права. Въпреки, че ищцата не е автор на произведението, от събраните гласни
доказателства се установява нейната изключителна емоционална
ангажираност към създаденото от нейния дядо. Същата е била много близка с
него и е искала да спази завета му, произведението му да бъде преиздадено на
125 годишнината от рождението му, а не по-рано. Същата е участвала в
популяризирането на книгата му, като дори е подготвила своя книга, с която
представя и книгата на дядо си. Същата е била много разстроена от факта, че
някой е преиздал книгата на дядо без нейно съгласие, с оглед поетия от нея
ангажимент пред него, който е включвал и да нанесе напревени от него
поправки. Въпреки благородните намерения на Съюза на ветераните, който е
искал да популяризира книгата, на ищцата са били причинени негативни
преживявания, тъй като тя е искала това да бъде извършено с оглед дадените
от автора указания. Претърпените от ищцата неимуществени вреди са
конкретни и доказани от събраните доказателства, поради което подлежат на
обезщетяване, като съдът намира, че това следва да бъде сумата от 1 000лв.
Що се отнася до имуществените вреди, то относно размера им не са
ангажирани доказателства, поради което и обезщетението следва да се
определи в хипотезата на чл.95а ЗАпСП. Неоснователно е твърдението на
ищцата, че обезщетението следва да се определи върху всяка глава от
произведението. Не се касае за отделни вреди от преиздаването на всяко
отделна част от произведението, което единно и следва да бъде разглеждано,
като обект на защита в неговата цялост.
Неоснователни са доводите на ищцата за пропуснати ползи, а именно, че
действията на ответника й попречили при да реализира собствен тираж на
книгата, тъй като по делото се установява, че ищцата не е организирала
преиздаване на произведението на дядо си, а е издала през 2024 г. и след
завеждане на делото в тираж от 50 бр. свое произведение със заглавие „Полк.
Н. С. Б. и неговите „Силистренци“…“, което обстоятелство, заедно с дългия
период от предходното издание /2010 г./, не предполага да са настъпили
каквито и да било пропуснати ползи от невъзможност изданието от 2024 г. да
не намери своя пазарен дял поради пренасищане на същия пазар с тиража от
2010 г.
При определяне на обезщетението следва да се съобразят
обстоятелствата, че през 2010 г. са издадени само 300 бр. от произведението,
във връзка с което се търси защита, като ответникът е действал по възлагане
на Съюза на ветераните от войните на България, които бройки не са
предлагани от ответника за продажба, а са предадени на възложителя -
юридическо лице с нестопанска цел. Настоящата инстанция споделя подхода
на първоинстанционния съд, който е приел, че дължимото обезщетение за
имуществени вреди следва да се равнява на размера на полученото от
8
ответника възнаграждение за оказаната услуга по предпечатна и печатна
подготовка на изданието в размер на 1 684 лв., тъй като от него не е
реализирана печалба.
Неправилно, обаче, е била присъдена цялата сума на ищцата. Видно от
събраните доказателства, ищцата не е единствен притежател на авторското
право. Същото тя притежава в съсобственост с другия наследник по закон при
равни части. В настоящото производство, ищцата може да предяви за защита
само своите права, а не и тези на другия наследник.
Представеното споразумение с нотариална заверка на подписите, с оглед
изложеното в него съдържание не може да се приеме за делба на авторското
право, по силата на която то е станало изцяло притежание на ищцата, тъй като
липсва такова изявление. Касае се за някакъв вид упълномощаване, но в
настоящото производство ищцата не е предявявала чужди права по
пълномощие. В този смисъл на ищцата се дължи само половината от
обезщетението за имуществени вреди, дължимо от ответника в размер на 842
лв. Общият размер на дължимото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди е в размер на 1 842 лева.
Ответникът е навел в срок възражение за погасяване по давност на
правото на ищцата да получи обезщетение. Твърди, че тъй като евентуалното
нарушение на авторските права е било извършено през 2010г. и нарушителят е
бил известен, то правото на ищцата да претендира обезщетение се е погасило
с общата петгодишна давност през 2015г.
Давност за обезщетения с деликтен характер, каквито са претендираните
в настоящото производство, започва да тече от установяване на извършването
на правонарушението от страна на лицето, търпящо неправомерното
въздействие в своята правна сфера. Това е така, защото давностният институт
от теоретична гледна точка е свързан с правно значимо бездействие от страна
на лице, което има свое право, за защитата и/или за реализацията на което, то
бездейства. Следователно, необходимо условие за теченето на погасителната
давност в процесния случай е знанието за причинения деликт от страна на
ищцата, доколкото в периода преди узнаването същата е в невъзможност да
бездейства по отношение на свое субективно право, което не знае, че
съществува нарушение. Установено е от събраните доказателства, че същата е
узнала за преиздаването на произведението през месец септември 2023г., а
искът е предявен на 06.03.2024г. т.е. не е погасен по давност.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно размера на
обезщетението не съответстват изцяло на тези на СГС, следва да бъде
отменено решението по иска за обезщетение, в частта, в която същия е
отхвърлен над размера от 1 684 лв. до 1 842 лв., като вместо това бъде осъден
ответника да заплати и сумата от 194лв. на ищцата. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството на ищцата-жалбоподател се дължат
разноски в размер на 300 лв., съразмерно на уважената част от жалбата и
съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ответника-жалбоподател, а на
последния за същото се дължат разноски в размер на 250лв.
9
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1731/16.12.2024г. по т.д.№ 443/24 по описа на
СГС, ТО, VС-21, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 95
ал.1 от ЗАПСП, за осъждането на Аскони Издат ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Криволак, № 32 да заплати на
Е. С. Б., ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение в размера над 1 684 лева
до 1 842 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Аскони Издат ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.Криволак, № 32 да заплати на Е. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** обезщетение по чл. 95 ал.1 от ЗАПСП за нарушение
на правата на ищеца, в качеството й на наследник на автора на произведението
„Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“ - полк.Н. С. Б., чрез
издаването през 2010г. на същото произведение в тираж от 300 бр. без
съгласието на наследниците на автора, допълнително в размер на 194лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1731/16.12.2024г. по т.д.№ 443/24 по
описа на СГС, ТО, VС-21 в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Аскони Издат ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.Криволак, № 32 да заплати на Е. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** разноски за въззивната инстанция в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Е. С. Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Аскони
Издат ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.Криволак, № 32 разноски за въззивната инстанция в размер на 250лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10