Номер 22007.10.2020 г.Град Габрово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Габрово
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Валентина Генжова
Галина Косева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20204200500327 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 463 от ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по жалба на Община Севлиево против разпределение от 17.06.2020 г.
по изп.дело № 1081/2011 г. по описа на ЧСИ И.И..
В жалбата се твърди, че с обжалваното разпределение на основание чл.136 ал.1 т.2
ЗЗД в полза на Община Севлиево била разпределена единствено сумата от 119.84 лв.,
дължим данък върху продадения недвижим имот. Не било взето предвид, че се дължи и
сумата от 432.16 лв. такса битови отпадъци, също на основание чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД.
Неправилно ЧСИ разпределил за изплащане само сумата дължима за данък сгради, но не
разпределил публичното вземане на общината за такса битови отпадъци. В чл. 162, ал.2
ДОПК били регламентирани публичните вземания на държавата и общината, като в т. 1
били посочени данаците, а в т. 3 – държавните и общински такси, установени със закон.
Твърди се за безспорен факта, че таксата битови отпадъци попада в хипотезата на т. 3 на чл.
162, ал.2 ДОПК.поради това с оглед публичния характер на вземането на таксата за битови
отпадъци, вземането е привилегировано и попада за разпределение по реда на чл. 136,
ал.1,т.2 ЗЗД, вместо в реда по чл. 136, ал.1т.6 ЗЗД.
Иска се разпределението в обжалваната част да бъде отменено и в полза на Община
Севлиево да бъде разпределена и сумата от 432.16 лв., дължими такси битови отпадъци.
Ответникът по жалба, в законния срок е подал писмен отговор в който я оспорва и
моли да бъде оставена без уважение.
Постъпило е и становище от длъжниците, с което също се твърди, че жалбата е
1
неоснователна.
В писмените си мотиви ЧСИ застъпва становище за неоснователност на жалбата.
Намира, че такса битови отпадъци не попада в привилегията по чл. 136, ал.1,т.2 ЗЗД и по
тази причина не следва да бъде разпределяна в този ред, а по чл. 136, ал.1,т.6 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания, ни становищата на
страните и данните по изп. дело, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице, проади което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:
ЧСИ е извършил разпределение на постъпилата от публичната продан на имот на
длъжнищите по изп.дело №1081/2011 г., за което е съставен протокол от 17.06.2020 г. С
него в полза на община Севлиево е разпределена сума общо в размер на 119.84 лв. – данък
недвижим имот. Според жалбоподателя в разпределението следва да бъде включена и
сумата от 432.16 лв., дължими такси битови отпадъци, на основание чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД привилегировани са вземанията на държавата за
данъци върху определен имот или превозно средство, както и вземанията, произтичащи от
концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори. Настоящият състав
намира, че вземането за неплатена такса "битови отпадъци" не представлява
привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. От изричното посочване в
разпоредбата на вида на привилегированото вземане, следва, че с нея не се признава
привилегията и за вземане за такса за битови отпадъци. Законодателят използва понятието
"вземания на държавата", но изрично посочва техния вид, което изключва възможността да
се касае за всички публични вземания. Посочената разпоредба не може да се тълкува
разширително, тъй като същата съдържа в себе си основания за поставяне при
разпределението във втори ред на вземанията на държавата, съответно на общините на
територията, на които се намира продаденият на публична продан недвижим имот, срещу
който е било насочено принудително изпълнение, за данъците, дължими във връзка с този
имот. Данъкът към държавата е публично държавно вземане, установено от закона, което е
гарантирано и скрепено с държавна принуда, като по своята правна същност е безвъзмездно,
тъй като не предпоставя престиране от страна на държавата и което при наличието на
предвидените в закона условия е задължително. Таксата за битови отпадъци във връзка с
недвижимия имот, срещу който е било насочено принудителното изпълнение и осъществена
публична продан, не може да се ползва от привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като е
нещо различно от дължимите за имота данъци към държавата и общината. Таксата за битови
отпадъци е заплащане за една вече извършена от съответната община услуга "по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови
отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, което я отличава от понятието за "данък" върху тази сграда. От легалното
определение на понятието "такса битови отпадъци" се извежда, че не се касае за
2
безвъзмездно плащане от страна на задълженото лице, каквото е заплащането на данъка
върху сградите, а за възмездно плащане на една предоставена от съответната община услуга.
Това вземане на общината при извършване разпределение на постъпилите суми по реда на
чл. 462 от ГПК е ползващо се с привилегията по чл. 136, ал.1, т. 6 от ЗЗД, а именно като
"вземане на държавата, освен тия за глоби".
Правилно ЧСИ е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК и чл. 133 от ЗЗД
с предимство т.е. преди останалите следва да бъдат удовлетворени привилегированите
вземания по смисъла на чл. 136 от ЗЗД и то същите следва да бъдат погасени по реда,
посочен в този текст. В този смисъл правилно ЧСИ е приел, че привилегировани вземания
по смисъла на чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД се включват вземанията на съответната Община за
данъци, но не и за такси, за имота, предмет на принудителното изпълнение.
Предвид посоченото частната жалба на Община – Севлиево като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Община – Севлиево, гр. Севлиево, пл.
Свобода №1 против разпределение, извършено с протокол от 17.06.2020 г. по изп.дело №
1081/2011 г. по описа на ЧСИ И.И. рег. № 735 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Габрово, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд В. Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3