№ 188
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110206259 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-2200090/21.04.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на „Б” ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 120, ал. 3, вр. чл. 127, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, изразяващо се в това, че на 23.02.2022 г. в магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. София, ж.к. "", ул. "", стопанисван от „Б“
ООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на КТ, е възложил на Ю. работа от друг
характер, която не е определена при възникване на трудовото
правоотношение и не е регламентирана като задължения в длъжностната
характеристика на Г., без да са налице непреодолими причини, които да
налагат промяна на характера на работата, за която страните по трудовия
договор са се договорили.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Б” ООД, в която се твърди, че НП е издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място е
1
изложено, че описаното в НП административно нарушение не е доказано по
несъмнен начин. Оспорва се компетентността на органа, издал наказателното
постановление, както и законосъобразността и обосноваността на същото.
Твърди се, че е налице разминаване в НП относно посочените дати на
извършване на нарушението и на неговото установяване. Релевирани са
доводи за необосновано завишен размер на наложената имуществена санкция,
доколкото извършеното нарушение се явява първо такова на дружеството-
жалбоподател. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното
НП като незаконосъобразно, като в условията на евентуалност, да се намали
наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимален
размер. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в
същата съображения. В допълнение е посочена съдебна практика, съгласно
която в случая НП е издадено от некомпетентен орган. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли за потвърждаване на атакуваното НП. Изложени са
съображения, че съгласно преобладаващата практика на АССГ и ВАС,
атакуваното НП е издадено от компетентен орган. Претендира се присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
2
На 24.01.2022 г. бил сключен Трудов договор № ***/24.01.2022 г. между
„Б“ ООД като работодател и св. Ю. като работник/служител, по силата на
който последната следвало да изпълнява длъжността „продавач” в обект на
дружеството, находящ се в гр.С, ж.к. , ул. "". На същата дата на св. Ю. била
представена и длъжностна характеристика на длъжността „продавач“, която
разписала.
Независимо от сключения писмен договор и длъжностна характеристика,
на св. Юлия Г. било възложено устно изпълняването на длъжността „готвач“
в кухнята на обект в гр.С, ж.к. , ул. "", стопанисван от „Б“ ООД.
В периода от 24.01.2022 г. до 23.02.2022 г. св. Ю. изпълнява длъжността
„готвач“ в кухнята на горепосочения търговски обект, като нямало друго
лице, което да изпълнява такава длъжност в този период.
На 23.02.2022 г. св. Ю. отново била в търговския обект, като извършвала
дейност като „готвач“, варейки картофи. Св. Г. взела тенджерата с варените
картофи и тръгнала с нея, за да я занесе до мивката и да я охлади със студена
вода. В този момент последната се спънала в касети, паднала на рамото си и
се заляла с врялата вода. В резултат на трудовата злополука, св. Г. изгорила
лицето си и счупила рамото си. На място бил извикан екип на ЦСМП-София,
който транспортирал пострадалата до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.
Във връзка с подаден сигнал за настъпила трудова злополука, на
23.02.2022 г. св. Ц. и нейни колеги посетили процесния търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в С, ж.к. , ул. "". На място било
снето писмено сведение от Е.Я., служител на „Б“ ООД, която потвърдила, че
св. Г. е работила в кухнята като готвач, като по-рано през деня е настъпила
трудова злополука със същата. На място бил представен график за работа в
обекта за месец февруари 2022 г., от който е видно, че на 23.02.2022 г.
единствено св. Ю. е изпълнявала длъжността „готвач“.
На 25.02.2022 г. бил издаден протокол за трудова злополука.
Проверката приключила по документи в ДИТ-Софийска област на
02.03.2022 г., за което бил издаден Протокол за извършена проверка № ПР
2206744/02.03.2022 г. До приключване на проверката от „Б“ ООД не били
предоставени каквито и да е документи относно възлагане на св. Юлия Г.
изпълнение на друга длъжност в обекта, както и че е имало непреодолими
3
причини, които да налагат осъществяването на друга длъжност, различна от
описаната в трудовия договор и длъжностната й характеристика.
За констатираното нарушение св. Ц. съставил АУАН № 23-
2200090/02.03.2022 г. срещу „Б“ ООД за извършено административно
нарушение по чл. 120, ал. 3, вр. чл. 127, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ издал наказателно постановление № 23-
2200090/21.04.2022 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на „Б“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева.
НП било връчено на представител на „Б“ ООД на 28.04.2022 г., като
процесуален представител на дружеството подал в законоустановения 14-
дневен срок (на 11.05.2022 г.) жалба срещу обжалваното наказателно
постановление, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Ц. и Ю.; протокол за извършена проверка №
ПР2206744 от 02.03.2022 г.; Трудов договор № ***/24.01.2022 г.; длъжностна
характеристика, Протокол за трудова злополука от 25.02.2022 г., график за
работа за месец февруари 2022 г., сведение от Е.Я.; Заповед № З-
0024/08.01.2019 г., Заповед № З-0025/08.01.2019 г., Заповед № З-
0057/14.01.2022 г. и Заповед № З-0058/11.02.2014 г., всички на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Основен доказателствен източник се явяват показанията на св.
Ю., която е категорична, че през цялото време на работата си за „Б“ ООД в
периода от 24.01.2022 г. до 23.02.2022 г. е работила на длъжност „готвач“,
като не е имало друго лице, което да изпълнява тази длъжност. Същата е
категорична и че при постъпването й на работа е подписала трудов договор и
длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант“, но никога
не е работила на тази длъжност, като й е било възложено да изпълнява
функциите на „готвач“. От показанията на св. Г. се установява, че никога не е
виждала документ, с който „Б“ ООД да й възлага временно или постоянно
4
изпълнението на длъжността „готвач“ в процесния обект, както и не е
виждала представената в хода на съдебното производство Заповед № 01 от
15.01.2022 г. на управителя на „Б“ ООД, с която се възлага провеждане на
обучение в кухнята на новопостъпилите служители в дружеството-
жалбоподател.
От приложения график за работа за месец февруари 2022 г. в процесния
търговски обект е видно, че св. Юлия Г. е изпълнявала длъжността „готвач“
през целия период, което потвърждава показанията й.
От приложения трудов договор № ***/24.01.2022 г. и длъжностна
характеристика към него е видно, че св. Ю. е следвало да изпълнява
длъжността „продавач“ в процесния търговски обект с работодател „Б“ ООД.
Съдът кредитира и показанията на св. Цанка Кузманова, извършила
процесната проверка, която е категорична, че до приключване на същата, от
„Б“ ООД не са представени документи, с които да се изменя длъжността на
св. Юлия Г. или да й се възлага заместване.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Б“ ООД е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
120, ал. 3, вр. чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ работодателят е длъжен да
осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на
работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му
осигури работата, която е определена при възникване на трудовото
правоотношение. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че „Б“
ООД като работодател на св. Ю. не й е осигурил работата по трудовото
правоотношение, за което е бил сключен трудов договор № ***/24.01.2022 г.,
а именно „продавач“, доколкото през целия период на действие на трудовото
правоотношение св. Г. е работила като готвач. В този смисъл не е налице и
5
визираното в разпоредбата на чл. 120, ал. 3 КТ изключение, доколкото от
събраните по делото доказателства не се установява да са били налице
непреодолими причини, които да налагат възлагане на св. Г. извършване на
работа от друг характер.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, което съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носи обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на същото.
В конкретния случай обаче АУАН и НП са издадени от некомпетентни
органи. Съгласно приложимата към момента на издаване на процесните
АУАН и НП разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отм. с ПМС № 313 от
05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.) дирекциите „Инспекция по
труда” осъществяват дейността си на територията на съответната област.
Действително, по делото са приложени Заповед № З-0024/08.01.2019 г.,
Заповед № З-0025/08.01.2019 г. и Заповед № З-0057/14.01.2022 г., всички
издадени от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с които на основание чл.
6, ал. 2, т. 14 Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ на служителите на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, както и персонално на
актосъставителя Цанка Кузманова, чрез Заповед № З-0057/14.01.2022 г. в
периода от 14.01.2022 г. до 31.12.2022 г., е възложена разширена
териториална компетентност и на територията на Столична община. В
Решение № 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021 г. по описа на
ВАС, VI-то отделение, обаче изрично е посочено, че „ Териториалната
компетентност на отделните териториални поделения на ИА "ГИТ" е
императивно определена в чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник и не е
налице делегиране от страна на изпълнителния директор на права да
определя или изменя тази компетентност. При делегирането има
прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган, като за да е
възможно и правно допустимо това, винаги е необходимо изрично
нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване няма.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП повелява, че изпълнителният
директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
6
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни
административни актове само в кръга на материята, която им е
предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените
граници, в които те могат да действат редовно, т. е. териториалната им
компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА "ГИТ" е изрично
възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда“. Настоящият
съдебен състав напълно споделя изложените съображения в посоченото
решение на ВАС, в какъвто смисъл е и преобладаващата съдебна практика на
АССГ – Решение № 8000 от 23.12.2022 г. по адм. дело № 7538/2022 г. по
описа на АССГ, XXII-ри касационен състав; Решение № 7769 от 16.12.2022 г.
по адм. дело № 9042/2022 г. по описа на АССГ, X-ти касационен състав;
Решение № 7823 от 19.12.2022 г. по адм. дело № 7537/2022 г. по описа на
АССГ, XXII-ри касационен състав; Решение № 6796 от 14.11.2022 г. по адм.
дело № 6828/2022 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав, Решение №
7426 от 06.12.2022 г. по адм. дело № 7990/2022 г. по описа на АССГ, XXVI-ти
касационен състав, Решение № 7425 от 06.12.2022 г. по адм. дело №
8055/2022 г. по описа на АССГ, XXVI-ти касационен състав, Решение № 6811
от 15.11.2022 г. по адм. дело № 6826/2022 г. по описа на АССГ, XV-ти
касационен състав, Решение № 798 от 12.02.2021 г. по адм. дело №
10773/2020 г. по описа на АССГ, XIX-ти касационен състав, Решение № 7557
от 14.12.2021 г. по адм. дело № 10840/2021 г. по описа на АССГ, I-ви
касационен състав, Решение № 3881 от 10.06.2022 г. по адм. дело № 665/2022
г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав и др.
Съдът споделя изложените съображения в горепосочените съдебни актове,
а именно, че инцидентният съдебен контрол за валидност на
административните актове в административнонаказателното производство се
явява допустим. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, която се
явява приложима в настоящото производство на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА.
В този смисъл, доколкото разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“ (отм.) регламентира правомощие на изпълнителния
директор за определяне на обхвата на дейност и компетентност на
инспекторите на труда, но само в определената им териториална
компетентност, то приложените заповеди се явяват нищожни. Аргумент в
7
подкрепа на гореизложеното се явява и фактът, че с ПМС № 313 от
05.10.2022 г. , обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г. е приет нов Устройствен
правилник на ИА „ГИТ“, в разпоредбите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от който вече
изрично е регламентирано, че служителите на дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ имат компетентност на контролен орган и в териториалния
обхват на Столичната община, като териториалната компетентност на
контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“ с изрична заповед.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН дружеството-жалбоподател
има право на разноски, като такова искане е направено в хода на съдебното
производство от процесуалния му представител. На л. 9 от делото е приложен
договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който е видно, че
между „Б“ ООД и адв. П. е уговорено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото в размер на 530 лева, платимо по
банков път. В случая обаче не са представени доказателства за действително
извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение по банков
път. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС: „Само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането“. Доколкото в случая е уговорено плащането да
се извърши именно по банков път, а не в брой, отразеното в договора за
правна защита и съдействие, че сумата е заплатена изцяло, не представлява
доказателство за действителното му заплащане. С оглед на изложеното, съдът
счита, че в случая не е доказано, че дружеството-жалбоподател е направило
разноски за адвокатско възнаграждение в хода на съдебното производство по
8
делото, поради което не следва да се присъждат такива в негова полза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200090/21.04.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на „Б” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 120, ал. 3, вр. чл. 127, ал. 1, т.
1 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9