№ 171
гр. Свищов, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело №
20254150100470 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Х. С. В., чрез адв.М. М. твърди в искова молба, че е страна по
Договор за потребителски кредит № 2635642/07.09.2022г., сключен с "К" ЕАД,
като съгласно договора получил кредит в размер на 6000 лева. Сочи, че в чл.
4.1 от Договора било предвидено, че ищецът следва да сключи Договор за
поръчителство с "А" ЕООД, с цел обезпечаване на сключения Договор за
кредит. На 07.09.2022 г. ищецът сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с ответника "А" ЕООД с цел да обезпечи сключения договор за
кредит, като по него трябвало да заплати възнаграждение в размер на 5014,62
лева. Ищецът превел по Договор за поръчителство с "А" ЕООД сумата 900,00
лева. Счита, че Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с "А"
ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, на основание чл. 26,
ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Нарушен е принципа
на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - налице е явна
нееквивалентност между престациите, тъй като сумата, която се начислява
чрез него е в размер над 60% от сумата на отпуснатия кредит. На следващо
място, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото
сключването на Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от
сключването на договора за потребителски кредит, без когото последния не
може да бъде сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. От друга страна, при справка в ТР се установявало, че
1
едноличен собственик на капитала на "А" ЕООД е "К" ЕАД, като печалбата на
първото дружество от извършваната от него търговска дейност като
поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К" ЕАД.
Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се
заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да
бъде разпределено като печалба на "К" ЕАД. Със сключването на договора за
поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по
друго правоотношение за избягване ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, На
следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на основание чл.
26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.л.19, ал. 4 от
ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В случая налице било накърняване на добрите нрави и
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо
до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за
кредитора. Договорът бил нищожен, като противоречащи на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП. По този начин, чрез
сключването на Договор за възлагане на поръчителство изцяло се нарушавал
принципа за добросъвестност и справедливост. Въпросната клауза и Договора
за предоставяне на поръчителство били нищожни като неравноправни по
смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не
отговаряли на изискванията за добросъвестност. Отделно от това, сумата за
поръчителство се заплащала без кредитополучателя да получава нещо
насреща, като той бил принуден да сключи този договор и то с предварително
посочено от заемателя дружество, като условие за отпускане на кредита.
Договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез него се
стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер ГПР и заобикаляне
на закона на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 от ЗЗД вр.чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника "А" ЕООД да заплати на ищеца сумата от 900 лева, заплатена по
Договор за предоставяне на поръчителство от 07.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. В писмена молба преди съдебно заседание
моли да бъде уважен иска, както е предявен. Представя списък на разноските
– за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Ответникът "А" ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Счита, че
не е налице нарушение на добрите нрави, на ЗПК или ЗЗП. Не оспорва, че
ищецът има валидно сключен Договор за потребителски кредит №
2635642/07.09.2022г., както и че задълженията по този договор са погасени. Не
оспорва сключването на незадължителен Договор за предоставяне на
поръчителство с ищеца, както и че задълженията по него са погасени и "А"
ЕООД е получило претендираните с исковата молба 900 лева. Оспорва, че
Договора за предоставяне на поръчителство е задължителен да се сключи, за
да се получи кредита. Посочва, че чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит изрично e
2
вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение,
тоест това е възможност, но не е задължение на за кредитополучателя.
Оспорва, че Договора за кредит нарушава чл. 11, ал. 1 и чл. 19 от ЗПК. В
Погасителния план към договора за кредит изрично бил посочен фиксиран
ГЛП- 39.80%, което е по-малко от 5 пъти размера на законната лихва.
Погасителния план имал изискуемото се по ЗПК съдържание с посочен брой
погасителни вноски, размер на всяка една от тях, компоненти от които е
съставена вноската. Моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователни и недоказани. Претендира заплащане на направените по
делото разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена
молба взема становище за неоснователност на предявения срещу дружеството
иск, както и прави възражение за липса на предпоставки за приложение на чл.
38 от Закона за адвокатурата, а в условията на евентуалност възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 07.09.2022г. между "К" ЕАД и Х. С. В., е
сключен договор за потребителски кредит № 2635642, по силата на който "К"
ЕАД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на
6000,00 лева и при условия посочени в договора, след одобряване на
подаденото от кредитополучателя заявление. Част от договора е и погасителен
план за 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и обща размер на
вноската. В чл. 4 от същия договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е
уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е
посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да
сключи договор за поръчителство с одобрен от "К" гарант поръчител в срок 48
часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че
в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за
разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни.
По делото не се спори, а това се установява и от писмените
доказателства, че на 07.09.2022г.- датата на сключване на договора между "К"
ЕАД и ищеца Х. С. В., последният и ответникът са сключили Договор за
предоставяне па поръчителство, по силата на който "А" ЕООД, е поело
задълженията да сключи договор за поръчителство с "К" ЕАД, по силата на
който да отговаря пред "К" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно
уговореното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство,
потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия,
съгласно Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към същия договор,
възнаграждението е било определено в размер на 5014,62 лева, платимо на 24
вноски в посочените размери. Видно от договора за поръчителство, Х. С. е
3
следвало да заплаща възнаграждението, като "К" ЕАД е овластено вместо
поръчителя "А" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор-
съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора
за поръчителство.
По делото не е спорно, че "К" ЕАД е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. От справка в търговския регистър се
установява, че кредиторът "К" ЕАД е едноличен собственик на капитала на
"А" ЕООД. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е
да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от
сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител).
По делото не се спори, че в полза на ответника "А" ЕООД е заплатено
възнаграждение в размер на 900,00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД- ответното дружество "А"
ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 900,00 лева -
представляваща заплатената от него сума по нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.чл.19, ал. 4 от ЗПК
и чл. 143 от ЗЗП Договор за поръчителство от 07.09.2022г., сключен във връзка
с Договор за потребителски кредит № 2635642/07.09.2022г.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. В случая ищецът претендира връщане на суми, платени по
нищожен Договор за поръчителство, следователно платени без правно
основание, но същият договор е сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит № 2635642/07.09.2022г., поради което по така
предявения иск подлежи на разглеждане и договорът за кредит. По отношение
на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са
специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия
не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. В конкретния случай се установи от договора, че при посочване
на ГПР в договора, не са включени разходите, извършени от
Кредитополучателя, представляващи възнаграждения за поръчителство по
договора за гаранция сключен с поръчителя "А" ЕООД. При включване на
тези разходи, ГПР който е определен в договора за кредит на 47,93 %
безспорно ще надхвърли значително ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В
конкретния случай посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В
договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от
4
потребителя. В погасителния план не е включено задължението, поето по
договора за поръчителство. От страна на търговеца е приложена
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в
т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 8877,05 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в, ал.
1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за
кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е
следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка
с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с
договора за кредит.
Същевременно според Договора за предоставяне на поръчителство,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод,
че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства. Съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл. 4 от
договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до
неговата реална промяна, защото задължава кредитополучателя да
предприеме правни действия, като се задължи с допълнителни разноски пред
дружеството поръчител. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Анализът
на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно,
че потребителят, за да не заплаща разходи за неизпълнение на задължения по
договора, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено
от кредитора юридическо лице - поръчител. Следователно от гореизложеното
се налага извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът
намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на гаранция е неравноправна, защото изискването за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя
дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което с оглед
установените данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата
около избора на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит,
5
включване на възнаграждението в погасителния план по договора за кредит и
събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството - поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор
за сключване на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя
дружество - поръчител - не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на
кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на
поръчителство от 07.09.2022 г. се явява нищожен поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е
уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той винаги
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. По силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "К" ЕАД, за което
цялото възнаграждение е поето от потребителя. Поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство, който е и икономически по- силният субект,
разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да
иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и
законна лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и
договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск при
предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова
защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Срещу
заплащането на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което е в размер на 5014,62 лева - близък до този на
получената в заем сума – 6000,00 лева, ищецът - потребител не получава
каквато и да било услуга. Ето защо, този договор се явява нищожен, като
накърняващ добрите нрави, и основателно се явява възражението на ищеца в
тази насока.
В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но
в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя,
поради което и този договор се явява недействителен като лишен от
основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в
ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това,
че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер
по отношение на договора за потребителски кредит. В случая сключеният
6
договор за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително
одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият
е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Това
обстоятелство обосновава, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, което води до значително
неравновесие между правата на потребителя на услугата и търговеца и
нарушаване на принципа на добросъвестност, от което може да се изведе
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника
"А" ЕООД искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е
основателна и следва да се уважи. Ищецът доказа при пълно и главно
доказване възложената му доказателствена тежест, а именно сключването на
договор за поръчителство, наличието на основания за нищожност, плащане на
процесната сума. В тежест на ответника бе възложено да докаже, че
процесната сума е платена на годно правно основание, което не бе сторено в
производството, а напротив доказа се по делото въз основа на събрания
доказателствен материал, че договорът за поръчителство е нищожен. Не се
спори, че ищецът е заплатил претендираната сума от 900,00 лева, като
възнаграждението по договора за гаранция и същата е постъпила в
патримониума на ответника "А" ЕООД. Ето защо, платената сума по Договор
за предоставяне на поръчителство е дадена при начална липса на основание за
плащането, поради което е като недължимо платена подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и предявеният иск за осъждане на
ответника да заплати сумата 900,00 лева – главница – недължимо платено
сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.09.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
12.06.2025г. до окончателното изплащане следва да бъде уважен.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски. По делото е договорено процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което,
възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. М. М. - АК
Пловдив. Представен е списък по чл.80 от ГПК, в който адв.М. е посочил
възнаграждение в размер на 480,00лева с ДДС. Представил е и молба, в която
излага, че ищецът е материално затруднено лице, към която са приложени и
доказателства. В случая, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г.,
адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално
представителство по граждански дела се определят при интерес до 1000 лв. е
400 лева, колкото е и претендирания размер. Но отчитайки даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС с Решение от 25.01.2024 г. по дело С -
438/2022 г., задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като същите не обвързват съда и могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнагражденията. При съобразяване
на посочените критерии, а именно - обжалваемият интерес в настоящото
производство, че по предмета на делото е формирана трайна съдебна
7
практика, делото е разгледано в рамките само на едно проведено открито
съдебно заседание, в което ищецът не се е явил лично, нито е представляван от
оказалия му безплатна адвокатска помощ адвокат, осъществил защитата му по
делото чрез подадени две идентични писмени становища, по делото са приети
само писмени доказателства и не е бил налице спор по релевантните факти,
както и че не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2014 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а последната следва
да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, че справедливо възнаграждание следва да бъде определено в размер
на 240.00 лева, с включен ДДС.
При този изход на делото ответникът "А" ЕООД следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00 лева - ДТ.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, "А" ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр. ** да върне на Х. С. В. с ЕГН **********
от с. *** сумата 900,00 лв. /деветстотин лева/, представляваща платено без
правно основание възнаграждение по нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство от 07.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.06.2025 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "А" ЕООД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление гр. **** да заплати на Х. С. В. с ЕГН ********** от с.
*** направените по делото разноски в размер на 50,00 лева - ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА "А"
ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление гр. ***** да заплати на
адв. М. В. М. от АК Пловдив, с адрес на кантората гр. ****** сумата 240,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана
безплатна правна помощ по гр. д. 470/2025г. по описа на Районен съд
Свищов.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8