Решение по дело №2050/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№_________/________________,гр.Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, IX-ти тричленен състав, в публично заседание  на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: Борислав Милачков

       Членове: М.Иванова-Даскалова

Станислава Стоева

 

 

Секретар: Пенка Михайлова

Прокурор: Александър Атанасов  

като разгледа докладваното от съдията М. Иванова- Даскалова КАНД №2050 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна против Решение №1044/01.08.2022г. постановено по НАХД №2434/2022г. на РС-Варна, с което е отменено НП №11-3670/05.05.2011г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна, с което на В.С.А. *** е наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.

В касационната жалба се твърди, че Решението на РС-Варна е постановено в нарушение на закона. Оспорват извода, че е изтекъл абсолютния давностен срок от четири години и половина след извършване на нарушението за търсене на административно-наказателна отговорност за него на лицето, на което било издадено НП. Излагат съображенията си поради които считат НП за законосъобразно издадено за нарушение на ЗКПО, което безспортно било извършено от привлеченото към отговорност лице. Молят решението на РС-Варна да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В писмени бележки упълномощеният юрисконсулт поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждането му в минимален размер по Наредба №1.

Ответникът В.С.А. *** се представлява от упълномощен адвокат, който в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на РС-Варна намира за правилно и законосъобразно. Правилно РС достигнал до извода, че в случая административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението на 01.04.2010г. Моли решението да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага Решението на РС-Варна да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН  първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона от РС-Варна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е валидно и допустимо.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона от предходната съдебна инстанция. Касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон въз основа на фактическите установявания в решението на ВРС, съгласно забраната в чл.220 от АПК за нови установявания. Въз основа на твърденията и становищата на страните, след преценка на  доказателствата , РС установил от фактическа страна, че на 20.10.2010г. при проверка в информационните масиви на ТД на НАП било установено, че В.С.А. като представляващ „Д.“ООД не подал ГДД по чл.92, ал.2 от ЗКПО за 2009г. в ТД на НАП-Варна в законовоустановения срок – до 31.03.2010г. За неизпълнение на задължението за подаване на декларацията в срока до 31.03.2010г. срещу А. бил съставен АУАН на 30.11.2010г., който му е връчен на 11.04.2011г. и той го подписал без възражения. РС установил, че въз основа на този АУАН на 05.05.2011г. Директорът на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна издал НП №11-3670, с което за неподаване в срок на ГДД за дружеството наложил на В.С.А. *** административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО. РС възприел твърденията в жалбата на А., че това НП му е връчено на 06.06.2022г. и преценил подадената срещу него на 13.06.2022г. жалба е депозирана в срок и допустима за разглеждане. Въз основа на тези фактически установявания от доказателствата по делото при правилно съобразяване на приложимите разпоредби от ЗКПО, ЗАНН и НК, РС-Варна заключил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН и с необходимото съдържание; че нарушението и обстоятелствата при които е извършено са описани в тях детайлно; че е доказано извършването на деянието от привлеченото към отговорност лице и правилно е квалифицирано като такова по чл.264, ал.1 от ЗКПО; че правилно не е приложен чл.28 от ЗАНН за нарушението и издаването за него на НП на В.А., тъй като за него в качеството на представляващ „Джеми“ООД –гр.Варна е възникнало задължението в срок до 31.03.2010г. да подаде ГДД по чл.92 от ЗКПО за отчетната 2009г. за дружеството, което не изпълнил.

РС уважил жалбата и отменил НП №11-3670/05.05.2011г., тъй като административно-наказателната отговорност на В.А. за нарушението описано в него, извършено 2010г. е погасена по давност. Този извод РС направил водейки се от постановеното в задължителното Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, че сроковете в чл.34 от ЗАНН са давностни, поради което по препращане от чл.11 от ЗАНН в производствата по ЗАНН са приложими разпоредбите за погасителните срокове в НК. На основание чл.11 от ЗАНН в решението РС приложил чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, както и чл.81, ал.3 от НК, съгласно който независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. При правилно приложение на тези норми РС направил извода, че в случая са изминали четири години и половина от извършване на нарушението, поради което към 2022г. е погасена по давност възможността за него да се ангажира административно-наказателната отговорност на извършителя му В.А..

Тези изводи настоящият тричленен състав намира за постановени при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗАНН и НП към конкретните факти и обстоятелства за деянието и предприетите процесуални действия по ангажиране на отговорността на дееца. В жалбата до ВРС А. е заявил, че НП №11-3670/05.05.2011г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна му е връчено на 06.06.2022г. Административно-наказващият орган с преписката и представителят му в съдебната фаза не оспорват този факт и не представят доказателства за връчване на НП по-рано и не правят възражения за подаване на жалбата след изтичане на срока за оспорване. В случая се касае за административно-наказателно производство по налагане на В.А. на административно наказание „глоба“ за деяние, което е извършил с бездействие и неподаване на ГДД за 2009г. в срок до 31.03.2010г., по което последното действие по ангажиране на отговорността му след съставянето и връчването на АУАН е издаването на НП на 05.05.2011г. В резултат на невръчването на НП на лицето, на което е наложена глобата, не е започнал да тече срока за обжалването му и то не е влязло в сила през изминалите 11 години до юни 2022г. През тези 11 години са изтекли преклузивните срокове в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН за ангажиране на отговорността на А. за конкретното нарушение с наложеното с НП административно наказание „глоба“. През май 2014г. е изтекъл три годишния срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК от издаването на НП на 05.05.2011г., а в началото на ноември 2014г. е изтекъл срока по чл.81, ал.3 от НК който е четири години и половина считано от датата на деянието – от началото на април 2010г. Поради това правилно ВРС е приложил тези разпоредби и постановил, че с изтичането на погасителната давност е преклудирана възможността да се ангажира административно-наказателната отговорност на В.А. за нарушението, за което е издадено НП №11-3670/05.05.2011г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-гр.Варна, поради което уважил жалбата и го отменил.

Доводите развити в касационната жалба за неправилно приложение на закона при изчисляване на сроковете в Решението на ВРС и позоваването на чл.82 от ЗАНН са неоснователни. Те са изложени и пред РС, който правилно ги отхвърлил. Сроковете в чл.82 от ЗАНН касаят изпълнението на наказанията по влезли в сила изпълнителни основания, т.е. по влезлите в сила НП, които са връчени на нарушителя и не са обжалвани в срок, както и по обжалваните НП, които са потвърдени или изменени от съда с влезли в сила съдебни решения, а конкретното НП издадено 2011г. не се установи да е било връчено на В.А. до 2022г.

С оглед изложеното не са налице основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на РС-Варна. То е постановено при правилно приложение закона, поради което касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло, а Решението на ВРС - да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на представителя на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е неоснователно. От представителя на касационния ответник не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63а, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1044/01.08.2022г. постановено по НАХД №2434/2022г. по описа на Районен съд – Варна

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.