№ 7121
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100106820 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът А. Х. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Бъкстон, ул.
******* и ответникът Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
сумата 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на повдигане на обвинението -09.04.2020г., алтернативно – от датата на подаване на
исковата молба – 28.06.2022г. до окончателното плащане, настъпили в резултат от обвинение
за извършено престъпление по чл.326, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, повдигнато по пр.пр.
No 15554/2020 г. по описа на СРП на 09.04.2020 г., по което е оправдана с Решение от
22.03.2021 г. по НАХД№ 14 938 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, НО, 23 състав,
потвърдено с Решение No 87 от 28.07.2021 г. на Софийски градски съд, НО, XIV въззивен
състав по ВАНД № 20211100601862 по описа за 2021 година.
Ищцата А. Х. С. към датата на образуване на наказателното производство и до
приключването му заемала длъжност председател на УС на Български фармацевтичен съюз -
съсловна организация на българските магистър-фармацевти, създадена със закон - Закон за
съсловната организация на магистър-фармацевтите; бивш изпълнителен директор на
Изпълнителната агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването (07.2014 -
08.2019 г.); бивш член на Комисията за оценка на лекарствените продукти към Европейската
агенция по лекарствата и бивш съветник в Националния съвет по цени и реимбурсиране на
лекарствените продукти (10.2013-07.2014 г.).
За периода, в който изпълнявала длъжността изпълнителен директор на ИАЛ и малко след
това, била програмен координатор на Световната здравна организация в България в областта
1
на достъпа до лекарствата и реимбурсиране на лекарствените продукти. Към датата на
исковата молба заема длъжност като министър на здравеопазването на Република България
по силата на Решение за избиране на Министерски съвет на Република България на Народно
събрание, обнародвано в Държавен вестник; брой: 106, от дата 15.12.2021 г., стр.2,
официален раздел.
В рамките на професионалните си компетентност, опит и обществени правомощия, в
интервю, излъчено на 07.04.2020 г. в ефира на БНТ 1, предаването „Още от деня“ в отговор
на въпроси на интервюиращия репортер П.З., изразила професионалното си мнение и
наблюдения в контекста на идентично становище на Европейската агенция по лекарствата
(ЕМА) от 06.04.2020 г. За изложеното в това предаване професионално мнение и становище,
както и за същото, изложено и в предаването на БНР „Хоризонт“ на 07.04.2020 г. с водещ
В.М. ответникът й повдигнал обвинение на 09.04.2020 г., а на 10.04.2020 г. е предявено
обвинение по чл.326, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за подаване на заблуждаващи знаци за
тревога. С постановлението за привличането й като обвиняем, ответникът взел мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 20 000лв. Размерът на гаранцията бил явно
несъразмерен с данните на обвинението за опасността на евентуалното престьпление, така и
на самото деяние и е определен без да се отчита действителното й материално положение и
фактът, че към онзи момент полагала сама родителска грижа за непълнолетното си дете, и за
пълнолетното си дете - студент в друг град. По време на обявеното извънредно положение и
съпътстващите го ограничения в пътуването в и извън страната и предвид обществената
функция, която упражнявала било ясно, че не съществува опасност да се укрие, нито е
обоснована необходимостта от налагането на мярка в подобен размер. В момента на
получаване на обвинението ищцата отказала извършване на полицейска регистрация, но
такава й била направена принудително по-късно, заради характера на повдигнатото
обвинение, за което е привлечена от ответника към наказателна отговорност. Твърди, че
извършената полицейска регистрация е в причинно-следствена връзка с повдигнатото
обвинение. Наложената мярка за неотклонение е отменена от СРС, НО, 107 с-в по НЧД№
4415/2020 г. на 16.04.2020 г.
След разглеждане от съда на НАХД№ 9134/2020 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в на
14.09.2020 г. обвинителният акт е върнат на ПРБ за уточняването му поради намерени
очевидни неясноти и неточности, препятстващи правото й на защита. Определението от
14.09.2020 г. влязло в сила, като ответникът отново внесъл в съда искане за налагане на
същото правно основание на административно наказание, с твърдението за извършено от
нейна страна на същото престъпление. При предявяване на обвинението на 10.04.2020 г.,
нито на нея, нито на защитниците, са предоставени от органа на ДП доказателства, които са
искани от тях нееднократно. По повод на повдигнатото й обвинение на 10.04.2020г. е
публикувано съобщение на официалната страница на ПРБ, където е оповестено, че е
обвинена в престъпление с висока обществена опасност, като се внушавало, че престъпният
характер на деянието е установен, което създавало недвусмислено впечатление за
извършване на престъпление с висока степен на обществена опасност на деянието, а не на
2
административно нарушение, както впоследствие е трансформирано разследването. По този
начин ищцата била набедена от ответника за особено опасен престъпник и с такъв образ е
представена обществеността чрез въпросното съобщение в сайта му. В резултат от
действията на ответника и извършените в хода на ДП процесуално-следствени действия,
ищцата била принудена да изразходва времеви, социален и емоционален ресурс, както и
ангажиране на професионални защитници в досъдебната и съдебната фаза на наказателното
и административно-наказателно преследване, при което преживяла неочакван стрес,
продължителни притеснения и унижения.
Твърди, че винаги е била изряден гражданин и уважаван член на обществото, с обществена
позиция и известност, министър на здравеопазването, преподавател, професор и специалист
в областта на обществената си и професионална компетентност в национален и
международен план, поради което процесните действия на ответника накърнили
неоснователно и незаконосъобразно правата, личното и професионалното й достойнство и
авторитет, излагайки я пред широката общественост, включително и чрез светкавичното
публикуване на позорящия факт за повдигнатото обвинение в престъпление с висока степен
на обществена опасност. Макар и да била оправдана напълно по съдебен ред, този позорен
факт е обективиран на официалната страница на ПРБ и станал достояние на широката
общественост в България и извън границите на страната. Това породило у нея усещане за
дълбока несправедливост на незаслужено причинените унижение и обида от страна на
държавата в лицето на нейните органи, призвани да съблюдават спазване на законността. В
резултат от това се влошил нейния общ здравен статус от физиологично и психологическо
естество. Причинените й неприятности донесли със себе си продължителен период на
безсънни нощи и неспокойни дни, в които, вместо обичайната и необходима концентрация,
била разконцентрирана и с отслабено внимание. Имунната й система се сринала и започнала
да боледувам по-често и сериозно. Това наложило да търси здравна помощ и да приема
лекарства, каквито до този момент никога не се налагало да приема. Това се случи
непосредствено преди очаквано от нея радостно събитие — сватбата й, което наложило
полагането на допълнителни усилия и психическо напрягане, за да не позволи това да я
помрачи.
Ответникът Прокуратурата на Република България е представил писмен отговор, в който са
изложени съображения за неоснователност на иска.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е образувано наказателно
производство срещу нея, по което е повдигнато обвинение за извършено престъпление,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда; че са причинени твърдените
неимуществени вреди в резултат от посоченото обвинение и наличието на причинно -
следствена връзка между вредите и воденото наказателно производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори и от приложеното наказателно производство се установява, че ищцата е
участвала в интервюта, излъчени на 07.04.2020 г. в ефира на БНТ 1, предаването „Още от
3
деня“ с интервюиращ репортер П.З. и в предаването на БНР „Хоризонт“ с водещ В.М., в
които изразила професионалното си мнение и наблюдения в контекста на идентично
становище на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) от 06.04.2020 г. За тези изложени
становища в интервютата ответникът й повдигнал обвинение на 09.04.2020 г., а на
10.04.2020 г. й предявил обвинение по чл.326, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за подаване на
заблуждаващи знаци за тревога по пр.пр. No 15554/2020 г. по описа на СРП.
С постановлението за привличането й като обвиняем, ответникът взел мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 20 000лв. Наложената мярка за неотклонение е
отменена от СРС, НО, 107 с-в по НЧД№ 4415/2020 г. на 16.04.2020 г.
След разглеждане от съда на НАХД№ 9134/2020 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в на
14.09.2020 г. обвинителният акт е върнат на ПРБ за уточняването му поради намерени
очевидни неясноти и неточности, препятстващи правото й на защита. Определението от
14.09.2020 г. влязло в сила, като ответникът отново внесъл в съда искане за налагане на
административно наказание на същото правно основание, с твърдението за извършено от
нейна страна на същото престъпление
Ищцата била оправдана по повдигнатото обвинение с Решение от 22.03.2021 г. по НАХД №
14938 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, НО, 23 състав, потвърдено с Решение №
87 от 28.07.2021 г. на Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав по ВАНД №
20211100601862 по описа за 2021 година.
В хода на наказателното производство на ищцата била направена принудителна полицейска
регистрация /за което е постановено определение от 20.05.2020г. по н.ч.д. №6034/2020г. на
СРС, НО, 11 състав/ заради характера на повдигнатото обвинение, за което била привлечена
от ответника към наказателна отговорност.
По повод на повдигнатото й обвинение на 10.04.2020г. е публикувано съобщение на
официалната страница на ПРБ, където е оповестено, че е обвинена в престъпление с висока
обществена опасност
По делото е прието заключение към СПЕ, съгласно което образуването и провеждането на
наказателното производство, налагането на мярка за неотклонение и публикуването на
съобщение на сайта на ПРБ са предизвикали у проф. С. възникването на Остър емоционален
стрес с последвалите от него количествени изменения в емоционална сфера, съпътствани с
вегетативни промени на соматичното й здраве - емоционална угнетеност, тревожност,
безсъние, фрустрираност на личността, нарушена концентрация и затруднено адаптиране и
функциониране в социалната, семейна и професионална среда.
Внезапната поредица от съдебни процедури и обвинения от ПРБ са я довели до фрустрация,
депремираност, настъпили са количествени промени в емоционалната й сфера -
невъзможност за концентрация ,ангажиране на съзнанието с предстоящите наказателни
процедури, безсъние, отчуждаване от обществото и близки, чувството на омерзеност от
обсъждания за висока обществена опасност на поведението й само защото е свела обективна
европейска информация
4
Често пъти провокирания Остър емоционален стрес, освен количествените изменения в
психичната сфера, провокира и соматичния статус на личността. Затова се обсъждат психо-
соматичните компоненти които личността преживява – сърцебиене, безсъние, задушаване,
флуктуиращо артериално налята, водещи до затруднено професионално, социално и
семейно функциониране. Човешкият организъм функционира в единство между психика и
соматично здраве. Страдането на една от сферите води до обостряне на симптоматиката на
нерегистрирани до тогава соматични проблеми. Преживеният интензивен емоционален
стрес при проф. С. за обсъждания период от време е довел до метаболитни проблеми
свързани с храненето, довели до драстично покачване на теглото по невротичен механизъм
на хранене. Безспорно интензивният емоционален стрес води до срив и в имунитета на
потърпевшата личност и биха могли да се регистрират гастроинтерстициални
/храносмилателни/ увреждания, абнормни кожни усещания, сексуални и менструални
оплаквания. Налице е причинно - следствената връзка на възникналите соматични проблеми
като последица от интензивно преживяния дистрес.
Налице е причинно - следствената връзка на възникналите соматични проблеми или
обострени и не регистрирани до този момент соматични заболявания като последица от
интензивно преживяния дистрес.
Не се изключва възможността някои от тези соматични състояния и разстройства да останат
като трайни нарушения .Липсват данни за същинско психично заболяване. Споделените
преживявания са предизвикали емоционален стрес с последваща Протрахирана
адаптационна реакция, които са преходни /количественни/ промени със соматофобни
преживявания и временно са нарушили семейното, социално и трудовото й функциониране.
Не са оставили траен отпечатък на личността. Същата е успяла да се адаптира в
нововъзникналата ситуация с хомеопатична медикаментозна терапия и активна подкрепа от
приятели и близките й.
Събрани са свидетелски показания на св. М.ов и св.С., които установяват, че ищцата трудно
и емоционално негативно е преживяла както обвинението, така и последвалите съдебно-
наказателни процедури. Била е способна да работи съсредоточено и интезивно, а след
повдигане на обвинението станала разсеяна, напрегната, нервна, притеснена, изглеждала
недоспала. В първите дни била изцяло ангажирана с наказателното производство, което
нарушило работния й график. Била уважаван член на обществото, професор и преподавател,
а при полицейската регистрация била третирана като престъпник. Били й извършени
проверки от множество институции АДФИ, КОНПИ и НАП. Започнала да пие лекарства „за
нерви“ и била в пълен психически срив. Изпаднала в ужас, като разбрала, че й е определена
гаранция от 20 000 лева. Прекъснала общуването с част от приятелите си, напълняла, спряла
да пише научни публикации, преди водела лекции и в частни фирми, но след обвинението
тези ангажименти престанали. Според св. Себрезов и към момента ищцата не се е
възстановила напълно.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: „държавата отговаря за вредите, причинени на
5
граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.“
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и заключение към СПЕ, които
съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви.
Съдът намира, че в случая оправдаването на ищцата по повдигнатото обвинение с Решение
от 22.03.2021 г. по НАХД № 14938 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, НО, 23
състав, потвърдено с Решение № 87 от 28.07.2021 г. на Софийски градски съд, НО, XIV
въззивен състав по ВАНД № 20211100601862 по описа за 2021 година, обосновава
отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени й вреди от
неоснователно обвинение, като са налице и останалите предпоставки за това, а именно -
настъпили за лицето болки и страдания и причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и вредите.
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение
и стрес от висящото обвинение, от дискредитирането й пред нейните семейство, приятели,
студенти и колеги.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, за
което се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства -
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, взетата мярка
за процесуална принуда, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца.
В случая относно размера на обезщетението следва да се съобразят характерът на
обвинението – за леко престъпление, за което е предвидено наказание лишаване до 2г.,
продължителността на наказателното преследване от момента на привличането като
обвиняем 09.04.2020 г.до оправдаването по повдигнатото обвинение с Решение № 87 от
28.07.2021 г. на Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав по ВАНД №
20211100601862 по описа за 2021 година, първоначално определената мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 20 000 лева, настъпилите последици в личния
живот на ищцата – притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в деяние,
което не е извършила, душевните болки и страдания, които е търпяла във връзка с това
обвинение, за което е оправдана, сериозните последици за физическото и психическото й
състояние, както и нарушаването на отношенията в семеен и професионален план.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 30
000лв.
По отношение на претенцията за законна лихва следва да се посочи, че периодът, за който се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва е от датата на влизане в сила на
оправдателното решение, а не от дата на постановлението, с което ищецът е привлечен като
обвиняем – в този смисъл е т.4 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, както и, например,
6
определение № 387 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6675/2013 г., III г. о., ГК. В исковата
молба искането за присъждане на законна лихва е направено алтернативно – претендира се
законната лихва от датата на повдигане на обвинението - 09.04.2020г. или от датата на
подаване на исковата молба – 28.06.2022г. до окончателното плащане. Предвид принципът
на диспозитивното начало и алтернативно направеното искане с посоченото съдържание,
съдът следва да присъди законна лихва от датата на исковата молба – 28.06.2022г.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в настоящото производство в
размер на 10лв. държавна такса и 6250 лева за платено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. Направено е възражение за прекомерност.
В случая цената на иска е в размер 70 000лв., като съгласно чл.7, ал.2, т. 4 НМРАВ
минималното възнаграждение е в размер на 6250лв.
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение
по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г., националният закон задължава съда да отхвърли
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е
уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора,
до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
В случая следва да се отчете, че настоящото производство не разкрива отклонения от
нормалния ход на делата по сходни казуси, както и по отношение на фактическата и правна
сложност или по отношение на по-голям от обичайния обем от извършени
съдопроизводствени действия. Според настоящия състав, при това положение не е
оправдано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по-малък или по-голям от
този, представляващ минимума по НМРАВ. Предвид изложеното, съдът взима предвид,
както нормите на чл.10, ал.3 ЗОДОВ /относно правото на страната на разноски за адвокатско
възнаграждение/, на чл.78, ал. 5 ГПК, на чл.7, ал.2, т. 4 НМРАВ и решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по дело С-438/22 г., така и обстоятелството, че претендираното възнаграждение е
минималното по НМРАВ и размерът му не води до извод, че трудът на адвоката е
съществено надценен и съответно – не следва да бъде намаляван. Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да се присъдена сумата 2682,86 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. ******* да плати А.
Х. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Бъкстон, ул. *******, сумите:
- 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от обвинение за
извършено престъпление по чл.326, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, повдигнато по пр.пр. №
15554/2020 г. по описа на СРП на 09.04.2020 г., по което е оправдана с Решение от 22.03.2021
г. по НАХД№ 14 938 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, НО, 23 състав,
потвърдено с Решение № 87 от 28.07.2021 г. на Софийски градски съд, НО, XIV въззивен
състав по ВАНД № 20211100601862 по описа за 2021 година, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.06.2022г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 30 000лв. до предявения размер от 70 000лв.
- 2682,86 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8