Решение по дело №1087/2023 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

2. Образувано по жалба, предявена от И. И. П., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Величково, [улица], общ Пазарджик, обл. Пазарджик с посочен съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], адв. Л. М., срещу Заповед № Л-1135 от 19.10.2023г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която за нарушение на чл. 16, чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 64 във връзка с чл. 3, т. 6 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР, на мл. инспектор И. И. П., на длъжност надзирател І степен в Затвор Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

 

3. Жалбоподателят счита оспорената заповед за издадена при съществени нарушения на административно производствени правила, издадена и в противоречие с материалния закон, при липсата на безспорна установеност на всички елементи от обективната страна на вмененото нарушение.

П. оспорва да е отправял обидни думи и извършил действията : да е хванал служителя Б.за гушата, двамата да са се бутали и боричкали, да са падали върху бюрото на пост № 2, да са били разтървани от колеги, така както са описани в процесната заповед.

Поддържа се, че в заповедта не са посочени конкретните нарушения, които П. е извършил, а само декларативно са изписани нормите на Етичния кодекс. Според жалбоподателя, липсата на мотиви на административния акт относно всички посочени в чл. 210, ал.1 от ЗМВР обстоятелства, съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му.

Счита се, че при издаване на заповедта, наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл. 206. ал. 2 ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяната . Според жалбоподателя, в случая е нарушено правилото на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.

Счита се също така, че дисциплинарно наказващия орган, не е изпълнил и задължението, установено в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В тази насока се сочи, че в заповедта липсват каквито и да било мотиви и съображения, защо е наложено наказание „порицание“, а не предвидената по-лека форма като „мъмрене“.

Иска се процесната заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Началник на Затвора Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Русчев е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи обективирани в оспорената заповед. За необосновани се считат твърденията в жалбата, че в заповедта за наказание лисва посочване на мястото на нарушението, както и доказателствата въз основа, на които е установено нарушението.

Сочи се, че в хода на извършваната проверка, П. е самокритичен, като дава „…искренни…“ обяснения, които кореспондират с безспорно установената по случая фактическа обстановка.

Поддържа се, че в заповедта, началника на затвора много ясно е посочил, че е наложил наказанието след като е изслушал служителя мл. инспектор П..

Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

 

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. Със Заповед № 1020 от 13.09.2023 г. на изпълняващ длъжността Началник Затвора Пазарджик, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредено, да бъде извършена проверка на постъпили данни за евентуално допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР от мл. инспектор И. П. по време на наряда на 25.08.2023 г. Назначена е поименно дисциплинарна комисия, с председател гл. инспектор Филипов.

 

7. В хода на проверката е представено Сведение № ИВ-1654 от 18.09.2027 г. от И. И. П., в което е заявено, че на 25.08.2023 г. е бил почиваща смяна на КПП 1, като в присъствие и с разрешение на дежурен главен надзирател се почерпили от донесената почерпка от мл. инспектор С. П.. Жалбоподателя сочи, че „.. с колегата мл. инсп. И. Б. се шегувахме като всеки път, не сме се били, удряли, обиждали или нещо подобно, което да доведе до неприятни ситуации или да попречи да си изпълняваме служебните задължения в случая или занапред. Сборичкахме се на шега и по разпореждане на ДГН г-н Найденов постовите се върнаха по постовете и изпълняването на служебните задължения и носенето на службата продължи нормално…“.

 

8. По административната преписка са приложени Ежедневна ведомост и Кадрова справка относно мл. инспектор И. П., от която е видна, че от момента на назначаването му като служител в Затвора Пазарджик на 25.11.2013 г., не е наказван и не е награждаван, като на последната оценка на постигнатите резултати за периода 01.12.2022 г. до 31.05.2023 г. е получил отлична оценка.

Приложен е и CD съдържащ видеозапис от системите за наблюдение в Затвора Пазарджик за периода от 21:00 часа до 22:15 часа на 25.08.2023 г.

 

9. За резултатите от осъществената проверка от назначената дисциплинарна комисия е изготвена Обобщена справка № ИВ-1754 от 03.10.2023 г., в която е посочено, че от системите за видеонаблюдение между 21:00 часа до 22:15 часа на 25.08.2023 г. се установява, че мл. инспектор П. е в района на пост № 2, на първи етаж, като е седнал окол бюрото на пост № 2 и с останалите служители се черпят със сладки и безалкохолно по повод раждането на дете на мл. инспектор С. П.. Около 22:13 часа възниква словесна разправа /употреба на обидни думи/ между мл. инспектор И. И. Б. и мл. инспектор И. И. П.. Причината за саморазправата е че мл. инспектор П. е споменал, че някои колеги си взимат болнични без основателна причина и е посочил с ръка мл. инспектор Б.с думите „е такива педераси да знаят“, вследствие на което мл. инспектор Б.му прави забележка и го нарича “мърльо“. С. П. става от стола и хваща служителя Б.за гушата и двамата започват да се бутат и боричкат и политат върху бюрото на пост №2 , а около тях пада стол, след което са разтървани от колеги и ситуацията е приключена.

Счетено от дисциплинарната комисия е, че чл. инспектор П., в качеството си на длъжностно лице, виновно е нарушил чл. 16, чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 64 във връзка с чл. 3, т. 6 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Прието е, че действията на П., съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т 2 от ЗМВР.

Посочено в справката е още, че „…. В хода на извършваната проверка същият е самокритичен, като не дава искренни обяснения, които кореспондират с безспорно установената по случая фактическа обстановка, установена по данните събрани от други източници /видеонаблюдение /….“.

Върху въпросната справка, П. саморъчно е отбелязал, че е запознат с нея на 03.10.2023 г., че не се намира в законоустановен отпуск и че е запознат с правото си, в срок от 24 часа да внесе допълнителни пояснения.

 

10. В рамките на тази хронология е издадена процесната Заповед № Л-1135 от 19.10.2023г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която за нарушение на чл. 16, чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 64 във връзка с чл. 3, т. 6 от Етичния кодекс, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР, на мл. инспектор И. И. П., на длъжност надзирател І степен в Затвор Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Обстоятелствената част на оспорената заповед се свежда до буквално възпроизвеждане на твърденията, изложени в Обобщена справка № ИВ-1754 от 03.10.2023 г., като единствено е коригирана, явната грешка в становището, че П. „…не дава искренни обяснения…“, като е посочено, че той всъщност „…дава искренни обяснения …“, които кореспондирали с „…безспорно…“ установената по случая фактическа обстановка.

 

V. За правото:

 

11. Според чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.

Въпреки, че по делото не се представи Класификатора на длъжностите в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и нейните териториални служби, утвърден от министъра на правосъдието, по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, от Постановление № 184 на министерски съвет от 23.08.2012 г. за привеждане в съответствие на длъжностите на служителите по Закона за Министерството на вътрешните работи, ранговете на служителите по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ от резерва и по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" от резерва със званията на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България(в редакция от ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.), може да се направи обоснован извод, че „началник на затвор“ е ръководна длъжност по смисъла на прежде цитирания текст от ЗМВР.

Това ще рече, че процесната заповед е издадена от надлежен дисциплинарно наказващ орган.

 

12. Според чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Съответно, според чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като съответно - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

Както се посочи в предходния раздел на решението, дисциплинарното производство е сложено в ход със Заповед № 1020 от 13.09.2023 г. на изпълняващ длъжността Началник Затвора Пазарджик, оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 19.10.2023г.

Това ще рече, че издаването на заповедта на 13.02.2023 г. е сторено в рамките на двумесечния срок

 

13. Относно възприетите от дисциплинарната комисия и от наказващия орган факти, следва да се констатира, че те не са нито „безспорни“, нито пък „кореспондират“ с дадените от П. обяснения.

Както се посочи в т. 7 от настоящото решение, П. изрично е отрекъл с мл. инсп. И. Б. да са си разменяли обидни думи, като твърди, че двамата са се шегували и всъщност сборичкването им е било също на шега.

В този контекст се констатира, че по делото липсват каквито и да е доказателства, П. и Б.да са си разменяли фразите „…е такива педераси да знаят…“ и “…мърльо…“, както се твърди в оспорената заповед.

На представения по делото видеозапис е видно, че между двамата е имало съвсем краткотраен физически контакт, но доколкото записа е без звук, не е възможно да се установи, че преди това, те са си разменили въпросните реплики.

Всъщност освен без звуковия видео запис и обясненията на П., други доказателства не са събрани в хода на дисциплинарното производство. Не са събрани обяснения нито от другия участник в твърдения инцидент мл. инсп. И. Б., нито пък от останалите служители, които са присъствали на място.

Казано с други думи, в случая не е възможно да се формира еднозначен и несъмнен извод, че фактите и обстоятелствата са се проявили, така, както са описани в обстоятелствената част на процесната заповед.

 

14. На следващо място, съобразно изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Тук е необходимо да се поясни, че обясненията които безусловно трябва да бъдат изискани от дисциплинарно наказващия орган и които служителя има право да даде по реда на чл. 206, ал. 1от ЗМВР са различни от допълнителните обяснения, които привлечения към дисциплинарна отговорност служител има право да даде по реда на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР( в този смисъл виж Решение № 467 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018 г., V о., докладчик председателят Д. Д.).

В случая, нито се твърди, нито пък се установява, дисциплинарно наказващия орган да е поканил и изслушал жалбоподателя или пък да е приел неговите писмени обяснения по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Това представлява съществено нарушение на административно производствените правила, засягащо в значителна степен правото на лицето на участие и защита в производството.

 

17. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се съобрази, че според чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Императивното изискване на закона за точно и конкретно обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично, доколкото налагането на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност по отношение на конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които същият следва да претърпи, очевидно във всички случаи засягат в съществена степен неговата правна сфера.

В случая обаче, дисциплинарно наказващият орган, макар формално е изложил приетите за установени от него факти и обстоятелства, не формирал ясни и конкретни съображение относно кой да е от критериите посочени в закона за определянето по вид и размер на процесното дисциплинарно наказание.

По никакъв начин не е съобразено обстоятелството, че в процесният случай става реч за едно единствено нарушение, евентуално допуснато в работата на П., както и че в резултат от същото не са настъпили никакви вредни последици.

Не се твърди и не се установява, П. да е допускал каквито и да е други нарушения при осъществяване на служебната си дейност, нито пък да са му налагани някакви други дисциплинарни наказания.

При това положение, съвършено неясно е защо, при липсата на каквито и да е други нарушения, констатираното едно единствено нарушение на служебните задължения, свързано с твърденият инцидент с мл. инспектор Баладжов, както и че от това евентуално деяние не са настъпили каквито и да е негативни последици, дисциплинарно наказващия орган е счел, че е необходимо на жалбоподателя да бъде наложено именно дисциплинарно наказание „порицание“ по чл. 199 от ЗМВР, а не например „мъмрене“ по чл. 198 от ЗМВР, което е най-леко по степен или пък да приеме, че случая е инцидентен и не може да бъде вменен изцяло във вина на П., поради което не следва да се пристъпва към прилагането на такава радикална мярка, а именно налагане на дисциплинарно наказание.

 

V. За разноските:

 

15. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представения списък се констатираха в размер на 9100,00лв.,

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-1135 от 19.10.2023г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която за нарушение на чл. 16, чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 64 във връзка с чл. 3, т. 6 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР, на мл. инспектор И. И. П., на длъжност надзирател І степен в Затвор Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, София да заплати на И. И. П., [ЕГН], с постоянен адрес с. Величково, [улица], общ Пазарджик, обл. Пазарджик сумата от 910,00(деветстотин и десет) лева, представляваща сторени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.