№ 598
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500919 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
С решение № 260 от 22.08.2025 г., постановено по гр.д. №
217/2025 г. по описа на РС-Костинброд, е уважена молбата на К. В. Н.,
ЕГН **********, живуща на адрес с. П., ул. Б. № .. за издаване на
заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие, с
налагане на мерки по отношение на Л. И. З. с ЕГН: ********** за
осъществени от него актове на психично насилие на 16.03.2025 г. и на
04.05.2025 г. спрямо молителката. На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН, Л. И. З., ЕГН ********** е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие от всякакъв вид по отношение на К.
В. Н., ЕГН **********, живуща на адрес с. П. , ул. Б. № ... На
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на ответника е забранено да се
приближава на по-малко от 100 метра от К. В. Н., ЕГН **********, от
обитаваното от нея жилище на адрес: с. П. , ул. Б. № .., от местата за
1
социален отдих, както и от месторабота за срок от седем месеца,
считано от връчване на заповедта за незабавна защита на 19.03.2025 г.
На основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН е определено временно
местоживеене на децата Р. Л. З., ЕГН ********** и И. Л. З., ЕГН
********** при майката К. В. Н., при режим на лични срещи на Л. И.
З. два пъти в месеца, а именно:през почивните дни събота и неделя на
първа и трета седмица от месеца, от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота,
както и за същото време в ден неделя, при което децата ще се вземат и
връщат в дома на майката, което може да се извършва и от близък
роднина на ответника или друго лице, одобрено от майката. Под първа
седмица на месеца се разбира последователността от седем дни, които
започват с ден понеделник, който е дата от месеца. С постановеното
решение Л. И. З. е осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Костинброд държавна такса в размер на 25.00 лева.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Л. И. З. с доводи за
неправилност, незаконосъобразност, постановено при съществени
процесуални нарушения. Изложено е, че представената декларация е
обща и лишена от конкретика, а по отношение на наведеното ново
събитие такава не е представена. Районният съд засегнал въпроси,
свързан с местоживеене и режим на лични отношения на децата,
които са извън предмета на производството по ЗЗДН и могат да се
решават единствено по реда на СК. В тази част счита, че решението е
недопустимо. В решението съдът не наложил мерки спрямо децата и
не било посочено, че спрямо тях е извършено домашно насилие, но
въпреки всичко определил режим на лични отношения. По изложените
съображения, моли решението да бъде отменено и постановено друго,
с което производството бъде прекратено като недопустимо, при
условията на евентуалност молбата за защита да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски за двете
инстанции.
2
В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не
e постъпило становище от молителката.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
въззивника Л. И. З. се явява лично и с адв. М. като поддържа
въззивната жалба. Въззиваемата страна К. В. Н. се явява лично и в
качеството си на законен представител на децата Р. Л. З. и И. Л. З. и с
адв. П. като оспорва въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна, срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Постановеното решение е валидно и допустимо като не са
налице основания за прекратяване на производството в какъвто аспект
са възраженията във въззивната жалба.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
молителката К. В. Н., в която е изложила, че е подложена от дълги
години на тормоз от Л. И. З., с когото живеела на семейни начала.
Тормозът бил упражняват и върху децата Р. Л. З., ЕГН ********** и
И. Л. З., ЕГН ********** ежедневно – крещял, псувал обиждал в
тяхно присъствие. На 12.03.2025 г. дъщерята на молителката Р. З. били
при баща си и се молила да я вземе, а ответникът в продължение на 45
минути изпаднал в истерия по телефона. За друг случай на 16.03.2025
г. молителката съобщила тел.112, като адреса бил посетен от полицай
от РУ-Костинброд. По нейни данни на посочената дата около 13,10 ч.
Л. З. посетил дома й, блъскал и крещял пред входната врата като
стресирал децата, но при пристигане на органите на реда, З. не бил
установен. С допълнителна молба от 12.05.2025 г. молителката е
3
изложила, че на 04.05.2025 г. позволила на бащата да вземе децата,
извън определения график, след което започнал да изпраща
съобщения, съдържащи нападки и обиди. При връщането на децата
ответникът започнал да крещи със следните думи и изрази: „Виж се
какво правиш нещастницо! Съсипа децата, изрод мръсен. Ще ти
откъсна главата, изрод!“.
Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена
заповед за защита като са наложени конкретни мерки.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от
домашно насилие от лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, както и от
лице, от което има дете. Не е спорно, че молителката К. В. Н. е
съжителствала с ответника Л. И. З., а И. Л. З. и Р. Л. З. са техни деца,
поради което молбата е процесуално допустима, депозирана срещу
ответник, легитимиран да отговоря по така предявената молба за
защита, съобразно чл. 3, т. 2, т.3 от ЗЗДН.
Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Следователно, в
4
случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че
спрямо молителката и децата са били извършени конкретни действия
от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като
домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита К. В. Н. е депозирала декларация по чл. 9
ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея и децата е бил
извършен акт на домашно насилие от Л. И. З. на 16.03.2025 г., за което
сигнализирала на тел. 112. Изложено е също така, че ответникът
прилага тормоз не само върху нея, но и върху децата – крещи, псува,
обижда, казва, че ще й откъсне главата, настройва децата срещу нея.
Подслушва я и нарушава личното й пространство. Неоснователни са
възраженията в жалбата, че по отношение на наведеното ново събитие
не била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С
измененията на ЗЗДН / ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./
представянето на такава декларация не е задължително.
Приложена е справка за съдимост на ответника и справка, от
които се установява, че същият е осъждан като има и висящи
прокурорски преписки по обвинения за други престъпления.
По делото е постъпил социален доклад на ДСП-Костинброд,
според който молителката и ответника са били заедно от около осем-
девет години, но нямат сключен граждански брак. Фактическата им
раздяла е от януари 2025 г. Майката споделила, че често била
обиждана от Л. З. в присъствието на децата. По думите на
педагогическия персонал не е наблюдавана промяна в поведението на
И. и Р..
Изявлението за съществуването на определен кръг от факти,
което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера
на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от
акт на домашно насилие. Наказателната отговорност за деклариране
на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на
декларацията съответната доказателствена стойност в производствата
5
по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид
писмено доказателство се налага извод, че след като декларацията е
подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя установява релевантни
за спора факти (място, време, начин и от кого е извършен акта на
насилие) и е част от доказателствената съвкупност. Т. е. декларацията,
изходяща от молителката е допустимо доказателствено средство
съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като в настоящия случай не са събрани
други доказателства, които да оборват доказателствената сила.
От разпита на св. Д. Ф. се установява, че познава молителката К.
от м. септември на 2024 г. В началото на м. май по време на
телефонен разговор между молителката и нея, К. чула Л. да крещи
„Ненормалнице, нещастница, ще ти откъсна главата, нещо такова“. К.
казала на свидетелката, че има проблем, конфликтна ситуация и ще се
чуят по-късно. К. споделяла, че е подложена на психологически
тормоз от Л., който се изразявал в заплахи и обиди. Оплаквала се още
от настройване на всички срещу нея. През месец март К. открила
проследяващо или подслушвателно устройство в автомобила си,
закрепено до шофьорското място, под седалката.
От разпита на св. С. Д. се установява, че се познава от 8-10 г. с Л.
З., а с К. от 2-3 години. Л. и К. били в прекрасни отношения, до
момента, до който Л. разбрал, че тя има авантюра с жена. Най-
големите опасения на Л. били да не вкара децата в такива среди.
Свидетелят не е присъствал на случки, при които Л. е отправял
някакви обиди към нея.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за установеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита.
Събраните за целта доказателства установяват по категоричен
начин конфликтни отношения между молителката К. Н. и ответника
Л. З..
6
За начина на извършване на насилието следва да се кредитира
посоченото от молителката в молбата, което се подкрепя от
показанията на св. Д. Ф., която е възприела отправените думи на
ответника към молителката на 04.05.2025 г., макар и в телефонен
разговор. Показанията на св. Ф. са последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви. Подкрепят се от останалия събран
доказателствен материал по делото - постъпил сигнал от К. Н. на тел.
112, в 20,18 ч.
Самостоятелният анализ на събрания доказателствен материал,
извършен от въззивния съд по отделно и в съвкупност, обосновават в
нужната степен извършването от ответника на сочените от молителите
актове на домашно насилие. Л. З. е осъществил насилие спрямо
молителката, психическо и емоционално.
Ответникът Л. З. не е оборил обстоятелствата и фактите
изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, която съдържа
доказателства за релевантните за производството факти. Съдържа
надлежно описание на декларираните актове на домашно насилие,
извършени от ответника, съдържа и доказателства относно
авторството. Описаното в молбата от 12.05.20205 г., за събитията от
04.05.2025 г. хармонира отлично с показанията на свидетеля Ф.. Те са
логични, последователни, свидетелят съобразно възприятията си
конкретно отговаря на поставените въпроси и изяснява фактическата
обстановка. Показанията на св. С. Д. не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка.
Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно
поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на
емоционално насилие, неговото достойнство и трезво мислене.
Вербалната агресия съставлява използване на негативни думи – обиди
и закани, агресивна интонация – викове и крясъци, както и
предизвикващи послания за определено поведение. Към психическото
7
насилие под формата на емоционално такова /като подвид на
психическото насилие според ЗЗДН, доколкото емоционалното не е
посочено като отделна форма на насилие/ спадат и преследването -
дебнене, чакане в жилището или работното място, редовно и
нежелано обаждане или изпращане на текстови съобщения или
електронна поща, контрола над жертвата какво прави, с кого говори,
къде ходи, забрана на срещи с приятели и роднини, ограничаване на
излизанията.
Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат –
негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно
насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на
извършителя да въздейства негативно върху психическото
спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея
уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите
стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са
задължителни за квалификация на деянието като психическо и
емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
От събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност се
установява, че спрямо молителката К. Н. е извършен акт на домашно
насилие от Л. З.. Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът
не наложил мерки спрямо децата и не било посочено, че спрямо тях е
извършено домашно насилие, но въпреки всичко определил режим на
лични отношения. Това е така, тъй като наложените мерки не
противоречат на интереса на децата като същевременно
местоживеенето на децата е определено при пострадалия родител, за
да не стават техните отношения източник на нови прояви на насилие и
ескалиране на напрежението между тях. В мотивите на решението РС-
Костинброд изрично е посочил, че е въпрос на добра воля на двамата
родители да решат въпросите за упражняването на родителските права
било със споразумение или по реда на чл. 127, ал. 2 ГПК.
При определяне на мерките РС-Костинброд правилно е отчел и
8
предходните осъждания на ответника и висящи преписки по
обвинения в извършване на престъпления.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице
условията по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде
заповед за защита.
Конкретно наложените мерки и срокът им настоящият състав
намира за подходящи и адекватни за постигане на възпиращ и
превантивен ефект спрямо ответника, съобразено с тежестта на
осъществената от него проявна форма на насилие.
В конкретния случай се касае за упражнено психо-емоционално
насилие пряко върху молителката, в присъствието на двете деца /на
04.05.2025 г./, което се отличава с интензитет на въздействие върху
пострадалите лица.
Въззивният съд споделя изцяло и препраща към мотивите на
районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските:
Разноски не са претендирани от ответника по въззивна жалба.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателя Л. И. З. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 от 22.08.2025 г., постановено
9
по гр.д. № 217/2025 г. по описа на РС-Костинброд.
ОСЪЖДА Л. И. З., ЕГН ********** от гр. К., ул. „К. Б.“ № .. да
заплати по сметка Софийски окръжен съд държавна такса в размер на
12,50 лева /дванадесет лева и петдесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10