Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.03.2022
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Алексиева
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 5265 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 06.01.2021
г. по гр.дело № 12352/20 г., СРС, I ГО,
47 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
срещу Т.И.С., ЕГН ********** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че Т.И.С., ЕГН **********
дължи на „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
сумата от 1621,88 лева главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.10.2015г. до м. 07.2018г. за реално потребена енергия, отразена в
общи фактури, 298,56 лева лихва за
забава за периода от 01.12.2016г. до 22.10.2019г., 46 лева главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г. и
10,16лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.10.2016г. до 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -31.10.2019г. до
окончателното й плащане, като е отхвърлил
иска за установяване дължимост на главницата за топлинна енергия до пълния
предявен размер от 1621,88 лева до 1946,26лева. Осъдил е Т.И.С., ЕГН ********** да заплати
на "Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски в размер на 553,72 лева в
исковото и 82,30 лева в заповедното
производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******* на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адвокатС.К.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 42,85 лева.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата
Т.И.С., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокатС.К. от САК, със съдебен адрес: *** в частта, в която съдът е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу Т.И.С., ЕГН ********** обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК
във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че Т.И.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата
от 1621,88 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от м.10.2015г. до м. 07.2018г.
за реално потребена енергия, отразена в общи фактури, 298,56 лева лихва за забава за периода от 01.12.2016г. до
22.10.2019г., 46 лева главница за разпределение на топлинна енергия за периода
от м.09.2016г. до м.04.2018г. и 10,16лева лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2016г. до 22.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК -31.10.2019г. до окончателното й плащане, както и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Същите могат да бъдат
групирани в три насоки: 1. съдът не е приложил тригодишната погасителна
давност, тъй като заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 от ГПК е подадено на
30.10.2019 г., а претендираният период е от м.10.2015 г. до м.07.2018 г., 2. „Т.С.“
ЕАД няма никакво основание да претендира суми за дялово разпределение, тъй като
дяловото разпределение се води от друго ЮЛ, а именно „Т.“ ООД и 3.
Претендираните суми за лихва не се дължат, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството
или по друг начин, респ. не е установил изпадането в забава на „ответниците“ за
този период.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част. Претендира разноски за първата и настоящата
инстанции, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Въззиваемото
дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** 23 Б оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач „Б.Б.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Т.И.С., ЕГН **********
за признаване за установено, че ответникът в
качеството си на потребител на топлинна енергия дължи заплащането за
потребената ТЕ за следните суми: сумата от 1946,26 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.10.2015г. до м. 07.2018г. за реално потребена енергия, отразена в общи
фактури, 298,56 лева лихва за забава за периода от 01.12.2016г. до
22.10.2019г., 46 лева главница за разпределение на топлинна енергия за периода
от м.09.2016г. до м.04.2018г. и 10,16лева лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2016г. до 22.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното й плащане.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по основание и
размер. Направено е възражение за давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило
становище по предявените искове.
От правна страна:
От представения по делото договор за продажба на недвижим имот оформен в нот.акт №181/2000г.
се установява, че ответницата е собственик на описания в исковата молба
топлоснабден имот от 11.08.2000г. С молба-декларация от 05.01.2001 г., същата е
заявила желание за откриване на партида на нейно име за доставка на топлинна
енергия в описания в исковата молба топлоснабден имот за тричленно семейство.
Не са ангажирани доказателства да е настъпила промяна на обстоятелствата,
посочени в молбата от 05.01.2001 г., поради което следва да се приеме, че
потребител на топлинна енергия в процесия имот е ответницата, която дължи
заплащане на потребената в топлоснабдения имот ТЕ.
По делото е била
приета съдебно-техническата експертиза, от чието заключение се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на
изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната
станция в етажната собственост, където се намира топлоснабденият имот. Ето
защо, по делото е установено потребяване на топлинна енергия, доставена от
ответника, през процесния период.
От приетата съдебно-счетоводната
експертиза се установява размера на доставената топлинната енергия/ТЕ/, а
именно: размерът на дължимата главница е 1621,88лева за топлинна енергия, 46 лева
главница за дялово разпределение, 297,81лева законна лихва върху главницата от
датата на изпадане на забава в плащането на всяка една фактура до 22.10.2019г.
и 10,16 лева лихва върху главницата за дялово разпределение.
Относно направеното
възражение за давност по отношение на главницата, настоящата инстанция намира
същото за основателно.
Заявлението за
издаване на ЗИ по ч.410 ГПК е подадено на 30.10.2019 г., а претенцията е за периода м.10.2015 г. до
м.07.2018 г. При прилагането на 3-годишната погасителна давност, погасени по
давност са вземанията от м.10.2015 г. до м.08.2016 г., а непогасени по давност
са вземанията от м.09.2016 г. до м.07.2018 г. включително на стойност от
1369,13 лв., след извършване на съответното изчисление. Решението следва да
бъде отменено в частта, в която е признато за установено, че ответницата дължи
главница над 1369,13 лв. до 1621,88 лв.
и за периода м.10.2015 г. до м.08.2016 г., като се отхвърли иска за сумата
от 252,75 лв. и за периода от м.10.2015
г. до м.08.2016 г.
Относно развитите доводи, че претендираните суми за лихва не се дължат, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството
или по друг начин, респ. не е установил изпадането в забава на ответницата за
този период, то тези доводи са неотносими към процесния период. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че за процесния
период са били в сила две ОУ, тези от 03.02.2014 г. и тези в сила от
11.07.2016 г. Според общите условия от 2016 г., по-точно чл.33, ал.2, „Клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.“ При тази редакция на новите ОУ, въобще не става въпрос за публикуване
на сумите в сайта на дружеството, поради което, съдът намира изложените доводи
за неотносими към предмета на спора. Относно размера на лихвите, то и при
изчисление по реда на чл.162 ГПК се получава по-голям размер от претендирания, поради което следва да
бъде приет претендираният такъв.
Относно
дължимостта на сумите за дялово разпределение, които според процесуалния представител на въззивника/ответник не
се дължат, тъй като тъй като дяловото разпределение се води от друго ЮЛ,
а именно „Т.“ ООД, а не от „Т.С.“ ЕАД, настоящата инстанция излага следните
мотиви:
Като начало, ФДР в настоящето производство е не „Т.“ ООД, а „Б.Б.“ ЕООД. По същество, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че
редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата
договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение , а по силата на чл.
13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество
за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто
- потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само
цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща
на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора
между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за
задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за
дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
По отношение на разноските:
За заповедното производство направените разноски са от
96,02 лв., които и съобразно уважената част от исковете възлизат на 71,05 лв.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски в
полза на „Т.С.“ ЕАД за заповедното производство над 71,05 лв. до 82,30 лв.
За исковото производство разноските са в размер от 646,01
лв., които и съобразно уважената част от исковете възлизат на 478,04 лв. Решението следва да бъде
отменено в частта, в която е осъдена ответницата да за плати на ищцовото
дружество разноски за исковото производство над сумата от 478,04 лв. до присъдените 553,72 лв.
За адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на ответницата се следват разноски според отхвърлената част върху сумата от 300
лв., които възлизат на 78 лв.“Т.С.“
ЕАД следва да доплати адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
ответницата за първата инстанция в размер още на 35,15 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За
настоящата инстанция, въззивницата/ответница е направила разноски за държавна
такса от 40 лв., които и съобразно отхвърлената част възлизат на 10,40 лв., платими от „Т.С.“ ЕАД.
За
процесуалния представител на въззивницата/ответница се следва адвокатско
възнаграждение от 350,66 лв. определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
направеното възражение за прекомерност,
което и съгласно отхвърлената част възлиза на 91,17 лв.
За
въззиваемото дрежество се следва юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.,
което и съгласно уважената част възлиза на 74
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
от 06.01.2021 г. по гр.дело № 12352/2020
г. на СРС, I ГО, 47 с-в в частта, в която съдът е признал за установено по предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
срещу Т.И.С., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД, че Т.И.С., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата от над
1369,13 лв. до присъдените 1621,88 лв. и за периода м.10.2015 г. до
м.08.2016 г., както и в частта, в която е осъдил
Т.И.С., ЕГН ********** да заплати на
"Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски в размер над 71,05 лв. до
82,30 лв. в заповедното производство и сумата над 478,04 лв. до присъдените 553,72
лева в исковото производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от „Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Т.И.С.,
ЕГН ********** за признаване за
установено между страните, че Т.И.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
сумата от 252,75 лв. и за периода от
м.10.2015 г. до м.08.2016 г., която сума представлява стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.10.2015г. до м.08.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА
„Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** 23 Б да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатС.К.К. адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер още на 35,15 лв.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 23 Б да заплати на Т.И.С., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокатС.К. от САК, със съдебен адрес: *** направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 10,40 лв.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 23 Б
да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатС.К.К. адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 91,17 лв.
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокатС.К. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** 23 Б, направените разноски за въззивната инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 74 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Б.Б.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.