РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Т. Л.
при участието на секретаря Д.С. Д.
като разгледа докладваното от Т. Л. Гражданско дело № 20203110110598 по
описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Е.-
П. П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, с която против Г. Т. С., ЕГН **********, с
адрес: *****************************, са предявени искове по реда на
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №3085/29.06.2020 г. по ч.гр.д. №6407/2020 описа
на ВРС, а именно: 6735,56 лв., главница, за незаплатена ел.енергия за обект с
абонатен №********** и адрес: ****************** и клиентски
№**********, за което е издадена фактура ФП **********/02.08.2019 г. с
падеж 12.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.06.2020 г. до изплащане на
вземането, както и 507,04 лв. - мораторна лихва за заплащане горното
задължение, начислено от деня следващ падежа на фактурата - 13.08.2019 г.
до 12.03.2020 г. вкл. и от 09.04.2020 г. до 05.06.2020 г., като за периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. мораторна лихва не се претендира и не е
начислявана, съобразно изискванията на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Претендират се сторените
разноски в исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ответникът е абонат на „Енерго - Про Продажби” АД, с клиентски
№**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление
заведен с абонатен №**********, с адрес: ******************. Ответникът
консумирал ел. енергия през процесния период, като е издадена фактура ФП
**********/02.08.2019 г. с падеж на плащане 12.08.2019 г. След настъпване
1
изискуемостта на задължението, до момента на подаване на исковата молба
същото не е заплатено.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано
ч.гр.д № 6407/2020 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение.
Заповедта е връчена на ответника, който с възражение в срока по чл.414,
ал.2 ГПК оспорва вземането на заявителя. С разпореждане по делото, на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на
заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за
установяване на вземането си по издадената заповед.
Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите
суми, като цитира нормите на чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Сочи,
че сумата по процесната фактура е начислена след извършване на проверка,
при провеждането, на която той не е присъствал. Оспорва размера на
начисленото допълнително количество ел. енергия. Твърди, че ел.енергия в
определеното от ищеца количество не е било консумирано в обекта му.
Оспорва да има достъп до СТИ и да е манипулирал същото. Намира, че само
служителите на ищеца имат достъп до електромерите и само те могат да ги
манипулират в т.ч. дистанционно, като тяхно задължение е да отчитат и
отстраняват нередности в работата на електромера. Оспорва
законосъобразността на проведената проверка при която е било начислено
количеството ел. енергия.
В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощник, поддържа предявените искове. Ответникът, чрез назначения
му особен представител, отправя искане за отхвърляне на същите.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл.
ЗЕ, при действие на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР, с
решение №ОУ-061 от 07.11.2004 г. Налице е успешно проведено
производство по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Като
процесуално допустими, съдът дължи произнасяне по основателността на
исковете.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния
период е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена или определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение. Така ищецът следва да установи:
действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът е бил
потребител на ел. енергия през процесния период; доставянето на
електрическа енергия в имота на ответника и стойността на използваната в
2
имота електрическа енергия, съответно по съставените фактури; настъпването
на падежа на всяко парично задължение и размера на обезщетението за
неговата забава за посочените периоди; обстоятелствата по изчисляване на
претендираните суми. При възражение от страна на ответника, в тежест на
последния е да установи и докаже възражението си против вземането.
В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ
при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената
облигационна връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни.
Поради това, изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от
изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че
ищецът е изпълнил своето задължение, като е доставил процесното
количество ел. енергия до обекта на абоната, където то е потребено. От своя
страна абонатът е задължен да заплати стойността на получената услуга.
Съществуването на облигационно правоотношение между страните е
уредено съгласно чл. 98а ЗЕ, където е указано, че крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните
ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е
съдържанието и влизането в сила на Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, валидни към посочения
период.
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по
чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 6407/2020 г. и е издадена
заповед за следните суми: 6735,56 лв., представляваща главница – дължима
сума за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен №********** и адрес:
****************** и клиентски №**********, за която е издадена фактура
ФП **********/02.08.2019 г., с падеж 12.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 15.06.2020 г. до изплащане на вземането; 507,04 лв. -мораторна лихва,
начислена от деня следващ падежа на фактурата - 13.08.2019 г. до 12.03.2020
г. вкл. и от 09.04.2020 г. до 05.06.2020 г., както и сторените разноски в
заповедното производство.
Страните не спорят, че ответникът е потребител на електроенергия по
смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ, за обект, находящ се в ******************,
клиентски №********** и абонатен №**********, както и че страните по
делото се намират във валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ответникът доставя, а ищецът заплаща доставената електроенергия -
валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия.
Съществуването на облигационно правоотношение между страните е уредено
съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е указано, че крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи
условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и Общи
условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енергоразпределение Север” АД,
3
валидни към посочения период.
Видно от представен по делото препис от констативен протокол /КП/ №
1104786/26.07.2018 г., на същата дата, служители на „Електроразпределение
Север“ АД извършват проверка по измерване на електроенергията
потребявана в обекта на ищеца, с адрес: ******************. Видно от
текста на документа, при проверката се отчетени следните показания на
тарифните регистри: нощна тарифа /тарифен регистър 1.8.1/ - 003803 kWh,
дневна тарифа /тарифен регистър 1.8.2/ - 010927 kWh, в регистър 1.8.3 –
036045 kWh и в регистър – 000000 kWh. СТИ е демонтирано и подменено с
нов уред с показания 0 kWh по всички тарифни регистри - от 1.8.1 до 1.8.4.
вкл. Видно от отбелязванията в КП, тарифният превключвател е вграден, като
същият е точен. Констативният протокол е подписан от двама свидетели.
След демонтирането му, проверяваният елекромер е поставен в
индивидуална опаковка - плик, запечатан и пломбиран с пломба №447672.
Съставеният констативен протокол е подписан от проверяващите служители
и от двама свидетели. СТИ е предадено на БИМ, ГД „Мерки и измервателни
уреди“, РО – Варна, за извършване на метрологична експертиза.
Видно от КП № 1775/26.07.2019 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни
уреди“, РО - Варна, проверяваното СТИ е постъпило за проверка в запечатан
найлонов плик, пломбиран с пломба № 447672 и е придружен с КП №
1104786/26.07.2018 г., като не са установени механични дефекти по кутията,
на клемите, на клемния блок на електромера. Констатирано е наличие на
необходимите обозначения на табелата на електромера.
Резултатът от извършената метрологична експертиза сочи, че
проверяваното СТИ съответства на метрологичните характеристики, отговаря
на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т3 – 036045,1 kWh.
На 29.07.2019 г. от „Електроразпределение Север“ АД е изготвено
становище за начисление на електрическата енергия, видно от което е
одобрено да се начисли допълнително общо количество ел. енергия в размер
на 36045 kWh, за периода от 27.07.2017 г. до 26.07.2018 г. В документа е
посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия.
На 02.08.2019 г., въз основа изготвената справка за корекция, ответното
дружество съставя фактура № ********** г. за вземанията към ответника,
представляваща стойност на електроенергия, потребена в обект на
потребление с адрес: ******************, клиентски №********** и
абонатен №**********, за периода 27.07.2017 г. до 26.07.2018 г. Стойността
на потребената електроенергия, за процесния период е 6735,56 лева с ДДС и е
със срок на плащане до 12.08.2019г.
Видно от КП № ******/****** г., на датата на съставяне на протокола,
на адреса на ответника е монтиран електромер фабр. № **************, с
нулеви показания по първа и втора тарифи. Демонтираното СТИ, на мястото,
на което е поставен процесният електромер, е отстранено поради
установяване нарушение на държавна пломба и съмнение за вътрешна
4
интервенция.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 ОУПЕЕ, въздига в задължение на
потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1
ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща на крайния снабдител –
„Енерго-Про Продажби” АД, стойността на фактурираната електрическа
енергия, като фактурата съдържа данните изчерпателно изброени в чл.18а
ОУ.
От допусната по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза,
заключението, на която, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните, е прието от съда, се установи, че СТИ измерващо потребената в
имота на ищеца електрическата енергия, е произведено през 2013 г. и е
монтирано на 15.09.2014 г., за което е съставен КП № 11100510 от същата
дата. В същия документ е вписано, че електромерът е с нулеви показания по
дневна и нощна тарифи, което сочи, че СТИ е било нов, неупотребявано и
съответно не е бил включван в електрическата мрежа. При тези доводи,
вещото лице твърди, че уредът е бил със скрити показания по регистри 1.8.3 и
1.8.0. Срокът на метрологична годност изтича през 2022 г., като към датата на
извършване на проверката, той е годно СТИ. Налице е неправомерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез
инфрачервения порт на електромера, следствие на човешка намеса.
Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3. в размер на 36045 kWh е
отчетена от процесното СТИ. Препрограмирането осъществява прехвърляне
на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на
електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща.
Математическите изчисления по процесната фактура са коректни и са
извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3. В проведено по делото
съдебно заседание, вещото лице допълва, че процесното количество
електроенергия в размер на 36045 kWhе отчетена от средство, което е
създадено специално да измерва ел. енергия, независимо от регистрите.
Процесният електромер е отчел цялото количество на потребената ел. енергия
в имота на ищеца.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС, неправилно
отчетеното количество на реално доставена електроенергия, поражда парично
притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за
действително, реално доставено количество ел. енергия, през съответния
период, за който е начислена /по арг. на чл.200, ал.2 ЗЗД/ - така решение
№160/31.12.2020 г. по гр.д. №1174/2020 г. на ВКС, 4 г.о.; решение
№141/12.01.2021 г. по гр.д. №4486/2019 г. на ВКС, 3 г.о.; решение
№75/13.04.2021 по дело №2206/2020 на ВКС, 4 г.о. и др.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че за
процесния период от 27.07.2019 г. до 26.07.2018 г., е съставена една фактура
за вземания на ищеца към ответника, като падежът по същата е настъпил на
12.08.2019 г. По делото не се установява ответникът да е изпълнил своето
задължение, като заплати стойността на доставеното до собствения му обект,
количество ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУДПЕЕ, валидни към процесния
период, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към „Енерго-Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за
5
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В процесния
случай, ищецът претендира мораторна лихва върху главница в размер на
6735,56 лева, за периода от падежа на задължението по фактурата до
05.06.2020 г. На основание чл.162 ГПК, след изчисление с лихвен калкулатор,
съдът намира, че при установената основателност на главния иск, размерът на
обезщетението за забава, начислено върху сумата от 6753,56 лева, за периода
от датата следваща падежа - 13.08.2019 г. до 05.06.2020 г., възлиза на сумата
от 559,04 лева.
При горните доводи, съдът намира, че вземанията на ищеца към
ответника за сумите, вписани в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №6407/2020 г. по описа на
ВРС, са доказани в пълния им претендиран размер, поради което и
предявеният в настоящото дело иск за признаване за установено
съществуването на главното задължение се явява изцяло основателен. При
установена основателност на главния иск, основателен се явява и акцесорният
иск за обезщетение за забава, поради което той също следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ размер
на 1818,53 лева, за които е представен списък, на основание чл.80 ГПК /л.73/.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски
ч.гр.д. №6407/2020 г. по описа на ВРС, в размер на 190,89 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415
ГПК, че Г. Т. С., ЕГН:**********, с адрес: ******************, ДЪЛЖИ на
„Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****************************, вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3085/29.06.2020 г. по ч.гр.д. №6407/2020 описа на ВРС, а именно: 6735,56
лв., главница, за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен №********** и
адрес: ****************** и клиентски №**********, за което е издадена
фактура ФП **********/02.08.2019 г. с падеж 12.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и 507,04
лв. - мораторна лихва за заплащане горното задължение, начислено от деня
следващ падежа на фактурата - 13.08.2019 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от
09.04.2020 г. до 05.06.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Т. С., ЕГН:**********, с адрес: ******************, да
заплати на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *****************************, сумата от 1818,53
лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 190,89 лева - разноски по ч. гр. дело №
6
6407/2020 г. по описа на Районен съд Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7