РЕШЕНИЕ
№ 1764
гр. Велико Търново, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110103361 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 30.10.2023г. ищецът и ответникът
сключили договор за покупкопродажба на МПС***, по който ответникът е продавач, а
ищецът-купувач. Договорът бил с нотариална заверка на подписите, пред нотариус Д.Т.
Ищецът сочи, че продажната цена на автомобила била 3004лв., като МПСто се закупувало в
състоянието, което било към момента на сделката. Ищецът заявява,че първоначално обявата
за продажбата на МПС била за 8500лв, но сред разговор с продавача и предвид на това,че
техническото състояние на автомобила изисквало ремонт за около 3000лв.-4000лв., страните
се споразумели цената на автомобила да е 3004 лв., колкото е застрахователната стойност на
автомобила. Ищецът заявява,че плащането на цената по договора извършил чрез „мобилно
банкиране“, като погрешно превел сумата 7500лв. Ищецът заявява, че с ответника се
разбрали щом получи сумата, да му върне горницата от 4500лв. Ищецът заявява, че през
следващите няколко дни търсил ответника по телефона и той първоначално му казвал, че ще
му върне сумата, но впоследствие спрял да си вдига телефона. Ищецът отправя искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата 4496лв., получена от него без основание.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция. Ответникът твърди, че действително уговорената цена по
договора за продажба на МПС е 7500лв. , колкото ищецът му превел по банков път. Заявява,
че посочената в договора цена е привидна, като в отговора излага съображенията си.
1
Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото в заверен препис свидетелство за регистрация на
МПС, ответникът е посочен като собственик на лек автомобил ***.
На 30.10.2023г. между ответника Е. Д. в качеството продавач и ищеца П. Й. в
качестото купувач е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите за
покупко-продажба на МПС ***, като в договора е посочено, че продавачът продава
автомобила за сумата 3004лв., която сума е получил напълно и в брой от купувача. В
договора е включено, че застрахователната стойност на автомобила, предмет на продажбата
е 3004лв.
По делото е представено преводно нареждане по сметка в „Банка ДСК“АД от
30.10.2023г за сумата 7500лв., с наредител П. Й. и получател Е. Д.. В платежното е посочено
основание „прехвърляне на МПС ***“.
Видно от свидетелство за регистрация на МПС от 27.11.2023г като собственик на лек
автомобил *** е вписан ищеца П. Й..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. А. Д. и К.
К. . Свидетелят Д. разпитан каза, че ответникът се занимава с автомобили, които купува и
продава. Ответникът имал лек автомобил ***, който продал през ноември 2023г. Свидетелят
заяви, че от ответника разбрал, че продал автомобила за 7500лв.Свидетелката К. Д. ,
разпитана каза, че била заедно с ищеца на 30.10.2023г., когато той купил процесния
автомобил. Пристигнали от *** във гр.В.Търново и се срещнали с продавача. Разгледали
автомобила, отишли до Сервиз. Свидетелката каза, че нямало цена при закупуването, а
ищецът и ответника се разбрали да бъде по застрахователна оценка. Отишли при нотариус за
сключване на договора за продажбата на автомобила.След това отишли до Банката, за да
преведат парите, но имало проблем и не работели гишетата. От там ги посъветвали да
извършат „онлайн банкиране“. Свидетелката каза, че ищецът въвел грешна сума при
банковия превод. Вечерта останали до късно във В.Търново, като ответникът ги уверил, че
ако сумата по превода е минала, ще я върне. Дал им автомобила и те потеглили към ***.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
Неоснователното обогатяване е институт на гражданското право, регламентиран в чл.
55 и сл. ЗЗД и изхожда от основния принцип за недопускането на неоснователно
разместване на имуществени блага. В чл.55, ал.1 ЗЗД са правно регламентирани три
специални хипотези на неоснователно обогатяване, а именно: получено без основание или с
оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание.
При плащане поради грешка в хипотезата на чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да е налице
2
липса на основание, което следва да липсва още при извършване на престацията, т.е.
основание за предаване не е съществувало въобще. Тежестта на доказване е на ищеца и в
случай, че същият не проведе убедително доказване за наличие на грешка се прави извод, че
ищецът е действал съзнателно.
По делото не е спорно и от събраните писмени и гласни доказателства се установява,
че през 2023г ответникът обявил за продажба на мобилен сайт собствения си лек автомобил
*** за сумата 8500лв. Ищецът се свързал с ответника и на 30.10.2023г пристигнал в
гр.В.Търново, където се намирал процесния автомобил и след като направил оглед на
автомобила, вкл. и в автомобилен сервиз в града, страните постигнали договореност за
покупко-продажба на лекия автомобил. На същата дата бил сключен договор за покупко-
продажба на процесното МПС, който договор е с нотариална заверка на подписите, по
силата на който ответникът продава, а ищецът купува лек автомобил***.
Спорният момент е относно цената, на която е извършена продажбата на процесното
МПС. От събраните по делото доказателства се установи, че в сключения между страните
договор за продажба на МПС от 30.10.2023г. е посочена сумата 3004 лв.,която е
застрахователната стойност, на която в писмения договор е посочено, че е сключена
сделката. От ответната страна е наведено възражение, че действителната цена, която е била
договорена между страните е 7500лв. Не е спорно, че на датата 30.10.2023г. ищецът е превел
по банков път, в полза на ответника сумата 7500лв., като в платежното нареждане е вписано
основание „прехвърляне на МПС“. Представеното по делото преводно банково нареждане
представлява писмено доказателство, което разкрива съществуването на други вътрешни
отношения между страните по делото в отклонение с посоченото в договора за покупко-
продажба на МПС относно размера на цената на МПС-то, предмет на договора. Съдът,
предвид събраните по делото доказателства намира за основателно възражението на
ответника, че е налице относителна симулация при клаузата от договора за цената, като
съдът приема, че действителната цена, която страните са договорили за продажбата на МПС-
то е в размер на 7500лв. В банковия документ е вписано основанието, на което е платена
сумата, същият е от датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесното
МПС. От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. се установява, че
ответникът през есента на 2023г. му споделил, че продал автомобила си *** за 7500лв. ,
която сума съвпада по размер с посочената в платежното нареждане. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Д., който не е в роднинска връзка с ответника и няма данни да е
заинтересован от изхода на спора. Относно показанията на свидетелката на ищцовата страна
К. Д., която е била заедно с ищеца при закупуване на автомобила и същата заяви, че
уговорката била продажбата да се извърши на застрахователната стойност, съдът намира, че
заявеното от свидетелката не води до безспорен извод, че този размер, който е посочен в
договора е действителната цена, на която е закупен автомобила. Свидетелката каза, че
ищецът и ответника „са се разбрали не за сумата, а да е по застрахователна оценка, защото
тя е по-ниска от това, което е по пазарна цена. Нямаше цена конкретно за закупуването“.
Според съда звучи нелогично при договаряне страните да не уточнят размер на цена на
3
вещта, предмет на продажбата. Действително в договора е посочена цена, която напълно
съвпада със застрахователната оценка, но ответникът заяви, че това е направено по искане
на ищеца- купувач, който искал да спести разноски за такси при сделката, които се определят
на база стойността на сделката. Твърденията на ищцовата страна, че договорената цена е в
размер на застрахователната оценка, а не по пазарни цени, защото автомобилът бил в лошо
техническо състояние не се доказаха по безспорен начин. Установи се, че преди да закупи
автомобила ищецът е направил оглед в Сервиз с цел установяване на техническото
състояние на процесния автомобил, но по делото няма доказателства за твърденията му, че
по автомобила имало много вътрешни и външни недостатъци. Представената оферта за
ремонт не е подписана и няма доказателства дали и какъв ремонт е извършван на
автомобила, респ. какво е техническото му състояние към момента на сключване на
договора. Освен това въпросът с установяване на техническото състояние на процесния
автомобил не е част от фактическия състав на исковата претенция, предмет на настоящото
производство, а би имала значение само относно договорки на страните при сключване на
договора. В случая съдът приема, че действителната уговорена между страните цена по
сделката е тази, която е платена от ищеца, а именно 7500лв. с банкова превод, още повече, че
въпреки, че в чл.1 от договора е посочено, че цената е платена на ответника в брой, между
страните не е спорно, че плащане в брой на цената на МПС-то не е направено, а плащането е
това, което е по банковия превод. Основното твърдения на ищеца, че е допуснал грешка при
банковия превод, като погрешно посочил сумата 7500 лв. вместо 3004лв. не се установи по
безспорен начин, а представлява само твърдение на страна по делото. Не се установиха и
твърденията на ищеца, че е направил опит да анулира банковия превод от 30.10.2023г.
Не е спорно, че ищецът е придобил собствеността върху процесното МПС, което се
установява от представения по делото договор за продажба и от свидетелство за регистрация
на МПС, автомобилът му е бил предаден в деня на сделката, поради което съдът приема, че
сумата платена на ответника като цена на МПС-то в размер на 7500лв. не е получена без
основание, респ. сумата на исковата претенция- 4496лв, която представлява част нея, също
не е получена без основание. Не са налице доказателства, че без основание е извършено
преминаване на блага от имуществената сфера на ищеца в имуществената сфера на
ответника в размер на 4496лв., по банков превод от 30.10.2023г.
С оглед гореизложеното съдът намира предявения иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата
4496лв. за неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесорната
претенция за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва
да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът също е претендирал присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и с оглед изхода на спора, предвид разпоредбата на чл.78 ал.3 от
4
ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Й. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Е. Т. Д. с
ЕГН **********, с адрес **, иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата 4496лв./четири хиляди
четиристотин деветдесет и шест лева/, претендирана като получена без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. В. Й. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Е. Т. Д. с ЕГН
**********, с адрес *** сумата 800лв./осемстотин лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5