Р Е Ш Е Н И Е № 260665
01.10.2020г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в
открито съдебно заседание трети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3496 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 108
ЗС и чл. 54, ал.2 ЗКИР.
Ищец И.П.Т. твърди, че съгласно н.а***вписан с акт ***., по
силата на извършена покупко-продажба от родители му - П.Г.Т. и Л. К. Т.
придобил собствеността върху поземлен имот ***, за който е отреден ** *** от
кв.99 по ПУП на град Р., одобрен с Решение № *** на Общински съвет-Р., с площ
от 884кв.м. и начин на трайно ползване: територия, заета от населени места;
отреден за жилищно застрояване; ведно с построените в имота сгради: сграда с
идентификатор *** - масивна жилищна сграда, на два етажа, площ от 78кв.м.;
сграда с идентификатор **** - масивна стоманобетонна сграда на допълващо
застрояване, на един етаж, площ от 55кв.м.; сграда с идентификатор **** -
масивна селскостопанска сграда, на един етажа, площ от 28кв.м.; сграда с
идентификатор **** - масивна стоманобетонна сграда- допълващо застрояване на
етаж, площ от 18кв.м. Заявява се, че П.Г.Т. и Л. К. Т. са придобили в режим на
СИО същия имот с построените в него сгради в това число и процесните две
сгради.
Ответниците И.Г.Т. и Р.Н.Т.
- п. в хода на производството и заместена по право от наследниците си М.И.Р. и Г.И.Т. са съсобственици на съседния поземлен имот ****, за който е отреден *** и ***
от кв.99 по ПУП на град Р..
Ищецът поддържа, че ответниците ползват неправомерно и
въпреки изричното му несъгласие две от собствените му сгради, намиращи се в
неговия имот, а именно: сграда с идентификатор ***- масивна селскостопанска
сграда, на един етаж, с площ от 28кв.м.; сграда с идентификатор ***- масивна
стоманобетонна сграда- допълващо застрояване с площ от 18кв.м.; като държат
колата си в последната сграда и ползват другата за склад. Заявява се, че
ответниците са ползвали процесните две сгради със знанието и съгласието на
бабата на ищеца М. Й. Т./поч.**./. Но след прехвърлянето на имота, в това число
и двете процесни сгради родителите на ищеца първоначално са позволили на
ответниците да си вкарват колата в гаража и да ползват и другото помещение до
него. След като закупил имота през 2017г. ищецът поканил ответниците да напуснат
имотите му, но последните оспорили правата му върху тях и заявили, че няма да
ги освободят. В тази връзка ищецът отправил покана до ответнииците да освободят
имотите или да заплащат обезщетение за ползването им.
Ето защо се иска от съда
признаете за установено по отношение на ответниците, че на основание
покупко-продажба ищеца е собственик на процесиите два сгради, а именно: сграда
с идентификатор ***- масивна селскостопанска сграда, на един етажа, с площ от
28кв.м.; сграда с идентификатор ***- масивна стоманобетонна сграда- допълващо
застрояване на етаж, с площ от 18кв.м., и двете построени в собствения ми
поземлен имот ***, за който е отреден *** от кв.99 по ПУП на град Р., както и
да бъдат осъдени ответниците да предадат собствеността и владението върху
сградите. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците И.Г.Т. и М.И.Р. и Г.И.Т. /заместили
първоначалния ответник Р.Т. – п. в хода на процеса/ нe оспорват фактическото обстоятелство, че ищецът е придобил собствеността
върху ПИ с № ***по кад. план /карта/ на гр. Р., одобрен със Заповед № *** на
АГКК- С., за който имот с регулационния план от 2004 г. е отреден парцел /***.
Не оспорват и от обстоятелството, че И.Т. и съпругата му Р.Т. приживе са
придобили в режим на СИО съседния имот - ПИ с № ***, за който по силата на
регулационния план от 2004 г. са отредени два парцела/ два *** в северната част
/отговарящ на парцел ***, кв.99 по предходния план на гр.Р., който
съпрузите придобиват с нот.акт № ***,
том ***. и ***в южната част /отговарящ на стар парцел ***, който е придобит с покупка
по нот.акт № ***
Ответниците заявяват, че цялото дворно място -
западната част, представляваща имот № ***, собственост сега на ищеца, и
източната част- посочените по-горе две УПИ, собственост на ответниците е
представлявал един цял общ двор, който още преди повече от 35-40 години е
разделен на две части, като западната част е останала на М. Й.Т. /която през
2008 г. се е снабдила с предстаевния от нея н.а.№ *** на н. М.С., рег.№ **/, а
цялата източна част е останала на другия брат, след което е била прехвърлена на
И.Г.Т. и Р.Т.. Посочва се, че съгласно плана от *** г. имотите за които ищецът
е предявил иск попадат в очертанията на неговия имот с ИД № ***.
Поддържа се, че процесните две сгради са изградени от И.
и Р.Т. преди близо 30 години, които са ги построили, не само със знанието, но и
с изричното съгласие на Г. Т. и М. Т., защото са ги изграждали в собствено
дворно место, като именно по западната стена на тези постройки е следвало да
мине имотната граница между разделените още тогава имоти. Тези две постройки са
били изградени на границата между двата разделени имота, като тази граница е
следвало да бъде продължение в права линия на север по западната стена на
горните две постройки, и по нея да раздели двата имота /източен и западен/.
Поради тази причина и процесните постройки имат вход от вътрешната им страна
Поради това, че не е било отразено вярното положение
на тази граница, по кадастралния план, одобрен през *** г. е била допусната
грешка в заснемането на тази граница, която вместо като линия минавашща по
западната стена на въпросните две постройки, е минала като права линия по
източната им стена, и по този начин, процесните две посторйки неоснователно са
останали в очертанията на западния имот № ***- т.е. в имота на М. Т., а след
това чрез извършените прехвърлителни сделки в имота на ищеца.
С оглед на горното ответниците са внесли в Община Р.
искане, придружено от геодезично заснемане и проект за изменение на
кадастралния и регулационния план в тази му част за изправяне на границата по
начина изложен по-горе. Това изменение не е направено от страна на техническата
служба на Общината, защото ищецът е отказал да подпише акта за изменението,
като по този начин създава предпоставки за спор за материално право за тази
част от мястото или общата площ, която се заявява че е неправилно заснета по
цялото протежение на източната граница на имота на ищеца респ. западната граница
на имота на ответниците е с площ от около 120-130 кв.м.
Вън от горното се заявява възражение затова, че
процесните постройки са придобити от ответниците въз основа на давностно
владение което е продължило повече от 30години, което владение е било явно,
спокойно и несмущавано, респ. било е сведено до знанието на праводателите на
ищеца.
Предвид на гореизложеното се иска отхвърлянето на
предявения иск като неоснователен и недоказан. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
По делото е предявен и насрещен иск с който се
посочва, че цялото дворно място - западната част, представляваща понастоящем *** собственост сега на И.П.Т. и източната част-
посочените по-горе две **, собственост на ищците по настощия иск – И. и Р.Т. е
било още преди повече от 35-40 години разделено от двамата братя/праводатели на
страните/ на две части, като западната част е останала на М. Й.Т. /която през ***
г. се е снабдила с представения от нея н.а** на н. М.С., рег.№ ***, издаден по
обстоятелствена проверка/, а цялата източна част е останала и е била
прехвърлена на ищците по насрещния иск. Заявява се, че именно тези сгради
предмет на първоначалния иск са построени с изричното съгласие на Г. Т. и М. Т.,
защото са ги изграждали в собственото им дворно место, което е попадало от
източната страна на прокараната разделителна линия между двете части на двора,
като именно по западната стена на тези две постройки е следвало да мине имотната
граница между разделените имоти /западен- сега имот № *** и източен- сега имот
№ ***. Според ищците тази граница е следвало да бъде продължение по права линия
на север по западната стена на горните две постройки и по нея да раздели двата
имота /източен и западен/, които по кадастралния план, одобрен със Заповед от ***
на АГКК С., са заснети като имот № ***и имот № ***. Според ищците в
кадастралния план от ***г. е била допусната грешка относно тази граница, която
вместо като линия минаваща по западната стена на въпросните две постройки е
минала като права линия по източната им стена, и по този начин, процесните две
постройки, предмет на предявения първоначален иск по горното дело,
неоснователно са останали в територията на имот № ***- т.е. в имота на М. Т., а
след това чрез извършените прехвърлителни сделки, вече в имота на ищеца по
първоначалния иск, респ. сега ответник по настоящия насрещен иск. Заявява се,
че цялата тази площ, включваща площа на двете процесни постройки, заедно с
долепения до тях навес, и продължаваща на север, която площ е общо в размер на
около 120-130 кв.м., винаги е била владяна от ищците по насрещния иск като площ
принадлежаща към техния собствен имот № ***, но неправилно е отразена по кадастралния
план от *** г. като площ, попадаща в обхвата на западния имот № ***.
Ето защо се иска от съда да признае за установено, че ищците по
насрещния иск са собственици на площ от около 120-130 кв.м., която е погрешно
заснета като част от съседния имот № ***,
собственост на ответника по насрещния иск вместо към собствения им имот № *** и
която площ включва в себе си площа на двете процесни построки под № * и № * в
южната част /както и навеса към тях/, и продължаваща на север като права линия
по продължение на западната стена на същите постройки ведно с произтичащите
законни последици. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът по насрещния иск И.П.Т. го оспорва изцяло.
Посочва, че за да е налице грешка в основата на плана, трябва погрешно да са
отразени границите на имотите, притежавани от страните. В случая действащият
план възпроизвежда правилно обема от страните.. Двата процесни имота са
образувани от един общ имот, следователно между тях не е имало придаваеми места
и регулационен повод за изместване на границата. Иска се отхвърлянето на
насрещния иск. Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Не се спори, че ищецът е придобил въз основа на
прехвърлителна сделка офорМ. в н.а***, нот. дело № *** на н. С.Д. с рег.№ ** от
НК ПИ с ИД № *** за който имот по регулационнния план от 2004 г. е отреден ***. Не се оспорва и обстоятелството, че ответниците И.Г.Т. и съпругата му Р.Н.Т./
заместена по право от наследниците – конституираните страни по делото М.И.Р. и Г.И.Т./
са придобили в режим на СИО съседния ПИ с № ***, за който по силата на
регулационния план от са отредени два
парцела: **в северната част /отговарящ на парцел ***, кв.99 по предходния план
на гр.Р., въз основа на нот.акт № *** и *** който съответства на стар парцел **, който пък е придобит чрез покупка
офорМ. в нот.акт *** Съответствието на имота на ответниците по главния иск с
идентификатор № *** на ** и *** по плана от 1965г. и съответствието
на имот с идентификатор № ***на *** по плана от 1965г. е констатирано и
потвърдено от вещото лице В.Г. в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, която изяснява, че имотът е бил един пл. № *** и е бил разделен с
дворищна регулация на три парцела *, * и * както в плана от 1965г. така и в
плана от 1983г. като имоти * и * под номер 1295 са собственост на
ответниците, а имот * е собственост на праводателите на ищеца И.П.Т..
Процесните постройки сграда с идентификатор ***-
масивна селскостопанска сграда, на един етаж, с площ от 28кв.м.; сграда с
идентификатор ***- масивна стоманобетонна сграда- допълващо застрояване с площ
от 18кв.м по действащия регулационен план одобрен със заповед № *** и по
кадастралния план от ***г. попадат в имот № ***собственост на ищеца по главния
иск, което е обусловило и правния му интерес да иска ревандикирането им от
ответниците, които ги ползват, което обстоятелство не се оспорва от последните.
Ответниците пък считат, че процесните постройки попадат в техния имот като
границата е неправилно заснета по действащия план и би следвало да бъде по
плановете от 1965г. и 1985г., при което постройките са тяхна собственост и се
ползват на валидно правно основание. Последното е обусловило и правния им
интерес да искат установяване погрешно заснемане границата която вместо като
линия минаваща по западната стена на въпросните две постройки, е минала като
права линия по източната им стена, и по този начин, процесните две посторйки
неоснователно са останали в очертанията на западния имот № ***.
Установява се че границата между ПИ № *** и № *** не
съответства по местоположение на регулационните граници в плановете от 1965 и
1983г – допълнителна техническа експертиза на в.л. В.Г. като експертът посочва,
че данни за прилагане регулацията по плановете има КП от *** в който границата
между двата имота е заснета като имотна, но това е формално именно поради това
несъответствие. В тази връзка вещото лице посочва, че сведение за
регулационните граници на имотите по плана от 1983г. черпи от
дворищно-трасировъчния карнет за кв.99-приложение № 7, в който са обозначени
цифрови данни за границите на образуваните парцели. Вещото лице е изготвило
комбинирана скица като посочва границата по плана от 1983 по т.4 и т.5 в
червена линия и границата по плана от 1965г. по т.1,2 и 3 в зелена линия –
комбинирана скица, приложение № 4 към допълнително заключение на вещото лице.
Посочено е в заключението, че площта от 77 кв..м. заключена между червената
линия по плана от 1983г. по т.4 и т.5 и
отразената граница в плана от ***г. с черна линия и регулационния план от 2004г.
в синя линия е неправилно заснета към имота на ищеца, тъй като не съответства
на плана от 1983г., респ. по делото не се установява основанието на това
изместване и поради каква причина регулационната граница на действащия план от
2004г. не възпроизвежда очертанията на имота по предходния план. Ищецът
заявява, че няма придаваеми места по
регулация и няма регулационен повод
за изменение на имотната и парцелна линия, което действително е установено от
вещото лице, но не посочва поради каква причина регулационната граница е
различна при плана от 1983г. и 2004г. и не обяснява как това се отразява на
границите на правото на собственост върху процесните имоти.Следва да се посочи
и че при приложен (действащ) подробен
устройствен план (ПУП) или дворищно-регулационен
план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено населено място те
индивидуализират поземлените имоти (дворните места), които урегулират т.е. при действаща регулация поземлените имоти
(дворните места) се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени
имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят и
местоположението и площта им, а кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има
значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. Заснетите с него граници
на имотите не определят собствеността върху тях – така решение №
196/10.10.2014г. по гр.д. № 2362/2014г. на ВКС.
Следователно и КП от *** не
определя границите на собствеността на ищеца, още повече че вещото лице
посочва, че има разминаване с плана от 1983г
Св.П.Г.Т., който е баща на
ищеца и брат на ответник И.Т., заявява, че гаражът е строен през 1985г. от И. и
баща им Г.. Свидетелят категорично заявява, че „този гараж се строи за брат
ми", като имота е бил разделен на две, и тогава се е строил и гаража, т.е
гаражът е построен в имота на ответниците при действието на плана от 1983г.
Всички свидетели заявяват
също, че от построяването до днес, процесният гараж се е ползвал винаги от
ответника И.Т.. Св.П. потвърждава, че границата между двата имота е по стената
на тези две постройки- сграда 3 и сграда № 4. Същият свидетел също потвърждава,
че на север от сграда № 3, има навес, като тази част от местото в северна
посока, също се ползва от И.Т..
Св. В. заявява в показанията
си, че стената на гаража, по т.5 от заключението на вещото лице разделя двата
имота, както и че след построяването на гаража, И. си е купил кола и досега
винаги е ползвал гаража. В същия смисъл са и показанията на св.М.Т. /майка на
ищеца/, която заявява, че там си е имало стена, която е разделяла двата имота,
като И. си ползва гаража откакто се построи. Свидетелката заявява: „двора беше
разделен с гаража", като потвърждава, че „откакто са построени навеса и
гаража", друг освен И. не ги е ползвал.
Изложеното се потвърждава и
от обясненията на вещото лице, че вход за гаража има само откъм улицата, като
от западна страна- т.е. от имота на ищеца няма такъв вход.
Следователно, ответник И.Т.
и приживе съпругата му са възприемали постройките като своя собственост,
изградени от тях, в техния имот, което се явява и напълно резонно предвид
регулационните граници на имота им по плана от 1983г. като с одобряването на
този план е вещноправното му действие е настъпило като няма данни регулацията
да не е приложена безусловно.
Предвид на горизложеното не
се установява ищецът по главния иск да е собственик на процесните постройки,
тъй като не е собственик на земята върху която са построени поради което и
предявения иск се отхвърля.
Същевременно установява се,
че ищците по насрещния иск са собственици на площ от около 77 кв.м. заключена
между червената линия по плана от 1983г. по т.4 и т.5 и отразената граница в
плана от ***г. с черна линия и регулационния план от 2004г. в синя линия –
комбинирана скица приложение № 4 от
допълнителното заключение на вещото лице В.Г., която е погрешно заснета като
част от съседния имот № ***, собственост
на ответника по насрещния иск, вместо към собствения им имот № *** и която площ
включва в себе си площа на двете процесни построки под № 3 и № 4 в южната част
/както и навеса към тях/, и продължаваща на север като права линия по
продължение на западната стена на същите постройки. До колкото по делото не е
направено измение на иска за квадратурата над 77 кв.м до 120-130 кв.м.
насрещния иск се отхвърля като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК с
оглед изхода на спора по делото в полза на ответниците по главния иск, които се
явяват и ищци по насрещния иск следва да се присъдят разноски в размер на
сумата от 1 440 лева съобразно представения списък на л. 192.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Т. с ЕГН **********
с адрес: *** против И.Г.Т. с ЕГН **********, Г.И.Т. с ЕГН ********** *** и М.И.Р.
с ЕГН ********** с адрес: *** иск за признаване за установено, че ищецът е собственик
въз основа на покупко-продажба на сграда с идентификатор № ***- масивна
селскостопанска сграда, на един етаж, с площ от 28кв.м. и сграда с
идентификатор № ***- масивна стоманобетонна сграда- допълващо застрояване на
един етаж, с площ от 18кв.м., и двете построени в собствения му поземлен имот с
идентификатор №.***, за който е отреден *** от кв.99 по ПУП на град Р. и
осъждане ответниците да му предадат владението върху така описаните постройки
като неоснователен и недоказан;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.П.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***, че И.Г.Т. с ЕГН **********, Г.И.Т. с ЕГН **********
*** и М.И.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** са собственици на площ от около 77
кв.м. заключена между червената линия по плана от 1983г. по т.4 и т.5 и
отразената граница в КП от ***г. с черна линия и действащия регулационния план
от 2004г. в синя линия – комбинирана скица приложение № 4 от допълнителното
заключение вх. № 37461/07.06.2019г. л. 132 от делото на вещото лице В.Г., която
е погрешно заснета като част от съседния
имот с идентификатор № ***собственост на И.П.Т., вместо към собствения на И.Г.Т.,
Г. И.Т. и М.И.Р. имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Р., която
площ включва в себе си площа на двете процесни построки под № 3 и № 4 в южната
част /както и навеса към тях/, и продължаваща на север като права линия по
продължение на западната стена на същите постройки КАТО ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за площа над 77 кв.м. до пълния заявен размер от 120-130 кв.м.
като неоснователен и недоказан.
Комбинирана скица приложение
№ 4 от допълнителното заключение вх. № 37461/07.06.2019г. л. 132 от делото на
вещото лице В.Г. е неразделна част от настоящото решение;
ОСЪЖДА И.П.Т. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ общо в полза на И.Г.Т. с ЕГН **********, Г.И.Т. с
ЕГН ********** *** и М.И.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1440 лева
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.