РЕШЕНИЕ № 79
гр.Сливен, 13.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и пети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора ……. като разгледа
докладваното от съдия Динчева адм.д. № 84/2021 г. по описа на
Административен съд Сливен, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на „ГРИФИТ ПЕТРОЛ" ЕООД
представлявано от С.Х.Х. против Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-27-0051608/05.02.2021 год. на началник отдел "Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ „запечатване
на търговски обект-б.“ находяща се в гр.С., бул.“П. Х.“
№ … за срок от три дни и забрана достъпа до него на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.Г от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради липса на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, както и
поради несъобразяването и с целите по чл.22 от ЗАНН. Към датата на издаване на процесната заповед търговецът е предприел мерки и
нарушението е отстранено. Налагането на ПАМ в случая не само не би постигнала
нито една от целите на административната принуда, но и би ограничила в
значителна степен правата на търговеца, дотолкова доколкото дейността му е
приведена към законовите изисквания още преди извършването на проверката. Прави
искане съдът да отмени процесната заповед. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващото дружество се представлява от адв.М.П. ***,
който поддържа жалбата и моли съдът да отмени Заповед №
ФК-27-0051608/05.02.2021 год. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът началник отдел
"Оперативни дейности " в Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, чрез юрк. Д. оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство по издаване на
обжалвания акт е започнало по повод извършена на 28.01.2021 год. проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС -б. находящ
се в гр. Сливен, бул. „П. Х." № … стопанисван и експлоатиран от „ГРИФИТ
ПЕТРОЛ" ЕООД. Резултатите от проверката са обективирани
в нарочно съставен протокол № 0051608/28.01.2021 год., в който са вписани
констативните данни. При проверката е установено, че в търговския обект –б. е
изградена и работеща дистанционна връзка с НАП електронна система с фискална
памет модел ОРПАК 1.4 KL, одобрена
със свидетелство от БИМ № 183FS, с индивидуален № ОР001058, номер на фискалната памет
55001073 и регистрирано в НАП с № 4330716. След извършена проверка в
информационните масиви на НАП – програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка“ относно получени количества горива в обект е установено,
че за „ГРИФИТ ПЕТРОЛ" ЕООД в качеството си на ДЗЛ –получател по доставки
на течни горива е получил на дата 30.10.2020 год. 9 474 л дизел по еАДД с УКН 0000000005633282/30.10.2020 год.; 3 006 л
бензин А-95 по еАДД с УКН 0000000005633283/30.10.2020
год. и 2999 л бензин А-100 по еАДД с УКН
0000000005632842/30.10.2020 год. ДЗЛ не е подало данни за доставката на горива
по описаните еАДД на датата на постъпване на горивото
в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП чрез наличната в обекта ЕСФП
с клавиатура и баркод четец.
За установеното нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС
на „ГРИФИТ ПЕТРОЛ" ЕООД е издадена заповед за налагане на ПАМ на основание
чл.186, ал. 1, т. 1, б. “г“ ЗДДС във вр. с чл. 187,
ал.1 от ЗДДС - запечатване на описания по - горе търговски обект и забрана за
достъп до него за срок от три дни.
По делото е приложена административната преписка,
която не е оспорена от страните. Приложени са съставени на дружеството АУАН № F587644/28.01.2021
год. и АУАН № F587645/28.01.2021
год. Видно от тези актове органите по приходи приемат, че доставките по горепосочените
еАДД са подадени чрез наличната ЕСФП на 02.11.2020 год.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
В изпълнение на задълженията по чл. 168 от АПК съдът
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020
год. изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на
ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Разглежданият административен акт е
издаден от началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас оправомощен по силата на горната заповед на изпълнителния
директор на НАП.
Оспореният административен акт е издаден в установената
форма и съдържа реквизитите изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са
изложени фактически и правни съображения за издаването му, включително относно
срока на мярката. Макар и твърде общи, мотивите за продължителността на ПАМ са
достатъчни да бъде разбрана и проверена волята на органа.
При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените
в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите"
/редакция на нормата към момента на извършване на нарушението/. В нормата на
чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или
нерегистрирано лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни
горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, да предава по дистанционна връзка
на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Съгласно ал. 10 данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата
на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис. В изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал наредба, с която се определят
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите. Това е Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. на МФ, според чл. 3, ал. 3, във вр.
с ал. 2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в режим на
самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка
и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че
при установено по съответния ред непредаване на НАП по установената
дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените
продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 текст "до
30 дни".
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите
в степен, надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера и във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По
отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС
мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административният орган обаче е да обоснове с конкретни обективни
данни, както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши
друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ е отстранено три дни след извършването му. От събраните по делото
доказателства се установява, че доставката на горивото е извършена на 30.10.2020
год., а изпращането на данни до НАП е направено на 02.11.2020 год. В случая не
е спорно, че нарушението по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18-2006 год. на МФ и чл. 118,
ал.10 от ЗДДС е извършено. Релевантно за преценката на законосъобразността на
оспорената ПАМ обаче е, че нарушението е преустановено
преди издаването на заповедта за налагането и от 05.02.2021 год. Поради
това, приложената мярка не може да осъществи функциите предвидени в чл. 22 ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения
и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези
свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на
вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение
няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 3
дни и забраната на достъпа до него са разпоредени от
административния орган след преустановяването на нарушението, то налагането им
по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова
административно нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което
също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налага с
цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това
съдът намира, че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни
законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането и,
административното нарушение е преустановено. С други думи - оспореният
административен акт не изпълнява целта на закона. Към момента на извършване на
проверката на 28.01.2021 год. и към момента на издаване на заповедта за
налагане на ПАМ 05.02.2021 год. нарушението е било преустановено. В случаи като
процесния, когато принудителната административна
мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на
санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция.
За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция,
която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя.
Поради това и на основание чл. 146, т. 5 от АПК оспорената
заповед подлежи на отмяна. В този смисъл е практиката на ВАС съгласно решения
по адм.д. № 6457/2020 год. на VIII отд., адм.д. № 9493/2020 год. на I отд., адм.д. № 8568/2020 год. на I отд.
При този изход на спора и направеното искане в полза
на „ГРИФИТ ПЕТРОЛ" ЕООД следва да се присъдят осъществените в настоящото
производство разноски възлизащи на сумата от 650 лева, представляващи 50 лева
държавна такса и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка
съдът намира възражението на процесуалния представител на административния
орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500
лева. В настоящия случай платеното възнаграждение на адв.П.
е в размер на 600 лева, което съдът намира за справедливо и обосновано.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
„ГРИФИТ ПЕТРОЛ" ЕООД ЕИК *** представлявано от С.Х.Х.
Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-27-0051608/05.02.2021 год. на началник отдел "Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ „запечатване
на търговски обект-б.“ находяща се в гр.С., бул.“П. Х.“
№ … за срок от три дни и забрана достъпа до него на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.Г от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „ГРИФИТ
ПЕТРОЛ" ЕООД ЕИК *** представлявано от С.Х.Х.
разноски по делото в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, от които 50
лева държавна такса и 600 лева адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ