РЕШЕНИЕ
№ 1580
гр. Велико Търново, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110101143 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
вр чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
кредит *** по който ответникът «*** е кредитор, а ищецът-кредитополучател. Ищецът
твърди ,че договора за кредит е за сумата 2000 лв., при ГЛП 40,32% и ГПР 49,37%., като
сочи ,че договора е с падеж 24.05.2024г. Ищецът заявява ,че в чл.4 ал.1 от договора е
уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по
договора за кредит в размер на 687,96лв. Ищецът счита неустойката за нищожна по
съображения изложени в отговора. Ищецът отправя искане съдът да установи, че ищецът не
дължи на ответника сумата 687,96лв., представляваща неустойка за непредставено
обезпечение по чл.5 ал.2 от процесния договор за кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка. Моли за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 09.06.2023г. между страните е сключен договор за паричен заем ****, съгласно
който ответникът предоставил на ищеца сумата от 2000 лв., а кредитополучателят се
задължил да я върне в срок до 07.06.2024г. на 52 вноски, с дата на първа вноска 23.06.2023г.
и дата на последна вноска 07.06.2024г., като договора е сключен при ГЛП 40,32% и ГПР
49,37%. Съгласно погасителния план, размера на всяка вноска е 160,21лв., като включва
главница, лихва, такса за експресно разглеждане, неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение съгласно договора. В чл.3 ал.5 от договора е посочено, че заемателят се
1
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави обезпечение
под формата на поръчителство или банкова гаранция, съгласно чл.5 ал.1 т.1 и чл.5 ал.1 т.2 от
договора. Съгласно чл.5 ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 687,96лв., която се
заплаща разсрочено на части към всяка погасителна вноска, като в този случай дължимата
вноска е в размер на 160,21лв. или общото задължение по договора е 4165,46лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за паричен заем ****., по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 2000лв., като последният се е
задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 52 вноски, в
размер по погасителен план, като падежът на първата вноска е 23.06.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Съдът намира, че клаузата на чл. 5 ал. 2, в която е уговорена неустойка при
непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от
ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.
Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се
цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди
отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска
обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави
исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от
ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява
допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални
вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели
2
заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на
допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като
печалба в полза на кредитора, поради което клаузата на 5, ал. 2 от договора е нищожна и на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на годишния процент на разходите
/ГПР/ от 50 % в договора за кредит по ясен и разбираем начин, нарушаване на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на
законната лихва.
С оглед изложеното съдът намира, че след като клаузата на чл.5 ал.2 от договора
за паричен заем е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, то ищецът не дължи на
ответника сумата 687,96лв., представляваща неустойка по чл.5 ал. 2 от процесния дговор за
паричен заем, поради което иска е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направните по делото разноски в размер на 50лв. за държавна такса.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. П. Й. Н. - АК гр.В адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца в размер на 400
лева.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да се присъждат разноски в негова полза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника *********, че Б. В. Д. с
ЕГН **********, с адрес**** НЕ ДЪЛЖИ на **** сумата 687,96лв./шестстотин осемдесет
и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за непредставено
обезпечение, по чл.5 ал.2 от договор за паричен заем ****
ОСЪЖДА „****да заплати на Б. В. Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 50лв.
/петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА **** да заплати на адв. П. Й. Н. – АК ***********сумата в размер на 400
лв./четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в полза на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4