№ 640
гр. Варна, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20233110203690 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-2200613/13.07.2022г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се
оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административно наказващия орган.
Сочи се, че лицето Д.М.М. не е работник по трудово правоотношение с
дружеството. Същия не е полагал труд в обекта, а е следвало да представи съгласие от
родителите, за да започне работа, тъй като бил непълнолетен. В нарушение на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН не са посочени всички факти, чрез които е установено наличие на нарушение.
Твърди за допеснати процесуални нарушения и по-конкретно, нарушаване правото на
защита предвид не произнасяне от АНО по направено възражение срещу АУАН .
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. В заседанието
по същество пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.06.2022 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Д., извършили
проверка на територията на обект- пицария „Морско конче“, находящ се в гр. Варна, ул. „Др
Л. Заменхов“ №2, стопанисван от „Сий Флайт“ ЕООД. В обекта проверяващите установили
лица да полагат труд, като едно от лицата бил св. М., който работел като барман - приготвял
напитки и приемал поръчки. В попълнена декларация св. М. посочил, че работи за „Сий
1
Флайт“ ЕООД от два дена на длъжност „барман“, с почивни дни по график и десет минути
почивка в работния ден. Посочил още, че полага труд с работно време от 14,00 до 21,00 часа,
като има сключен трудов договор и му е определено месечно възнаграждение от 800 лева,
но още не е получилтакова. Приготвя напитки – чай, лимонада, кафе.
На 22.06.2022г. св. Д. съставила акт за установяване на административно
нарушение срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснал до работа
лицето Д.М.М. като „барман“, при определено работно място, определено работно време и
договорено трудово възнаграждение, преди да е получено разрешение от Инспекция по
труда за сключване на трудов договор между двете страни по възникналото правоотношение.
Била посочена и правна квалификация на деянието – нарушение по чл.303 ал.3 от КТ. Акта
за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. По АНП
постъпили допълнителни възражения в законния за това срок. Била извършена
допълнителна проверка, като било изготвено и становище от ст.юрисконсулт Б., но липсва
произнасяне от страна на АНО в процесното НП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-2200613/13.07.2022г., възприемайки
изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.303 ал.3 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена
санкция в размер на 3000.00лева, над предвидения минимален размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Д., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – констативен протокол;
декларация от св. М. и др. Показанията на св. Д. са такива на свидетел - очевидец на
нарушението. Тя е възприела пряко лицето да полага труд в обекта, както и попълването на
декларацията от него. Показанията на св. Д. са в унисон с писмените доказателства по
делото, декларация от наетото лице и др. По делото депозира показания св. М.. В
декларацияата си св. М. отрича да е полагал труд за санкционираното дружество. Сочи, че
отишъл в обекта, за да остави декларацията от родител, като влязъл зад бара, за да запознае с
естеството на работа. Тъй като дошли проверяващи, му дали да попълни декларация. В
декларацията той писал нещата, които ще се случат.
Съдът не кредитира подобна версия, тъй като показанията на св. М. противоречат
на всички останали гласни и писмени доказателства, събрани по делото, които сочат на
установеност на фактологията, твърдяна от наказващия орган. На първо място в показанията
си св. Д. категорично заявява, че е възприела М. да полага труд в обекта, като същия
приготвял напитки и приемал поръчки. Налице са данни, декларирани от самото заето лице,
което фактически е положило труда за въззивното дружество, като в попълнената
декларация св. М. изрично сочи на параметрите и времетраенето на установеното трудово
правоотношение, както и , че не работи за първи ден на този обект, а от два дена / при
2
установени конкретни работно място и време, почивки, възнаграждение и почивни дни по
график/. Съдът не кредитира заявеното от св. М., че се е намирал в обекта само, за да занесе
декларация от родител и не е полагал труд, изхождайки както от възприетото от св. Д.
фактическо приемане на поръчки и приготвяне на напитки, така и от съдържанието на
попълнената декларация. Няма как декларирайки, св. М. да навлезе в такава конкретика, с
каквато е попълнена декларацията, ако данните вписани в нея не са му били предварително
известни. Сам св. М. сам сочи, че работи от два дни в този обект. Св. М. е грамотно лице,
което прави за него напълно възможно правилното възприемане на текста в декларацията и
правилното възпроизвеждане на исканите с нея данни.
Предвид изложеното по - горе съдът намери, че показанията на св. М.,
обслужващи защитната теза на въззивното дружество не следва да бъдат кредитирани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, са спазени сроковете и процедурата за издаването му.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база
на събраните доказателства – собствените си възприятия; заявените данни отработещото
лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена
правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение по чл.303 ал.3 от
КТ, но не е спазил задължението си да се произнесе по депозираните срещу АУАН
възражения. Следва да се отбележи, че в процесното НП липсва каквото и да било
произнасяне по въззраженията срещу акта, а още по-малко има изложени мотиви дали се
приемат за основателни или не и поради какви причини. По този начин съществено е
нарушено правото на защита на въззивника, като липсва произнасяне от АНО по
направените възражения срещу акта. Така описаното нарушение винаги е съществено и
представлява самостоятерлно отменително основание, доколкото е неотстранимо във фазата
на съдебното производство.
За пълнота съдът намери, че следва да се произнесе за определяне размера на
наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган е
съобразил от една страна извършването на нарушение за първи път и от друга – наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквото е допускането на непълнолетно лице до
работа в нарушение на трудовото законодателство, и правилно е определил размера на
наказанието над минимално предвидения.
Що се отнася до останалите наведени с жалбата възражения, съдът намира
следното: Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна от административнонаказващия
орган. Сочи се, че с лицето не са установени трудови правоотношения. Съдът не кредитира
подобна версия, като мотивите за това бяха изложени по - горе и не следва да бъдат
преповтаряни. Счита се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени всички
3
факти, чрез които е установено наличие на нарушение. Съдът не констатира да е допуснато
такова нарушение, като при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП констатира,
че от същите са изводими всички признаци от състава на нарушението, конкретизирани са
дата на нарушението и неговото местоизвършване, както и са посочени доказателствата,
подкрепящи повдигнатото обвинение. Правната квалификация на нарушението е била
прецизирана.
Изложеното по - горе мотивира съда да отмени наказателното постановление.
Съдът намира, че не следва да присъжда разноски за жалбоподателя, дзоколкото
такова искане не е било направено. Предвнид изхода на делото, съдът намира, че искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на АНО е неоснователно.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №03-2200613/13.07.2022г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Сий Флайт“ ЕООД е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 3000.00 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4