Решение по дело №12192/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2016 г. (в сила от 24 юли 2017 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20155330112192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2552

гр. Пловдив, 20.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12192/2015 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от В. С.Н. срещу Б.Ф.Р. и Т.Д.Р..

Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ ... от кв. ..., с площ 670 кв.м., заедно с цялата построена в югозападната част на имота едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ 15 кв.м., както и стопанска постройка с площ 15 кв.м., без другите постройки в имота, при граници на парцела от двете страни улици, УПИ ..., УПИ ..., УПИ .... Основава правото си на собственост на договор за покупко-продажба от ...г., обективиран в НА № ..., том ..., дело № ... от ...г. на н. ... Твърди, че по отношение на купувача по сделката е налице промяна на име с решение на съда. Твърди, че през 2012г. с ответника бил сключен договор за покупко-продажба на имотите. Сделката била изповядана по времето, когато той бил в б. с ответницата. След това с влязло в сила решение по гр.д. 2495/2014г. на ПРС сделката била прогласена за нищожна. Твърди, че ответната страна владее имотите без основание. В първо съдебно заседание уточнява, че твърди процесните имоти да се владеят от двамата ответници. Моли ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението на имотите.

Ответниците подават в срок отговор на исковата молба, с който изразяват становище за неоснователност на иска. Твърди се, че в периода от сключването на договора от 2012г. до прогласяването на неговата нищожност ответникът извършил редица подобрения в имота, а именно: покупка на дървен материал за ремонт на покрив- 420 лева; керемиди и каци за покрив- 700 лева; покупка на гипсокартон и метална конструкция за ремонт на таван на постройката- 620 лева; труд за ремонт на покрив и монтаж на гипсокартон 1000 лева. Твърди, че към момента не владее имота без правно основание, а упражнява правото си на задържане като добросъвестен владелец, докато ищецът не му заплати сумата от 2740 лева, с която се е увеличила стойността на имота. Ответникът заявява готовност да предаде владението на имота, но само ако му бъде заплатена сумата.

На следващо място ответникът прави възражение за право на задържане до заплащането на сумата от 2809.30 лева, продажна цена по договора за покупко- продажба на недвижим имот от 2012г. на основание чл. 90 ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно иска в правна квалификация чл. 108 ЗС:

            От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от ...г., обективиран в н. а. вписан в СВ с вх. рег. № ... се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от УПИ ..., от кв. ... по ПУП на село Б., селият с площ от 670 кв.м. по скица, ведно с построената в югозападната част на УПИ едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м. и изба от 15 кв.м. и стопанска постройка с площ от 15 кв.м.

            С договор за покупко-продажба на недвижим имот от ....г., обективиран в н. а. № ..., том ..., дело № ... от ...г. на н. … с рег. № ..., ищецът е продал на ответника- Б.Р. по време на б. му с ответницата Т.Р. описаните по – горе недвижими имоти.

            Този договор е бил прогласен за нищожен с решение 4113 от 05.11.2014г. постановено по гр.д. № 2495 от 2014г. на ПРС, влязло в сила на 11.07.2015г.  Съдебният акт е постановен между ищеца и ответника. Неговата с. Т.Р., поради това си качество и изповядването на сделката по време на б., се явява негов необходим другар в процеса по гр. д. 2495/2014г. на ПРС и е обвързана от постановеното решение, независимо, че не е участвала в производството.

            Предвид горното с категоричност се установява, че ищецът притежава правото на собственост върху процесните имоти на посоченото основание.

С доклада по делото, обективиран в определение от 22.01.2016г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответникът владее имотите, поради което следва да бъде разгледано възражението му за право на задържане.

В настоящия случай ответникът Б.Р. твърди, че упражнявал владението на правно основание- договор за покупко-продажба и като добросъвестен владелец има право на задържане.

Правото по  чл. 72, ал. 3 ЗС е потестативно по своя характер и дава възможност на добросъвестния владелец, да задържи вещта до заплащането на дължимото му се обезщетение за разноските и подобренията.

Добросъвестно е владението по смисъла на чл. 70 ЗС, когато владелецът е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е опорочена. В последния случай сделката следва да бъде сключена в необходимата форма, но да е опорочена, като се има предвид, че в договора все пак е с предписаната от закона форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на приобретателя при извършването на акта.

Нищожният договор /какъвто е сключеният с ответника/ не може да породи правни последици и затова купувачът по такъв договор не може да има качеството на добросъвестен владелец- той не е придобил имота на годно правно основание поради порока на договора, който го прави нищожен и го лишава от правно действие. Обстоятелството, че подобренията са извършени в период от сключването на договора до влизането в сила на решението по гр. д. 2495/2014г. на ПРС не променя извода, тъй като нищожността на договора е изначална и законът не придава правно значение на момента на нейното прогласяване във връзка с добросъвестността на приобретателя.

Ето защо след като ответникът няма качеството добросъвестен владелец, той не разполага и с право на задържане върху процесните имоти по чл. 72, ал. 3 ЗС.

Предвид нищожността на договора за покупко-продажба от ...г. и разпростиращата се сила на пресъдено нещо спрямо ответницата съпрузите не се явяват задължителни необходими другари в настоящото производство и решението спрямо нея може да бъде различно. От събраните по делото доказателствени средства не се установява ответницата да владее процените имоти. Въпреки, че отговора на исковата молба е подаден от името на двамата ответници изложените в него възражения и направените признания се отнасят единствено до Б.Р.. По отношение на ответницата в отговора не се излагат съображения за осъществявано от нея владение или участие в извършването на подобренията. Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото гласни доказателствени средства. С. на ищеца заявява единствено, че е чувала къщата да се владее от „някой си Б.“, както и че при посещение на място през 2013г. ищецът е влязъл в къщата, а тя го е изчакала отвън. Не се излагат никакви обстоятелства за това ответницата да e владяла имота към минал или към настоящия момент.

Ето защо претенцията следва да бъде уважена спрямо ответника и да бъде отхвърлена спрямо ответницата. Предвид разясненията  дадени в т. 2А от ТР 4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС съдът следва да се произнесе с установителен и осъдителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС. 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 50 лева за държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноските по делото предвид отхвърлянето на иска спрямо нея. По делото е представен един договор за двамата ответници за сумата от 1250 лева. Тъй като не е посочено как точно се разпределя сумата и предвид защита по постъпилия отговор, съдът намира че тя следва да се разпредели по равно за защитата по иска и по възражението за право на задържане. Така образуваната сума от 625 лева следва да се разпреди по равно между ответниците и на Т.Д.Р. да бъде присъдена сумата от 312.50 лева.  

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Ф.Р., ЕГН ********** и Т.Д.Р., ЕГН ********** ***, че В. С.Н., ЕГН ********** с адрес ***, е собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от ...г., обективиран в н. а., вписан в СВ с вх. рег. № ... от ...г., акт № ..., том ..., дело ... от ...г., на следните недвижими имоти: 1/2 идеална част от УПИ ... от кв. ... по ПУП на село Б., целият с площ от 670 кв.м. по скица, при граници: улици, УПИ ..., ... и ..., ведно с построената в югозападната част на урегулирания поземлен имот едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., заедно със стопанска постройка с площ от 15 кв.м. като ОСЪЖДА Б.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес *** да предаде на В. С.Н., ЕГН ********** с адрес ***, владението върху описаните по- горе имоти, а именно:  1/2 идеална част от УПИ ... от кв. ... по ПУП на село Б., целият с площ от 670 кв.м. по скица, при граници: улици, УПИ ..., ... и ..., ведно с построената в югозападната част на урегулирания поземлен имот едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., заедно със стопанска постройка с площ от 15 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 108 ЗС относно осъждането на Т.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да предаде на В. С.Н., ЕГН ********** с адрес ***, владението върху описаните по- горе имоти, а именно:  1/2 идеална част от УПИ ... от кв. ... по ПУП на село Б., целият с площ от 670 кв.м. по скица, при граници: улици, УПИ ..., ... и ..., ведно с построената в югозападната част на урегулирания поземлен имот едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., заедно със стопанска постройка с площ от 15 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника Б.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***,  за право на задържане по чл.72, ал. 3, вр. ал. 1 ЗС до заплащане на сумата от 2740 лева за извършени от него в гореописания имот подобрения, изразяващи се в ремонт на покривната конструкция на сградата изградена в югозападната част на имота, за поставянето на гипскартон на тавана на единствения етаж на сградата изградена в югозападната част на имота и за труд вложен за извършването на ремонтите. 

ОСЪЖДА Б.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив държавна такса за образуваното дело в размер на 50.00 лева /петдесет лева/.

ОСЪЖДА В. С.Н., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Т.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 312.50 лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                    /Тоско Ангелов/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ