Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 116 05.
11. 2019 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седми октомври, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1228 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на ВИП
Мениджмънт“ – ООД – гр.Бургас, ищец по исковете, срещу Решение
№1292/27.05.19г., постановено по гр.д.№7638 по описа на Бургаски районен съд за
2017г., с което съдът е отхвърлил предявените от
въззивника, срещу „Новоком инвест“ ЕООД - гр.Бургас осъдителни искове за
следните суми: сума от 860,87 лв., представляваща възнаграждение за поддръжка
на жилищен комплекс „Съни хил“ находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул.
„Слънчеви хълмове“, за периода:
м.09.2015г.- м.06.2017г. вкл., дължимо за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№07079.671.339.5.13
по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул.
„Слънчеви хълмове“, жилищен комплекс „Съни хил“, бл.4, ет.2, ап.13, сума от
172,17 лв., представляваща нереализирана
печалба от несвоевременното изпълнение на изискуеми задължения за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №07079.671.339.5.13 по КККР на гр. Бургас, находящ се в
гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Слънчеви хълмове“, жилищен комплекс „Съни
хил“, бл.4, ет.2, ап.13, сума от 424,03 лв., представляваща възнаграждение за
поддръжка на жилищен комплекс „Съни хил“ находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден
рудник“, ул. „Слънчеви хълмове“, за периода: м.09.2015г. - м.08.2017г. вкл.,
дължимо за самостоятелен обект в сграда с идентификатор №07079.671.339.5.16
по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул.
„Слънчеви хълмове“, жилищен комплекс „Съни хил“, бл.4, ет.3, ап.16, сума от
84,81 лв., представляваща нереализирана
печалба от несвоевременното изпълнение на изискуеми задължения за Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №07079.671.339.5.16 по КККР на гр. Бургас, находящ се в
гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Слънчеви хълмове“, жилищен комплекс „Съни
хил“, бл.4, ет.3, ап.16, като неоснователни; осъдил е „Вип менинджмънт“ ООД, да
заплати на „Новоком инвест“ ЕООД, сума в размер общо на 510 лв., представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски.
Въззивникът счита
първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено при
противоречие на събрания доказателствен материал и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Излага подробни съображения за дължимост на сумите на извъндоговорно
основание – обосновава тезата, че ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил
с исковите суми, поради разходи за поддръжка и разходи за управление на общите
части на сграда от затворен тип, в който ответникът притежава два обекта.
Ответникът „Новоком Инвест“ – ЕООД, представя писмен отговор на
въззивната жалба, чрез процесуален представител адв. К.. В него излага
съображения за потвърждаване на решението. Въззиваемият споделя извода на съда,
че при комплекс от затворен тип, следва да е налице вписан договор с нотариална
заверка, сключен между инвеститора и собствениците, какъвто в случая няма. Излага
подробни съображения за недължимост на сумите, предвид липсата на конкретика
относно разходите и доказателства за това, че такива са направени; предвид
съществуването на множество обекти (паркоместа) за разходите по поддръжката на
които ответникът не следва да отговаря, т.к. не притежава такива. Аргументира
се и недължимостта на сумите, съставляващи корпоративен данък, с оглед
характеристиките на това вземане – ответникът не се е обогатил за сметка на
ищеца, т.к. не дължи заплащане на такъв данък.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно притежавано от ответното дружество право на собственост върху недвижими
имоти, находящи се в затворен комплекс „Съни
хил“, гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, а именно: апартамент №16,
на площ 63.75 кв.м., находящ се в бл.4, придобит на 15.09.2015г. и продаден на 17.08.2016г.
и апартамент №13, на площ 80.57 кв.м., също находящ се в бл.4, придобит на
15.09.2015г. и продаден на 15.06.2017г. Установено е съществуването на договор
за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни хил“, сключен на
09.09.2008г. между „Съни хил“ ЕАД, и ищцовото дружество и Анекс към договора от
27.01.2009г. за възлагане на задължение за поддръжка чистотата на общите части,
зелените площи, осигуряването на физическа охрана, осигуряването на техническа
поддръжка на инсталациите, съоръженията и асансьорите в комплекса и др., срещу
уговорено възнаграждение от 665 евро, увеличено с анекс на 2000 лв. Установено
е че между ищеца и ответника по делото не е налице облигационна връзка, във
връзка с поддържането и управлението на общите части на сградата. Поради това и на
осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен
съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост,
следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред събраните поделото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивите, изложени от първостепенния съд, въззивната инстанция също споделя на
осн. чл.272 ГПК.
В допълнение
следва да се каже: предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД. Съгласно
тази разпоредба, “… всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването”. Следователно необходими са две предпоставки: обогатяване от една
страна, без основание и обедняване от друга. Поначало обогатяването може да се
изразява както в получаване на определено имуществено благо, водещо до
увеличаване на патримониума на получателя, така и до спестяване на разноски,
плащане или обичаен разход, който получателят би направил. Във всички случаи
обедняването и обогатяването имат имуществен характер, характеризиращ се с конкретни
вид и размер на даденото, респ. - полученото благо.
В настоящия случай
между страните не е налице облигационно правоотношение във връзка с
управлението и поддръжката на общите части. Доколкото настоящата претенция е на
извъндоговорно основание, но се основава на изчисления, извършени въз основа на
съществуващи между ищеца и трети лица договори за поддръжка и управление, ищецът
следва да докаже конкретно и спрямо ответника с каква част от вложените
средства последният се е обогатил, а ищецът е обеднял. За доказване на това
обстоятелство по делото е извършена съдебно – икономическа експертиза, но
същата съобразно поставената й задача, изследва общо всички разходи, направени
от ищеца по поддръжката на общите части на целия комплекс. Експертизата не диференцира
направените от ищеца разходи, припадащи се на ответника, съобразно дела му в
общите части. Ето защо въззивната инстанция намира, че по делото не са
установени както конкретните дейности по поддръжката и управлението на общите
части, притежавани от ответника, съобразно притежаваните от него обекти на
собственост, с които той се е обогатил, а ищецът е обеднял, така и стойността
им.
На второ място,
следва да се отчете възражението на ответника, че от датата на придобиването,
до датата на отчуждаването на притежаваните от него самостоятелни обекти,
същите не са били ползвани, което се установява от представените в хода на
делото доказателства. Съобразно нормата на чл.51, ал.2, вр. ал.1 ЗУЕС, не
заплащат разходи за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост собственици, които пребивават в етажната собственост не повече от
30 дни в рамките на една календарна година. Поделото не се твърди и не се
представят доказателства да е налице хипотезата на ал.3 – да е налице решение
на ОС на ЕС последните лица да заплащат 50% от разходите.
Поради
гореизложеното, въззивната инстанция намира, че предявените претенции са
неоснователни. Решението, с което са отхвърлени, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на
въззиваемите следва да се присъдят направените разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в общ размер 430 лева, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1292/27.05.19г., постановено по гр.д.№7638 по описа на Бургаски районен съд за
2017г.
ОСЪЖДА „Вип менинджмънт“ - ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул. „Сливница“ №2, вх.А, ет.2, представлявано от управителя
Тодор Чанков, ДА
ЗАПЛАТИ на „Новоком инвест“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.601,
вх.3, партер, ет.4, представлявано от управителя Неделчо Стоянов, сума, в размер на 430 лева – съдебно – деловодни разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.