Р Е Ш Е Н И Е
260288/23.6.2021г.
23.06.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 27 (двадесет и седми) май Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2889 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона
за електронните съобщения и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след
указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Теленор България” ЕАД
гр. София, представлявано от М.С. и Д.К.К. твърди, че на 25.06.2018 г.
сключило с ответницата Е.А.А. договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги. За периода 05.12.2018 г. – 05.04.2019 г. ищцовото дружество
издало фактури, но останала незаплатена част от тях в размер на 352,03 лв. за дължими
такси и потребени услуги. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да
плати дължимите суми, ищецът начислил и предвидената в договора неустойка в
размер на 27,48 лева. А. не изпълнила задълженията си по договора и все още
дължала цитираните суми. Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д.
№ 2165/2020 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на ответницата по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по
отношение на ответницата да бъде признато за установено, че съществуват
следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 352,03 лв., представляваща
неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за
периода 05.11.2018 г. – 04.02.2019 г. по договор от 25.06.2018 г.;
в размер на 27,48
лв., представляваща неустойка по договора от
25.06.2018 г. поради неплащане от ответницата на дължими суми, ведно
със законната лихва върху главното задължение, считано от депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане, като претендира и разноските по
заповедното и по настоящото исково производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата не
подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният й особен
представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. На
първо място, оспорва представителната власт на пълномощника. Излага, че А. не
дължи претендираната сума за ползвани мобилни услуги, тъй като не били
предоставени такива. Счита, че претендираните суми са предмет на други дела,
образувани в ШРС срещу ответницата. Позовава се на изтекла погасителна давност
за вземанията на ищеца. Уговорката в договора за дължима неустойка била
нищожна. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представения
договор за мобилни услуги от 25.06.2018 г. е, че „Теленор България“ ЕАД се
задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа на Е.А.А.
мобилни услуги. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на
дружеството за предоставяне на мобилни услуги. В договора (т. 11) е предвидено,
че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните абонаменти. Видно от представените Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги
е, че в чл. 71, гл. 13 е предвидено задължение за потребителя да заплаща
определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ.
По
делото са приложени фактури №№ **********
за отчетен период от 20.10.2016 г. до 19.11.2016 г., фактура № ********** за
отчетен период от 20.11.2016 г. до 19.12.2016 г., фактура № ********** за
отчетен период от 20.12.2016 г. до 19.01.2017 г., фактура № ********** за
отчетен период от 20.01.2017 г. до
19.12.2017 г.,
издадени от „Теленор България“ ЕАД, от които е видно, че на ответницата са
начислени суми, представляващи такси, потребени услуги и начислена неустойка.
Според
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на задълженията на ответницата към „Теленор България“ ЕАД възлизат, както
следва: на 352,03 лв., представляваща суми за предоставени далекосъобщителни
услуги. Вещото лице заключава, че размерът на неустойката, предвидена в
договора за далекосъобщителни услуги е 27,548 лева.
От приложеното ч.гр.д. № 2165/2020 по описа на ШРС
се установи, че ищецът „Теленор България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК
заявление на 01.10.2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260073/02.10.2020 г. за
сумата, предмет на настоящото исково производство и за разноски в общ размер 385,00
лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Теленор България” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Е.А. в качеството й на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260073/02.10.2020
г. по ч.гр.д. № 2165/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Доколкото по
делото са представени пълномощни, взети предвид от съда при проверка на
редовността на исковата молба, възражението на особения представител за липса
на представителна власт се явява неоснователно. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните
съобщения:
Доказа се, че страните по делото са насрещни
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадена чрез сключване при
условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален
договор от 25.06.2018 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни
услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на
ответницата, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу
насрещно задължение на последната да заплаща цената на тези услуги.
Чрез
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че А. не
изпълнила това свое задължение по договора. Относно дължимата от него сума:
вещото лице сочи, че тя възлиза на 352,03 лв.
По
отношение на възражението на особения представител на ответницата за изтекла
погасителна давност: в случая се претендира вземане, представляващо неизплатени
такси и ползвани далекосъобщителни услуги по процесния договор, като в случая е
приложима нормата на чл. 111,
б.„в” от ЗЗД, тъй като се касае за периодични плащания. Установяват
се дължими от ответницата суми за ползвани услуги през периода 05.11.2018
г. – 04.02.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Такова съставлява подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая, заявлението на „Теленор
България“ ЕАД е депозирано на 01.10.2020 г. Поради това, следва да се приеме,
че вземанията на ищеца срещу Е.А. не са погасени по давност.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от Е.А.А. за парична сума в размер
на 352,03 лв., представляваща неплатената в срок цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 05.11.2018 г. –
04.02.2019 г. по договор от 25.06.2018
г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2020
г.
По иска с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Налице е сключен между ищеца и ответницата
договор, в който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя или на
неизпълнение на задълженията му. Доказа се по-горе, че Е.А. не изпълнила
основното си задължение да плаща дължимите такси и потребени услуги. В тази
хипотеза, последната дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края
на срока на всеки от договорите, като максималния размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните абонаменти. В тази насока,
възражението на особения представител на ответницата за нищожност на клаузата в
договора, предвиждаща плащане на неустойка, се явява неоснователно. Според
константната съдебна практика, предвидения по описания по-горе максимален
размер на дължима неустойка, ненадвишаващ трикратния размер на дължимите
месечни абонаментни такси, не води до неравноправност на клаузата, респективно
– до нищожността й.
Предвид
гореизложеното, депозираната претенция за сума в размер на 27,48 лв. с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.
92, ал. 1 от ЗЗД
се явява основателна и следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от Е.А.А. за парична сума в
посочения размер, представляваща неустойка по договора от 25.06.2018 г. поради неплащане от ответницата на
дължими суми.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото
исково производство в размер на 855,00 лв. и по заповедното производство в
размер на 385,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.А. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***,
със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1766, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д.К.К., че
съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Е.А.А. в размер на 352,03 лв. (триста петдесет и два лева
и 03 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 05.11.2018 г. –
04.02.2019 г. по договор от 25.06.2018
г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2020
г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 260073/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2165/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните
съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.А. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че
съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Е.А.А. в размер на 27,48 лв. (двадесет и седем лева и 48
стотинки), представляващо неустойка по договора от 25.06.2018 г., сключен между страните поради
неплащане от ответницата на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260073/02.10.2020 г. по ч.гр.д. №
2165/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен..
ОСЪЖДА Е.А.А. да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 855,00 лв. (осемстотин петдесет и пет лева).
ОСЪЖДА Е.А.А. да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2165/2020 г. на ШРС в размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: