№ 7346
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100509919 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 162373/09.05.2025 год. по описа
на СРС, депозирана от К. М. П. действаща лично и със съгласието на своята
майка Л. Ц. С. чрез надлежно упълномощения адв. П. А. Т. – САК срещу
Решение № 7021/18.04.2025 год. постановено гр.д. № 70495/2024 год. по описа
на СРС, 181 състав, в частта с която е уважен предявеният по реда на чл. 150
СК иск за увеличение на присъдената на детето К. М. П. действаща лично и
със съгласието на своята майка Л. Ц. С. издръжка за размера над присъдения
от 700 лева до претендирания такъв от 900 лева.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила за проверка и оценка на доказателствата, както
и за необоснованост на атакувания съдебен акт. Изложени са доводи, касаещи
финансовите възможности на бащата да заплаща издръжка в претендирания
размер, която отговаря на нуждите на детето. Отправя искане към въззивния
съд за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с
което претенцията за издръжка да бъде уважена в пълния претендиран размер.
В открито съдебно заседание проведено на 01.12.2025 год. – въззивникът
и въззиваема страна редовно призован, не се явява, не се явява законния
представител, представлява се от адв. Т.а, която поддържа въззивната жалба
по изложените в нея съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба с вх.
№ 235796/04.07.2025 год. депозиран от М. Й. П. чрез адв. Н. И. М., с който
1
оспорва изцяло наведените доводи в жалбата, като моли същата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба с
вх. № 235797/04.07.2025 год. по регистъра на СРС депозирана от М. Й. П. чрез
адв. Н. М. срещу Решение № 7021/18.04.2025 год. постановено гр.д. №
70495/2024 год. по описа на СРС, 181 състав, в частта с която първият съд е
изменил на основание чл. 150 СК дължимата от бащата издръжка за разлика
над 550 лева до присъдения такъв от 700 лева. В насрещната въззивна жалба
са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен
акт. Твърди, че неправилно първият съд не е посочил общ размер на
дължимата от двамата родилите издръжка. Излага подробни аргументи
относно представените доказателства за разходи на детето. Отправя искане
към съда за отмяна на обжалваното съдебно решение за разликата над 550
лева дължими за издръжка до присъдения такъв от 700 лева.
В публично съдебно заседание проведено по делото, въззиваемата
страна и въззивник не се явява, представляват се адв. М., който поддържа
насрещната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба. Излага доводи
по същество на спора.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
На процесуалните изисквания отговаря и депозирана насрещна въззивна
жалба.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
С Решение № 7021/18.04.2025 год. постановено гр.д. № 70495/2024 год.
по описа на СРС, 181 състав, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, е
изменен определеният с Решение № 10106/14.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 4994/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 28.11.2023 г.,
размер на дължимата месечна издръжка от М. Й. П., ЕГН: ********** в полза
2
на К. М. П., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Л. Ц. С., ЕГН: ********** на 700 лева считано от 26.11.2024 г. /датата
на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното
погасяване, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 700,00
лв. до пълния предявен такъв от 900,00 лв. месечно, като неоснователен.
Със съдебното решение първия съд е разпределил отговорността за
разноските, съобразно изхода на спора.
Първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 242, ал. 1, предл.
първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
намира наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за
неоснователни.
Не е спорно в производството и се установява от представено пред
първоинстанционния съд удостоверение за раждане, издадено от Столична
община - район „Надежда“, че въззиваемата страна и въззивник е баща на
детето К. М. П., родена на 13.11.2009 г., а негова майка е Л. Ц. С..
Съгласно решение № 10106/14.09.2022 г., постановено по гр.д. №
4994/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, потвърдено с решение №
6073/28.11.2023г. постановено по гр.д. № 512416/2022г. , по описа на СГС, II
брачен състав /л. 51-58 от делото/, бащата М. П. е осъден да заплаща издръжка
в размер на 400 лева на детето К. П. действаща чрез своята майка и законен
представител Л. С..
Видно от уверение с изх. № 1209/27.08.2024 год. К. П. е ученичка в 9-ти
клас през учебната 2024/2025 год. в 101 СУ „ Бачо Киро“.
По делото са представени амбулаторни листове от 03.10.2023 год., както
и от 25.07.2024 год., видно от които на детето К. П. е поставена диагноза
„Ювенилна идиопатична сколиоза. Гръднопоясен отдел“, както и
придружаващи заболявания „Вродено плоско стъпало“.
По делото са представени медицински документи от медицински център
„Физио.БГ“, от съдържанието на които се установява, че на детето К. П. е
поставена диагноза „Сколиоза. Плоскостъпие. Халукс валгус“, като е назначен
и курс за лечение.
Във връзка със заболяванията на детето са представени фактури и
касови бележки, удостоверяващи направени в хода на лечението разходи,
касаещи анализ на походката на детето, специфични стелки,
пръсторазделители, процедури по физиотерапии и рехабилитация.
Представени са медицински документи по повод провеждано на детето
ортодонтско лечение.
3
От амбулаторен лист за преглед на пациент се установява, че освен
констатираните заболявания, детето К. П. е диагностицирана с „Атопичен
дерматит“, като й е назначена терапия.
Въз основа на писмените доказателства по делото представени пред
първия съд се установява, че за периода месец януари 2023 г. - м. януари 2025
г. майката на ищцата е получила начислен месечен облагаем доход в размер от
3525,46 лева до 5555,42 лева, а за същият период бащата М. П. е получил
начислен месечен облагаем доход в размер от 4945 лева до 8727,82 лева.
Съгласно справка данни за периода м.04.2023 год. – м.12.2024 год.
предоставена от НОИ се установява, че бащата М. П. и майката Л. С. имат
средно месечен осигурителен доход в размер от 3400 лева до 3750 лева.
За нуждите на производството пред въззивният съд е изготвен и
депозиран социален доклад от ДСП – Сердика след проведена среща с г-жа Л.
С. и разговор с г-н М. П.. Пред социален работник, г-н П. е заявил, че не
поддържа контакт с К. П. и нейната пълнолетна сестра А., но изплаща редовно
издръжка в размер на 700 лева за К.. По данни на майката г-жа С., К. има
постановена диагноза „атопичен дерматит“ във връзка с което заболяване има
издаден ТЕЛК 50 % ВСУ. Има необходимост от прием на медикаменти. От
около 10 години г-н П. не поддържа контакт с дъщерите си, изплаща редовно
издръжка, но не се включва в допълните разходи. Детето К. живее с майка си и
сестра си в собствено на г-жа С. жилище, в което е осигурено всичко
необходимо за детето. Г-н П. живее в жилище, собствено на пълнолетната му
дъщеря от настоящият му брак. И двамата родилите са трудови ангажирани.
Към момента на изготвяне на социалното проучване, К. е ученичка в 10-ти
клас в 101 СУ „Бачо Киро“, като посещава допълни уроци по математика и
пеене. В заключение е посочено, че следва да бъде постановено решение, с
което да бъде определена издръжка, съобразена с възрастта, нуждите и
потребностите на детето К..
За нуждите на производството пред въззивния съд е била изискана
информация от НАП, които с писмо с вх. № 118778/13.10.2025 год. от ТД на
НАП София – офис „Сердика“ и писмо с вх. № 118509/13.10.2025 год. са
посочили, че за периода 01.09.2024 год. до 30.09.2025 год. майката Л. С. е
получила начислен месечен облагаем доход в размер от 3735,69 лева до
5648,20 лева, а за същия период бащата М. П. е получил начислен месечен
облагаем доход в размер от 6382,00 лева до 8416,06 лева.
По делото от въззивника са представени множество медицински
документи, касаещи здравословното състояние на детето К. П. и необходимата
с оглед заболяванията на детето грижа и нужда от прием на медикаменти.
Така от Експертно решение № 92050 от 167 /засн. №/ от 01.09.2025 год.
се установява, че детето К. М. П. е освидетелствана с 50 % ВСУ ТЕЛК,
предвид поставена диагноза „Други форми на атопичен дерматит“.
От амбулаторни листове № 1751/05.05.2025 год. и № 1771/14.05.2025
год. се установява, че на детето К. М. П. е поставена диагноза „Атопичен
дерматит“, назначена е терапия.
От амбулаторен лист № 390/17.06.2025 год. се установява, че на детето
Калин П. е поставена диагноза „Ювенилна идиопатична сколиоза“ с
4
придружаващи заболявания „Вродено плоско стъпало“. В тази връзка е
представен и амбулаторен лист от МЦ „ФИЗИО.БГ“ с поставена диагноза
"Ювенилна идиопатична сколиоза. Вродено плоско стъпало“.
Представени са писмени доказателства, касаещи разходвани средства
във връзка с прегледи на детето.
Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са изложени доводи
за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния
съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които
съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки
и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
В конкретния случай детето К. е на 16 годишна възраст, като нуждите
на детето са обичайни за нейната възраст. Същите са свързани с разходи за
храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала, за извънкласни форми на
обучение, медицински грижи, културни потребности, развлечения, а ориентир
за техния размер е приетият в страната размер на линията на бедност. По
делото са ангажирани множество доказателства, касаещи здравословното
състояние на детето К., поставените й медицински диагнози, както
доказателства свързани с лечение на детето.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно
и зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
От определянето на месечната издръжка с Решение № 10106/14.09.2022
г., постановено по гр.д. № 4994/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в
сила на 28.11.2023 г. до настоящия момент е настъпило изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период
5
детето К. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й
от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер.
Освен това за детето К. има ежемесечни разходи свързани с нейното
здравословно състояние, нужда от прием на медикаменти и рехабилитация.
Поради това правилно първоинстанционния съд е съобразил нарасналите
нужди на детето за учебници, учебни помагала, дрехи, посещения на
извънкласни занимания и нужда от медицински грижи.
През изминалия от определяне на издръжката период е увеличен
размерът на установената за страната минимална работна заплата като от 780
лева (ПМС № 497/29.12.2022 г.) за 2023 г. същият е достигнал до 1077 лева за
2025 г. (ПМС № 359/23.10.2024 г.). Настъпили са промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите
се обстоятелства.
Доказва се в производството, че въззиваемата страна и въззивник няма
алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца, в
трудоспособна зряла възраст (според Класификация на възрастовите групи на
Световната здравна организация), липсват твърдения и доказателства същия
да страда от тежко заболяване, което да е довело до трайна и тежка
инвалидизация или други причини, които да възпрепятстват въззиваемата
страна и въззивник да реализира доходи.
Също така, следва да се отбележи, че преценката за обикновените
условия на живот на децата, следва да се прави не абстрактно-за всяко дете с
аналогични характеристики относно пол, здравословно състояние и възраст,
но и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с конкретния случай, с
отглеждането на конкретно това дете от двамата родители и реализираните от
последните доходи. В противен случай би се стигнало до абсурдното
положение децата на лица, реализиращи значителни доходи да имат същите
нужди, като децата, чиито родители реализират доходи в размер на
минималната работна заплата за страната.
Съгласно законните критерии и от установеното в хода на съдебното
производство, съобразявайки и специфичното здравословно състояние на
детето К., въззивният съд приема, че за месечната издръжка за К. П. ще са
необходими средства в общ размер не по-малко от около 1100 лв. - с оглед на
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито всяко от
децата би имало, ако родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че правилно първия съд е отмерил, че
бащата има възможност да заплаща издръжка в размер на 700 лева месечно,
съобразена както с материалните възможности на М. П., така и с нуждите и
специфичното здравословно състояние на детето К..
При определяне на размера на издръжката съдът съобразява
установения доход на майката, както и обстоятелството, че същата ще полага
непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по - голяма част от издръжката на детето
на страните, но само ако е съобразена с установените реални възможности.
6
Разликата над посочения размер от издръжката за детето следва да се поеме от
майка му, а при невъзможност и от други лица от друг ред, посочен в закона.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните
му части, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7021/18.04.2025 год. постановено по гр.д.
№ 70495/2024 год. по описа на СРС, ГО, 181 състав в обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7