РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Сандански, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно
наказателно дело № 20221250200562 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Е. Л. К. от гр. П.... срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на лицето е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл187а, ал. 1 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с издадения електронен фиш, като
счита същия за незаконосъобразен поради неправилно приложение на
материалния закон. Съгласно чл.34, ал.1, б.в от ЗАНН, сочи жалбоподателят,
не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.
Твърди, че от датата, посочена в обжалвания електронен фиш /18.08.2020 г./
до датата, на която му е връчен електронния фиш /31.10.2022 г./ е изтекла
повече от една година от извършване на деянието, поради което бил изтекъл
преклузивният давностен срок, визиран в чл.34, ал.1, б.в ЗАНН.
В съдебно заседание санкционираното лице, редовно призовано, не се явява
и не се представлява. Не депозира писмено становище в подкрепа на жалбата
си.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
1
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, тъй
като в ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, поради това по силата
на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН за връчване на електроен фиш
следва да тече обикновената тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК,
като сроковете започват да текат от датата на откриване, установяване на
нарушението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното лице, в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят притежавал лек автомобил марка "Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с
рег. № .........., с обща техническа допустима максимална маса 2145, брой оси
2, категория ППС: ЕВРО 4. На ........ г., в .......... часа притежаваният от
жалбоподателя лек автомобил преминал покрай устройство – елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се в община Сандански, на път А-3 км 151+251, с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Устройството с № 10151 отчело, че автомобилът, движещ се в посока
нарастващ километър, е без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, поради което създало доклад съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към който автоматично
приложило статично изображение във вид на снимков материал на
превозното средство.
Впоследствие бил установен собственикът на автомобила и след справка в
системата на АПИ, на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на .......... лв. за нарушение чл.
139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Независимо от налагането на това административно наказание, с фиша е
указано на жалбоподателя, че дължи и заплащане на съответната такса по
чл.10а, ал.2 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното/ползваното от
него ППС в размер на 10.00 лева.
С електронния фиш била предоставена възможност на санкционираното
лице да се освободи от административно наказателна отговорност, като
заплати компенсаторна такса, но в съответния срок не е постъпило
компенсаторно плащане по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от които с
най-съществено значение са: справка от електронната система на Агенция
"Пътна инфраструктура" относно нарушител Е. Л. К. и разпечатка за
нарушения, съдържаща доказателствени записи на нарушението и снимков
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
2
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Шестата алинея на цитираната норма
задължава водачите на пътни превозни средства преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплатят таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице. С измененията на Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г. / е
предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства - винетни такси за пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. С
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е въведена такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса до или равна на 3, 5 тона), като заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа. Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство, след правилно деклариране на регистрационния
му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност
и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му (чл. 10а, ал. 3
от ЗП). От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, който задължава
собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство.
От приложената разпечатка от Националния регистър на превозните
средства и техните собственици, воден от МВР е видно, че процесният
автомобил е с максимална допустима маса от 2145 кг. Следователно
автомобилът попада в категорията пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7,
т. 1 от ЗП и по силата на посочената норма за него е следвало да бъде
заплатена винетна такса за движението му по платената пътна мрежа.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
3
Предвид приложените по делото доклад от електронната система за
събиране на пътни такси и записи на статични изображения на процесния
автомобил, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в ЕФ
дата и час същият се е движел в община Сандански, на път А-3 км 151+251.
Видно от общодостъпния Списък на републиканските пътища в РБ, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура (публикуван и в
интернет страницата на Народното събрание), посоченият път е включен в
този списък, издаден въз основа на Решение № 959 от 31.12.2018 г. на МС,
публикуван в брой 3 от 08.01.2019 г. в ДВ и за автомобила е следвало да е
налична заплатена винетна такса.
От приобщените по делото писмени доказателства няма такива от които да
е видно, че жалбоподателят е заплатил винетна такса. В чл. 6, ал. 2 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, е предвидено, че
електронната винетка съдържа уникален идентификационен номер, данни за
регистрационния номер на превозното средство, държавата, в която е
регистрирано, неговата категория, датата на заплащане на таксата и периода
на валидност. Доколкото според чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се
заплаща от собственика на превозното средство, а надлежно заплатена такава
в случая не е налице, съдът намира, че правилно наказващият орган е
констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 и ал.6, във вр. с
чл.102, ал.2 от ЗДП от страна на жалбоподателя. Санкционната разпоредба е
издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 3,
предвиждащ специална санкция за водач, който управлява МПС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП – глоба в размер на 300 лева.
Административно наказателната отговорност законосъобразно е насочена
към жалбоподателя. По силата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице,
а подобни данни не са налични по делото. По делото са налице категорични
доказателства, че именно въззивният жалбоподател Е. Л. К. е собственик към
процесната дата на процесното МПС, а такива доказващи предоставяне на
МПС на друго лице не са представени от жалбоподателя. Ето защо, съдът
намира, че нарушението е установено от електронната система за контрол по
чл.167а, ал.1 ЗДвП чрез годен доклад по отношение на собствен на
жалбоподателя автомобил и след като не е установено подаване на
декларация по чл.187а, ал.4 ЗДвП от страна на собственика, то същият следва
да бъде приет за нарушител.
Спазени са и процесуалните изисквания при издаването на електронния
фиш. Електронният фиш, предмет на настоящото производство, е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП,
установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
4
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП ), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП,
предоставяща възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 да се издаде
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Същият съдържа изискуемите от чл. 189ж ЗДвП
реквизити, а именно - мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които
отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената опасност на нарушението, респ.
липсата на такава. Нещо повече, за конкретното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, в ЗДвП в настоящата си
редакция - чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от
Закона за административните нарушения и наказания. Поради, което и
прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е забранена от самия закон.
Неоснователни са и твърденията на въззивния жалбоподател, че е изтекла
погасителната давност за издаване на електронен фиш, позоваващ се на
разпоредбата на чл.34 ЗАНН, която обаче в случая не е относима, предвид
ревизирането на издаден електронен фиш по настоящото дело, а не на АУАН
и НП. От датата на извършване на нарушението - .............. г. тече давностен
срок, във връзка с реализиране на административно наказателната
отговорност на лицето, а както е известно, при съществуващата нормативна
5
уредба /чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, субсидиарно приложим по силата на чл. 11 от
ЗАНН/ този срок е три години от датата на извършване на нарушението.
Абсолютната давност, с изтичането на която административно наказателното
преследване се изключва, е четири години и половина от датата на
извършването на нарушението. В случай, че посоченият давностен срок е
изтекъл електронният фиш следва да бъде отменен, а административно
наказателното производство прекратено. В настоящия случай, обаче, предвид
датата на извършване на нарушение по ЗДвП - ............... г. давностният срок
за административно наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл, а датата на връчване на електронния фиш –
........... г. не може да обоснове преклузия.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесният електронен фиш
следва да бъде потвърден.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция
"Пътна инфраструктура" следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на ........... лв. Размерът е съобразен с вида и
количеството на извършената дейност, на основание чл. 37 от ЗЗП, тъй като
по делото е проведено едно съдебно заседание, на което присъства
процесуален представител.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата № ............, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с който на Е. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
П......., ул. „Г......Д......“ № .........., за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 5 и
ал. 6, във вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл. 179, ал.3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на
......... /триста/ лева.
ОСЪЖДА Е. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П......, ул. „Г...
Д...“ № ..., да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София сумата
.... /../ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Благоевград.
6
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7