РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. гр.Мадан, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100479 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК от М. З. К. против „Ай ти еф груп" АД да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че Анекс №* към
Договор за потребителски кредит №* от 05.08.2024 е недействителен поради
неточно посоченото в него ГПР.
В исковата молба се твърди, че ма 05.08.2024 г. между М. З. К. като
„Кредитополучател“ от една страна и ответника „Ай ти еф груп" АД, в
качеството му на „Кредитодател“ от друга страна бил сключен Анекс №* към
Договор за потребителски кредит №* при следните условия: 2,500.00 лева
главница; 331.40 лв. – застрахователна премия; 47.21% фиксиран лихвен
процент; 65% годишен процент на разходите; 24 погасителни вноски, 4,577.04
лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение - поръчител
или банкова гаранция. В отделно приложение към договора (Приложение №5)
към договора било възложено на потребителя задължение в срок до края на
следващия ден от сключването на договора за заем да обезпечи договора за
кредит с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в пълния
размер на кредита. Изискванията относно поръчителите били: двама
поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на
Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед
кредитоспособността на Кредитополучателя Кредитодателят може да изиска
Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед
получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически
лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат
1
нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над
20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-
малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели
или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с
Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако
има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по- лош от „Редовен”. Като било пояснено, че „Кредитодателят
не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността
на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от
Кредитополучателя Поръчители.“ В случай, че потребителят не успее да
предостави банкова каранция в еднодневен срок или поръчители отговарящи
на тези изисквания, то ще му бъде начислена неустойка в размер 4,140.16 лв.
По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следвало да
върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в
размер на 4,576.91 лева, а значително по-голяма - в размер на 8,717.07 лева –
за кредит от 2,500.00 лв. Счита, че въпросната неустойка, при тези условия е в
действителност скрита лихва по договора за заем и същата е трябвало да бъде
включена към ГПР. Счита, че договорът за заем е недействителен поради
неточно посоченото в него ГПР, като излага подробни съображения в тази
насока. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти
над допустимото. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание
чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен
действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от
действителния ГПР представлявало невярна информация с характер на
заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който
оспорва предявения иск. Въвежда възражение срещу посочената от ищеца
цена на иска, като счита, че цената на иска следва да бъде определена на
2831.40 лева, какъвто е размерът на отпуснатия кредит. Възразява срещу
твърденията, че Анекс № * към Договор за потребителски кредит № * се явява
нищожен. Сочи, че на 15.03.2024 г. между „ЛИ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в
качеството си на кредитодател, и М. З. К., в качеството си на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № *. На
05.08.2024 г. страните били предоговорили правоотношенията си като са
сключили Анекс № * към Договор за потребителски кредит № *, по силата на
който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за
кредит. Съгласно анекса М. З. К. бил получил паричен заем в размер на
2831.40 лева. Възразява срещу твърденията на ищеца, че не били спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Сочи, че разпоредбата на чл.11, ал.
1, т.10 от ЗПК не предвижда в анекса изрично и изчерпателно да бъдат
изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Счита, че при сключване
2
на анекса не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК като излага
подробни съображения в тази насока. Сочи, че в анекса не са посочени взетите
предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е
от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при
никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при
изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Възразява срещу твърденията, че
била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Сочи, че още преди
подписване на процесния анекс кредитополучателят е бил наясно с всички
условия по кредитното отношение, като сам е избрал параметрите и
условията. Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с
конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и потребителят е бил
наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване
на процесното отношение, така и преди това. Дори да не е могъл да обмисли
достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните
отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да
упражни правото си на отказ, без да е обвързан по никакъв начин от спорната
неустойка. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че между АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД, в качеството на
кредитодател и Ф. А. Б., като кредитополучател бил сключен Анекс № * към
Договор за потребитеслк икредит № *, по силата на който ответникът в
качеството му на кредитодател предоставил на ищеца – кредитополучател
сумата от 2831,40 лева – главница, при следните параметри: краен срок за
погасяване на кредита – 05.08.2026г. , размер на погасителната вноска с
одобрено обезпечение 190,71 лева, размер на погасителната вноска без
одобрено обезпечение: 363,55 лева, брой на погасителните вноски : 24,
годишна лихва за ползване на кредита 47,21 %, общо дължима сума при
надлежно и правилно изпълнениен а задълженията по кредита 4577,04 лева,
ГПР 65%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, били следните: кредитополучателят усвоява
цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на кредита, като
погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват
точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи
за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Съгласно чл. 1 от
приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № * страните
декларират, че преди сключване на договора за кредит между страните,
кредитодателят бил разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит, вкл. е
извършил детайлна проверка на кредитоспособността на клиента, а съгласно
чл. 2 клиентът се съгласявал да заплати на кредитодателя такса в размер на 150
лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и
представената от клиента преддоговорна информация. Предвидено е
посочената такса да се заплаща от клиента на равни вноски, заедно с всяка
вноска по кредита. Съгласно приложение № 5 към договор за потребителски
3
кредит № * страните се споразумяват в срок най-късно до края на следващия
ден, считано от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитодателя следните обезпечения: банкова гаранция в
размер на 4577,04 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
погасяването на всички задължения или поръчителство на поне две физически
лица. В случай че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то
той бил длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на
предоставяне на сумата по кредита да осигури поне двама поръчители, които
да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на
кредитополучателя кредитодателят може да изиска кредитополучателят да
осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит.
Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един
от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна
възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5
години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя;
да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други кредитни или финансови институции или ако има –
кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя
преценка, с оглед надежността и платежоспособността на съответния
поръчител, може да откаже да приеме предложените кредитополучателя
поръчители. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай че
кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита
или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен
ден, за който не е предоставил обезпечение в размер на 5,68 лева на ден, като
неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.
Неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща
от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
В представения погасителен план към договора е посочено, че общият
размер на погасителната вноска при липса на обезпечение възлиза на 172,51
лева, включваща главница, лихва, такса и неустойка. В погасителния план е
посочена общата сума за начислена неустойка и същата е в размер на 8717,07
лева. Съгласно изготвения погасителен план към договора, общата сума
дължима от потребителя при непредоставяне на обезпечение възлиза на
8717,07 лева.
Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор
за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
4
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.
4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и
последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са
уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото
сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
дефиницията в § 1, т.1 и т. 2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В погасителния план
към процесния договор е записана общата дължима сума от потребителя, но
същата не отговаря на посочения в договора ГПР. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
5
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Според процесния договор за кредит ГПР възлиза на 65 %,
като при определянето му са взети предвид следните допускания:
кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия
срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската
и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение.
Още при сключването на договора обаче е предвидено, че неустойката ще се
заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към вноската се
добавя сума от 172,51 лева., като общият размер на неустойката възлиза на
4140,16 лева и е в по-висок размер от предоставената в заем сума от 2831,40
лева. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не води до някакви вреди за кредитора, такива
биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Уговорената
неустойка не може да се счита и уговорена за обезпечение за изпълнение на
същинските задължения по договора, доколкото задължението е именно за
предоставяне на обезпечение. От друга страна задължението е уговорено така,
че длъжникът да бъде възпрепятстван във висока степен при изпълнението му,
което да доведе до пораждане на уговорената санкция. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че длъжникът ще разполага с
възможност при сключването на договора за кредит да осигури поне 2 бр.
физически лица поръчители, отговарящи на многобройните, кумулативно
поставени изисквания към тях или банкова гаранция в размер на всички
задължения по договора, със срок на валидност 30 дни след настъпване на
крайния падеж. Освен това изначално е уговорено размерът на неустойката да
се кумулира към погасителните вноски по договора. Всичко това налага
извода, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката
обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до
оскъпяване на кредита, сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и
представлява скрита печалба за заемодателя, доколкото не е включена в
годишния процент на разходите. При служебно изчисляване на ГПР
посредством онлайн калкулатор при следните параметри: размер на
предоставената сума 2831,40 лева, платима на 24 месечни вноски в размер на
363,22 лева всяка, включващи главница, лихва и неустойка, то ГПР възлиза на
288.74%. Следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния, поради което е налице липса на задължително съдържание на
договора, а именно липса на посочване на ГПР, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ето защо процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
поради неточното посочване на ГПР. С оглед изложеното по-горе
предявеният иск следва да бъде уважен като бъде признато за установено, че
сключеният между страните Анекс №* към Договор за потребителски кредит
№* от 05.08.2024 е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед цялостното уважаване на исковете
6
в полза на ищеца се дължат разноски за държавна такса в размер на 4% от
определената цена на иска, а именно 113,26 лева.
В производството по делото ищецът е представляван от адв. Д. Г. въз
основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който
адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗАдв. По отношение на размера на възнаграждението, който
следва да се определи в полза адв. Д. Г. съдът взе предвид изричните
разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-
427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с
постановеното Решение по дело C438/22, с което се приема, че ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид посочените принципни съображения съдът взе предвид, че
делото с ниска фактическа и правна сложност, приетите доказателства са в
нисък обем, като е приключило в едно съдебно заседание без явяване на
процесуални представители на страните. Също така предметът на делото е
спор за действителността на договор за потребителски кредит, по които дела е
налице обилна съдебна практика. Предвид посочените съображения съдът
намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Г.
следва да се определи възнаграждение в размер от 360 лева с вкл. ДДС по
производството. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. З. К., ЕГН
7
**********, с адрес: * и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Сребърна № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8,
че сключеният между М. З. К. и „Ай Ти Еф Груп“ АД Анекс №* към Договор
за потребителски кредит №* от 05.08.2024 е недействителен на осн. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради неточно посочване на ГПР в него.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп АД“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Сребърна № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8
да заплати на М. З. К., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 113,26 лева (сто
и тринадесет лева и двадесет и шест стотинки) – направени по делото
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп АД“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8
да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК Л. с № *, служебен адрес: *, сумата от
360 лева (триста и шестдесет лева) с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8