Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 1154 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 20249149 от 11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 74676 по описа за
2019 г. на СРС, 35 състав, по отношение на М.С.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, е признато за установено, че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** по предявения иск с правно основание чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от
1372.81 лв., представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 06.2016г. до м.
04.2018г., сумата от 23.50 лв., представляваща главница за дялово разпределение
за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците от 05.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата
от 164.90 лв., представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за
периода 14.09.2017г. до 26.06.2019г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. №
38639/2019г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлен искът за главница за потребена ТЕ
за разликата над уважената част от 1372.81 лв. до пълния предявен размер от
1399 лв. и за периода м. 05.2016г., както и иска за мораторна лихва за
разликата над уважената част от 164.90 лв. до пълния предявен размер от 169.62
лв., като погасени по давност, както и иска за сумата от 5.02 лв., представляващ
лихва върху главницата за дялово разпределение, като неоснователен и недоказан.
Със същото
решение по отношение на И.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, е признато за
установено, че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1372.81 лв.,
представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., сумата
от 23.50 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.
06.2016г. до м. 04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от
05.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и по предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД пумата от 164.90
лв., представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода
14.09.2017г. до 26.06.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 38639/2019г. на СРС,
35 с-в, като е отхвърлен искът за главница за потребена ТЕ за разликата над
уважената част от 1372.81 лв. до пълния предявен размер от 1399 лв. и за периода
м. 05.2016г., както и иска за мораторна лихва за разликата над уважената част
от 164.90 лв. до пълния предявен размер от 169.62 лв., като погасени по давност,
както и иска за сумата от 5.02 лв., представляващ лихва върху главницата за дялово
разпределение, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и
разноски.
Недоволен от
постановеното решение останали ответниците М.С.Т. и И.С.Т., чрез адв. К.П.,
предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирали въззивна жалба срещу съдебния акт, в частта, с която
предявените срещу тях искове са уважени. В жалбата се излагат оплаквания за
това, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
се, че следва да се изключи от доказателствената съвкупност оспорените от
ответниците документи: справка от НБДН за семейно положение на С.Т., тъй като
не е официален документ, а частен свидетелстващ, неподписан от ответниците,
който не удостоверява наследствено правоприемство; нотариален акт /л. 100 и сл.
от първоинстанционното производство/, събран служебно от съда в нарушение на
принципите на диспозитивното начало, състезателното начало и равенството на
страните. Общо се твърди, че не е доказано наследствено правоприемство между
ответниците и С.Т., както и облигационно отношение между последния и ищцовото
дружество. Искането до въззивния съд е да
отмени обжалваното решение в частта, с която предявените искове срещу ответниците
са уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответниците исковете
е влязло в сила като необжалвано.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от
ответниците част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По същество,
въззивният съд намира, че решението на СРС в обжалваната от ответниците част е неправилно.
Съображенията за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявените искове районният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора, като е приел, че по исковете
с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови
нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно
или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на
домакинството си.
Настоящият съдебен
състав споделя като основателно възражението на въззивниците, че в хода на
производството не се доказа твърдяното от ищеца правоприемство.
С исковата молба ищецът
е представил, заверена от него справка от НБДН, която не е официален документ и
не удостоверява наследственото правоприемство.
С определение №
166890/03.08.2020г. съдията – докладчик от СРС е отменил определението си от
27.07.2020г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания, като е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на
облигационна връзка, както и че ответниците са наследници на С.П. Т.. Препис от
определението е връчен на ищеца чрез електронна поща на 04.08.2020г. До
следващо съдебно заседание на 09.09.2020г. (а и въобще) ищецът не се е
възползвал от възможността да представи съответните доказателства.
При това положение
ищецът, комуто е доказателствената тежест, не е провел при условията на пълно и
главно доказване наличието на наследствено правоприемство между С.П. Т. и
ответниците, което поначало би породило пасивната материална легитимация по
предявените искове, вследствие на което да възникне облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия и задължение на ответниците за
заплащането на цената на предоставените на адреса на процесния имот топлинни
услуги.
С оглед горното
предявените искове следва да бъдат отхвърлени само на това основание, което
прави безпредметно обсъждането на останалите доводи за неправилност на
обжалваното решение, в съответните му части.
По разноските:
Съгласно изхода на
спора, ответниците имат право на разноски, които ищецът дължи на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, предвид изхода на спора, но и в рамките на претендираните и
действително направени такива. Общият размер на разноските, извършени от
двамата ответници е в размер на 452,90 лв. (държавна такса за въззивна жалба и
адвокатски хонорар ), за всеки един
поотделно. За първоинстанционното са направени разноски на стойност 858
лв. (адвокатско възнаграждение и държавна такса за съдебни удостоверения) за
всеки от двамата ответници.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20249149 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 74676 по описа за 2019
г. на СРС, 35 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено, че:
1) М.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** по предявения иск с правно основание чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от
1372.81 лв., представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 06.2016г. до м.
04.2018г., сумата от 23.50 лв., представляваща главница за дялово разпределение
за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците от 05.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата
от 164.90 лв., представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за
периода 14.09.2017г. до 26.06.2019г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. №
38639/2019г. на СРС, 35 с-в; 2) И.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
„Т.С." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** по
предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1372.81 лв., представляваща незаплатена
ТЕ за периода м. '6.2016г. до м. 04.2018г., сумата от 23.50 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., ведно
със законната лихва върху главниците от 05.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД пумата от 164.90 лв., представляваща лихва върху главницата
за незаплатена ТЕ за периода 14.09.2017г. до 26.06.2019г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
гр. д. № 38639/2019г. на СРС, 35 с-в, както и в частта, с която М.С.Т. и И.С.Т.
са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от общо 486,82 лв., представляваща направените разноски, както и сумата от общо
111,33 лв., представляваща направените по ч.гр.д. № 38639/2019г. на СРС, 35
състав разноски и вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по
отношение на М.С.Т. за сумите 1372,18 лв. представляваща незаплатена ТЕ за
периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., сумата от 23.50 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., ведно
със законната лихва върху главниците от 05.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 164.90 лв., представляваща лихва върху главницата
за незаплатена ТЕ за периода 14.09.2017г. до 26.06.2019г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
гр. д. № 38639/2019г. на СРС, 35 с-в, и по отношение на И.С.Т. за сумите 1372,18 лв. представляваща
незаплатена ТЕ за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., сумата от 23.50 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2016г. до м.
04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 05.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и по предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД пумата от 164.90 лв.,
представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 14.09.2017г.
до 26.06.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 38639/2019г. на СРС, 35 с-в.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на М.С.Т. за главница
за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 1372.81 лв. до пълния предявен
размер от 1399 лв. и за периода м. 05.2016г., както и иска за мораторна лихва
за разликата над уважената част от 164.90 лв. до пълния предявен размер от 169.62
лв., като погасени по давност, както и иска за сумата от 5.02 лв., представляващ
лихва върху главницата за дялово разпределение, и по отношение на И.С.Т. за
главница за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 1372.81 лв. до
пълния предявен размер от 1399 лв. и за периода м. 05.2016г., както и иска за
мораторна лихва за разликата над уважената част от 164.90 лв. до пълния
предявен размер от 169.62 лв., като погасени по давност, както и иска за сумата
от 5.02 лв., представляващ лихва върху главницата за дялово разпределение както
и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на М.С.Т. и И.С.Т. сумата
от 17,22 лв., представляващи направени по делото разноски като необжалвано,
е влязло в сила.
Решението е
постановено с участие на трето лице помагач на „Т.С.“ ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.