Р Е Ш Е Н И Е
№407
гр.Сс, 27 юли 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети юли през 2020
година, в състав:
Председател: Люба Стоилкова
Секретар: Надя Гаджева
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №426
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЦЪТ Й.Д.Д., с ЕГН **********,
представляван от своята майка К.И. К., с ЕГН **********, живеещи в с.К., обл.Сс,
ул. ”З. с.” №..,вх..,ет..,ап…, моли съда да промени размера на определената с
Решение №611/14.12.2013г., постановено по гр.д.№ 1960/2013г. по описа на
Районен съд-Сс месечна издръжка, която ответникът – негов баща му дължи като я
завиши от 80 лева на 180 лева и да бъде осъден ответникът да му заплаща
издръжка в този размер от 03.05.2020г. до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира и разноските
по делото.
Твърди, че с увеличаване
на възрастта са се увеличили и потребностите му, а присъдената издръжка е в
размер но-нисък от нормативно установения минимум. Майка му не разполага с
възможност да му осигури всички необходими средства.
В срока по чл.131,ал.1
от ГПК, ответникът Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание, процесуалният му представител заяви, че признава иска
до нормативно установения размер на дължими издръжка. Оспорва иска в останалата
част, като твърди, че доходите му, който се доближават да минималната работна
заплата в страната, не позволяват да заплаща издръжка в по-висок размер.
Твърди, че заплаща наем за жилището, в което живее, а така също осигурява
издръжка и за детето на жената, с която съжителства.
ПРЕДЯВЕН е ИСК с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.150 от СК, във връзка с иск по чл.143
от СК.
Безспорно
установени са следните факти: Ответникът е баща на ищеца. Със Решение №611/14.11.2013г., постановено в.гр.д. № 1960/2013г. по описа на Районен съд-Сс, бащата е осъден да
заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 80 лева. От постановяване на съдебното решение са изминали
около 7 години, през които се е променила възрастта на детето и потребностите
му.
Поради това съдът счита, че са налице предпоставките на чл.150 от СК, а
именно промяна в обстоятелствата, за да се иска изменение на размера на
присъдената издръжка.
Съгласно чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
детето и възможностите на родителя, но установения нормативно минимален размер
е 155 лева месечно. /чл.142,ал.2 от СК/. В случая, присъдената издръжка е в
размер по-нисък от минималния и е недостатъчна за задоволяване нуждите на
детето, което е на 13 години. Поради това размерът й следва да бъде увеличен.
От представеното Удостоверение от „Т.А.Т“ ООД- работодател на ответника е
видно, че ответникът реализира доходи по трудово правоотношение. Средно
месечното брутно възнаграждение за периода от декември 2019г – май 2020г. е в
размер на 632 лева.
Задължение на родителя е да осигурява средства за издръжка на своите
непълнолетни деца. Това задължение е с приоритет през задълженията към трети
лица.
От друга страна, възрастта на детето и образователните му потребности,
обуславят по-висок размер на средствата, необходими за издръжката му.
Неразбираем за съда е аргументът, на който ответникът настоятелно се
позова, че с майката са имали споразумение, той да поеме издръжката на големия
им син, а тя на малкия. Като родител ответникът има задължение и към двете си
деца до навършване на пълнолетието им. Това, че изпълнявал това си задължение
към по-големия си син, не е основание да не изплаща издръжка за по-малкия син.
Факт е, че значителен период от време, дължимата за него издръжка е била в
размер значително под нормативно установения минимален.
Не се оспорва от страните, че към момента ответникът не дължи издръжка за
навършилия пълнолетие син и след като това законово задължение е отпаднало, във
възможностите му е да заплаща издръжка в претендирания размер.
Твърденията на ответника, че заплаща наем и за други задължения не бяха
подкрепени с доказателства.
Предвид на това съдът счита, че искът следва да се уважи в пълен размер
като размерът на дължимата издръжка бъде увеличен от 80 на 180 лева, считано от
13.05.2020г. –датата на предявяване на иска пред съда.
На основание чл.146 от СК ответникът дължи и лихвите за забавено плащане от
датата на завеждане на иска- 13.052020 г.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 300
лева –разноски по производството- заплатено възнаграждение за адвокат.
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса, която е в размер на 144
лева.
Мотивиран от тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №611/14.12.2013г.
по описа на Районен съд-Сс съд издръжка, дължима от Д.Д.Д., с ЕГН **********,
на детето Й.Д.Д., с ЕГН **********, като я
ЗАВИШАВА от 80 лева на 180 лева и
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на детето Й.Д.Д., с ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 180 /сто и осемдесет/
лева, считано от 13.05.2020 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо
плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********, да заплати на Й.Д.Д., с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева- разноски по гр.д.№ 426/2020г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********, да заплати по сметката
на СРС сумата от 144 /сто четиридесет и четири/ лева- Държавна такса по гр.д.№ 426/2020г.
по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Сс в двуседмичен срок, считано от 28.07.2020г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/