Решение по адм. дело №798/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата.

Производството е образувано по жалба на П. В. Д., [ЕГН], чрез адв. В., срещу Заповед за налагане на ПАМ преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач приложена с КП №0093327/03.04.2025 г. от инспектор "Репатриране" на ОП "Общински паркинги и синя зона", гр. Варна. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. не са били налице основанията за прилагането на ПАМ. Жалбоподателката твърди, че е била паркирала съгласно предписанията на знаците и маркировката поставена на уличното платно. Молбата към съда е за отмяна на заповедта и присъждане на претендираните суми.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с адв. В., която поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли съда за отмяна на атакуваният акт, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание ю.к.Ш.. По същество оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката Д. управлявала л.а. „Шкода” с ДК№[рег. номер]. На 03.04.2025 г. Д. паркирала автомобила си на [улица], №17, в гр. Варна, на обозначено паркомясто, в рамките на „синя зона“ за кратковременно паркиране. На същата дата около 10.20 часа, служители към ОП“Общински паркинги и синя зона“ преместили МПС на жалбоподателката до Общински паркинг, гр.Варна Южна промишлена зона. За действията си инспектор репатриране С. М. съставил Констативен протокол №0093327/03.04.2025 г. В обстоятелствената част на протокола, съставителят посочил, че ПАМ се налага затова, че Д. е паркирала МПС на място „Служебен абонамент“, обозначено с табела, допълнителна табела Т-17 и пътен знак В-27. Като основание за действията, в протокола е посочен чл.171, т.5, б.“А“ и „Б“ от ЗДП, връзка заповед №4957/26.11.2019 г.

В хода на съдебното производство, бяха представени от страна на ответника Договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „Служебен абонамент“/л.46-48/; снимков материал изготвен по време на прилагането на ПАМ/л.43-45/; схема на [улица], на която е нанесена част от пътната маркировка и пътните знаци.

В хода на съдебното заседание беше разпитана и свидетелката Н. Р. Л.. Съдът кредитира показанията и на свидетелката, като обективни, безпристрастни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото. Свидетелката потвърди, че на мястото, където е бил паркиран репатрираният автомобил е имало изчертани множество линии указващи място за паркиране и не е ставало ясно, коя маркировка е актуална. Твърди, че автомобила на жалбоподателката е бил спрян след първата бяла линия очертаваща служебното парко място, която на снимката на л.17 от делото е почти по средата на паракиралия автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че КП №0093327/03.04.2025 г., съставен от инспектор "Репатриране" на ОП "Общински паркинги и синя зона" Варна, с който напрактика е наложена принудителна административна мярка преместване на МПС без знанието на неговия собственик, е незаконосъобразен.

Обжалваният акт за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Поради тази причина трябва да отговаря на всички изисквания за законосъобразност на ИАА, въведени с чл.59 от АПК. В настоящият случай, съдът намира, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалния закон.

На първо място, съдът намира, че от оспорения КП не става ясно на кое от посочените две основания е преместен автомобила на жалбоподателката. На основание чл.171, т.5 б.“А“ или б.“Б“. В КП са посочени и двете хипотези, но само тази по буква „Б“ предвижда виновно поведение на водача. Като е посочил и двете хипотези, съставителя на КП е допуснал съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

Извън горното, съдът намира, че не е доказана и хипотезата на чл.171, т.5, б.“Б“ от ЗДП. В нея е предвидено ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, да се налага когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Съдът намира за неправилна и заблуждаваща практиката възприета от общинските администрации в цялата страна паркоместата предназначени за паркиране в така наречената „синя зона за кратковременно платено паркиране“ да се обозначават със знак В-27 и допълнителна табела, която пояснява, че в определен часови диапазон обикновено от 09.00 до 20.00 часа, паркирането е разрешено срещу определено заплащане. Така поставеният знак следва да доведе до последицата, че между 20.00 и 09.00 часа паркирането в този пътен участък е забранено, а не това е целта на закона и администрацията. По логично и законосъобразно би било да се използва знак за платен паркинг – Д-20, а не знак В-27.

Дори и при тази организация на движението, съдът намира нарушението за недоказано по безсъмнен начин. Страните по делото не оспорват обстоятелството, че автомобила управляван от жалбоподателката Д. е бил паркиран на [улица] гр. Варна, така какато е видно от снимковия материал приложен към КП /л.43-45/. На схемата представена от ответника/л.52/, автомобила на жалбоподателката е бил паркиран в зоната обознаена с индекс Р4 и разтояние от 22,70 метра.

На схемата, в процесната отсеча липсва означение за поставен знак В-27, за допълнителна табела Т-17, нито за такава обозначаваща „Служебен абонамент“. На схемата липсват и означение за броя и местонахождението на предвидените места за паркиране.

От представения снимков материал се вижда, че на място има поставен знак В-27 и допълнителна информационна табела обозначаваща, че е „Разрешено паркирането само със СЛУЖЕБЕН АБОНАМЕНТ“, с посочен 1бр. и предупреждение, че науршителите се отстраняват принудително – табела Т-17.

От представената схема и всички снимки по делото съдът достига до заключението, че процесният участък е с дължина 22,70 метра, като е ограничен от двете страни с маркировка с жълт цвят с очертани начупени линии, обозначаващи площи, забранени за престой и паркиране на пътни превозни средства. Същата е видна и на схемата представена по делото. Между маркировката очертана с жълт цвят, от снимковия материал се вижда, че намясто има поставена хоризонтална маркировка, както следва: 4бр. бели линии разположени перпендикулярно на посоката на движение на ППС и 4 бр. бели линии разположени успоредно на посоката на движение на ППС, с различна дължина/л.14/. Автомобила на жалбоподателката е бил паркиран между първата и третата перпендикулярни бели линни, като между паркирания автомобил и знака обозначаващ „Служебен абонамент“ се е намирала първата бяла линия.

При тази фактическа обстановка, съдът споделя възражението на жалбоподателката, че съществувалата към момента на налагане на ПАМ маркировка е била подвеждаща и не е било възможно за участниците в движението да предположат, че паркомястото обозначено със знак за „Служебен абонамент“ свършва не на първата, а на втората перпендикулярна бяла линия, както твърди ответника. Изцяло в негово задължение е по такъв начин да бъде положена маркировката, че да не създава възможност за объркване и тълкуване.

Не се споделят възраженията на ответника, че с прото око е видно, че между знака и първата бяла линия не може да спре нормален автомобил, както и, че тази линия е от стара маркировка. След като първата бяла линия не е била актуална, е следвало да бъде заличена от собственика на пътя, респективно от ОП“Паркинги и синя зона“, което е натоварено с контрола на зоната.

Нещо повече, в чл.1 от представени по делото договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „Служебен абонамент“ /л.46/ е посочено, че услугата се предоставя за адрес „Иларион Макриополски“№13, „в съответствие с Наредбатаза организация на движението на територията на Община Варна и приложена скица за точно разположение и обозначение на паркоместата.“ Съгласно чл.4 от договора предоставящият услугата е длъжен в 3 дневен срок от подписването му да достави и монтира необходимите знаци табели и хоризонтална марикровка за обозначаване на паркометата. А в чл.5, ал.5 от договора е посочено, че ползващият усугата се задължава да ползва паркомястото само в пределите на маркировката и съгласно приложената скица.

От така представения договор, съдът констатира, на първо място, че касае паркомясто със „Служебен абонамент“ на [улица], а съгласно процесния КП автомобила на жалбоподателката е бил паркиран до №17. На следващо място, нито към договора, нито в приложената към делото схема е отбелязано точното разположение и обозначение на паркоместата, съгласно изискването на чл.1 и чл.5 от договора.

Следователно по никакъв начин ответника не успя да докаже, че мястото на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателката Д. е било отредено за паркиране със „Служебен абонамент“, нито на какво основание е било определено за такова.

Вярно е, че на място е имало поставен знак В-27 и съответната табела, но това не означава, че са били поставени законосъобразно, а и поставената маркировка е била спазена от жалбоподателката, тъй като последната е била паркирала след първата перпендикулярна бяла линия положена след знака обозначаващ „Служебен абонамент“.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният акт е незаконосъобразен. При издаването му са допуснати нарушения на материалноправни и процесуални норми, поради което жалбата следва да се уважи, а атакуваният акт да бъде отменен.

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.143 от АПК, съдът намира, че следва да осъди Община Варна да заплати на Диммитрова и сторените от нея разноски по делото в размер на 1010 лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за заплатената по делото държавна такса. Останалата сума от 14 лв., която се претендира от жалбоподателката съдът намира, че не представлява разноски по делото, а е събрана по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК и срещу нея е извършена услуга от съда по издаване на преписи от жалбата и доказателствата представени с нея.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ПАМ преместване на паркирано ППС л.а. „Шкода“ с ДК№ [рег. номер], собственост на П. В. Д., без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач приложена с КП №0093327/03.04.2025 г. от инспектор "Репатриране" на ОП "Общински паркинги и синя зона" Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. В. Д., [ЕГН] сумата от 1010/хиляда и десет/лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.