Определение по дело №384/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 562
Дата: 12 февруари 2020 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100500384
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№562             12.02.2020 г.       град Бургас

                                               

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен  граждански състав, на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова

                                          2. мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 384 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 6851/13.12.2019г. по описа на АРС, п.к. 11.12.2019г., подадена от С.А. и Ф.А. чрез адв. А.Д. срещу Решение № 267/04.12.2019г. по гр.д. № 648/2019г. на РС Айтос.

С посоченото решение РС Айтос е наложил мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие по молба на А.А.А. срещу осъществено домашно насилие от страна на ответниците С.К.А. и Ф.А.А., както следва: задължил е ответниците С.К.А. и Ф.А.А. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителката А.А.А..; забранил е на ответниците С.К.А. и Ф.А.А. да се приближават на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра от жилището на молителката А.А.А., както и от нея самата,  работното й място и местата за социални контакти и отдих, за срок от осем месеца. Наложил е на С.К.А. глоба в размер на 300 /триста/ лева и на Ф.А.А. глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Осъдил е ответниците С.К.А. и Ф.А.А. да заплатят по сметка на РС-Айтос държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, както и е осъдил ответниците С.К.А. и Ф.А.А. да заплатят на А.А.А. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Постановено е незабавно изпълнение на решението и е указано на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупредени са ответниците С.К.А. и Ф.А.А., че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

В жалбата се твърди, че декларацията по чл. 9, ал. 4 ЗЗДН не отговаря на изискванията на ЗЗДН и че общите оплаквания са неотносими  като такива извън едномесечния период. Сочи, че за датата 21.06.2019г. били събрани множество доказателства и имало заведено предхождащо дело № 617/2019г. на АРС от страна на семейство А., което приключило с решение с издаване на заповед за защита срещу молителката, майка й и баба й. Анализира събраните по делото доказателства като сочи, че от разпита на полицейските служители се потвърждавало, че А.А. не е информирала за конкретни физически оплаквания, както и че не са констатирани някакви видими следи по нея от твърдяното в декларацията насилие и според тях се касаело за скандал. В този смисъл намира за неотносими представените от личен лекар документи и съдебно-медицинско удостоверение. Категорично възразява Ф.А. да има каквото и да било участие в случилото се на 21.06.2019г., нейното участие се отричало и от молителката, а основен това не била викана да дава обяснения. Свидетелските показания на майката на молителката не следвало да се зачитат, тъй като били пристрастни и заинтересовани. Намира, че доказателствената стойност на изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е разколебана и не следва да се ползва с доказателствена сила. Моли да се отмени обжалваното решение. Прилага решение № 230/31.10.2019г. по гр.д. № 414/2019г. АРС; Решение № 166/05.08.2019г. по гр.д. № 617/2019г. АРС и пълномощно.

Депозирано е допълнение към въззивната жалба, с което се заявява в условията на евентуалност, ако се приеме решението за правилно по отношение на някой от ответниците да се конкретизира до кое точно жилище на А.А. не следва да се приближават ответниците, тъй като в съдебно заседание се установило, че молителката се омъжила и живеела в друга къща, а не в имота на ул. Шейново № 5. От издадената заповед не ставало ясно дали се касае за забрана ответниците да не приближават жилището, посочено като постоянен адрес на молителката или адреса, на който понастоящем лично живее. Това било много важно уточнение, тъй като общия парцел, в който се намирали двете къщи бил с обща площ 500 кв.м. и от край до край нямало 25 метра, поради което живеейки в дома си А. били в непрестанно нарушение на заповедта. Прилага доказателства, които вече се съдържали по делото с маркирани конкретни текстове. В случай, че съда не възприеме за доказано обстоятелството на кой адрес живее молителката, моли да се издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се установи кой е постоянния и настоящ адреса на лицето А.А.. Моли адвокатския хонорар да бъде намален съобразно минималния размер на Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Няма доказателствени искания за приемане на доказателства.

Препис от въззивната жалба е връчен на А.А. чрез адв. К. на 15.01.2020г. като не е постъпил писмен отговор.

Съдебния състав намира, че с оглед посоченото в допълнение на въззивната жалба, че е налице неяснота относно адреса, на който се предоставя защита следва да укаже на въззиваемата А.А. в срок до датата на съдебно заседание да уточни адреса, на който се претендира предоставяне на защита. С оглед характера на производството  и кратките срокове за неговото разглеждане, съдът намира, че следва да се уважи и доказателството искане на въззивниците за установяване на адреса на молителката като се издаде исканото от жалбоподателите съдебно удостоверение, което да им послужи пред Община Руен, по силата на което длъжностното лице при Община Руен да удостовери постоянния и настоящ адрес на А.А.А., ЕГН: **********.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, в законоустановения срок и същата е редовна и допустима.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба вх. № 6851/13.12.2019г. по описа на АРС, п.к. 11.12.2019г., подадена от С.А. и Ф.А. чрез адв. А.Д. срещу Решение № 267/04.12.2019г. по гр.д. № 648/2019г. на РС Айтос, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на въззиваемата А.А. в срок до датата на съдебно заседание да уточни адреса, на който се претендира предоставяне на защита.

ДА СЕ ИЗДАДЕ след внасяне на държавна такса 5 лева по сметка на БОС съдебно удостоверение на С.К.А., ЕГН: ********** и Ф.А.А., ЕГН: ********** чрез адв. А.Д., което да им послужи пред Община Руен, по силата на което длъжностното лице при Община Руен да удостовери постоянния и настоящ адрес на А.А.А., ЕГН: **********.

ВНАСЯ в.гр.д. № 384/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 04.03.2020 г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.мл.с.