№ 94
гр. Плевен, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20254400900040 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д. Е. К., ЕГН **********, от гр.
************* чрез пълномощника му адв. И. К. от АК – Ловеч срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с
която е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД за
сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в травма на главата,
комоционен синдром, травматична епилепсия, мозъчно сътресение без
открита вътрешночерепна травма, вследствие на ПТП, настъпило на
14.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2024 г. /датата на
уведомяването/ до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 14.10.2024 г. в гр.
Ч************ около 18,00 часа. Съставен е Констативен протокол за ПТП №
1/14.10.2024 г., от който е видно, че П. Ц. Т., ЕГН ********** от гр. Л.,
участник № 1 в ПТП-то при управление на лек автомобил „*******“ с рег. №
******, с рама ********, притежаващ СУМПС ********, не спира на пътен
знак Б2 „Стоп“ и отнема предимството на участник № 2 /ищецът Д. Е. К./,
като го блъска и става причина за ПТП с материални щети и пострадали лица.
1
В исковата молба се твърди, че автомобилът е собственост на
извършителя – участник № 1 в ПТП-то и същият е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗК „Бул Инс" АД, полица №
BG/02/124003266571, която е валидна. Съставен му е АУАН № 3309753.
Твърди се, че пострадалият Д. Е. К. - участник № 2 в ПТП-то е водач на
лек автомобил „********“ с рег. № ********* рама VV1750C**********. По
време на произшествието е бил с поставен обезопасителен колан.
Автомобилът е застрахован в ЗК „Лев Инс" АД.
В исковата молба се твърди, че причина за настъпилото ПТП е
движението с несъобразена скорост на участник № 1, който не е спрял на знак
„Стоп“ и е блъснал ищеца Д. Е. К., като му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение.
Ищецът твърди, че е посетил спешен кабинет, непосредствено след
удара и ПТП -то, откъдето е насочен към специализирана лекарска помощ и е
посетил невролог, а след продължило главоболие, на 31.10.2024 г. е бил
настанен в хирургическо отделение на МБАЛ – гр. Враца, където е престоял за
лечение пет дни и след това е бил изписан. Окончателната диагноза, която му
е поставена е: травма на главата, комоционен синдром, травматична
епилепсия, мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна травма. Твърди,
че до момента на настъпване на ПТП-то не е имал хронични заболявания.
Твърди, че е приемал многобройни обезболяващи лекарства. Твърди, че и към
момента търпи много болки и страдания, вследствие на констатираното ПТП,
които неимуществени вреди оценява в размер на 80 000,00 лв. Описаните
негативни страдания са непосредствени болки и страдания, които са в
причинно-следствена връзка от травматичните увреждания, получени при
процесното ПТП.
В исковата молба се твърди, че с подадената молба с обратна разписка от
23.11.2024 г. са изпълнени изискванията на чл.498 от КЗ с искане
застрахователят да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. Твърди се, че в законния
тримесечен срок не е постигнато споразумение между ищеца и ответника.
Ищецът моли, да бъде осъден ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД да му сумата
от 80 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, изразяващи се в травма на главата, комоционен
2
синдром, травматична епилепсия, мозъчно сътресение без открита
вътрешночерепна травма, вследствие на ПТП, настъпило на 14.10.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.11.2024 г. /датата на уведомяването/
до окончателното изплащане на главницата.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 чрез
пълномощника адв. Т. М. от АК – Габрово, преупълномощен от адв. М. К. от
САК, в който се оспорва исковата претенция по основание и размер.
На първо място, ответникът констатира противоречие в исковата молба
относно размера на иска, като в началото е записана сумата от 50000,00 лв., а в
петитума на същата се претендира сума в размер на 80 000,00 лв. В тази
връзка, ответникът прави искане да бъде задължен ищеца да конкретизира
какъв размер на обезщетение претендира.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесния автомобил „ ****" модел *****, с peг. №
********.
Ответникът оспорва механизма на ПТП-то, като счита, че представените
с исковата молба доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП-то. Твърди, че представения
Констативен протокол за ПТП от 14.10.2024 г. на РУ на МВР - Червен бряг не
се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП" и не установява механизма на ПТП-то. Твърди, че
Протоколът е съставен при посещение на място, след настъпване на
произшествието, т.е. съставителят не е бил очевидец и не е възприел
непосредствено механизма на протичане на ПТП. Когато протоколът за ПТП
не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или
преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, както
е в настоящия случай, ищецът, претендиращ обезщетение носи пълната
тежест за доказване механизма на ПТП и следва да ангажира и други
доказателства. Твърди, че издаденото НП № 24- 0374-000850/08.11.2024 г. от
РУ на МВР - Червен бряг на водача П. Ц. Т. не е от категорията на актовете по
чл.300 от ГПК. Според ответника по делото не е установен механизма на
3
ПТП-то, поради което не може да бъде направен извод за това, кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от
ЗЗД.
Ответникът оспорва твърдението, че виновен за настъпилото събитие е
водачът на лекия автомобил „*******".
Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно механизма на
ПТП-то.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в
поведението на водача на лекия автомобил „*******".
Твърди, че събитието е случайно (чл.15 от НК) за водача на МПС, като за
него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 от ГПК твърденията
на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат
на пълно и главно доказване.
Оспорва правните доводи в исковата молба за допуснати от водача на
л.а. „*******" нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Оспорва твърдението, че единствено този водач е нарушил правилата за
движение, като твърди, че поведението на самия ищец, като участник в ПТП е
основна причина за настъпване на произшествието.
При установен факт по делото на противоправно поведение,
осъществено от водача на лекия автомобил „*******", ответникът счита, че
ПТП-то и произтеклите от него вреди са съпричинени и от самия пострадал,
който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и съответно произтеклите от него вреди. От представените
доказателства по делото и при липса на изяснен механизъм на ПТП, не става
ясно причината връзка на твърдяните от ищеца неимуществени вреди и ПТП-
то. Според ответника, от медицинската документация, приложена към
исковата молба - Фиш за спешна медицинска помощ от 14.10.2024 г. и от
Амбулаторен лист от 16.10.2024 г. има данни единствено за установено
главоболие, като счита, че тези документи не доказват диагноза „мозъчно
4
сътресение". Твърди, че настъпилите увреждания на ищеца са резултат от
негово виновно и противоправно поведение, а именно неизползване на колан
при управление на автомобила. С оглед отразеното във фиша на Спешна
помощ по данни на пострадалия ищец, че е ударил главата си по време на
ПТП-то, ответникът оспорва възможността за такова удряне. Твърди, че е
налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия
пострадал, от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по
вид и степен и от собственото му противоправно поведение.
Ответникът оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП,
ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди по вид и
степен, като счита, че няма данни и доказателства по делото, от които да се
установява, че ищецът е претърпял уврежданията в такъв интензитет, какъвто
се твърди, които увреждания да са вследствие на процесното ПТП и да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на сочения
за делинквент водач.
Оспорва твърденията, че евентуално получените вследствие на ПТП-то
увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че от
приложената Епикриза от МБАЛ „Христо Ботев" АД - гр. Враца се
установява, че ищецът е постъпил там 17 дни след инцидента, като от
направения КТ на глава не се откриват данни за травми в черепа и мозъка.
Освен това, никъде в тази епикриза не могат да се установят данни за наличие
на „Травматична епилепсия", освен в частта „Анамнеза", в която се попълват
данни взети от самият пациент.
Ответникът оспорва предявеният иск и по размер, като твърди, че
претендираната с петитума на исковата молба сума от 80 000,00 лв. е силно
завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен
в чл.52 от ЗЗД. Счита, че при определяне на евентуално обезщетение да бъдат
взети предвид възрастта на пострадалото лице, възстановяването му в обичаен
порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или
пожизнени последици за здравето му, както и наличието на съпричиняване,
което според ответника е в размер на 90 %.
Ответникът оспорва претенцията за забава, като твърди, че
застрахователят не дължи лихва върху обезщетението от датата на
5
уведомяването му за ПТП -то. Счита, че датата 23.11.2024 г., на която ищецът
е сезирал ответното дружество с претенция за изплащане на обезщетение по
чл.380 от КЗ не може да се приеме за начална по отношение на присъждане на
законна лихва, като такава се дължи от датата на завеждане на иска.
Ответникът моли, да бъдат отхвърлени исковите претенции, като
неоснователни и недоказани, евентуално, да бъде намален размера на
претендираното обезщетение, с оглед направените възражения.
В срока по чл.372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца.
В открито съдебно заседание, ищецът Д. Е. К. се представлява от
процесуалния си представител - адв. И. К. – Х. от АК - Ловеч, която моли
съда, да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 14.10.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.11.2024 г. – датата на предявяване на
застрахователната претенция. Развива подробни съображения по съществото
на спора. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗА.
В открито съдебно заседание, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД се
представлява от процесуалния си представител - адв. Т. М. от АК – Габрово,
който изразява становище в случай, че съдът приеме, че е налице виновност на
водача на лекия автомобил „Астра“, да бъде съобразено обстоятелството, че
размерът на предявения иск е силно завишен. Претендира направените по
делото разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
От приложения по делото Протокол за ПТП от 14.10.2024 г., съставен от
мл. автоконтрольор П. П. Д. при РУ – Червен бряг е видно, че П. Ц. Т., ЕГН
********** от гр. Л. при управление на лек автомобил „*******“ с рег. №
******** не спира на пътен знак Б2 „Стоп“ и отнема предимството на ищеца
Д. Е. К., като го блъска и става причина за ПТП с материални щети и
6
пострадали лица. На водача на лекия автомобил „*******“ с рег. № ****** е
съставен АУАН № 3309753, въз основа на който е издадено Наказателно
постановление № 24-0374-000850 от 08.11.2024 г. на Началник РУ – Червен
бряг при ОД на МВР – Плевен.
По делото е безспорно установено, че по отношение на лек автомобил
„*******“ с рег. № ******** е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, полица №
BG/02/124003266571, валидна към датата на процесното ПТП.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „*******“ с рег. № ********, ответното
дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на
застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищецът
Д. Е. К. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
От представената по делото молба от ищеца Д. Е. К., получена от
ответното дружество на 13.11.2024 г. /известие за доставяне на л.15 от
делото/ е видно, че същият е предявил пред ответното Застрахователно
дружество писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лв.,
претърпени вследствие на произшествието и тъй като в срока по чл.496 ал.1 от
КЗ ответникът не е уважил претенцията, то искът, предмет на настоящото
производство е допустим.
Във връзка с настъпилото ПТП е приложен Протокол за ПТП от
14.10.2024 г., съставен от мл. автоконтрольор П. П. Д. при РУ – Червен бряг.
Във връзка с твърдяните от ищеца травматични увреждания, по делото,
като писмени доказателства са представени Фиш за спешна медицинска
7
помощ от 14.10.2024 г., издаден от ЦСМП – Плевен, филиал – Червен бряг;
Амбулаторен лист от 16.10.2024 г.; Епикриза от хирургично отделение на Д. Е.
К., ИЗ № 13547 и Медицинско направление от 15.10.2024 г., издадено от д-р Т.
Д..
Към момента на настъпване на горепосоченото ПТП, отговорността за
вреди, свързани с притежаването и използването на лек автомобил „*******“
с рег. № ******** е била покрита от ответното дружество, по силата на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в Застрахователна полица № BG/02/124003266571.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите досежно механизма на настъпване на
процесното ПТП, вината на ищеца за настъпилото ПТП, настъпилите
неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия,
както и досежно размера на обезщетението за причинени неимуществени
вреди.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза и съдебна
автотехническа експертиза.
Като свидетел по делото е разпитана С. К. К., която живее на семейни
начала с ищеца.
От показанията на свидетелката С. К. К. се установява, че е разбрала за
станалата катастрофа на 14 октомври от ищеца, който й се е обадил по
телефона. Когато е пристигнала на мястото на катастрофата се е успокоила, че
той е видимо невредим, натоварили са го в колата, ходили са до Бърза помощ,
прегледали са го и са се прибрали вкъщи. Свидетелката твърди, че до вечерта
ищецът е имал многократни повръщания, което е продължило до към края на
месеца. Тъй като свидетелката работи като учител, на смени, когато е на
работа, при ищеца е стояла неговата майка. Свидетелката заявява, че ищецът е
бил като жив труп. Твърди, че към края на месеца, около 31 октомври са
потърсили професионална помощ и се е наложило ищецът да остане в
болница, за да му се направят изследвания. В болницата ищецът е бил пет дни.
Твърди, че след изписването от болницата, ищецът е продължил да е на легло,
ставал е с помощ, като е споделял за загуба на равновесие. Свидетелката
8
посочва, че имат две деца, които ищецът е водил и взимал от градина и
училище преди катастрофата, но оттогава изцяло тя ги кара. Посочва, че
ищецът е управител на собствена фирма, като от месец октомври месец
миналата година не е ходил на работа. Свидетелката твърди, че тази година,
когато са били на почивка, ищецът е стоял през цялото време в хотела, а при
излизане вечер на разходка му е прилошавало и това е било всяка вечер.
Твърди, че в момента му става лошо единствено, когато има температурни
амплитуди и ако стои на малко по-силно слънце на обяд също му прилошава.
Твърди, че ищецът е приемал някакви медикаменти, но не си спомня какви
точно са били. Твърди, че главоболието при ищеца продължава и към днешна
дата. Твърди, че едва на 31 октомври ищецът е постъпил в болница, тъй като
не са предполагали, че ще се наложи хоспитализиране, мислели са, че ще
отшуми. Свидетелката заявява, че не е виждала припадъци при ищеца. От 14
октомври до към края на декември 2024 година той предимно е лежал, като не
е споделял дали е имал припадъци или не в този период.
Съдът кредитира показанията на свидетелката С. К. К., при съблюдаване
на разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед всички други данни по делото,
имайки предвид възможната нейна заинтересованост в полза на ищеца.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р С. Д. К.,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. Според
заключението на вещото лице, от данните по делото може да се приеме, че в
резултат на претърпяното на 14.10.2024 г. ПТП, ищецът Д. Е. К. е получил
натъртване (контузия) с оток и кръвонасядане в окосмената част на главата
(слепоочно-теменно вляво) и мозъчно сътресение. Полученото от ищеца
увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. При нормално протичане на оздравителния процес, клиничните
прояви преминават за около 3-4 седмици. Липсват данни за усложнения и
удължен оздравителен период. Според вещото лице травмата на главата е
получена при процесното ПТП - водач на лек автомобил с поставен
обезопасителен колан, челен за него удар в дясната странична повърхност на
отнел му предимство лек автомобил. При конкретния механизъм на ПТП,
травмата на главата се обяснява с удар върху прилежаща отляво вътрешна
повърхност на купето, при унасяне/завъртане на челната част на лекия
автомобил „Дачия“ по часовниковата стрелка. Вещото лица дава заключение,
9
че твърдението в исковата молба, че ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан се подкрепя от липсата на увреждания по предната повърхност на
главата и гърдите, както и от локализацията на удара на главата, съобразно
описания механизъм. Според вещото лице диагнозата „Травматична
епилепсия“, вписана в епикризата, няма медицински основания и не може да
бъде приета.
В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че не приема диагнозата
„Травматична епилепсия“, тъй като тя не е описана, а присъства като
изречение в епикризата, но няма никакви медицински данни за такова
увреждане, няма причини, както и няма прояви на клинично протичане, няма
и резултат от лабораторно изследване. Пояснява също така, че няма каквито и
да е увреждания на черепа и мозъка, както и няма морфологични увреждания
при ищеца. Според вещото лице, ако има някакви клинични прояви към
момента, те не би могло да се свържат с травмата, получена при процесното
ПТП, тъй като става дума за най-леката черепно-мозъчна травма, каквото е
мозъчното сътресение, което е протекло със съвсем бегла клинична картина
към времето на произшествието.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието се състои в
сблъсък на две МПС-та, при навлизане на лек автомобил марка „*******" с
рег. № ******** в кръстовище след знак "Стоп”, страничен-кос удар в
страничната дясна част от купето на МПС от челната част на лек автомобил
"********" с рег.№ *******. До сблъсъка, водачът на лек автомобил
"********" с рег. № ******* се е движил със скорост от 45-50 км/час. Вещото
лице е установило, че водачът на лекия автомобил "********" с рег. №
******* е имал техническа възможност да възприеме траекторията на лекия
автомобил "*******" с рег. № ******** и да реализирал закъснително
движение преди удара при реализирано спиране от водача на второто МПС,
преди кръстовището и не е имал такава възможност да реализира
закъснително движение преди удара, ако водачът на второто МПС не е спирал
преди кръстовището. Според вещото лице, от техническа гледна точка,
причина за ПТП-то са действията /бездействия/ от страна на водача на лекия
автомобил "*******" с рег. № ********. Този водач е имал възможността да
10
позиционира в покой челната част на управляваното от него МПС
непосредствено преди кръстовището, да възприеме местонахождението,
посока и направление на лекия автомобил "********" с рег. № *******, да го
пропусне, а след това да осъществи постъпателно движение в избраната от
него посока, с което да предотврати ПТП.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За възникналото ПТП е изготвен Протокол за ПТП от 14.10.2024 г.,
съставен от мл. автоконтрольор П. П. Д. при РУ – Червен бряг.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от
заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза, в което се посочва, че произшествието се състои в сблъсък на две
МПС-та, при навлизане на лек автомобил марка „*******" с рег. № ******** в
кръстовище след знак "Стоп”, страничен-кос удар в страничната дясна част от
купето на МПС от челната част на лек автомобил "********" с рег.№ *******.
От техническа гледна точка, причина за ПТП-то са действията /бездействия/
от страна на водача на лекия автомобил "*******" с рег. № ********. Този
водач е имал възможността да позиционира в покой челната част на
11
управляваното от него МПС непосредствено преди кръстовището, да
възприеме местонахождението, посока и направление на лекия автомобил
"********" с рег. № *******, да го пропусне, а след това да осъществи
постъпателно движение в избраната от него посока, с което да предотврати
ПТП.
От представените от ищеца писмени доказателства - амбулаторен лист и
епикриза, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното на
14.10.2024 г. ПТП, ищецът Д. Е. К. е получил натъртване (контузия) с оток и
кръвонасядане в окосмената част на главата (слепоочно-теменно вляво) и
мозъчно сътресение.
Предвид изложеното, съдът счита, че е налице застрахователно събитие,
т.е. събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което,
съобразно покритите рискове по договора, което води до изплащане на
застрахователна сума – обезщетение. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт – вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й, но такива не са представени. Поради
това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил „*******“ с рег.
№ ******** осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
От доказателствата по делото е установено, че към момента на
настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани с
притежаването и използването на лекия автомобил „*******“ с рег. №
******** е била покрита от ответното дружество по силата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица № BG/02/124003266571.
Относно тежестта на получените травми, както и интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от получените в резултат на
ПТП травматични увреждания, обективните данни по делото сочат, че
вследствие настъпилото ПТП ищецът Д. Е. К. е получил натъртване
(контузия) с оток и кръвонасядане в окосмената част на главата (слепоочно-
12
теменно вляво) и мозъчно сътресение. Полученото от ищеца увреждане е
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При
нормално протичане на оздравителния процес, клиничните прояви
преминават за около 3-4 седмици. Липсват данни за усложнения и удължен
оздравителен период.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на неимуществени вреди съдът отчете
обстоятелството, че ищецът е в млада, работоспособна възраст,
продължителността на търпените от същия болки и страдания, които са в
рамките на нормалния оздравителен процес между 3-4 седмици.
Постъпването в болнично заведение е било по повод оплаквания от
главоболие, гадене и повръщане, като не се е налагало и не са извършени
оперативни интервенции. Следва да се вземе предвид, че по делото няма
данни за усложнения или удължаване на нормалния оздравителен процес.
Няма никакви доказателства за продължаващи към настоящия момент
здравословни проблеми при ищеца, вследствие процесното ПТП, както и няма
данни за установена намалена трудоспособност. От приложената Епикриза и
амбулаторен лист е видно, че на ищеца е препоръчана консултация с невролог,
но по делото липсват доказателства за осъществена такава, което е индиция, че
същият не е имал необходимост от такъв контролен преглед при невролог. От
13
заключението на Епикризата е видно, че при извършената рентгенография не
личат рентгенови данни за травматични увреди на черепните кости, както и
няма данни за ОНС и МРД. Ищецът не доказа при условията на пълно и
главно доказване вида и характера на твърдяните от него травматични
увреждания, извън установеното мозъчно сътресение, което е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което няма данни
да е причинило усложнения и необходимост от продължаващо лечение, извън
нормално протичане на оздравителния процес, при който клиничните прояви
преминават за около 3-4 седмици. Съдът взе предвид и становището на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, което в разпита
си в съдебно заседание пояснява, че не приема диагнозата „Травматична
епилепсия“, тъй като тя не е описана, а присъства като изречение в
епикризата, но няма никакви медицински данни за такова увреждане, няма
причини, както и няма прояви на клинично протичане, няма и резултат от
лабораторно изследване. Няма каквито и да е увреждания на черепа и мозъка,
както и няма морфологични увреждания при ищеца. Според вещото лице, ако
има някакви клинични прояви към момента, те не би могло да се свържат с
травмата, получена при процесното ПТП, тъй като става дума за най-леката
черепно-мозъчна травма, каквото е мозъчното сътресение, което е протекло
със съвсем бегла клинична картина към времето на произшествието.
Становището на вещото лице кореспондира и с показанията на разпитаната
свидетелка, която заявява, че не е виждала припадъци при ищеца. Съдът
приема, че възстановителния период при ищеца е завършил, като няма данни
за усложнения, за продължаващо лечение или друга медицинска помощ към
настоящия момент.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
14
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Съдът намира възражението на ответното дружество, че при управление
на автомобила, ищецът е бил без поставен предпазен колан за неоснователно.
В тази връзка, съдът съобрази заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, в което е отразено, че твърдението в исковата
молба, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан се подкрепя от
липсата на увреждания по предната повърхност на главата и гърдите, както и
от локализацията на удара на главата, съобразно описания механизъм. В
тежест на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване,
изразяващо се в липса на обезопасяване чрез поставен предпазен
обезопасителен колан от страна на ищеца, за което, обаче, ответникът не
ангажира доказателства.
С оглед изложеното, съдът счита, че по делото не са събрани безспорни
и категорични доказателства, установяващи нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на ищеца, свързано с липса на обезопасяване
чрез поставен предпазен обезопасителен колан.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 8 000,00 лв., която сума е съобразена със
социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на
процесното ПТП – 14.10.2024 г., когато минималната работна заплата в
страната е била 933,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.
Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на
справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката
15
на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата
представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Неоснователно е и възражението на ответника досежно претенцията за
лихва за забава, с твърдение, че такава се дължи от датата на завеждане на
иска. В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че ищецът е
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД
на 23.11.2024 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 23.11.2024 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
16
КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на ищеца Д. Е. К., ЕГН **********, от
гр. ********** сумата от 8 000,00 лв. /осем хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и
страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило
ПТП на 14.10.2024 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG/02/124003266571, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната
претенция – 23.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираната сума от 50 000,00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
следва да бъде осъден да заплати в полза на Пл.ОС държавна такса върху
уважената част от предявения иск в размер на 320,00 лв., тъй като ищецът е
освободен от заплащане на такси по делото.
Следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА
на адв. И. К. К. от АК - Ловеч пълномощник на ищеца, осъществила безплатна
адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 880,00 лв.,
определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и
действително положения труд, съобразно изискванията на Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд /задължително за съдилищата
на основание чл.633 от ГПК/ и съобразено с практиката на ВКС - Определение
№ 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Т. К.; Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на
ВКС, І т. о. и др.
Следва да бъде осъден на осн. чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
17
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати в полза на ПлОС сумата от 320лв. – държавна такса върху уважения
размер на иска и сумата от 1133,00лв. разноски, платени от бюджета на съда за
възнаграждение за вещи лица.
Следва да бъде осъден ищецът Д. Е. К., ЕГН **********, от гр.
********** да заплати на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 7484,40 лв., съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Е. К., ЕГН **********, от гр. ********** сумата от 8 000,00
лв. /осем хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени
телесни увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 14.10.2024 г. по вина на
застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна
полица № BG/02/124003266571, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на Застрахователната претенция – 23.11.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за РАЗЛИКАТА до претендираната
сума от 50 000,00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения иск в размер на
320,00 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. И. К. К.
18
от АК – Ловеч - пълномощник на ищеца, осъществила безплатна адвокатска
помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 880,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлОС сумата от 1133,00 лв. разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Д. Е. К., ЕГН **********, от гр. ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 7484,40
лв., съобразно отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
19