№ 105
гр. К., 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело №
20255100500016 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 435/23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 234/2024 г.,
Районен съд – К. е отхвърлил предявените обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, от Д. М. Я., роден на
********** г., притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на
гражданин на ЕС в Република България № 80006****, издадено на 04.01.2021
г. от МВР – К., срещу „Е. 79“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца, следните получени без правно основание
суми: сумата от 25 000 лева, платена на 14.08.2020 г.; сумата от 23 000 лева,
платена на 01.09.2020 г.; сумата от 12 000 лева, платена на 29.09.2020 г.;
сумата от 2 485 лева, платена 16.10.2020 г.; сумата от 20 000 лева, платена на
16.11.2020 г.; както и сумата от 3 000 лева, платена на 05.01.2022 г., ведно със
законна лихва върху посочените суми, считано от датата на исковата молба –
29.01.2024 г., до окончателното им изплащане. С решението съдът е осъдил Д.
М. Я. да заплати на „Е. 79“ ЕООД сумата в размер на 7 530 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. М.
Я., който чрез своя представител по пълномощие – адв. П. Т. от АК – Пловдив,
е подал въззивна жалба, във връзка с която е образувано настоящото
производство. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че за да отхвърли
предявените искове съдът приел, че основното противоречие между страните
се свежда до това дали е налице имуществено разместване, както и че
ответникът по същество не излага твърдения за правоотношение в тесен
1
смисъл между него и ищеца, което да оправдава получените суми, като
ответникът оспорва, че средствата, които дружеството е получило от Д. Я.
били на самото дружеството, а не негови. Съдът бил приел, че въпросът кому
принадлежат паричните средства при иск за неоснователно обогатяване бил
без правно значение за изхода на правния спор, но не така стоял въпросът при
наличие на доверителни отношения между кредитора и длъжника, при която
хипотеза неоснователно обогатяване не било налице. В противоречие със
събраните по делото доказателства съдът бил приел, че исковете са
неоснователни с тезата, че в действителност в периода от 14.08.2020 г. до
05.01.2022 г. от банковата сметка на ищеца в полза на ответника са преведени
сумите на обща стойност от 85 485.00 лева, за които нямало основание, но
същите били собственост на дружеството – длъжник, а не на ищеца, поради
което не било налице неоснователно обогатяване. Представителят на ищеца не
споделя този извод на първоинстанционния съд, като излага съображения, че е
доказано, че твърдените от ищеца преводи са извършени, като юридичeска
причина за тях не се посочвала от ответника, а само се твърдяло, че
процесните суми са собственост на дружеството и не подлежали на връщане,
без да са представени доказателства за това. Навеждат се доводи за извършени
съществени процесуални нарушения при разпределение на доказателствената
тежест и оценката на събраните доказателства. Били допуснати двама
свидетели за установяване на фактическото управление на дружеството от
страна на ищеца и за отношенията му със съдружниците в него, но с оглед
забраната на чл. 164, ал.1 от ГПК, свидетелските показания, касаещи
основанията за извършените плащания не следвало да бъдат кредитирани. На
следващо място се посочва, че св. Ш. О. е заинтересован от изхода на делото,
който факт първоинстанционният съд посочил, и показанията му следвало да
се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК, но това не било сторено. Показанията
му относно извършените плащания в брой, свързани с търговска дейност били
изолирани и неподкрепени от нито едно друго доказателство. Съгласно
приетото заключение на вещо лице, процесните суми били отразени по
счетоводна сметка на дружеството № 4941- разчети със собственици -
краткосрочни, като не били открити други документи, които да дават
основание да се приеме, че сумите са от търговска дейност. Въпреки това
съдът не бил кредитирал заключението на вещото лице в посока, че това са
средства внесени от съдружник, което представлявало извънсъдебно
признание за основанието за плащане, а кредитирал показанията на
заинтересования свидетел, който давал противоречиви и изолирани
показания. Жалбоподателят посочва и че не е спазена законовата процедура
при допускането на управителя на ответното дружество – Н. А., да даде
обяснения по реда чл. 176 от ГПК. Счита, че така дадените обяснения са
събрани в нарушение на ГПК, поради което не следвало да бъдат
приобщавани като доказателството по делото, но въпреки това съдът ги е
обсъдил. При постановяване на решението съдът бил кредитирал посочените
обяснения и се е позовал на изхождащи от страната изгодни за нея факти. На
следващо място, първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ищецът
е заявил, че няма никакви имуществени или неимуществени претенции към
дружеството, нито към капитала му, нито към дружественото имущество
извън капитала, съразмерно на имуществените му дялове, поради което приел,
че към 17.09.2022 г. ищецът не е бил титуляр на вземане към дружеството.
2
При тези съображения жалбоподателят моли, въззивният съд да отмени
обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, като основателни и доказани. Претендират се
разноски съгласно представен списък.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия „Е. 79“ ЕООД, подаден чрез процесуалния му
представител – Адвокатско дружество „Д. и Б.“, представлявано заедно и
поотделно от управители му – адв. Д. Д. и адв. И. Б., в който се посочва, че
жалбата е неоснователна. Излагат се съображения, че правилно районния съд
е приел, че предявените искове са останали недоказани, както и че между
страните са били налице особени доверителни отношения. Видно било от
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, че в периода от
14.08.2020 г. до 05.01.2022 г. процесните суми били преведени от банкова
сметка на ищеца по банкова сметка на ответника, както и че като основания
били посочени „Вноска от съдружници неизискваща регистрация по ТЗ“,
„Захранване на сметка“ и „Вноска“. Навеждат се доводи, че дружеството
фактически се управлявало от ищеца, макар формално управител на същото
да е била Н. Р. Посочва се също така, че съдът е кредитирал свидетелските
показания и обясненията на управителя на ответното дружество, относно това,
че ищецът е имал контрол върху паричните активи на дружеството, като
приел, че това произтича както от обстоятелството, че управителя на
дружеството, ищецът и другия съдружник са роднини, което предполагало
отношения на взаимно доверие, така и от обстоятелството, че ищецът е
изпълнявал длъжност по трудово правоотношение, свързана с водене на
счетоводни и стокови документи. Излагат се съображения, че за да бъде
приложима хипотезата на чл. 55 от ЗЗД е абсолютно необходимо ищецът да
няма на разположение друго средство за защита, т.е. преводът на средствата
следвало да бъде извършен без никакво основание. Видно било от приетата
като доказателството разпечатка от движението по банковата сметка на ищеца,
че същият е извършвал преводи по тази сметка и е посочил две основанията за
превеждането на сумите – захранване на сметка и превод, т.е. действията по
предоставяне на средства от ищеца на ответника се основавало на
намерението му да захрани сметката на дружеството и да преведе средства. В
тази връзка се прави извод, че преводите не са извършени без основание, като
за тях било налице такова, което може да се извлече от осчетоводяването им и
основанията на банковите преводи. Освен това, в хода на делото ищецът не
доказал, че в посочения в исковата молба период е разполагал в собственост
със средствата преведени на ответното дружество. При тези доводи
представителят на въззиваемия счита, че подадената жалба е неоснователна, а
обжалваният съдебен акт се явявал правилен и обоснован. Моли подадената
жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът Д. Я., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. П. Т. от АК - Пловдив, надлежно упълномощен.
Последният поддържа подадената въззивната жалба. В хода на устните
състезания моли жалба да бъде уважена, като счита, че първоинстанционното
решение е неправилно. Претендира присъждане на направените разноски пред
3
двете съдебни инстанции.
В дадения едноседмичен срок представителят на въззивника е
представил писмена защита, в която е изложил подробни съображения за
неправилност на обжалваното решение, като моли да бъде отменено и
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В съдебно заседание въззиваемият „Е. 79“ ЕООД, редовно призован, не
се явява. Представлява се от адв. И. Б. от АК – Хасково, надлежно
упълномощен. В хода на устните състезания последният моли въззвината
жалба да бъде отхвърлена.
В дадения едноседмичен срок представителят на въззиваемия е
представил писмена защита, в която излага подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след
преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с
оплакванията, изложени във въззивната жалба и доводите, наведени в
отговора на въззивната жалба, както и тези изложени в представените
писмени защити, приема за установено следното:
Въззивната жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са
налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му
като недопустимо.
От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Производството пред първа инстанция е образувано по предявени от Д.
М. Я. обективно кумулативно съединени искове срещу „Е. 79“ ЕООД за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца – Д. М. Я., на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД следните суми:
- сумата от 25 000 лева, платена на 14.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до
окончателното й изплащане;
- сумата от 23 000 лева, платена на 01.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до
окончателното й изплащане;
- сумата от 12 000 лева, платена на 29.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до
окончателното й изплащане;
- сумата от 2 485 лева, платена 16.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й
изплащане;
- сумата от 20 000 лева, платена на 16.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до
4
окончателното й изплащане;
- сумата от 3 000 лева, платена на 05.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.01.2024 г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че за периода от 14.08.2020 г. до 05.01.2022
г. ищецът Д. Я. е извършил 6 банкови превода в общ размер от 85 458 лева от
лична банкова сметка по банкова сметка на търговско дружество „Е. 79“
ЕООД. Твърди се също така, че посочените суми са платени без основание,
тъй като общото събрание на съдружниците не е приемало решение за внасяне
на допълнителни парични вноски и сумите не са платени на друго основание.
Ищецът счита, че ответното дружество се е обогатило неоснователно с
посочените суми за негова сметка.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, чрез процесуалния си представител – Адвокатско дружество „Д. и Б.“,
представлявано заедно и поотделно от управителите - адв. Д. Д. и адв. И. Б.. В
същия е твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 55 от ЗЗД в
отношенията между ищеца и ответника. Излагат се подробни съображения, че
средствата преведени от ищеца на ответника са собствени оборотни средства
на последния. Били предоставени на ищеца устройствата за електронно
банкиране и неограничен достъп до сметка на дружеството, както и му била
предоставена пълна свобода да ръководи делата и дейността на дружеството.
В исковата молба е изложен довод, че ищецът е подал предизвестие и
напуснал дружеството като съдружник, в което посочил, че няма имуществени
претенции към ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е
неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:
Безспорно е установено по делото, че посочените суми са преведени от
лична банкова сметка от ищеца по банкова сметка на ответното дружество.
Това се установява от приложените извлечения относно движението на
банкови сметките на ответника и представените авиза за дебитиране на
банковата сметка на ищеца.
Установено е също така, че ищецът е бил назначен на трудов договор в
„Е. 79“ ЕООД за периода от 01.10.2020 г. до 17.06.2022 г. на длъжност
„снабдител – доставчик“.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумите по шестте извършени банкови превода са постъпили по
банковите сметки на „Е. 79“ ЕООД и същите са осчетоводени както следва:
сумите в размер на 25 000 лева, 23 000 лева, 12 000 лева и 20 000 лева са
осчетоводени по сметка 4941 – Разчети със собственици – краткосрочни, а
като основание е посочено „Вноска от съдружници неизискваща регистрация
по ТЗ; като сумите в размер на 2 485 лева и 3000 лева са осчетоводени като
вноска от каса на дружеството по банкова сметка, по счетоводна операция Д –
т 503 (Разплащ.сметка) К-т (Каса), а като основание е посочено „Захранване
на сметка“ за сумата от 2 485 лева и „Вноска“ за сумата от 3000 лева.
В хода на първоинстационното производство по искане на ответника е
бил допуснат и е проведен разпит в качеството на свидетел на Ш. Р. О. – брат
5
на управителя на ответното дружество и син на едноличния собственик на
капитала на същото. В показанията си св. Ш. О. е посочил, че са роднини с
ищеца. През 2020 г. последният се върнал от Швеция и споделил с него, че е
финансово затруднен. С цел да помогне на роднината си предложил на ищеца
да започнат съвместен бизнес, свързан с отглеждането на кокошки – носачки,
и в тази връзка било учредено дружеството „Е. 79“ ЕООД. Св. Ш. О. е дал
показания за това, че ищеца е имал пълен достъп до банковите сметки на
дружеството; че той се е грижел за дейността на дружеството; че той
контактувал с клиентите; че плащането за яйцата ставало някой път по банкова
сметка, някой път на ръка, и след това ищеца следвало да внася парите от
продажбите по банкова сметка на дружеството.
Първоинстанционният съд е изслушал и обясненията на управителя на
ответното дружество – Н. Р О.. В обясненията си последната е заявила същите
обстоятелства, за които е дал показания и св. Ш. О., както и че тя в качеството
й на управител не е имала достъп до банковите сметки на дружеството.
Тук е мястото да се посочи, че възражението на въззивника, че не е
спазена процедурата на чл. 176 от ГПК при изслушване на обясненията на
управителя на ответното дружество е неоснователно. В случая изслушването
на обясненията й не е извършено по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като
посочената разпоредба изисква страната да се яви по разпореждане на съда, за
да даде обясненията за обстоятелствата по делото, а изслушването в случая не
е извършено по разпореждане на съда, а по желание на страната. Чл. 8, ал.1 от
ГПК регламентира правото на всяка страна да бъде изслушана от съда, преди
да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси. Друг
е въпросът дали ще бъдат кредитирани или не дадените обяснения.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел,
че основното противоречие между страните се изразява в това дали е налице
имуществено разместване. Отбелязал е, че ответникът по същество не излага
твърдение за правоотношение в тесен смисъл между него и ищеца, което да
оправдава извършените преводи на парични средства. Оспорвал обаче, че
средствата, които ответното дружество е получило всъщност са оборотни
средства на самото дружество, а не на ищеца. Районният съд е посочил също
така, че поначало въпросът кому принадлежат паричните средства при иск за
неоснователно обогатяване е без правно значение за изхода на спора,
доколкото за длъжника по този иск е без правно значение дали кредиторът е
обеднял със собствени средства или с такива получени от трето лице, на което
сам дължи изпълнение по договор за заем, мандат и прочие. Не така стоял
въпросът обаче при наличие на доверителни отношения между кредитора и
длъжника. В тази хипотеза не било без правно значение дали, макар и
формално да е налице разместване на парични средства, титуляр на тези
средства е лицето, което ги е получило. Решаващият съд е посочил, че когато
едно лице предаде парични средства на друго лице, които са собственост на
последното, без оглед на това какво е конкретното доверително
правоотношение, неоснователно обогатяване не е налице. Съдът е отбелязал,
че ответникът е посочил, че ищецът оперирал с банковите сметки на
дружеството, като е получавал оборотни средства от продажбата на яйца, с
оглед на близките роднински отношения между него и другия съдружник. Не
било спорно и че ищецът Д. Я. до 07.03.2023 г. е бил съдружник в
6
дружеството ответник - „Е. 79“ ЕООД, както и че за периода от 01.10.2020 г.
до 17.06.2022 г. е работил по трудово правоотношение в дружеството, на
длъжност, свързана с водене на счетоводни и стокови документи, а именно –
„Снабдител, доставчик“.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице доверителни
отношения между страните, като в тази връзка кредитирал показанията на св.
Ш. О. и обясненията на управителя на ответника – Н. О., относно това, че
ищецът имал контрол върху паричните активи на дружеството. Това според
решаващия съд, произтичало както от роднинска връзка между ищеца,
управителя на дружеството и другия съдружник, което предполагало
отношения на взаимно доверие, така и от обстоятелството, че ищецът
изпълнявал длъжност по трудово правоотношение, свързана с водене на
счетоводни и стокови документи. Съдът е кредитирал и твърденията, че
ищецът е осъществял оперативното ръководство на дружеството.
Настоящият състав не споделя извода на решаващия съд, че са налице
доказателства за доверителни отношения между ищеца и управителя на
дружеството и другия съдружник. Този извод е направен въз основа на
показанията на св. Ш. О. и обясненията на управителя на ответното дружество
– Н. О., както и на роднинската им връзка с ищеца. Въззивният съд споделя
изложеното от първоинстанционния такъв, че свидетелските показания,
дадени от заинтересовани свидетели и обясненията на страна, следва да бъдат
ценени изключително внимателно; че не съществува забрана да бъдат
разпитвани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява
заинтересова; както и че показанията и обясненията следва да бъдат
анализирани наред с другите доказателства. В случая обаче за наличието на
доверителни отношения не са налице други доказателства. Единствено на
базата на обясненията на едната страна и показания на заинтересован
свидетел не може да се приеме, че безспорно са налице доверителни
отношения. Предвид факта, че коментираните свидетелски показния и
обяснения не са подкрепени от други доказателства, както и очевидната им
заинтересованост от изхода на делото, настоящият състав не им дава вяра.
Относно доводът на решаващият съд, че освен роднинската връзка,
доверителните отношения се установявали от заеманата длъжност от ищеца в
дружеството следва да се посочи, че по делото не е представената длъжностна
характеристика за длъжността, на която е бил назначен последният –
„снабдител – доставчик“, за да могат да се установят точните му задължения,
респ. дали е имал задължения свързани с водене на счетоводни документи.
Дори и да се приеме, че са били налице доверителни отношения между
ищеца от една страна, и от друга управителя на дружеството – Н. О.,
едноличния му собственик Р. О., както и бившия съдружник в дружеството –
св. Ш. О., то по делото не са налице никакви доказателства за получавани от
ищеца средства от дейността на дружеството (продажба на яйца), т.е.
оборотни средства на последното – разписки за получени пари, фактури,
свидетелски показания на клиенти на дружеството и т.н. Сами по себе си
доверителните отношения не могат да обосноват извод, че процесните
парични средства са собственост дружеството. Относно изложения довод, че
ищецът е направил изявление с подадено предизвестие за прекратяване на
7
участието си като съдружник в „Е. 79“ ЕООД на основание чл. 125 от ТЗ, че
няма никакви имуществени и неимуществени претенции към дружеството,
нито към капитала му, нито към дружественото имущество извън капитала,
съразмерно на дружествените му дялове, въззивният съд намира, че това
изявление касае отношенията между ищеца в качеството му на съдружник и
самото дружество относно вписването на конкретни обстоятелства в
Търговския регистър, като очевидно в случая са налице и лични отношения
между посочените по - горе лица, които не се разкриват по делото. Без
наличието и други доказателства, от които да се установява, че действително
ищецът е получил парични средства от продажба на стока, собственост на
ответника, и то в претендираните от него размери, не може да се направи
извод, че не е налице имуществено разместване, респ. че това са средства,
собственост на ответното дружеството.
Фактическият състав на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато
още при самото получаване липса основание за преминаване имуществото на
едно лице към имуществото на друго. При предявени искове на основание чл.
55, ал.1, т.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника да установи, че е налице конкретно основание за получаване на
сумата, респ. нейното задържане. В случая безспорно е установено
превеждането по банкова сметка на процесните суми от ищеца на ответника, а
ответника не е посочил конкретно правно основание за получаване на сумите,
като твърденията, че паричните средства са собственост на ответното
дружество са останали недоказани. Ищецът няма задължение да доказва
произхода на средствата, за които претендира. В тази връзка следва да се
отбележи и, че в изготвения доклад по делото, първоинстанционният съд е
указал да ищеца, че в негова тежест е да докаже единствено какви суми е
престирал на ответника.
При тези доводи настоящият съдебен състав намира, че ищецът –
въззивник, безспорно е доказал имущественото разместване, а ответникът –
въззиваем, не е доказал основанието, което да оправдава това разместване.
Действително, както е посочено в отговора на въззИ.ата жалба, ищецът
Д. Я. при извършване на преводите е посочил като основание „захранване на
сметка“ и „превод“, т.е. сумите според представителя на „Е. 79“ ЕООД не са
преведени без основание. Това разбиране е напълно погрешно, тъй като
„захранване на сметка“ и „вноска“ по никакъв начин не могат да се приемат за
конкретни правни основания (конкретни юридически причини) за
извършените преводи. Под „основание“ по смисъла на чл. 55, ал.1 от ЗЗД се
разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществените блага. В настоящия случай, както вече се
посочи, ответникът не е доказал наличието на такова.
Ето защо, като е отхвърлил предявените искове Районен съд - К. е
постановил неправилно решение, поради което следва същото да се отмени и
да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени. При този
изход на делото, предвид направеното искане за присъждане на разноски,
както и поради липса на направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, следва „Е. 79“ ЕООД да бъде осъдено да
8
заплати на Д. М. Я. направените разноски в двете съдебни инстанции в общ
размер на 15 379.70 лева, от които сумата от 11 170 лева в първа инстанция (3
420 лева - държавна такса, 250 лева - депозит за експертиза и 7 500 лева -
адвокатско възнаграждение) и сумата от 4 209.70 лева във въззивна инстанция
(1709.70 лева - държавна такса и 2 500 лева - адвокатско възнаграждение).
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 435/23.10.2024 г., постановено по гр. д. №
234/2024 г. по описа на Районен съд – К., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Е. 79“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „О. м.“ № 32 да заплати на Д. М. Я., роден на
********** г., притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на
гражданин на ЕС в Република България № 80006****, изд. на 04.01.2021 г. от
МВР – К., с адрес: гр. К., ул. „О. о.“ № 10Б, вх.Б, ет.5, ап. 40, на основание чл.
55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, следните суми:
- сумата в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;
- сумата в размер на 23 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;
- сумата в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;
- сумата в размер на 2 485 лева, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;
- сумата в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане;
- сумата в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на иска – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е. 79“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „О. м.“ № 32 да заплати на Д. М. Я., роден на
********** г., притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на
гражданин на ЕС в Република България № 80006****, изд. на 04.01.2021 г. от
МВР – К., с адрес: гр. К., ул. „О. о.“ № 10Б, вх.Б, ет.5, ап. 40, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, сумата в общ размер на 15 379.70 лева, представляваща
направени разноски в двете съдебни инстанции, от които сумата от 11 170 лева
в първа инстанция и сумата от 4 209.70 лева във въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните, с изключение на частите му, с които са уважени предявените искове
за сумите от 2 485 лева и 3000 лева, съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10